Р Е Ш Е Н И Е
№24 25.03.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на двадесет
и пети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
наказателно АН дело
номер №238 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.К.К. против Наказателно постановление № 19-0308-000912/19.11.2019 г.
на Началника на РУ – Омуртаг към ОДМВР – гр. Търговище Жалбоподателят
намира обжалваното НП за незаконосъобразно, необосновано и неправилно като сочи,
че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорва приетата от АНОрган фактическа обстановка и не е съгласен с
констатацията, че е извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. Към датата на съдебното
заседание е постъпило писмено становище от процесуалния пълномощник на
жалбоподателя адв. Ж. Г. от АК – В., който
конкретизира като допуснато процесуално нарушение липсата на уточнено място на
извършване на нарушението/било записано само кръстовището на ул. *** без да се
посочи къде точно се намира това кръстовище/. Наред
с това визира, че след приспадане на толеранса от 3 км/ч от приетата скорост на
движение на автомобила – 103 км/ч, полученото превишаване не било над 50 км/ч и
съответно не бил осъществен визирания състав на вмененото нарушение.
Ответникът – РУ – Омуртаг към
ОДМВР – гр. Търговище, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното
АНПреписка писмо се настоява за потвърждаване на обжалваното НП.
Районна прокуратура – град Търговище не
изпраща представител по делото и от тази страна не е взето становище по същото.
Съдът
като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
АНПроизводство по случая е
започнало със съставянето на АУАН с. Д, бл. № 758346 от 25.09.2019 г., в който
е констатирано, че „на 08.07.2019 г., в 11.44ч. в с. ***, по ул. *** на
кръстовището с ул. ***, с посока на движение към град А. С.К. *** управлява лек
автомобил „БМВ 118Д“ с рег. № ****, собственост на С.К.Д. от град В., със скорост 103 км/ч при
максимално допустима скорост от 50 км/ч за населено място, обозначено с пътен
знак Д11. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч. Скоростта, както и
времето/дата и час/на засичането й са фиксирани с техническо средство мобилна
система за контрол TFR1-M с фабр. № 595, видяни от водача със снимков материал от
клип № 608“. Като нарушена законова разпоредба е посочена чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН
подписан от актосъставителя и един свидетел, и е връчен на визирания нарушител
на 25.10.2019 г., който е записал в същия, че няма възражения. От събраните по делото
доказателства следва, че до съставянето на акта се е стигнало след използване
на описаното в АУАН техническо средство на 08.07.2019 г. в с. ***, ул. ***,
кръстовище с ул. ***, което се установява от представените четири снимки и
протокол за използвано АТСС. От съвкупната преценка на посочените снимки и
протокол следва, че на посочените дата и място е било поставено техническо
средство мобилна система за контрол TFR1-M с фабр. № 595, която е била в
стационарно положение и е била настроена да заснема преминаващите по пътя
автомобили в двете посоки в интервала от 08.50 часа до 12.00 часа, през който
са направени 53 изображения на същия брой установени нарушения. На листа с
отпечатаните върху него четири снимки се съдържа и информация за конкретното
нарушение. В близък план се вижда задната част на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.
№ ****, заснет на място с точно посочени GPS координати в точно време 11.44.17
часа на 08.07.2019 г., като измерената скорост е 106 км/ч и след отчетен
толеранс от 3 км/ч е вписана като наказуема скорост 103 км/ч. Отразено е
ограничението на скоростта в пътния участък – 50 км/ч, и е фиксирано превишаването
от 56 км/ч. От указанията в приложеното по делото техническо описание и
инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M следва, че
отразената на листа със снимките посока на движение на автомобила показва, че
същият се е движел по посока на радарния лъч, т. е. отдалечавал се е от радара
в момента на заснемането; радарът е бил с настроен обсег на действие за
движение с по-малък интензитет или при по-високи очаквани скорости, а режимът
на радара е бил с непрекъснато действие. Налице е удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010, издадено от БИМ, което
удостоверява, че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M има срок на валидност
до 24.02.2020 г. Наличен по преписката е и протокол № 1-51-19, издаден на
12.03.2019 г. от ГД „НП“ сектор „Управление на собствеността“ - лаборатория за
проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, който отразява
извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M № 4835
с идентиф. № 595/12 и е дадено становище, че същата е одобрен тип средство за
измерване с установена изправност за съответствие с изискванията, като е
определена възможна грешка при измерване на скоростта: +/-3 км/ч до 100 км/ч и
+/-3% над 100 км/ч. След установяване на нарушението по заснетия клип и
извършена проверка за собственика на регистрирания автомобил, от собственика на
МПС е постъпила писмена декларация от 29.07.2019 г., в която декларира, че на
08.07.2019 г. в 11.44 часа собствения й автомобил е бил управляван от С.К. ***.
По преписката е налице писмена декларация по чл. 188 ЗДвП от жалбоподателя К.,
който на 11.09.2019 г. е декларирал пред МВР, че на 08.07.2019 г. в 11.44 часа
е управлявал автомобил с рег. № ****. На 11.09.2019 г. на жалбоподателя лично е
връчена покана за явяване на 24.09.2019 г. в сградата на РУ–град Омуртаг за
съставяне на АУАН във връзка с извършено административно нарушение, с
предупреждението, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствие на
нарушителя съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН. След преглед на събраните документи на 19.11.2019
г. Началник група към ОДМВР – гр. Т., РУ - Омуртаг е издал обжалваното Наказателно
постановление № 19-0308-000912, с което за административно нарушение по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, описано по идентичен начин с АУАН, на жалбоподателя К. на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени следните административни наказания: глоба
в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като
на основание Наредба № Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 12 контролни
точки. В съдебното производство са събрани и свидетелските показания на
актосъставителя О.Ю. и свидетеля по акта А.Т.. Свидетелят Т. посочва, че е бил
свидетел само при съставяне на акта, когато актосъставителят го запознал с
текста на съставения АУАН. Свидетелят Ю. описва, че на посочената дата работел
по контрола на скоростния режим в с. *** като мобилната система TFR – 1M с № 595
била монтирана в служебния полицейски автомобил, който пък бил разположен на
кръстовището между улиците „Генерал З. “ и „Б.“ с предна част, насочена в
посока гр. С., при което радарът засичал отдалечаващите се от него автомобили в
посока В. – С. и заснемал задната им част. Според свидетеля управляваният от
жалбоподателя автомобил се движел по ул. ***, която се припокривала с минаващия
през с. *** главен път ПП І-4, като ограничението в този участък било 50 км/ч. Относно
възприемане на нарушението свидетелят посочва, че в РУ – Омуртаг имало софтуер,
с който се осъществявало прехвърлянето на записите от мобилната система на
служебен компютър и след преглеждането на заснетите случаи на нарушение се
разпечатвали снимките, установявал се собственика на автомобила и му се
изпращала декларация по чл. 188 ЗДвП. След получаване на декларация от водача
на МПС за съответната дата се съставял и АУАН. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Ю., тъй като същите не противоречат на събраните по делото писмени
доказателства и липсват основания за игнорирането им изцяло или частично.
Въз основа на обсъдените събрани
доказателства и установените по делото факти съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение
при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в
незаконосъобразен санкционен акт.
Съставеният АУАН е издаден от
компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т. 1.3 от Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи с оглед заеманата от това
лице длъжност „полицейски инспектор“ Пътен контрол“ при РУ – Омуртаг, V-та
степен/според отразеното в АУАН и според показанията на самия актосъставител/. Съставеният
АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити, с което е спазено
изискването за форма и съдържание на този акт. Съдът не споделя направеното
възражение за неяснота на посоченото място на нарушението, доколкото в АУАН е
визирано определено кръстовище – пресечна точка на две обозначени улици в
конкретното населено място. Там именно е бил позициониран и служебния автомобил,
в който се е намирала мобилната система за видеоконтрол. От материалите по
преписката става ясно, че този АУАН е съставен въз основа на клип, направен с
посочената в него мобилна система, на който е заснето описаното в акта нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е.
възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани
на хартиен носител. В настоящия случай въз основа на наличните по АНПреписка
снимки от направения с мобилната система видеоклип, е констатирано от
актосъставителя описаното нарушение. Неоснователно е и възражението за неточно
определена скорост на движение предвид допустимия толеранс. Следва да се посочи,
че засечената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е
била 106 км/ч, което се вижда и на снимките от клипа, и едва след отчитане на толеранса
от 3 км/ч актосъставителят е приел в АУАН намалената скорост на движение от 103
км/ч. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя като е спазено правилото на чл.
40, ал. 2 ЗАНН – нарушителят е бил поканен надлежно да се яви за съставяне на
акт и след като същият не се е явил актът е съставен в негово отсъствие. В
съответствие с правилото на чл. 40, ал. 3 ЗАНН при съставяне на акта е
присъствал свидетел, който според показанията му в съда не е очевидец на
нарушението, а само свидетел при съставяне на акта. Не са налице допуснати
нарушения и в процедурата по връчване на съставения АУАН. Спазени са и
давностните срокове по чл. 34, ал. 2 ЗАНН. При така направените констатации
следва извода за издаден АУАН при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Досежно компетентността на
наказващия орган по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на МВР, в чиято т. 2.12. началниците на групи „Пътен контрол“ към РУ при
ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления за административни
нарушения по ЗДвП. При преглед на задължителните реквизити на НП следва, че са
налице всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Посоченото относно съставения АУАН
досежно мястото на нарушението и отчетения толеранс на засечената скорост като съставомерен
елемент на нарушението, важат напълно и за НП. НП е издадено за нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП като описанието на същото е достатъчно ясно, за да разбере
визирания нарушител в извършването на какво деяние е обвинен. Приложените по
преписката доказателства за използваната в случая мобилна система сочат на
доказана годност и техническа изправност на същата. Следователно и тук липсва
допуснато съществено нарушение на формалните процесуални изисквания, които ЗАНН
поставя към НП.
При така установената липса на
съществени процесуални нарушения, допуснати от актосъставителя или от АНОрган
следва съдът да извърши проверка за спазване на материалния закон като разгледа
случая по съществото на фактите и правната им квалификация. Безспорно в случая
е доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
ограничаващ скоростта на движение на МПС от категория „В“ в населено място до
50 км/ч. С достигнатата от водача и засечена скорост на движение на
управляваното от него МПС – 103 км/ч същият е превишил с 53 км/ч допустимата
скорост. Според санкционната норма, на която се е позовал АНОрган в случая, водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Доколкото в случая няма
превишаване с 5 км/ч на превишаването от 50 км/ч, то правилно е определено като
размер наказанието „глоба“. Цитираната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
фиксира в точно определени размери двете административни наказания, които
предвижда, поради което и АНОрган не разполага с възможността да
индивидуализира наказанията относно размерите им. С обжалваното НП АНОрган е
отнел 12 контролни точки на нарушителя без да посочи като основание за това
конкретна разпоредба от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. При преглед на визираната
санкционна разпоредба в НП съдът установи, че с посочената норма на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП наредбата свързва като последица отнемане на контролни точки в
своята разпоредба на чл. 6, т. 7 предл. І, съгласно която за превишаване на
разрешената максимална скорост с над 50 km/h в населено място или при
извършване на обществен превоз на пътници и опасни товари (чл. 182, ал. 1, т. 6
и ал. 3, т. 6 ЗДвП) – на водачите на МПС се отнемат 12 контролни точки. И тук
санкцията е точно фиксирана по размер и не подлежи на изменение. В настоящия
случай съдът не намира и основания за определяне на нарушението като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото то е от категорията на най-тежките
нарушения, изброени в чл. 182, ал. 1 ЗДвП за превишаване скоростта на движение
в населено място. Наред с това от справката на водач/нарушител, изготвена от РУ
– Омуртаг е видно, че срещу жалбоподателя са издадени за извършени нарушения по
ЗДвП наказателно постановление от 2008 г. и два фиша от 2013 г. и 2016 г.,
което не го определя като безупречен водач. Наред с това по делото не са
наведени твърдения и представени доказателства за наличието на някакви важни и
извинителни причини, които са наложили управлението на МПС с превишена скорост
в населено място.
Поради изложените съображения
съдът прави извода за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон при издаване на обжалваното НП и същото следва
да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 19-0308-000912/19.11.2019
г. на Началник група при РУ – Омуртаг към ОДМВР – гр. Търговище, с
което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на С.К. *** са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни
точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА