Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр.Добрич,13.02.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Втори състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА
разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 556/2019 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Х.И.П. в качеството му на
ЕТ „ Х.И. П.“ ЕИК201808022,със седалище и адрес на управление гр. Генерал
Тошево,област Добрич,ул.”Янтра” №5,подадена чрез адв.Н.Ж.К., срещу РА №
Р-03000318006434-091-001/17.05.2019 г. издаден от С.С.А.на длъжност началник на
сектор,възложил ревизията и Р.Д.Ж.на длъжност главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с решение № 158/05.08.2019 г.
издадено от директора на дирекция ОДОП-гр. Варна с който на едноличния търговец
е отказано данъчно облекчение на осн.чл.48,ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 39758,08
лева, представляващо държавна помощ за
земеделски стопани и не следва да преотстъпи посочената сума от дължимият за
2014г. данък върху годишната данъчна основа.
Ревизионният акт се обжалва като
незаконосъобразен,необоснован, постановен при неправилно прилагане на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Изразява се несъгласие с липсата на право за преотстъпване на данък,тъй
като П. е имал изискуеми публични задължения към 31.12.2014 г. като в тази
връзка неоснователно е увеличено декларираното годишно данъчно задължение с
размера на преотстъпения данък. Неправилно органът по приходите се е позовал на
чл.186, ал.7 от ЗДвП.Настоява се,че актът,на който се позовава органът по
приходите е нередовно съставен, предвид което и не поражда действие.Налагането
на административно наказание с фиш е уредено в чл.186 от ЗДвП. В нормата са
посочени реквизитите,които трябва да съдържа фиша, като задължителен реквизит е
подпис на нарушителя. В случая фишът не е подписан от нарушителя, предвид което
се приема,че същият не му е редовно връчен.Особено се набляга, че съгласно
чл.186, ал.2 от ЗДвП, на лице, което откаже да подпише фиша,се съставя акт,но в
случая такъв не е съставен. Излагат се и други аргументи относно издадения фиш, като се цитират съответно
норми на ЗДвП и ДОПК. Иска се РА да бъде отменен. В съдебно заседание,жалбата се поддържа от адв. П.А..Претендира
присъждане на сторените разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата.Моли за отхвърляне на
същата, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени предоставените по делото доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице, след предприето оспорване на РА по административен
ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
По фактите:
Производството по издаване на процесния РА е
възложено на основание чл.112, и чл.113 от ДОПК със Заповед №
Р-03000318006434-20-001/25.10.2018г., надлежно връчена на ревизираното лице. Ревизията е за задължение
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. и
със срок за завършване 3 месеца след връчването й.Със Заповед №
Р-03000318006434-020-002/06.02.209г. първоначалната заповед е изменена по
отношение на срока за извършването на ревизията,като е определен краен сок до
05.04.2018г. Заповедта за изменение също е надлежно
връчена.По време на ревизията е направено искане за представяне на документи,
което е изпълнено от данъчно задълженото лице.Жалбоподателят е представил и
поискани от него писмени обяснения относно дейността на едноличния търговец.
Направено е и искане за извършване на действия от други контролни органи.До
ОДМВР-Търговище е направено искане за установяване на факти и обстоятелства а
именно:
-на коя дата е извършено плащане на глоба от Х.П.
по фиш № СО534085/13.11.2013 г.,като се иска приложение на платежен документ;
-на коя
дата задължението по фиша е изпратено за събиране от ТД на НАП,офис Добрич.
В отговора
се казва,че фишът е връчен лично на П., платен е на 26.06.2018г. и е отразен в
АИС-АНД. Не е посочена датата на връчване,нито датата,на която фишът е изпратен
за събиране. Приложени са две копия на фиша в различен размер. И двете копия са
недостатъчно четливи, но е видно, че след “нарушител” е изписано името П.,но
липсва положен подпис.На 11.07. 2018г. до П. е изпратена покана по чл.103 от ДОПК в която е определена годишната данъчна основа, изчисленият върху нея данък
и е определен дължимият за довнасяна данък,различен от посочения в данъчната
декларация. На П. е даден срок да отстрани несъответствията ,като подаде
коригираща декларация. Поискана е
справка и е издадена служебна бележка в уверение на това,че за лицето П. няма
образувано дело.Към 31.12.2014г. дружеството няма образувано дело,но има
задължение към други взискатели по глоба в размер на 20,00 лева за което има
отразено плащане на 25.02.2015г.
Направени са и други искания за представяне на
документи и писмени обяснения. Ревизията е приключила с ревизионен доклад
№р-03000318006434-092-001/19.04.2019г. От същия се установява,че Х.И.П. е
регистриран по реда на ДОПК в ТД на НАП-варна,офис Добрич и извършва дейност
през проверявания период.Описани са декларираните приходи и разходи,както и
преотстъпения данък.по последния,който не се уважава са изложени съображения.По
доклада е депозирана жалба от едноличния търговец в която се изразява
несъгласие с приетото от ревизиращите,че не са спазени общите изисквания по
ЗКПО относно преотстъпване на корпоративен данък за периода 01.01.2014г. до
31.12.2014 г., визиран с разпоредбата на чл.167,ал.1,т.2 от ЗКПО,поради наличие
на задължение по глоба за фиш към 31 декември 2014г. Във възражението е
изразено становище, че фиш,съставен по ЗДвП не може да се използва като
изпълнително основание по ДОПК,респективно не може глобите по фишове
автоматично да се приравняват на задължения по влезли в сила наказателни
постановления.Като аргумент се сочи,че фишовете се издават по ред,различен от
НП и не подлежат на съдебен контрол. На следващо място настоява, че фишът е
изцяло незаконосъобразен, защото е издаден в нарушение на чл.186,ал.1 от ЗДвП.
На 17.05.2019г. е издаден РА.Същия е обжалван по
административен ред, като жалбата е разгледана,но не е уважена и е издадено
процесното Решение,с което е потвърден процесния ревизионен акт.
По делото е назначена и изслушана СГрЕ, неоспорена
от страните и приета от съда като компетентно и безпристрастно дадена.От същата
се установява,че подписът за нарушител
във фиш № СО534085/13.11.2013 г., не е изпълнен от Х.И. П., а от лицето, което
е съставило изследвания фиш.
По основателността на жалбата:
Предмет на обжалване е РА
№Р-03000318006434-091-001/17.05.2019 г. издаден от С.С.А.на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и Р.Д.Ж.на длъжност главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с решение № 158/05.08.2019 г.
издадено от директора на дирекция ОДОП-гр. Варна с който на едноличния търговец
е отказано данъчно облекчение на осн.чл.48,ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 39758,08
лева ,представляващо държавна помощ за земеделски стопани и не следва да
преотстъпи посочената сума от дължимият за 2014г. данък върху годишната данъчна
основа.
По валидността на РА:
При извършване на задължителната проверка по чл.
160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определеният от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от
пороци влечащи неговата нищожност.В тази връзка неоснователно е възражението,
че РА е постановен при съществени процесуални нарушения. Следва да се отбележи,че
жалбоподателят не сочи конкретно нарушение на производствените правила, а общо
заявява наличието на неспазването им.Съдът не установи такива нарушения. Съдът
намира, че не е нарушено правото на защита на дружеството, не е нарушен
принципа на законност, както и принципа на добросъвестност при упражняване на
процесуалните правомощия на ревизиращите органи. Заповедта за извършване на
ревизия и заповедта за изменението ѝ, са връчени на ревизирания едноличен
търговец. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад,неразделна
част от обжалвания РА, като по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, ревизираното
лице е имало възможност да направи
писмено възражение и да представи: доказателства в 14- дневен срок от връчването
на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Ето защо, правото на
защита на задълженото лице не е нарушено.
Основният спор по делото е дали фиш №
СО534085/13.11.2013 г., е подписан от Х.И. П. и дали му е надлежно връчен
респективно, дали към дата 31.12.2014г. П. е знаел,че има задължение към други
взискатели по глоба в размер на 20,00 лева.От доказателствата по делото
безспорно се установява,че към сочената дата, П. не е знаел за задължението
си.Следва да се отбележи,че по делото са представени няколко броя заверени
копия на фиш № СО534085/13.11.2013 г.,
които освен по мащаб на копиране,се различават и по съдържание. В някои липсва
подпис на нарушител, а в други, където срещу нарушител съществува графичен
знак, очевидно приет от ревизиращия екип като подпис.Този подпис обаче,не е
положен от П.,както се установи от СГрЕ, а от лицето,съставило фиша. Следва да
се посочи също,че едва в съдебния процес по делото се представи оригинала на
фиша,върху който също е налице графичния знак,на мястото за подпис.Относно
положения подпис жалбоподателят е завел иск пред РС-Търговище. По делото е
прието,че въпросният фиш не е подписан от лицето П. и не му е връчван. Това
съдебно производство и установеното по него не следва да се има предвид като
доказателство по настоящото дело,но съдът го коментира предвид представените от
жалбоподателя доказателства по водения съдебен спор, както и предвид
обстоятелството, в настоящия съдебен спор се установи,че фиш №
СО534085/13.11.2013 г., не е подписван от жалбоподателя, респективно не му е
връчван. Последното е така, по аргумент от чл.186,ал.2 от ЗДвП съгласно
който,на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на
наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.В конкретния
случай АУАН не е съставен. Не е налице и надлежно отбелязване, че нарушителят е
отказал да подпише фиша.
В процеса на извършване на ревизията въпросът за
наличието на задължение, произлизащо от въпросния фиш е изследван от
ревизиращия екип, който е събрал достатъчно доказателства,но от тях е направил
неправилен извод. Събрана информация е противоречива и не дава яснота,кога
точно фишът е връчен на П. и кога глобата по него е заплатена и с какъв
платежен документ. На зададените до ОДМВР-Търговище въпроси на коя дата е
извършено плащане на глоба от Х.П. по фиш № СО534085/13.11.2013 г.,като се иска
приложение на платежен документ и на коя дата задължението по фиша е изпратено
за събиране от ТД на НАП,офис Добрич е отговорено,че фишът е връчен лично на П. и е платен е на
26.06.2018г, но не е посочен платежния документ. Същевременно органът по
приходите е поискал справка и е издадена служебна бележка в уверение на това,че
за лицето П. няма образувано дело.Към 31.12.2014г. дружеството няма образувано
дело,но има задължение към други взискатели по глоба в размер на 20,00 лева за
което има отразено плащане на 25.02.2015г. От горното не става ясно дали фишът
е заплатен два пъти,на различни дати,или администрацията води съответните
регистри за информация недобросъвестно.Това обаче не е предмет на настоящото
дело, административният съд не следва да се произнася по това несъответствие.
За настоящия спор единствено е важно обстоятелството, дали фишът е бил връчен
на лицето и кога, с оглед неговото знание за задължение към 31.12.2014г. Както
вече се установи,връчване не е налице,следователно не налице и знание за
задължението.
По останалите възражения в жалбата съдът не следва
да се произнася, тъй като същите са неотносими към спора.
Предвид изложеното, като необоснован и незаконосъобразен
относно установените задължения за
периода 01.01.2014г. до
31.12.2014 г., РА следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора и направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на сторените разноски съгласно представен
списък на л.138 от делото и представените доказателства за плащането им
ответникът следва да бъде осъден да плати сторените от жалбоподателя разноски в
общ размер на 3871,76 лева от които 50
лева, заплатена ДТ и 3600 лева, заплатен адвокатски хонорар 221,76 лева хонорар
за вещото лице.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК,
Добричкият административен съд, Втори
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
от Х.И.П. в качеството му на ЕТ „ Х.И. П.“ ЕИК201808022,със седалище и
адрес на управление гр. Генерал Тошево,област Добрич,ул.”Янтра” №5,подадена
чрез адв.Н.Ж.К., срещу РА № Р-03000318006434-091-001/17.05.2019 г. издаден от С.С.А.на
длъжност началник на сектор,възложил ревизията и Р.Д.Ж.на длъжност главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
158/05.08.2019 г. издадено от директора на дирекция ОДОП-гр. Варна с който на
едноличния търговец е отказано данъчно облекчение на осн.чл.48,ал.6 от ЗДДФЛ в
размер на 39758,08 лева, представляващо държавна помощ за земеделски стопани и
не следва да преотстъпи посочената сума от дължимият за 2014г. данък върху
годишната данъчна основа.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и
данъчноосигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ „
Х.И. П.“ ЕИК201808022,със седалище и адрес на управление гр. Генерал
Тошево,област Добрич,ул.”Янтра” №5,представлявано от Х.И.П. сумата 3871,76 лева /три хиляди осемстотив
седемдесет и един лева и седемдесет и шест ст./ представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: