Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1148 от 20.10.2022 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на дванадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й.Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1277 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО).
Образувано е по жалба на „УМБАЛ Дева Мария“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Възраждане“ №13, представлявано от управителя д-р Х.К. Я., против Заповед
за налагане на санкции №РД-25-985/06.07.2022г., издадена от директора на РЗОК –
Бургас. С оспорената заповед по описани в същата три нарушения
са наложени три броя санкции „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева за
всяко едно от нарушенията, както следва:
1.По т.3 -за констатирано нарушение на чл.55,
ал.2, т.5 от ЗЗО, чл. 380 от НРД за
медицинските дейности 2020-2022г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер
на 200,00 лева;
2.По т.4 - за констатирано нарушение на чл.55,
ал.2,т.5 от ЗЗО, чл.380 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г. е наложена
санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева;
3. По т.5 - за констатирано нарушение на
чл.55, ал.2,т.5 от ЗЗО, чл.380 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева;
Заповедта се оспорва изцяло, като неправилна и
незаконосъобразна, издадена при несъответствие с целта на закона. От съда се
иска да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят „УМБАЛ Дева Мария“
ЕООД се представлява от адв. К., която
поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Като допълнителен аргумент
изтъква липсата на мотиви. Моли за
отмяна на оспорения акт. Претендира за присъждане и на направените по делото
разноски във връзка със заплатената държавна такса.
Ответната страна - директорът на Районна
здравноосигурителна каса гр.Бургас, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Й., която оспорва жалбата и пледира
същата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен
съд – Бургас, дванадесети състав,
след преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
По
делото не се спори, че между НЗОК, чрез
директор РЗОК-Бургас и „УМБАЛ Дева
Мария“ ЕООД е сключен договор № 020903/20.02.2020г., за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки (л.57-86).
Със заповед № РД-25-464/07.04.2022 г. на директора на РЗОК-Бургас (л.9) е възложено осъществяване на
контрол на основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/, глава 20 и 21 от Национален рамков договор /НРД/ за
медицинските дейности за 2020-2022 г., с ясно формулирана задача в нея и срок за извършване на проверката до 15.06.2022 г. Задачите в
заповедта са следните:
- Контрол относно спазване на
изискванията на НРД за медицинските дейностиза 2020
-2022г. и ЗЗО по отношение на дейности м.март 2022г. на вложените в ЛС за
лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща
извън стойността на КП;
- Контрол относно спазване на
изискванията на НРД за медицинските дейностиза 2020 г.
и ЗЗО по отношение на дейност м.март 2022 по КП №104;
- Контрол относно спазване на
изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-22г. и ЗЗО по отношение на
дейност месец март 2022 г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК
извън цената на клиничната пътека;
- Контрол по писма от управителя на
лечебното заведение;
- Контрол по справки от РЗОК – Бургас;
Констатациите от проверката
са обективизирани в Протокол №530/02.06.2022г. (л.14), връчен на
представляващия лечебното заведение на 03.06.2022 г. и Протокол за неоснователно
получени суми №566/02.06.2022 г. (л.17), връчен на представляващия лечебното заведение.
Жалбоподателят е упражнил правото
си по чл.74, ал.4 от ЗЗО и е депозирал писмено възражение с вх.№ 29-02-895/09.06.2022 г., против констатациите, обективирани в Протокол №530/02.06.2022г. (л.14).
В изпълнение на разпоредбата на чл.75, ал.5 от ЗЗО и след постъпилото възражение от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД против констативния протокол, е изпратено писмо до д-р Ц. Ц.(л.31) - Председател на БДС гр.Бургас, с изх.№ 62-01-36/10.06.2022г., с молба за излъчване на представители
от квотата на РК на БДС гр.Бургас,
които да участват в арбитражна комисия и същите да бъдат със
специалност кардиология. По делото е приложена
обратна разписка, че писмото
е получено на 16.06.2022 г. от упълномощено лице (л.32). РК на БДС гр.Бургас не е излъчила членове от своята квота,
които да участват в арбитражна комисия. Поради това такава не
се е сформирала. В тази връзка е и изготвен доклад от д-р С. С.и д-р В. А.- контрольори в отдел ДИОКМДПА (л.18). В резултат на това директорът на
РЗОК-Бургас е приложил чл. 75, ал.6 от
ЗЗО и след изтичане
на двуседмичния срок от поканата
до РК на БДС гр.Бургас е издал Заповед за налагане
на санкции с № РД-25-985/06.07.2022г., оспорена в настоящото производство.
Впоследствие,
след запознаване с всичко изложено по-горе, директорът на РЗОК - Бургас е издал оспорената в
настоящото производство Заповед за
налагане на санкции № РД-25-985/06.07.2022г.
С нея
при същите фактически установявания, по описаните 3 нарушения, са наложени 3
бр. санкции „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева всяка.
Заповедта
е издадена на 06.07.2022г., получена е на 08.07.2022г. (л.8), а жалбата срещу
нея е подадена на 20.07.2022г (л.4-5).
Административен
съд – Бургас в настоящия си състав, въз основа на приетите за установени факти,
счита следното относно допустимостта и основателността на предявената жалба:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от дружество, което е адресат на
издадения срещу него индивидуален административен акт. Налице са и останалите
предпоставки за редовност и допустимост на съдебното оспорване, поради което
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна. Съображенията
за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25-985/06.07.2022г., издадена от директора
на РЗОК - Бургас. Административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Заповедта
съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В производството по
издаването й не е допуснато съществено процесуално нарушение. Проверката е
възложена на основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2 от ЗЗО, глава 20 и 21 от
НРД за медицински дейности 2020г.-2022 г. Според чл.72, ал.3 от ЗЗО, в
редакцията му към момента на извършване на проверката, служителите на НЗОК по
ал.2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на
управителя на НЗОК или на оправомощено от него
длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки
на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на
територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай,
според издадената заповед, проверката е инициирана от директора на РЗОК, т.е.
възложена е в съответствие с приложимите процесуални правила.За резултатите от
проверката е изготвен протокол в съответствие с разпоредбата на чл.74, ал.3 от ЗЗО, който е връчен на управителя на лечебното заведение, като дружеството се е
възползвало от правото си на възражение срещу констатациите в протокола. Въз
основа на тези констатации е издадена и оспорената в настоящото производство
заповед за налагане на санкции.
Както бе
посочено по-горе дружеството-жалбоподател е депозирало становище по чл. 74, ал.
4 от ЗЗО, с което е възразило по направените от проверяващите органи
констатации и описаните в протокола факти от извършената проверка, като
арбитражна комисия в случая не е сформирана.
След като не е била създадена комисия,
директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност,
несъмнено има право да наложи санкции, но следва да мотивира акта си, като обсъди
направените в хода на административното производство възражения. Това налага
излагането на самостоятелни мотиви в заповедта. Директорът е длъжен да изложи
мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушение на
задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите в
протокола, след което да обоснове приложените санкции съобразно
материалноправните норми. Това задължение е закрепено нормативно в чл. 34, ал.
3 и чл. 35 от АПК.
В настоящия случай лечебното заведение е упражнило правото си да
възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, касаещи процесните нарушения,
предмет на оспорената заповед. С оглед на това, директорът е длъжен да изложи
мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушение на
задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на
констативния протокол, след което да обоснове приложените санкции
съобразно материалноправните норми. В
случая, както вече бе посочено, изпълнителят на медицинска помощ е възразил
срещу констатациите в протокола, като е изложил конкретни аргументи, защо
счита, че в конкретния случай не са налице нарушения. Вместо обаче да обсъди
възраженията на лечебното заведение и да изложи мотиви защо не приема тези
възражения, административният орган се е задоволил да приповтори почти дословно
констатациите от констативния протокол, като обсъждане на възраженията на
лечебното заведение изобщо липсват.
Мотивите на административния акт в случая обаче не могат да бъдат
извлечени и от протокола за извършената проверка, тъй като същите са оспорени чрез
депозиране на възражение. Тези констатации не могат да заместят мотивите на
административния орган. Поради това съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка,
съответно не е изложил самостоятелни, различни от протокола задълбочени мотиви за издаване на заповедта и
налагане на санкции, както го задължават нормите на чл.76, ал.3 от ЗЗО и на
чл.418, ал.3 от НРД 2020-2022г. МД, а се е задоволил единствено с приповтаряне
на констатациите от протокола за извършената проверка, които обаче са били
оспорени от страна на лечебното заведение. Допуснатото нарушение е съществено и e
самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. В този смисъл е и
постоянната практика на Върховния административен съд, изложена в Решение
№8985/14.10.2022г., постановено по адм.дело
№3982/2022г., Решение №3952/14.04.2022г., постановено по адм.дело
№10917/2021г., Решение № 11323/09.11.2021г., постановена по адм.дело
№ 6652/2021г., Решение № 9954/21.07.2020г. по адм.дело
№4567/2020г., Решение № 13801 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2851/2019 г.,
Решение № 15034 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5697/2019 г., Решение № 13048 от
26.10.2018 г. по адм.
дело № 8867 от 2017 г. на ВАС, Решение №
10015 от 01.07.2019 г. по адм.
дело № 10212 от 2018 г. на ВАС, Решение № 5453 от 03.06.2019 г. по адм. дело № 5453 от 2018 г. на
ВАС, Решение № 12177 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2018 г.,шесто отделение и
др.
Изложеното по - горе обосновава извода, че обжалваната Заповед за
налагане на санкции № РД-25-985/06.07.2022г., издадена от директора на РЗОК – Бургас е незаконосъобразна,
поради което следва да бъде отменена.
При посочения изход
на спора, на дружеството – жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 50 лв. –държавна такса.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №13, представлявано
от управителя д-р Х.К. Я., Заповед за налагане на санкции №
РД-25-985/06.07.2022г., издадена от директора
на РЗОК – Бургас.
ОСЪЖДА РЗОК Бургас да
заплати на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №13, представлявано от управителя д-р Х.К.
Я., направените
по делото разноски в размер
на 50 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: