Р Е
Ш Е Н
И Е
№666
гр. Хасково, 29.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково
в открито съдебно
заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на
секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа
докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 1085 по
описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба, депозирана от П.Т.З., ЕГН : **********, адрес: ***, чрез адв.Б.Б.,
против Решение, обективирано в писмо рег.Индекс ОК-07-86#1/20.10.2021 г. на
Кмета на община Димитровград.
Жалбоподателят
твърди, че подал по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ Заявление рег.индекс:
ОК-07-86/12.10.2021 г. до Кмета на община Димитровград с искане да му бъде
дадена информация: „1. Колко лева е общия размер на приходите в общинската
хазна от Такса за притежание на куче, по см. на чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 10
ОАМТЦУТО Димитровград, внесени от задължените лица от *, по отделно за всяка една от
11-те години - 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и
2020 година?“.
На
25.10.2021 г. получил Решение, обективирано в писмо рег.индекс:
ОК-07-86#1/20.10.2021 г. от Кмет на община Димитровград, в което се посочвало,
че „не са налични данни за приходи от „Такса за притежание на куче“, което жалбоподателят
не споделял.
Отбелязва,
че с т. 4 от Решение № ОК-10-46/09.10.2014 г. на Кмет на община Димитровград,
ответникът му предоставил изрична информация, че: „приходите генерирани в
общинския бюджет от *
за последните 4 г. /2011-2014/ от такси: т.4. за притежание на куче: 2011 – 190
лева, 2012 – 190 лева, 2013 – 190 лева, 2014 – 190 лева“.
Тоест,
очевидно било противоречието между двете решения на ответника, като в това от
2014 г. се сочели постъпления от Такса за притежание на куче по 190 лева за
всяка една от четирите години 2011 – 2014 г., а в процесното Решение за периода
2010 – 2020 г. се сочело, че няма приходи от същата такса, включително и за
периода 2011 – 2014 г.
След
влизането на България в Европейския съюз, фермерите започнали да получават
евросубсидии за отглежданите от тях животни, както и за кучетата, охраняващи
стадата, от по 200 лева на куче, повишавани в течение на годините. В * имало около 10 стада с крави и
овце, като всяко имало между едно или три кучета за охрана - каракачанки, които
стопаните декларирали, за да получат евросубсидии, а така задължително внасяли
по 10 лв/бр. такса за притежание на куче в полза на община Димитровград.
Жалбоподателят
намира процесния отговор на ответника за недостоверен и тенденциозен, с цел да
омаловажи и прикрие размера на приходите в общинската хазна, постъпващи от *, които жалбоподателят се опитвал
да изкара на светло, противно на нулевите общински средства за благоустрояване
на селото. Този спор с общината бил от 2014 г., за което в ХАС жалбоподателят водил
и няколко дела, за да установи приходите от * по различни пера.
С
оглед на така изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение, обективирано в Писмо рег.индекс:
ОК-07-86#1/20.10.2021 г. на Кмет на община Димитровград, и да върне преписката
на ответника за ново произнасяне, както и да му присъди направените деловодни
разноски по приложен списък.
Ответникът
– КМЕТ НА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, в депозиран по делото писмен отговор и чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност, недоказаност и недопустимост на жалбата поради злоупотреба с
право по смисъла на чл. 3 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК. Твърди, че единствената цел на оспорващия била получаването
на съдебни разноски по дела, образувани във връзка с решения по ЗДОИ. Посочва,
че само за 2021 г. в Община Димитровград били заведени от страна на оспорващия 81
броя заявления за достъп до обществена информация. В отговора се излагат и
съображения за неоснователност на жалбата. Моли се да бъде оставено
без разглеждане искането за присъждане на разноски по делото и възнаграждение
за адвокат поради злоупотреба с право. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
На
12.10.2021
г. П.Т.З. *** Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с
Регистрационен индекс № ОК-07-86/12.10.2021 г., в което, след като излага
съображения, свързани с реализираните от Община Димитровград приходи от *, и съответното предоставяните от
Общината средства от общинския бюджет за благоустрояването на селото, посочва,
че ще подаде над 30 броя заявления по ЗДОИ, за да узнае колко са годишните
приходи в общинската хазна през последните 11 години от данъци, такси, наеми,
лихви, рента, бели петна, концесии, административни услуги, дърводобив и др., като
в конкретното заявление заявява искането си за предоставяне на следната
информация: колко лева е общият размер на приходите в общинската хазна от Такса
за притежание на куче, по смисъла на чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 10 ОАМТЦУТО Димитровград,
внесени от задължените лица от *,
поотделно за всяка една от 11-те години - 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016,
2017, 2018, 2019 и 2020 година? Посочва, че желае информацията да му се
предостави в комбинация от следните три форми: Преглед на информацията в
оригинал от счетоводни и електронни документи; Писмена справка; На имейл адрес:
**********@***.**.
В отговор на заявлението, Кметът
на Община Димитровград отправя до заявителя Писмо Рег.индекс:
РешДостъп-23/13.05.2021 г., с което го уведомява, че Община Димитровград не
разполага с исканата информация, тъй като за визирания период, а именно от 2010
г. до 2020 г. вкл. няма подадени заявления от лица от * по смисъла на чл. 60 и чл. 61 от
Наредба № 10 ОАМТЦУТО Димитровград, респективно не са налични данни за приходи
от „Такса за притежание на куче“. Писмото е доведено до знанието на
жалбоподателя на 25.10.2021 г. Жалбата срещу същото е постъпила в
Административен съд - Хасково на 28.10.2021 г. (заведена с вх.№ 6756/28.10.2021
г.)
.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от лице, имащо правен
интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ определя обществената информация като такава, свързана
с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп
до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон,
освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация.
Според
чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от
органите и техните администрации, е официална и служебна. В чл. 10 и чл. 11 от
ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена
информация“ и „служебна обществена информация“, и е определен предметният
обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на
чл. 10 от ЗДОИ, „официална обществена информация“ е информацията, която се
съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от
ЗДОИ, служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка
с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации.
В
случая заявената от жалбоподателя информация има характер на служебна такава по
смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Съгласно ЗДОИ достъпът до служебна обществена
информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени в хипотезите по
чл. 7, чл. 13, ал. 2, чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Тези ограничения в
конкретния случай не са налице. Поисканата информация за конкретен вид приход в
бюджета на Община Димитровград не попада в ограничителния обхват на посочените
разпоредби или на разпоредби от други нормативни актове. Същата не представлява
класифицирана информация, нито друга защитена от закона тайна, търговска тайна
или такава, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна
конкуренция между търговци, достъпът до нея не засяга и интересите на трето
лице. Няма данни заявената обществена информация да е била предоставена на
жалбоподателя през предходните шест месеца, както се предвижда в чл. 37, т. 3
от ЗДОИ. Не е налице и някое от изключенията от приложното поле на ЗДОИ,
предвидени в чл. 8 от закона.
Съгласно
определението, дадено в чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината.
Съобразно законовата дефиниция в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, безспорно кметът е
държавен орган, който е в системата на изпълнителната власт и следователно е
задължен субект по смисъла на цитирания текст.
В хода на проведеното
административно производство не се твърди и не се установи да са допуснати
нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени
като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно материалната
законосъобразност на оспорения административен акт, следва да бъде отбелязано
следното:
Видно от съдържанието на
заявлението, дало начало на процесното производство, заявителят е поискал
достъп до обществена информация относно общия размер на приходите от Такса за
притежание на куче, по смисъла на чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Димитровград, внесени от задължените лица от *, поотделно за цитираните единадесет години в периода
от 2010 г. до 2020 г. включително. В издаденото решение, инкорпорирано в оспореното
писмо Рег.индекс: РешДостъп-23/13.05.2021 г., задълженият по смисъла на чл. 3 от
ЗДОИ субект в лицето на ответника, на практика е предоставил достъп до заявената
информация, като е посочил, че за визирания период, а именно от 2010 г. до 2020
г. включително няма подадени заявления от лица от * по смисъла на чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 10,
респективно не са налични данни за приходи от „Такса за притежание на куче“, с
което искането на жалбоподателя, заявено с подаденото до Кмета на община Димитровград
заявление за достъп, е било удовлетворено.
Този извод не се опровергава от цитираното
от жалбоподателя Решение № ОК-10-46/09.10.2014 г., в чиято т. 4 се дава отговор
на въпрос на заявителя по Заявление рег.индекс ОК-07-28/25.09.2014 г. за това „Колко
е общият изискуем размер за притежаване на куче?“. В случая се установява
наличие на разлика в съдържанието на отправените от страна на заявителя
искания, който през 2014 г. е потърсил информация относно „общият изискуем
размер“, а през 2021 г. относно „общият размер на приходите“ в общинската хазна
от Такса за притежание на куче, внесени от задължените лица от *.
За пълнота на изложението следва да
бъде отбелязано, че наведените доводи от оспорващия за недостоверност на
предоставената информация, са ирелевантни досежно предмета на настоящия спор,
предвид неподведомствеността им на съда. Верността или неверността на
удостоверените в удостоверителния документ факти не представлява волеизявление
на органа по смисъла на чл. 21 от АПК. Касае се за съдържание на документ, което
на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК може да бъде оспорено в едно исково
производство, а не по реда на АПК.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна, съдът намира, че в конкретния случай не е налице отказ за
предоставяне на информация по реда на ЗДОИ и депозираната жалба следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото основателно
се явява своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК,
вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и обема на
осъществената юрисконсултска защита и тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза
на Община Димитровград разноски в размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З., ЕГН : **********,
адрес: ***, против Решение, обективирано в Писмо рег.Индекс
ОК-07-86#1/20.10.2021 г. на Кмета на община Димитровград.
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН : **********, адрес: ***, да заплати на ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 40, ал. 3
от ЗДОИ.
СЪДИЯ: