Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
19.11.2019 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
24.10. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело номер |
292 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 215, ал. 5 във вр. с
чл. 156, ал. 3 от ЗУТ.
Депозирана е жалба от пълномощника на „Теленор
България“ ЕАД *** против Заповед № ДК-11-К-2/05.07.2019 г., издадена от Врид началник на РДНСК-Кърджали, с която е отменено
Разрешение за строеж № ***/*** г. и одобреният работен проект към него в частта
за: „Приемо-предавателна станция № *** на „Теленор България“ ЕАД в ПИ № ***, м. „***“, ***, с
възложител „Теленор България“ ЕАД ***.
Счита
заповедта за нищожна и незаконосъобразна, по следните съображения:
На първо място сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, поради обстоятелството, че е отменено разрешение за строеж в
нарушение на материалния закон. В тази връзка твърди, че не е налице нарушение
на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщителни мрежи и
физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ), тъй като конкретният случай попадал в
хипотезата на чл. 15, ал. 2, съгласно която: „мрежовите оператори предоставят
достъп до и/или съвместно ползване на
физическата си инфраструктура с писмен договор при предварително
оповестени на интернет страницата си прозрачни, пропорционални и справедливи
общи условия, включително цена“.
Предвид това, че „Теленор
България“ не се явявал ползвател на земята, върху която е било учредено право
на ползване от Изпълнителна агенция по горите в полза на „БТК“ АД за срок от 30
г., считано от 21.09.2009 г. и дружеството/жалбоподателят/ упражнявало
съвместно ползване на техническа инфраструктура с друг мобилен оператор въз
основа на писмен договор, то нормата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕСМФИ не била
приложима.
Излага съображения, че се касаело за
поставяне на оборудване на „Теленор България“ върху
вече изградена и съществуваща конструкция на друг мобилен оператор, като за
изграждането на Приемо-предавателна станция № *** на
„Теленор България“ ЕАД се предвиждало монтаж на нови
носачи за антени и шкафове за оборудване за външен монтаж, монтирани върху нова
стоманена конструкция – плинт на „БТК“ ЕАД.
На следващо място въвежда доводи, че
неплащането на държавна такса не е основание за отмяна на разрешението за
строеж. Заплащането на държавната такса съпътствало подаването на необходимите
документи за издаване на разрешението и определянето и се явявало от
компетентността на местните органи на власт. Незаплащането на дължимата такса
предполагало предоставянето на срок за заплащането й и евентуалното оставянето
без разглеждане на заявлението, при неизпълнение на въведеното задължение в
указания срок. В случая от Община Кърджали не било поискано заплащането на
държавна такса от никой от възложителите по проекта, поради което нямало
нарушение на нормативно въведени изисквания.
Моли съда да постанови акт, с който да
отмени Заповед № ДК-11-К-2/05.07.2019 г., издадена от Врид
началник на РДНСК-Кърджали, с която е отменено Разрешение за строеж № ***/***
г. и одобреният работен проект към него в частта за: „Приемо-предавателна
станция № *** на „Теленор България“ ЕАД в ПИ № ***,
м. „***“, ***, ***, с възложител „Теленор България“
ЕАД ***, като незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Претендира присъждането на
деловодни разноски.
В
съдебно заседание, редовно призован, не е изпраща представител.
Ответникът по жалбата – Врид Началник РДНСК-Кърджали, чрез юрисконсулт М. оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че при извършена служебна проверка по реда на
чл. 157 от ЗУТ са установени нарушения при издаването на разрешението за строеж
и одобряването на инвестиционния проект, предмет на настоящото дело, във връзка
с които е издадена оспорената заповед. Счита оспорената заповед за правилна и
законосъобразно издадена и моли съда да я остави в сила, респ. да отхвърли
депозираната против нея жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмено становище, в което излага подробни
съображения относно законосъобразността на оспорената заповед.
Заинтересованата страна – Главен
архитект на община Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна – „БТК“ ЕАД ***,
редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата страна – Изпълнителна
агенция по горите гр.София, чрез юрисконсулт Тодорова оспорва депозираната
жалба и изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Счита за
правилни и законосъобразни изводите на издателя на атакувания акт, че „Теленор България” ЕАД – София няма качеството на
„възложител” по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, като в тази връзка сочи разпоредбите на
чл. 16, ал. 5, т. 4 от ЗГ и разпоредбата на чл. 56 от ЗС. В заключение, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната жалба, като
неоснователна и необоснована. В представения отговор на жалбата/вх. № ***/*** г. – л. 99 от делото/ са развити подробни съображения относно
законосъобразността на оспорената заповед.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Договор за учредяване на право
на ползване върху земя от държавен горски фонд № ***/*** г./л. 22/, сключен между Държавна агенция по горите гр.София и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, в полза на дружеството е учредено
право на ползване върху площ от горски фонд в размер на 0.500 дка, необходима
за разполагане на телекомуникационно площадково
съоръжение със система за затежаване и наземно фундиране в землището на ***, ***. Правото на ползване е
учредено за срок от 30 г. и засяга залесена горска територия в отдел *** от
подотдел „***“ от Лесоустройствените проекти от 1996 и 2006 г., представляваща имот
с № *** в землището на *** с ЕКАТТЕ ***, в местността „***“;
С Разрешение за
строеж № ***/*** г./л. 23/, издадено от
главния архитект на община Кърджали на „БТК“ ЕАД е разрешено в качеството му на
възложител да извърши строително монтажни работи за обект: „Приемно-Предавателна
станция „Telemob 30“ за GSM/UMTS, оборудване на „БТК“ ЕАД № *** на
„БТК“, находящ се в поземлен имот № ***, в землището
на ***, ***. Ползването на горепосочената приемо-предавателна
станция е разрешено с Разрешение за ползване № ***/*** г./л. 24/.
Между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД ***, с ЕИК *** и „Космо България Мобайл“ ЕАД
***, с ЕИК *** е сключен договор за съвместно ползване на обекти за мобилната мрежа
от 01.02.2011 г./л. 11 – л. 20/,
съгласно който двете дружества са постигнали съгласие взаимно да си предоставят
възможност и условия за съвместно ползване на обекти за разполагане на базови
станции при наличието на техническа, физическа и юридическа възможност – раздел
II, 2.1 от договора. С допълнително споразумение към договора № *** от *** г./л. 53/, е продължен срокът на действие
на съглашението с 3 (три) години. В случай, че в срок до 2 (два) месеца преди
изтичането на срока никоя от страните не възрази в писмен вид, то договора се
счита продължен за нов тригодишен период. Прието е, че тази клауза ще има
действие при изтичането на всеки тригодишен период;
На 19.09.2018 г. „Теленор България“ ЕАД ***, с ЕИК *** е внесъл заявление в
община Кърджали/вх. № *** - л. 40, с молба да бъде съгласуван и одобрен инвестиционен проект и
бъде издадено разрешение за строеж за обект: „.Преустройство на Приемно -
предавателна станция (ППС) за глас и/или данни № *** на „БТК" ЕАД и Приемно-
предавателна станция № *** на „Теленор България“ ЕАД,
находяща се в ПИ ***, местност „***“, ***, ***“. На
14.06.2019 г. главният архитект на община Кърджали е съгласувал и одобрил
работен проект за обект, представляващ горецитираната
приемно-предавателна станция и е издал Разрешение за строеж № ***/*** г./л. 37/ за обект: „.Преустройство на
Приемно - предавателна станция (ППС) за глас и/или данни № *** на
„БТК" ЕАД и Приемно- предавателна станция № *** на „Теленор
България“ ЕАД, находяща се в ПИ ***, местност „***“,
***, ***“. В разрешението е отразено, че главният архитект е одобрил
представените проекти на основание чл. 142, ал. 4, 5 и 6, т. 2 от ЗУТ и е
представен комплексен доклад за съответствието на инвестиционния проект за
съществените изисквания на строежите от „Сет инженеринг" ЕООД,
представлявано от Я. Х. П., притежаваща лиценз № *** от *** г. издадено от ДНСК
гр.София за независим строителен надзор при проектиране и строителство.
Строежът е
категоризиран като такъв от трета категория, а като възложители са посочени
следните лица: 1. БТК" ЕАД ***; 2. „Теленор
България“ ЕАД *** и 3. МЗХГ, чрез „Южноцентрално
държавно предприятие“ – Държавно горско стопанство Кърджали.
Със Заповед №
ДК-11-К-2 от 05.07.2019 г./л. 25 – л. 28/,
издадена от Врид началник на РДНСК – Кърджали са
отменени като незаконосъобразни Разрешение за строеж № ***/*** г. и одобрения
работен проект към него в частта му за „Приемно-предавателна станция № *** на „Теленор България ЕАД в ПИ ***, м. „***“, ***, ***“, с
възложител „Теленор България“ ЕАД. представлявано от
В. Р. и М. С., с адрес на управление ***, ***.
В акта са изложени
мотиви, че за предвидените за изпълнение с разрешението за строеж по отношение
на „Теленор България“ ЕАД строително-монтажни работи
няма представен писмен договор, включително договор за наем, договор или
административен акт, между „Теленор България“ ЕАД и
собственика на поземлен имот с идентификатор ***, в землището на ***, *** - МЗГ-ДЛ, с което е нарушен чл. 30, ал. 1. т. 1
от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура,
съгласно която норма: „Освен в случаите по чл. 15 и 17 операторите на
електронни съобщителни мрежи имат право да разполагат електронни съобщителни
мрежи и да изграждат свързаната с тях физическа инфраструктура въз основа на
писмен договор, включително на договор за наем, договор или административен
акт, върху, над или под имоти публична или частна държавна или общинска
собственост.” и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба: „Строежи в
чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които
е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на
заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята.“. С оглед на това
е прието, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, тъй като „Теленор България“ ЕАД няма качество на
възложител.
Административния
орган е изложил и доводи, че в преписката по издаване на разрешението за строеж
няма данни за платена такса за издаването му, с което е нарушен § 3, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ, във връзка с чл. 107, т. 8 от Закона за
местните данъци и такси.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна и при наличен правен
интерес, в предвидената от закона писмена
форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен
контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:
Настоящият съдебен състав не възприема доводите на
жалбоподателя за нищожност на оспорената акт/въведени на стр. 1, абзац 1 –ви, изр. 2- ро
от жалбата/. В тази връзка не са изложени конкретни съображения, с които се
аргументира твърдяната нищожност, като независимо от дадените от съда указания,
жалбоподателят не сочи в какво според него се състои нищожността на заповедта.
Следва да се отбележи, че до нищожност водят толкова
тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни
последици за адресатите си, каквито според съда не са налице в конкретния
случай.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по материя и степен
орган, в предписаната от чл. 156, ал. 3 от
ЗУТ писмена форма – Врид. началник РДНСК-Кърджали,
назначен на длъжността със Заповед № ***/*** г./л. 29/,
издадена от началник на ДНСК, в съответствие с делегираните му от правомощия
съгласно т. 13 от Заповед № ***/*** г./л. 78 –
л. 82/, издадена от началника на Дирекция за национален строителен контрол.
Оспореният акт съдържа изискуемите
по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при посочени фактически и правни
основания за постановяването му, като в хода
на осъщественото административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Процесната заповед е постановена при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целите на закона, респ. не
са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК.
Съображенията на съда за
това са следните:
В случая е налице издадено от
главния архитект на община Кърджали Разрешение за строеж № ***/*** г./л. 37/ за обект: „.Преустройство на Приемно - предавателна станция
(ППС) за глас и/или данни № *** на „БТК" ЕАД и Приемно -
предавателна станция № *** на „Теленор България“ ЕАД,
находяща се в ПИ ***, местност „***“, ***, ***“.
Съгласно
одобреният от главния архитект проект при строежът „Преустройство на Приемно -
предавателна станция/ППС/ за глас и/или данни № *** на „БТК" ЕАД и Приемно -
предавателна станция № *** на „Теленор България“ ЕАД
в ПИ ***, м. „***", ***, ***“, ще се изпълнят следните нови съоръжения: 1. за „БТК“ ЕАД - Подмяна на
съществуващи секторни антени с нови в сектори ***. Подмяна на съществуваща MW антена с
нова и нова MW антена на съществуващ носач. RRU модули
на нови носачи.
Метална конструкция за монтаж на оборудване (плинт).
Метална кабелна скара, Опорни блокчета, Фидери 54,
Кабел за трансмисия; 2. за „Теленор България“ ЕАД - Секторни антени *** на нови
носачи, Outdoor - шкаф за технологично оборудване, RRO-модули,
Ел. табло (РТппс)- Теленор,
Радио-релейна антена на нов носач, Оптични кабели, Фидери
7/8, Джемпери, Кабели за трансмисия. На
съществуващата мачта, която е собственост на „БТК“ ЕАД, ще се добавят 24 бр.
панели В2 750/2000мм към стандартната конструкция, по 6 бр. на всяка стъпка. Ще
се укрепва централния фундамент, като се увеличават неговите размери до
1450/1450мм. Новото сечение на фундамента е армирано и ще се изпълни от бетон
върху уплътнена земна основа.
Видно от Скица на поземлен имот № *** г./л. 41/, издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър гр.Кърджали, поземлен имот с идентификатор ***, в
землището на ***, ***, е държавна собственост на МЗГ-ДЛ, с трайно
предназначение на територията: „Горска“ и начин на трайно ползване: „Друг вид дървопроизводителна гора“.
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай, по отношение на процесния
строеж „Приемно - предавателна станция № *** на „Теленор
България“ ЕАД в ПИ ***, м. „***", ***, ***“ е следвало да са налице
условията на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕСМФИ, каквато правилна
преценка е извършил и административният орган, издал оспорената заповед. Нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗЕСМФИ, на която
се позовава жалбоподателят, в който смисъл е и основния довод за
незаконосъобразност на атакуваният акт, е неотносима
към процесната приемно - предавателна станция на „Теленор България“.
Съгласно чл. 15,
ал. 2 от ЗЕСМФИ, мрежовите оператори
предоставят достъп до и/или съвместно ползване на физическата си инфраструктура
с писмен договор при предварително оповестени на интернет страницата си
прозрачни, пропорционални и справедливи общи условия, включително цена. По
делото е безспорно, че между „БТК" ЕАД
и „Космо България Мобайл“ ЕАД/с последващо наименование „Теленор
България“ ЕАД/ е налице сключен договор за съвместно ползване на обекти за
мобилната мрежа от 01.02.2011 г./л. 11 –
л. 20/, съгласно който двете дружества са постигнали съгласие взаимно да си
предоставят възможност и условия за съвместно ползване на обекти за разполагане
на базови станции при наличието на техническа, физическа и юридическа
възможност. Независимо от това обаче, с оглед спецификата на процесния строеж и съоръженията, които ще бъдат изпълнени
при осъществяването му, то нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗЕСМФИ е неприложима в
случая. В тази връзка цитираната разпоредба предоставя възможността за достъп и
съвместно ползване на физическа инфраструктура, като законодателят е използвал
израза: „достъп до и/или съвместно ползване на физическата си
инфраструктура“. С други думи нормата е приложима в случаите, когато на
мрежовият оператор е предоставена възможност от друг мрежови оператор да
използва вече изградената от последния физическа инфраструктура, а не когато ще
бъде изградена собствена физическа инфраструктура на ползвателя/в случай „Теленор България“/.
Съдът намира, че въведената с посочената
разпоредба нормативна уредба е ирелевантна за процесния строеж. В този смисъл според настоящия състав,
законодателят е дал възможност на мрежовите оператори единствено да си предоставят
взаимно достъп до и/или ползване на вече изградени физически инфраструктури, но
не и чрез сключен договор за съвместно ползване с мрежови оператор, на когото
вече е предоставено право на ползване, респ. строеж от собственика на земята и
е изградил приемно-предавателна станция/физическа инфраструктура, да се даде
възможност на трето лице, макар и мрежови оператор, да изгражда в чуждия имот
собствена приемно-предавателна станция/физическа инфраструктура по смисъла на
ЗЕСМФИ, в изграденото вече съоръжение на носителя на ограниченото вещно право,
без третото лице да има надлежно учредено право на строеж, ползване или сключен
договор за наем със собственика на имота. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗЕСМФИ, която гласи: „Собствениците на физическа инфраструктура не
придобиват право на собственост върху разположените в тази инфраструктура мрежи
на друг оператор, освен ако страните се договорят за друго“.
Видно от § 1, т.
10 от ДР на ЗЕСМФИ, "физическа
инфраструктура" е всеки елемент от мрежа на мрежови оператор
по т. 3, който е предназначен за разполагане на други елементи от мрежа, без
самият той да се превръща в активен елемент от мрежата, като тръбопроводи,
мачти, канали, инспекционни шахти, шахти,
разпределителни кутии, сгради или подстъпи към сгради, антенни съоръжения, кули
и стълбове. С оглед законовата дефиниция и
одобреният от главния архитект на община Кърджали проект за обект „Приемно -
предавателна станция № *** на „Теленор България“ ЕАД
в ПИ ***, м. „***", ***, ***“, предвиждащ изграждането на секторни антени *** на нови
носачи, Outdoor - шкаф за технологично оборудване, RRO-модули,
Ел. табло (РТппс)- Теленор,
Радио-релейна антена на нов носач, Оптични кабели, Фидери
7/8, Джемпери, Кабели за трансмисия, то е очевидно,
че в случая се касае за изграждането на самостоятелна за „Теленор
България“ ЕАД физическа инфраструктура, респ. такава по смисъла на закона за
електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура/ЗЕСМФИ/.
По силата на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗУТ
приемно-предавателните станции и останалата физическа инфраструктура,
предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи представляват
елементи на техническата инфраструктура. Нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗУТ
предвижда, че проектирането и строителството на обектите на техническата
инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т.1 от ЗЕСМФИ,
освен в случаите по чл. 15 и 17 операторите на електронни съобщителни мрежи
имат право да разполагат електронни съобщителни мрежи и да изграждат свързаната
с тях физическа инфраструктура въз основа на писмен договор, включително на
договор за наем, договор или административен акт, върху, над или под имоти,
представляващи публична или частна държавна или общинска собственост. Ал. 2 на
посочената разпоредба въвежда изискването, изграждането на физическа
инфраструктура на прием- но-предавателни станции на безжични електронни
съобщителни мрежи да се извършва въз основа на сключен писмен договор за наем или
на друг вид договор, предоставящ временно право на ползване на оператора за
определен срок.
Предвид това, за изграждането на процесната „Приемно - предавателна станция № *** на „Теленор България“ ЕАД в ПИ ***, м. „***", ***, ***“, е
следвало да се сключи съответният договор със собственика на имота, в който ще
бъде разположена станцията. С оглед обстоятелството, че поземлен имот с
идентификатор ***, в землището на ***, ***, е държавна собственост на МЗГ-ДЛ, с
трайно предназначение на територията: „Горска“, то по силата на горепосочените
разпоредби, дружеството е следвало да предприеме действия по сключването на
договор за право на строеж по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите. Едва след сключването на договор за право на строеж с Изпълнителна
агенция по горите – София, „Теленор България“ ЕАД ще
придобие качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ.
В конкретния случай, с оглед специфичния характер на строежа, намира приложение
чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ, който регламентира, че дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на
инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в
експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни
съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции се извършват при условията и
по реда на Закона за устройство на територията.
Предвид вида на процесния
строеж, то същият представлява такъв от трета категория по смисъла на чл. 137,
ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ – приемно-предавателни станции и останалата физическа
инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи от магистрален
тип на национално ниво или извън урбанизирани територии.
С оглед това и изложените по-горе съображения, за осъществяването
на строежа следва да е налице одобряването на инвестиционен проект и издаване
на разрешение за строеж от главния архитект на община Кърджали по реда на
Раздел II
и III от ЗУТ.
Според съда, тъй като в полза на жалбоподателя липсва
сключен договор за учредено право на строеж в ПИ
***, м. „***", ***, *** – ПИ с идентификатор ***, то „Теленор
България“ ЕАД не отговаря и на условията на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, съгласно
която норма: „строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да
извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под
повърхността на земята“.
Предвид горното
настоящият състав намира, че в случая по отношения на „Теленор
България“ ЕАД не са били изпълнени условията на ЗУТ и ЗЕСМФИ, респ. в полза на
дружеството не е налице надлежно учредена суперфиция
от Изпълнителна агенция по горите за процесния
поземлен имот, поради което не са изпълнени условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 от ЗЕСМФИ. С оглед това „Теленор България“ ЕАД
няма качеството на „възложител“ по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, както и не
са изпълнени изискванията на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, поради което и след като е
съобразил тези обстоятелства и е отменил издаденото разрешение за строеж и
одобрения работен проект, в частта му относно „Приемно - предавателна станция №
*** на „Теленор България“ ЕАД в ПИ ***, м.
„***", ***, ***“, началникът на РДНСК – Кърджали е издал законосъобразен и
обоснован административен акт.
За прецизност
следва да се отбележи, че мотивите в заповедта, в частта им относно липсата на
заплатена такса за издаването на процесното
разрешение на строеж, нямат релевантно отношение към законосъобразността на
разрешението на строеж, което обаче е без значение в случая, поради изложените
по-горе съображения за незаконосъобразността на издаденото разрешение, поради
липса на наличие на положителните предпоставки по отношение на жалбоподателя,
въведени в ЗУТ и ЗЕСМФИ.
С оглед горното
следва да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлено оспорването на „Теленор България“ ЕАД, срещу Заповед № ДК-11-К-2 от
05.07.2019 г., издадена от Врид началник на РДНСК –
Кърджали, с която са отменени като
незаконосъобразни Разрешение за строеж № ***/*** г. и одобрения работен проект
към него в частта му за „Приемно-предавателна станция № *** на „Теленор България ЕАД в ПИ ***, м. „***“, ***, ***“, с
възложител „Теленор България“ ЕАД. представлявано от
В. Р. и М. С., с адрес на управление ***, ***.
При този изход на делото в полза на Дирекция
национален строителен контрол/юридическо лице, съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК –ДВ, бр. 42 от 28.05.2019
г./ и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
24 от Наредба за изплащането на правната помощ във вр.
с чл. 144 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв..
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Теленор България“ ЕАД
***, с ЕИК ***, срещу Заповед №
ДК-11-К-2 от 05.07.2019 г., издадена от Врид началник
на РДНСК – Кърджали, с която са отменени като незаконосъобразни Разрешение за
строеж № ***/*** г. и одобрения работен проект към него в частта му за „Приемно-предавателна
станция № *** на „Теленор България ЕАД в ПИ ***, м.
„***“, ***, ***“, с възложител „Теленор България“
ЕАД. представлявано от В. Р. и М. С., с адрес на управление ***, ***.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, да заплати на Дирекция за национален и строителен
контрол гр.София, ***, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: