Софийска градска прокуратура е
обвинила подсъдимия С.М.Б. ***, в това, че&
I. На
02.09.2010г. около 21:00 часа в гр. С., кв. ******, бл.**, вх. Е, ет.6 в
апартамент **, се съвкупил с лице от женски пол - М.К.Г. ***, като я принудил
към това със сила и заплашване /св.Г. била заплашена от С.М.Б., И.П.С., Г.Д.А.
и неизвестен извършител, че ако не тръгне с тях ще я пребият и с думите „да не
ги принуждава да правят глупости”, след което била закарана насила с автомобил
в апартамент, където С.М.Б., И.П.С. и Г.Д.А. и неизвестен извършител я накарали
да се съблече и при нейния отказ да направи това, употребили сила, като И.П.С.
ударил пострадалата Г. през гушата / и деянието е извършено от повече лица - 4
/четири/ лица - С.М.Б. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН **********, Г.Д.А. ЕГН **********
и неизвестен извършител, като деянието представлява опасен рецидив - деецът
извършил престъплението, след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е
отложено по чл. 66 от НК -
1/ с Определение на СРС НК,
влязло в законна сила на 31.10.2007г. и с Определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.20Юг., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 1Ю5/03г. на СРС за престъпление
по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК; НОХД
2648/02г. на СРС за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; НОХД 14520/03г. на СРС за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК; НОХД 11338/02г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1,
т.З, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по НОХД Ю891/02г. на
СРС за престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като определя едно общо
най-тежко наказание една година и осем месеца „лишаване от свобода”, като на
основание чл.24 от ЕК увеличава така наложеното наказание от една година и осем
месеца „лишаване от свобода” с шест месеца;
2/ с Определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.20Юг., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 813/2009г. на СРС за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по НОХД 433/2007г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 вр.
чл.195, ал.1, т.З пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК,
като определя едно общо най-тежко наказание две години „лишаване от свобода”;
и деецът извършил престъплението,
след като бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК -
1/ с Определение на СРС НК,
влязло в законна сила на 31.10.2007г. и с Определение на СРС по НОХД 813/2009г.,
влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1
от НК групира наказанията по НОХД 1105/03г. на СРС за престъпление по чл.195,
ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК; НОХД 2648/02г. на СРС
за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК; НОХД 14520/03г. на СРС за престъпление по чл.206, ал.1 от НК; НОХД Г1338/02г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по НОХД Ю891/02г. на СРС за престъпление
по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като определя едно общо най-тежко наказание
една година и осем месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.24 от НК
увеличава така наложеното наказание от една година и осем месеца „лишаване от
свобода” с шест месеца;
2/ с Определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г„ на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 813/2009г. на СРС за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по НОХД 433/2007г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 вр.
чл.195, ал.1, т.З пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК,
като определя едно общо най-тежко наказание две години „лишаване от свобода”;
3/
с Присъда на СРС по НОХД 9251/2006г„ влязло в законна сила на 06.12.2006г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр чл.28, ал. 1 от НК, като
му се налага наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца-
престъпление по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 и т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.“А”
и б.“Б” от
НК.
II.
На
02.09.2010.
около 21:00 часа в гр. С., кв. ******, бл.***, вх. *, ет.* в апартамент **, в
съучастие като извършител с И.П.С. ЕГН **********, Г.Д.А. ЕГН ********** и
неизвестен извършител, извършил действия с цел да удовлетвори половото си
желание, без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а
именно М.К.Г. *** /поставил половия си член в устата на св.Г., за да му
направила фелацио и проникнал с половия си член в ануса на св.Г./, чрез
употреба на сила и заплашване /св.Г. била заплашена от С.М.Б., И.П.С., Г.Д.А. и
неизвестен извършител, че ако не тръгне с тях ще я пребият и с думите „да не ги
принуждава да правят глупости”, след което била закарана насила с автомобил в
апартамент, където С.М.Б., И.П.С. и Г.Д.А. и неизвестен извършител я накарали
да се съблече и при нейния отказ да направи това, употребили сила, като И.П.С.
ударил пострадалата Г. през гушата-престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК.
III.
На 02.09.20Юг. около 20.40 часа в гр.С.,
бул.„*********.” на автобусна спирка на автобус № 83, пред пункт на
„Еврофутбол”, заедно с Г.Д.А. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН ********** и
неустановено до момента по делото лице отвлякъл М.К.Г. - била качена от тях в
малък, тъмен автомобил с неустановена марка, модел и държавен контролен, като
деянието е извършено от повече лица - 4 /четири/ лица, на 01.07.2010г., на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД
813/2009г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по НОХД 433/2007г. на СРС за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195, ал.1, т.З пр.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК, като определя едно общо най-тежко
наказание две години „лишаване от свобода”;
3/
с Присъда на СРС по НОХД 9251/2006г., влязло в законна сила на 06.12.2006г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр чл.28, ал. 1 от НК, като
му се налага наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца-
престъпление по чл.142, ал.З, т.1, пр.2, вр. ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 , вр.
чл.29, ал.1, б.”А” и б.„Б” от НК.
IV.
На 02.09.210г.
за времето от около 20.45 часа до около 24.00 часа на същата дата в град С. от
бул.„******.” на автобусна спирка на автобус № 83, пред пункт на „Еврофутбол,
където била качена в малък, тъмен автомобил с неустановена марка, модел и
държавен контролен и закарана в апартамент № **, находящ се в гр. С., кв. ******,
бл.**, вх. Е, ет.6, обитаван от И.П.С., в съучастие с Г.Д.А. ЕГН **********, И.П.С.
ЕГН ********** и неустановено до момента по делото лице, като съизвършител
противозаконно лишил М.К.Г. от свобода-престъпление по чл.142а, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Обвинила е подсъдимия И.П.С. ***,
в това, че:
I. На
02.09.2010г. около 21:00 часа в гр. С., кв. ******, бл.**, вх. *, ет.* в
апартамент **, се съвкупил с лице от женски пол - М.К.Г. ***, като я принудил
към това със сила и заплашване /св.Г. била заплашена от С.М.Б., И.П.С., Г.Д.А.
и неизвестен извършител, че ако не тръгне с тях ще я пребият и с думите „да не
ги принуждава да правят глупости”, след което била закарана насила с автомобил
в апартамент, където С.М.Б., И.П.С. и Г.Д.А. и неизвестен извършител я накарали
да се съблече и при нейния отказ да направи това, употребили сила, като И.П.С.
ударил пострадалата Г. през като деянието представлява опасен рецидив - деецът
извършил престъплението, след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е
отложено по чл. 66 от НК -
1/ с Определение на СРС НК,
влязло в законна сила на 31.10.2007г. и с Определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 1105/03г. на СРС за престъпление
по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК; НОХД
2648/02г. на СРС за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; НОХД 14520/03г. на СРС за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК; НОХД 11338/02г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1,
т.З, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по НОХД 10891/02г. на
СРС за престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като определя едно общо
най-тежко наказание една година и осем месеца „лишаване от свобода”, като на
основание чл.24 от НК увеличава така наложеното наказание от една година и осем
месеца „лишаване от свобода” с шест месеца;
2/ с Определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 813/2009г. на СРС за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по НОХД 433/2007г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 вр.
чл.195, ал.1, т.З пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК,
като определя едно общо най-тежко наказание две години „лишаване от свобода”;
и деецът извършил престъплението,
след като бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК -
1/ с Определение на СРС НК,
влязло в законна сила на 31.10.2007г. и с Определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 1105/03г. на СРС за престъпление
по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК; НОХД
2648/02г. на СРС за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; НОХД 14520/03г. на СРС за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК; НОХД 11338/02г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1,
т.З, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по НОХД 10891/02г. на
СРС за престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като определя едно общо
най-тежко наказание една година и осем месеца „лишаване от свобода”, като на
основание чл.24 от НК увеличава така наложеното наказание от една година и осем
месеца „лишаване от свобода” с шест месеца;
2/ с Определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила гушата / и деянието е извършено от повече
лица - 4 /четири/ лица - С.М.Б. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН **********, Г.Д.А.
ЕГН ********** и неизвестен извършител, като деянието представлява опасен
рецидив - деецът извършил престъплението, след като бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК
1/. с Определение на СРС, влязло
в законна сила на 24.04.2008г., на основание чл.25, ал.1 вр. ал.23, ал.1 от НК
налага на подсъдимия едно общо най-тежко наказание по НОХД 1268/2000г. на СГС
за престъпления по чл.354А, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК; НОХД 13231/2003г. на СРС
за престъпление по чл.195,ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК;
НОХД 144/2003г. на Брезнишки PC за престъпление по чл.197, ал.1, т.З вр.
чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28
ал.1 от НК; НОХД 9969/2006г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1
вр. чл.194, ал.1 от НК и НОХД 901/2005г. на СРС за престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК в размер на три години „Лишаване от
свобода”;
и извършил престъплението, след
като бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК -
1/ с Определение на PC Варна
по НОХД **57/2006г., влязло в законна сила на 07.02.2007г., за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З вр. 18, ал.1 от НК, като му се налага
наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца;
2/.
с Определение на СРС по НОХД 6165/2008г., влязло в законна сила на
27.06.2008г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З, пр.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.“Б” от НК, като му
се налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца/-
престъпление по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 и т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1,
б.“А” и б.“Б” от НК.
II. На 02.09.2010г. около 21:00 часа
в гр. С., кв. ******, бл.**, вх. *, ет.* в апартамент **, в съучастие като
извършител със С.М.Б. ЕГН **********, Г.Д.А. ЕГН ********** и неизвестен
извършител, извършил действия с цел да удовлетвори половото си желание, без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно М.К.Г.
*** /поставил половия си член в устата на св.Г., за да му направила фелацио и
проникнал с половия си член в ануса на св.Г./, чрез употреба на сила и
заплашване /св.Г. била заплашена от С.М.Б., И.П.С., Г.Д.А. и неизвестен
извършител, че ако не тръгне с тях ще я пребият и с думите „да не ги принуждава
да правят глупости”, след което била закарана насила с автомобил в апартамент,
където С.М.Б., И.П.С. и Г.Д.А. и неизвестен извършител я накарали да се съблече
и при нейния отказ да направи това, употребили сила, като И.П.С. ударил
пострадалата Г. през гушата-престъпление по чл.150 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
III. На
02.09.2010г. около 20.40 часа в гр.С., бул.„******.” на автобусна спирка на
автобус № 83, пред пункт на „Еврофутбол”, заедно с С.М.Б. ЕГН: **********, Г.Д.А.
ЕГН ********** и неустановено до момента по делото лице отвлякъл М.К.Г. - била
качена от тях в малък, тъмен автомобил с неустановена марка, модел и държавен
контролен, като деянието е извършено от повече лица - 4 /четири/ лица като
деянието представлява опасен рецидив - деецът извършил престъплението, след
като бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК -
1/. с Определение на СРС, влязло
в законна сила на 24.04.2008г., на основание чл.25, ал.1 вр. ал.23, ал.1 от НК
налага на подсъдимия едно общо най-тежко наказание по НОХД 1268/2000г. на СГС
за престъпления по чл.354А, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК; НОХД 13231/2003г. на СРС
за престъпление по чл.195,ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК;
НОХД 144/2003г. на Брезнишки PC за престъпление по чл.197, ал.1, т.З вр.
чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28
ал.1 от НК; НОХД 9969/2006г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1
вр. чл.194, ал.1 от НК и НОХД 901/2005г. на СРС за престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК в размер на три години „Лишаване от
свобода”;
и извършил престъплението, след
като бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК -
1/ с Определение на PC Варна
по НОХД **57/2006г., влязло в законна сила на 07.02.2007г., за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З вр. 18, ал.1 от НК, като му се налага
наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца;
2/.
с Определение на СРС по НОХД 6165/2008г., влязло в законна сила на
27.06.2008г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З, пр.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.“Б” от НК, като му
се налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца/-
престъпление по чл.142, ал.З, т.1, пр.2, вр. ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”А” и б.„Б” от НК.
IV. На 02.09.2010г. за времето от
около 20.45 часа до около 24.00 часа на същата дата в град С. от бул.„******.”
на автобусна спирка на автобус № 83, пред пункт на „Еврофутбол, където била
качена в малък, тъмен автомобил с неустановена марка, модел и държавен
контролен и закарана в апартамент № **, находящ се в гр. С., кв. ******, бл.**,
вх. *, ет.*, обитаван от И.П.С., в съучастие С.М.Б. ЕГН: **********, Г.Д.А. ЕГН
********** и неустановено до момента по делото лице, като съизвършител
противозаконно лишил М.К.Г. от свобода-престъпление по чл.142а, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Обвинила е
подсъдимия Г.Д. ***, това, че:
I.
На
02.09.2010г. около 21:00 часа в гр. С., кв. ******, бл.**, вх. *, ет.* в
апартамент **, се съвкупил с лице от женски пол - М.К.Г. ***, като я принудил
към това със сила и заплашване /св.Г. била заплашена от С.М.Б., И.П.С., Г.Д.А.
и неизвестен извършител, че ако не тръгне с тях ще я пребият и с думите „да не
ги принуждава да правят глупости”, след което била закарана насила с автомобил
в апартамент, където С.М.Б., И.П.С. и Г.Д.А. и неизвестен извършител я накарали
да се съблече и при нейния отказ да направи това, употребили сила, като И.П.С.
ударил пострадалата Г. през гушата / и деянието е извършено от повече лица - 4
/четири/ лица - С.М.Б. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН **********, Г.Д.А. ЕГН **********
и неизвестен извършител- престъпление по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 вр. ал.1 т.2 от НК
II.
На
02.09.2010г. около 21:00 часа в гр. С., кв. ******, бл.**, вх. *, ет.* в
апартамент **, в съучастие като извършител с И.П.С. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН **********
и неизвестен извършител, извършил действия с цел да удовлетвори половото си
желание, без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а
именно М.К.Г. *** /поставил половия си член в устата на св.Г., за да му
направила фелацио и проникнал с половия си член в ануса на св.Г./, чрез
употреба на сила и заплашване /св.Г. била заплашена от С.М.Б., И.П.С., Г.Д.А. и
неизвестен извършител, че ако не тръгне с тях ще я пребият и с думите „да не ги
принуждава да правят глупости”, след което била закарана насила с автомобил в
апартамент, където С.М.Б., И.П.С. и Г.Д.А. и неизвестен извършител я накарали
да се съблече и при нейния отказ да направи това, употребили сила, като И.П.С.
ударил пострадалата Г. през гушата престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК.
За това,че :
III.
На 02.09.20Юг. около 20.40 часа в гр.С., бул.„******.”
на автобусна спирка на автобус № 83, пред пункт на „Еврофутбол”, заедно с С.М.Б.
ЕГН: **********, И.П.С. ЕГН ********** и неустановено до момента по делото лице
отвлякъл М.К.Г. - била качена от тях в малък, тъмен автомобил с неустановена
марка, модел и държавен контролен, като деянието е извършено от повече лица - 4
/четири/ лица престъпление по чл.142, ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК.
IV.
На 02.09.2010г. за времето от около
20.45 часа до около 24.00 часа на същата дата в град С. от бул.„******.” на
автобусна спирка на автобус № 83, пред пункт на „Еврофутбол, където била качена
в малък, тъмен автомобил с неустановена марка, модел и държавен контролен и
закарана в апартамент № **, находящ се в гр. С., кв. ******, бл.**, вх. *, ет.*,
обитаван от И.П.С., в съучастие С.М.Б. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН ********** и
неустановено до момента по делото лице, като съизвършител противозаконно лишил М.К.Г.
от свобода.-престъпление по чл.142а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от М.К.Г. ЕГН ********** срещу подсъдимите И.П.С. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН **********, Г.Д.А. ЕГН ********** за сумата от 80 000/осемдесет
хиляди/лева, претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл.152,
ал.З, т.1 пр.2 от
НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта-02.09.2010г. до окончателното й изплащане. Иска е
предявен на 17.09.2014г. и е процесуално допустим.
Приет е за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от М.К.Г. срещу подсъдимите И.П.С., С.М.Б., Г.Д.А. за сумата от
80 000/осемдесет хиляди/лева, претендирано обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.150, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-02.09.2010г. до
окончателното й изплащане. Иска е предявен на 17.09.2014г. и е процесуално
допустим.
Приет е за съвместно
разглеждане и граждански иск, предявен от М.К.Г. срещу подсъдимите И.П.С., С.М.Б., Г.Д.А. за сумата от
80 000/осемдесет хиляди/лева, претендирано обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.142а, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-02.09.2010г. до
окончателното й изплащане. Иска е предявен на 17.09.2014г. и е процесуално
допустим.
Лицето М.К.Г. е конституирано в
производството като граждански ищец и частен обвинител.
Прокурорът поддържа обвинението. Твърди, че от проведените съдебни заседания до момента ставало
ясно, че и тримата подсъдими са извършили престъпленията, в които са обвинени. Моли подсъдимите да бъдат
признати за виновни. При определяне размера на наказанието на тримата
подсъдими, моли съдът да отчете като причина за извършване на инкриминираните
деяния ниското им самосъзнание и принизена самооценка за неприкосновеността на
личността, както и личната свобода на всеки един гражданин, незачитане на
половата неприкосновеност и свободното формиране на воля на всеки един
гражданин на свободно придвижване и избор на поведение. Като вид и размер на
наказанието, предлага то да бъде „Лишаване от свобода“ около средния размер на
предвиденото за всяко едно от престъпленията, за които са обвинени тримата
подсъдими, като се наложи най-тежкото от тях при спазване разпоредбите на чл.54
от НК, с което счита, че в най-пълен обем биха се постигнали целите на
наказанието, които са визирани в чл.36 от НК. Да се определи строг режим на
изтърпяване и да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец поддържам изцяло фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, както и възприетата в същия правна квалификация и счита, че
от всички събрани доказателства се доказва обвинението както като фактически
действия, така и правните изводи, че и
тримата подсъдими всеки един поотделно са осъществили няколко отделни
престъпления. Първото от тях било съвкупление против волята на пострадалата Г.
чрез употреба на сила и заплаха по смисъла на чл.153 от НК; второто престъпление е извършване на
блудствени действия с пострадалата без съвкупление по смисъла на чл.150 от НК;
третото престъпление е отвличане по смисъла на чл.142, ал.3 от НК и последното
е противозаконно лишаване от свобода по смисъла на чл.142а от НК, всичките
извършени спрямо пострадалата М.Г.. При определяне на наказателната отговорност, моли
да се има предвид факта, че в случая става въпрос за квалифицирани състави на
изнасилване, блудство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода и тези
квалифицирани състави били допълнителни аргументи за това, че наказанията на
подсъдимите следва да бъдат тежки. С оглед обстоятелството, че подсъдимите не
показали никакво съчувствие и съжаление за действията си, и с оглед личностите
и на тримата, това, че не е инцидентен случай този път в живота им, не е
някакво инцидентно младежко увлечение, а напротив – видно от свидетелството за
съдимост, това били лица, които постоянно имат съприкосновение с органите на
полицията и съда, счита, че наказанията следва да бъдат над средния размер по
всяко едно от обвиненията и за тримата подсъдими. Моли съдът да уважи гражданските
искове. По делото били събрани както гласни доказателства в лицето на самата
пострадала, така и надлежни медицински документи от компетентни медицински
лица, които в тези документи посочвали, че пострадалата е получила един
сериозен психически стрес и психическа травма от изживяното. Видно било, че тя
се лекува и й се налага специализирана психиатрична помощ, така че след като се
стига и до намесата вече на медицински лица, които да репарират тежките
последици от деянието и това, че пострадалата сама не може да се справи с
преодоляване на негативните изживявания, се налагал изводът, че единственият
начин да се репарират тежките болки и страдания на е присъждане на обезщетение
в пълните предявени размери. Поради това моли гражданските искове да бъдат
уважени в пълните им предявени размери.
Защитникът на подс.Г.А. счита, че по отношение на подзащитния му не са
доказани по несъмнен начин повдигнатите с обвинителния акт обвинения. Липсвали доказателства Г.А. да се
е съвкупил с М.К.Г.. Този извод следвал както от изготвената и приложена по
делото съдебномедицинска експертиза, а и най-вече от свидетелските показания на
свидетелката Г., предоставени по реда на чл.223 от НПК на 02.04.2013 г., а също
и пред съда на 22.06.2016 г. В тези протоколи протоколи никъде свидетелката не
заявявала, че именно подсъдимият А. се е съвкупил с нея. По второто обвинение, по чл.150,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, също моли да се имат предвид изложените
възражения относно свидетелските показания на Г.. От тях не можело да се
направи еднозначен и категоричен извод, че било доказано наличието на анално проникване,
осъществено от подзащитния му. Счита, че в тази част обвинението не е доказано,
не било ясно и почивало на предположения. По отношение на следващото обвинение, по чл.142,
ал.2, т.2, пр.2 вр. ал.1 от НК, счита също, че от доказателствата по делото не
може да се направи извод, че Г.А. е участвал в извършването на престъпление по
чл.142 от НК.
В никакъв случай от
доказателствата по делото не се установявало, че подзащитният му бил
съпричастен към престъплението по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал.1 вр. ал.1 от НК.
Моли този подсъдим да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия И.П.С.
твърди, че от събраните по делото доказателства, от свидетелските показания на
работещите в клон „Еврофутбол“ сем. Илиеви било видно, че пострадалото лице не
е потърсило никаква помощ, не е пожелало съответно да му бъде оказана такава
помощ и доброволно без натиск, без физическо или психическо насилие е напуснало
обекта на „Еврофутбол“, сама, без да бъде съответно физически докосната или
принудена, влачена, дърпана, теглена, тя е отишла до въпросната кола, където
без физическа помощ се е качила сама, тоест тук не били налице никакви действия
от страна на подс.И.П.С. и на останалите подсъдими по това дело, за да го има
съставът на чл.142 от НК. Относно другите обвинения по чл.152, ал.3 от НК не били
налице данни, че лицето действително е извършило тези съвкупления с И.П.С.
така, както нямало никакви данни, че лицето е било безпомощно в този
апартамент. То се е придвижвало спокойно от едно помещение в друго. Не е искало
и не е направило никакви действия, с които да установи дали вратата на апартамента
е заключена, дали лицето може да напусне апартамента или не. Не е имало и
никакви телефонни обаждания от нейна страна, с които да потърси някаква помощ
от някого или от някъде. Лицето съвсем спокойно е седяло и от всички
експертизи, които били направени, се установявало, че е употребило и алкохол и
то доброволно, без физически или психически натиск от подсъдимите. Нямало данни
лицето да е претърпяло изнасилване или други блудствени действия да са
извършени с него. Относно гражданските искове моли съдът да прецени цялостното
поведение както на пострадалата, така и на подсъдимите.
Защитникът на подс.С.Б.
счита, че прокуратурата нямала вътрешно убеждение за извършено престъпление и
за авторство, на първо място, от проведеното изцяло осакатено, необективно
досъдебно производство. Това било видно най-вече от изписаните в обвинителния
акт житейски нелогични, неправдоподобни и неподкрепени от никакви събрани на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. При свидетелката Г. нямало
последователност при изреждане на фактите. Тя била разпитвана многократно и на
фаза досъдебно производство, и в съдебната фаза на процеса, и всеки път
пресъздавала различни факти, удобно спомняйки си за едни, неспомняйки си за
други. Счита, че най-фрапантното от всички противоречия е противоречието на
тези показания с показанията на останалите свидетели и въобще на всички
останали доказателства. Не трябвало едно лице да бъде осъдено заради амбицията
на друго лице и заради стремеж за получаване на материална облага. Смята, че подсъдимите са
невиновни и като такива, следва да бъдат оправдани. Счита, че гражданските
искове са единствено и само стремеж към облагодетелстване вследствие именно
неправомерно поведение от страна на пострадалото лице. Освен това, същите били
недоказани нито по основание, нито по размер, поради което следвало да бъдат
отхвърлени. Моли за оправдателна присъда и за отхвърляне на гражданските
искове.
Подс.Б. твърди, че от
самото начало всичко било замислено и никакво следствие не се провело.
Единственото нещо, което можел да каже с чиста съвест било, че нищо не е имало
спрямо това момиче, но тъй като един човек не може да се отърве от миналото си защото е
осъждан, това го преследва. Твърди, че е невинен, както и неговите познати. Моли съдът да обърнете
внимание на този фарс.
Подс.Г.А. не желае да вземе
отношение по съществото на делото.
Подс.И.С. се е отклонил от
наказателното производство. Укрива се от правораздавателните органи и не
участва в разглеждане на делото по същество. По отношение на него
производството се развива по реда на чл.269, ал.3 от НПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. С.М.Б. е роден на ***г***,
жив. в същия град, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование. Същият е осъждан единадесет
пъти за извършени престъпления от общ характер. С оглед многобройността на
осъжданията и различния момент в който са влизали в сила съдебните актове са
извършени няколко групирания на наложените му наказанията. С определение на СРС
НК, влязло в законна сила на 31.10.2007г. и с определение на СРС по НОХД
813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 1105/03г. на СРС за престъпление
по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК; НОХД
2648/02г. на СРС за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; НОХД 14520/03г. на СРС за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК; НОХД 11338/02г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1,
т.З, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по НОХД 10891/02г. на
СРС за престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като се определя едно
общо най-тежко наказание една година и осем месеца „лишаване от свобода”, като
на основание чл.24 от НК увеличава така наложеното наказание от една година и
осем месеца „лишаване от свобода” с шест месеца;
С Определение
на СРС по НОХД 813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 813/2009г. на СРС
за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по НОХД 433/2007г. на СРС за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195, ал.1, т.З пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.“А” и б.“Б” от НК, като определя едно общо най-тежко наказание две години
„лишаване от свобода”;
и деецът
извършил престъплението, след като бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК -
С Присъда на СРС по НОХД 9251/2006г., влязла в
законна сила на 06.12.2006г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр чл.28, ал. 1 от НК, като му се налага наказание „лишаване от свобода”
за срок от четири месеца при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Подс. И.П.С. е роден
на ***г***, жив. в същия град, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, безработен. Същият е осъждан единадесет пъти за извършени
престъпления от общ характер, като с определение на PC Варна по
НОХД **57/2006г., влязло в законна сила на 07.02.2007г., за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.З вр. 18, ал.1 от НК, като му се налага
наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца;
С Определение на СРС по НОХД 6165/2008г., влязло
в законна сила на 27.06.2008г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.”А”
и б.“Б” от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет
месеца. С Определение на СРС, влязло в законна сила на 24.04.2008г., на
основание чл.25, ал.1 вр. ал.23, ал.1 от НК на подсъдимия С. е наложено едно
общо най-тежко наказание по НОХД 1268/2000г. на СГС за престъпления по чл.354А,
ал.1 и чл.2, ал.2 от ЕК; НОХД 13231/2003г. на СРС за престъпление по
чл.195,ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК; НОХД 144/2003г. на
Брезнишки PC за престъпление по чл.197, ал.1, т.З вр. чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 и т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК; НОХД 9969/2006г. на СРС
за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 от НК и НОХД
901/2005г. на СРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1
от НК в размер на три години „Лишаване от свобода”.
Подс.Г.Д.А. е роден на 31.07.75г. в гр.С., жив. в същия град, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, безработен, осъждан.
Св.М.Г. и св. П.П. поддържали
приятелски отношения през 2010г. Двамата се запознали чрез сайт за запознанства
в Интернет, като излизали заедно от време на време по заведения, имали и
сексуални отношения. На 02.09.2010г. около обяд св.М.Г. се срещнала със св.П.П.
***. След обяд двамата отишли в заведение „А." находящо се в гр.С., кв.
Западен парк, като седнали на масите отвън. По-късно на съседна маса седнали подсъдимите С.Б., И.С., Г.А. и
неустановено по делото лице. Последното било познато на св.П. по физиономия от
пребиваването му в затвора. Свидетелите Г. и П. започнали да разговарят с
подсъдимите и да вдигат наздравици с тях. След известно време подсъдимите ги
поканили на тяхната маса и свидетелите се преместили. Св.Г. нямала достатъчно пари в
себе си и се обадила по телефона на приятеля си с когото имала връзка по това
време- св. Д.Б.. Казала му да отиде при нея, за да плати сметката. Св.Б. пристигнал
в заведението, седнал на масата, но подсъдимите го изгонили. Св.Г. помолила св.П.
да разговаря с тях, за да седне св.Б. на масата им. Известно време след като
последния отново се присъединил към компанията, св.Г. поискала да отидат с
колата му за цигари. Неустановеното по делото лице ги придружило до
бензиностанцията. След като се върнали св.Б., на когото не харесала компанията на подсъдимите и
обстановката си тръгнал. Св. Г. отказала да си тръгне с него и останала със св.П.,
подсъдимите и неустановеното лице. Около 17.30ч. цялата компания се преместила
вътре в заведението, където всички продължили да се черпят и да се веселят. След
известно време св.Г. усетил напрежение от поведението на подсъдимите и
неустановеното лице. Четиримата станали по-груби, започнали да правят неприлични намеци на свидетелката свързани със секс. Св.П.
казал на Г. да си взема чантата и да тръгва, и тя излязла навън. Един от компанията-подс.А., му разпоредил да я
върне и св.П. я последвал. Казал й да бягат към близката автобусна спирка. Там
успели да се качат в автобус №83 посока бул."К.В.". Преди автобуса да
се включи в движението по пътното платно, двама от компанията на подсъдимите застанали
пред него. Единият започнал да удря силно с ръка по челното стъкло и искал да
му отворят вратата. Св.П. казал на водача да не отваря вратата и да тръгва. Водачът
започнал да набира по служебния телефон, в резултат на което мъжът се отдръпнал
от пътя. След като автобусът потеглил, тримата подсъдими и неустановеното лице
се качили в автомобил с неустановена марка и регистрационен номер управляван от
подс.С. и го последвали. При слизането от автобуса на спирка на бул. "К.В."
в близост до метростанцията, св.П. бил нападнат от подсъдимите. Подс.С. го хванал
за блузата и чантичката, която носел през рамо и след като свидетеля се обърнал,
първия го ударил с юмрук в лицето, след
което продължил да го удря по главата и тялото. След което П. успял да се
измъкне от ударите и побягнал, пресякъл булеварда и отишъл на другия тротоар,
като блузата и чантичката му останали в ръцете на нападателя. Обадил се на
полицията, като през това време един от подсъдимите го подгонил и той побягнал.
Срещнал патрулен автомобил и обяснил за случилото се.
През това време изплашена св. М.Г. влязла в пункта на „Еврофутбол”, намиращ
се в района на спирката. Седнала на една от масите и се обадила по телефона на дядо
си - св. М.Д. и му казала да дойде спешно да я прибере, като посочила че се
намира на бул.“******.“. Докато св.Г. била вътре, подсъдимите- Б., А. и С.
застанали пред пункта и я викали да излиза като отправяли заплахи. Служителката
в „Еврофутбол”, св.И. я изгонила от помещението под претекст, че не иска да се
замесва и да има проблеми. От страх Г. излязла отвън и подсъдимите й заявили,
че трябва да тръгне с тях, „защото са платили за нея на св.П. сумата от
300.00лв“. Обградили я и я побутвали към колата с думите, които свидетелката
възприела като заплаха „Тръгвай, не ни принуждавай да правим глупости”. Под
въздействието на заплахата, св. Г. тръгнала посока автомобила, като четиримата
вървели от четирите й страни и с движенията си я насочвали и побутвали. Казали
й да се качва в колата, като в противен случай ще я пребият. Изплашена, св.Г.
се качила в лекия автомобил /неустановен като марка, модел и ДК№ , малък, тъмен
на цвят/заедно с подсъдимите и неустановеното до момента лице. Седнала на
задната седалка, а до нея от двете й страни седнали подсъдимите С.Б. и Г.А.. Подсъдимия
С. седнал на шофьорското място и потеглил към жилището, където живеел, находящо
се в гр. С., жк."******"бл.** вх.Е ет.6 ап.**-собственост на св.И.З.П.-
дядо на подс.И.С.. Там пристигнали след 21.00-21,30 часа на 02.09.10г. Подсъдимите
и неустановеното лице продължили да пият. Започнали да се разсъбличат и казали на св.Г.
също да се съблича. Тя отказала да се съблече, като плачела и ги молела да я
пуснат. Подс.С. я хванал и я ударил през гушата, заповядал й да се съблече, и
сам започнал да я разсъблича. Когато свидетелката останала без дрехи подс.С.
извадил вибратор и лубрикант и вкарал вибратора във влагалището и. В същия
момент подс. А. вкарал половия си член в устата на Г. и тя започнала да му
прави френска любов. Свидетелката изпитвала страх от подсъдимите и се
подчинявала на заповедите им. След това подс. А. проникнал с члена си във
влагалището й, подс.Б. си вкарал половия орган в устата й, а подс.С. вкарал
вибратора в ануса и. Подсъдимите и неустановено лице започнали да се редуват в
осъществяването на различни актове със св.Г.. Подс.Б. първо вкарал члена си във
влагалището й, а след това и в ануса, като през това време половия орган на подс.С.
бил в устата й. След това, четвъртия извършител, неустановен до момента, проникнал
с половия си орган в устата, а по-късно и във влагалището на пострадалата. Всичките тези
действия на проникване и осъществяване на полови актове с пострадалата от
подсъдимите продължили около един час в различна последователност. След това
подс. С. накарал св.Г. да влезе в банята и да се изкъпе, където той отново си
вкарал члена в устата й. След като тя излязла от банята, подс.С. за пореден път
проникнал в нея анално и вагинално. Св. Г. през цялото време не спирала да ги
моли да спрат, да я пуснат да си ходи, на което подс.А. й казал „Спокойно
миличка, ще те пуснем да си ходиш, но само след като изпразниш всичките".
Тогава св.Г. му направила фелацио, при което той еякулирал в устата и на лицето
й. Подс.Б. еякулирап в ануса й. През това време подс.С. лежал в съседната на
хола стая. Извикал я и когато св. Г.
отишла при него плачейки и молейки го да я пусне, той и казал „добре", но
след като го изпразни и него. Та му направила фелацио, но след това той
продължил с вагинално и анално проникване и така еякулирал. След всичко това подс.С.
й казал,че вече може да си ходи, но й заповядал да отиде в банята и да се
изкъпе. Когато св.Г. започнала да се къпе, подс.С. взел подвижния душ, махнал
му слушалката, като маркуча заедно с металния накрайник вкарал във влагалището
й, измил я и тогава й казал да се облича и да си тръгва. Подсъдимите били доволни,
като на тръгване я предупредили да не писка и да си мълчи. Подс.С. се обадил от
домашния телефон и поръчал на Г. такси.
Междувременно св.П. се обадил по телефона на св.М.Д., и му казал, че М.Г. е
отвлечена. Двамата се срещнали и с автомобила на св.Д. започнали да я търсят.
Първо отишли в заведението „А.“, където св.Д. разбрал, че сметката на цялата компания
не е платена и я платил. След това отишли в 03 РУП-СДВР. Около 24.00 часа на същата дата,
докато пътувала в таксито управлявано от св.Б.Р., по мобилния си телефон тя се
обадила на св.Д., който й казал да не се пребира, а да отиде веднага в 03
РУП-СДВР, тъй като я издирвали.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани в хода на производството
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства- оглед на местопроизшествие /т.1-
л.3,4/ с фотоалбум /т.1-л.65-75/, протокол за иззети обекти заключенията
по
биологична експертиза /т.1-л.58-64/, протоколи за разпознаване на лица, /т.1-л.24,25
и л.50-57/, ДНК
експертиза /т.2-л.246-252/, дактилоскопна експертиза /т.2-л.254-260/,
съдено-медицинска експертиза на жИ.лице- М.Г./т. 1-л.27/, съдебно
химическа експертиза /т.1 л.78/,. съдебно психиатрични и
сексологични експертизи на пострадалата и подсъдимите, допълнителна ДНК
експертиза, графическа експертиза, писма и справки и от веществените
доказателства.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
От доказателствата по делото се установява
по категоричен начин, че тримата подсъдими и неустановено лице на процесната
дата са отвлекли св.Г.. Видно от показанията на последната, по отношение на нея
е упражнена с принуда. Св.Г. твърди, че не е искала да бъде повече в компанията
на подсъдимите. Показателно за това е начинът по който тя и св.П. са напуснали заведението. Видно от показанията на последния,
подсъдимите са подхвърляли сексуални намеци в заведението и
двамата със св.Г. са го напуснали, без да си платят сметката и да им се обадят.
Св. Г. потвърждава, че е поискала да си
тръгне, защото усетила, „че става някакво напрежение“. И
двамата свидетели еднопосочно установяват с показанията си, че са успели да се
качат в автобус от градския транспорт с №83, както и че подсъдимите са ги
последвали в опит да предотвратят бягството им от заведението. Св.П. твърди при
разпита проведен пред съдия в хода на досъдебното производство, че
подсъдимите са препречвали пътя на автобуса, както и че св.Г. е молила водача
да не отваря вратите, защото „искат да я изнасилят“. Тези двама свидетели без
противоречИ.твърдят, че след като са слезли от автобуса св.П. е бил бит от
подсъдимите, съблечен гол до кръста и му е взетата чантата. Св.М.Д. потвърждава,
че по-късно е видял св.П. гол до кръста и окървавен. С
оглед на това съдът приема, че подсъдимите са нанесли побой на св.П. за да го
прогонят и създадат предпоставки за отвличането на св.Г.. Видно от показанията
на последната, тя е направила опит да се скрие в пункта на „Еврофутбол“,
намиращ се на спирката. Св.П. потвърждава този факт, като дори твърди, че я е
бутнал към пункта преди да избяга. За присъствието
на св.Г. в посочения обект свидетелстват и св.В.И. и св.В.И.. Първата, направи
неуспешен опит за лъжесвидетелстване, отричайки подписите в протокола за разпит
проведен в хода на досъдебното производство да са нейни. Видно от заключението
на експерта по изготвената графична експертиза,
всички подписи за свидетел в протокола на л.305а от т.ІІ от дознанието, са
положени от св.И.. В този разпит св.И. е заявила, че е изгонила момичето от
заведението, потвърдила е, че имало две лица, които са я викали да излезе. Св.И.
твърди, че той е казал на св.Г. да
излезе, за да се разберат с „момчето отвън“. В показанията на двамата
свидетели, за които е безспорно установено по делото, че са проявили пълно
безразличие към св.Г., са налице ред противоречия. Това, което те еднопосочно
установяват е, че св.Г./наричана от тях „момичето“/ е влязла в букмейкарския
пункт и е излязла, защото двамата свидетели са я накарали да го направи. Всичко
това дава основание на съда да приеме, че показанията на св. Г. относно
нежеланието й да тръгне с подсъдимите са достоверни. Неоснователно защитника на
подс.Б. твърди, че от показанията на свидетелите Илиеви се налагал извод за
противното. Все от показанията на св.Г. се установява, че тримата подсъдими и
неустановеното лице са я принудили да се качи в автомобила. Свидетелката е била
обградена от четиримата маже, които по този начин са направлявали движението й.
Същевременно, видно отново от показанията й, те са отправяли заплахи към нея,
че нещо ще й се случи ако не се подчини. С оглед на това съдът приема, че
подсъдимите и съучастникът им са упражнили принудата насочена към насилствено вкарване на пострадалата в автомобила. С тези действия и насилственото реализирано против волята й отвеждане до
апартамента на подс.С., където тя не е желаела да отива, без съмнение е осъществено изпълнителното деяние на отвличането. Подсъдимите принудително са ограничили свободното придвижване на св.Г. и са променили местоположението й в пространството противно на нейната воля. Същата, недвусмислено им е демонстрирала с поведението
си, че не желае да бъде с тях. Избягала е от заведението, опитала се е да
предотврати отвличането влизайки в пункта на „Еврофутбол“. Принудена да напусне
мястото, където е намерила кратковременно убежище и станала свидетел на проявената
по отношение на св.П. агресия, изразила се в побой, св.Г. е била лишена от
подсъдимите от възможността сама да избира местонахождението си. Свободната й
воля е била подменена от упражнената от подсъдимите принуда, в резултат на
което насилствено пострадалата е била откарана до жилището, където по-късно
подсъдимите са издевателствали сексуално с нея. Отвличането е реализирано от
четирите лица-подсъдимите и неустановеното такова, като всяко едно от тях е
било съизвършител. Неоснователни са твърденията на защитниците, че пострадалата
доброволно е тръгнала с подсъдимите. Доказателствата по делото категорично
сочат, че тя е направила опит още в заведението да избяга от тях, но с оглед
упоритостта им в преследването й, не е успяла да го стори.
С оглед на това съдът приема,
че от обективна страна подсъдимия С.М.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.142, ал.З, т.1, пр.2, вр. ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 , вр. чл.29, ал.1,
б.”А” и б.„Б” от НК. На 02.09.2010г. в гр.С., заедно
с Г.Д.А. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН ********** и неустановено по делото лице,
отвлякъл М.К.Г.. Деянието е извършено от
четири лица, като каучалния принос на подс.Б. е напълно съпоставим с този на
съучастниците му. Видно от приложеното справка за съдимост,
към момента на деянието подс.Б. е бил осъждан десет пъти за извършени
престъпления от общ характер, като последното осъждане по НОХД№813/2009г. по
описа на СРС предхожда извършването на престъплението само с два месеца.
Данните за съдимостта на подс.Б. дават основание на съда да приеме, че от
обективна страна той е извършил престъплението в условията на опасен рецидив и
в двете хипотези почл.29, ал.1, б.”А” и б.Б” от НК. Подс.Б. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК, тъй като с Определение на СРС НК, влязло в законна сила на 31.10.2007г. и с Определение на СРС по НОХД 813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията по НОХД 1105/03г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК; НОХД 2648/02г. на СРС за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; НОХД 14520/03г. на СРС за престъпление по чл.206, ал.1 от НК; НОХД 11338/02г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по НОХД 10891/02г. на СРС за престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като е определено едно общо най-тежко наказание една година и осем месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.24 от НК същото е увеличено с шест месеца; и с Определение на СРС по НОХД 813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 813/2009г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по НОХД 433/2007г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195, ал.1, т.З пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК, като съдът е определил едно общо най-тежко наказание две години „лишаване от свобода”;
Същевременно подс.Б. е извършил престъплението, след като бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК - с Определение на СРС НК, влязло в законна сила на 31.10.2007г. и с Определение на СРС по НОХД 813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.2010г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 1105/03г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК; НОХД 2648/02г. на СРС за престъпление по чл.195,ал.1, т.З, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК; НОХД 14520/03г. на СРС за престъпление по чл.206, ал.1 от НК; НОХД 11338/02г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и по НОХД 10891/02г. на СРС за престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, му е определено едно общо най-тежко наказание една година и осем месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.24 от НК е увеличено с шест месеца; и с Определение на СРС по НОХД 813/2009г., влязло в законна сила на 01.07.20 Юг., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК групира наказанията по НОХД 813/2009г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и по НОХД 433/2007г. на СРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.195, ал.1, т.З пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК, като определя едно общо най-тежко наказание две години „лишаване от свобода”; а с Присъда на СРС по НОХД 9251/2006г., влязло в законна сила на 06.12.2006г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр чл.28, ал. 1 от НК, като му се налага наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Към
момента на извършване на престъплението –предмет на разглеждане в настоящето
производство, срока по чл.30 от НК от влизане в сила на посочените присъди, не
е бил изтекъл. С оглед на това съдът намира, че подсъдимият е действал в
условията на опасен рецидив.
От субективна
страна подс.Б. е действал с пряк умисъл. От интелектуална страна същият е
разбирал, че св.Г. не е съгласна да тръгне с него и съучастниците му.
Преследвайки нея и св.П. до мястото, където те са слезли от автобуса и
участвайки активно както в побоя/св.П. го е посочил в разпита пред съдия, като
лицето направило опит да го ритне/, така и в отвеждането й до автомобила, този
подсъдим е съзнавал, че упражнява принуда над пострадалата. Все на плоскостта
на интелектуалната страна на умисълът му, подс.Б. е разбирал, че в
изпълнителното деяние на престъплението участва заедно с другите три лица.
Разбирал е, че приносът му за отвличането на пострадалата е съизмерим с този на
съучастниците му, чието поведение му е било известно, тъй като се е
обективирало успоредно с неговите действия. Съзнавал е от интелектуална страна,
че върши престъплението в условията на опасен рецидив, след като добре са му е
била известна многобройността на предходните осъждания, голяма част от които за
деяния извършени отново в условията на опасен рецидив. От волева страна подс.Б.
е искал да отведе принудително св.Г. от мястото на което тя се намира, разбирайки
добре от интелектуална страна, че тя не е съгласна с това. Същият е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки
общественоопасния му характер. Видно от заключението на експертите по комплексната
съдебно-психиатрична психологична и сексологична експертиза,
към момента на деянието подс.Б. е бил със запазена способност да разбира
свойството и значението на поведението си и да го ръководи.
От
обективна страна подсъдимия И.П.С. е осъществил състава на престъплението по чл.142, ал.З, т.1, пр.2, вр. ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 , вр. чл.29, ал.1,
б.”А” и б.„Б” от НК. На 02.09.2010г. в гр.С., заедно с
Г.Д.А. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН ********** и неустановено по делото лице,
отвлякъл М.К.Г.. Деянието е извършено от
четири лица, като каузалния принос на подс.С. е напълно съпоставим с този на
съучастниците му. Видно от приложеното справка за съдимост[9], към
момента на деянието подс.С. е бил осъждан осем пъти за извършени престъпления
от общ характер. Данните за съдимостта на подс.С. дават основание на съда да
приеме, че от обективна страна той е извършил престъплението в условията на
опасен рецидив и в двете хипотези почл.29, ал.1, б.”А” и б.Б” от НК. Подс.С. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението,
на което не е отложено по чл. 66 от НК, тъй като С Определение на СРС по НОХД 6165/2008г.,
влязло в законна сила на 27.06.2008г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.”А”
и б.“Б” от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет
месеца. С Определение на СРС, влязло в законна сила на 24.04.2008г., на
основание чл.25, ал.1 вр. ал.23, ал.1 от НК на подсъдимия С. е наложено едно
общо най-тежко наказание по НОХД 1268/2000г. на СГС за престъпления по чл.354А,
ал.1 и чл.2, ал.2 от ЕК; НОХД 13231/2003г. на СРС за престъпление по
чл.195,ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК; НОХД 144/2003г. на
Брезнишки PC за
престъпление по чл.197, ал.1, т.З вр. чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК; НОХД 9969/2006г. на СРС за
престъпление по чл.195, ал.1, т.З, пр.1 вр. чл.194, ал.1 от НК и НОХД
901/2005г. на СРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28
ал.1 от НК в размер на три години „Лишаване от свобода”.
Същевременно
подс.С. е извършил престъплението, след като бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Към
момента на извършване на престъплението –предмет на разглеждане в настоящето
производство, срока по чл.30 от НК от влизане в сила на посочените присъди, не
е бил изтекъл. С оглед на това съдът намира, че подсъдимият е действал в
условията на опасен рецидив.
От
субективна страна подс.С. е действал с пряк умисъл. От интелектуална страна
същият е разбирал, че св.Г. не е съгласна да тръгне с него и съучастниците му.
Преследвайки нея и св.П. до мястото, където те са слезли от автобуса и
участвайки активно както в побоя/св.П. го е посочил като подсъдимия който го е
ударил, съблякъл тениската и му взел чантата/, така и в отвеждането й до
автомобила, този подсъдим е съзнавал, че упражнява принуда над пострадалата.
Все на плоскостта на интелектуалната страна на умисълът му, подс.С. е разбирал,
че в изпълнителното деяние на престъплението участва заедно с другите три лица.
Разбирал е, че приносът му за отвличането на пострадалата е съизмерим с този на
съучастниците му, чието поведение му е било известно, тъй като се е
обективирало успоредно с неговите действия. Съзнавал е от интелектуална страна,
че върши престъплението в условията на опасен рецидив, след като добре са му е
била известна многобройността на предходните осъждания, някой от които за
деяния извършени в условията на опасен рецидив. От волева страна подс.С. е
искал да отведе принудително св.Г. от мястото на което тя се намира, разбирайки
добре от интелектуална страна, че тя не е съгласна с това. Същият е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки
общественоопасния му характер. Със заключението на експертите по комплексната
съдебно-психиатрична психологична и сексологична експертиза[10], към
момента на деянието подс.С. е бил със запазена способност да разбира свойството
и значението на поведението си и да го ръководи.
Подс.Г.Д.А. е осъществил обективните
признаци от състава на престъплението по чл.142,
ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. На
02.09.2010г. в гр. С., заедно със С.М.Б. ЕГН: **********, И.П.С. ЕГН ********** и неустановено по
делото лице отвлякъл М.К.Г.. Деянието
е извършено от повече от две лица - 4 /четири/ лица, като подс.А. е участвал в
изпълнението му наравно със съучастниците си. Както св.Г., така и св.П.
установяват с показанията си, че този подсъдим също ги е преследвал до спирката
на която са слезли от автобуса, а след като св.Г. е била изгонена от обекта в
който е била влязла, активно е участвал в отвеждането й до автомобила.
От субективна страна подс.А. е действал с пряк умисъл. От интелектуална страна същият е разбирал, че св.Г. не е съгласна да тръгне с него и съучастниците му. Преследвайки нея и св.П. до мястото, където те са слезли от автобуса и участвайки активно както в побоя, така и в отвеждането й до автомобила, този подсъдим е съзнавал, че упражнява принуда над пострадалата. Все на плоскостта на интелектуалната страна на умисълът му, подс.А. е разбирал, че в изпълнителното деяние на престъплението участва заедно с другите три лица. Разбирал е, че приносът му за отвличането на пострадалата е съизмерим с този на съучастниците му, чието поведение му е било известно, тъй като се е обективирало успоредно с неговите действия. От волева страна подс.А. е искал да отведе принудително св.Г. от мястото на което тя се намира, разбирайки добре от интелектуална страна, че тя не е съгласна с това. Същият е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер. Със заключението на експертите по комплексната съдебно-психиатрична психологична и сексологична експертиза[11], към момента на деянието подс.А. е бил със запазена способност да разбира свойството и значението на поведението си и да го ръководи.
След отвличането
на св.Г. и отвеждането й в апартамента на подс.С., тримата подсъдими и
неустановения им съучастник са извършили и престъпления срещу половата
неприкосновеност на първата.
Св.Г.
е категорична в показанията си, че освен, че не е искала да бъде в апартамента
с подсъдимите, тя е изразила и нежелание те да удовлетворят половия си нагон
чрез нея. Показанията на същата са последователни и в двете фази на процеса,
като известни противоречия в тях са обясними с изминалия период от време между отделните
разпити и стремежа на свидетелката да се освободи от спомена за случилото се.
Тези противоречия са преодолени с приобщаване на показанията й снети в хода на
досъдебното производство. Потвърждавайки тези си показания св.Г. допринася в
максимална степен за изясняване на фактическите обстоятелства реализирали се
след отвличането й.
На първо място, видно от
протоколите за разпознаване на лица и предмети, св.Г. е разпознала категорично
подс.Б.
подс.А.,
подс.И.П.С.
като три от лицата които са я е отвлекли и изнасилили. Св.П. в хода на
съдебното следствие посочва тримата подсъдими като лицата, с които са били в
една компания преди да напуснат заведението със св.Г.. Същият е разпознал в
хода на досъдебното производство подс.Б., като този от тях, който го е
преследвал след като е бил нападнат от подсъдимите.
Самите подсъдими не дават обяснения пред съда.
Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие,
обстановката в процесното жилище установена при извършване на това
процесуално-следствено действие, напълно подкрепя показанията на св.Г.. Същата
не е познавала подс.С., никога преди процесните деяния не е била в неговото
жилище и е нямало как да знае какви са помещенията и с какъв душ е оборудвана
банята, ако след отвличането й не е била отведена там. Намерените при огледа
множество чаши и угарки от цигари подкрепят показанията на Г. в частта им, че
подсъдимите са продължили да се черпят с алкохол. Видно от заключението на
експерта по изготвената дактилоскопна експертиза,
от иззетите при огледа чаши са снети дактилоскопни следи, съвпадащи с
дактилоскопните отпечатъци на тримата подсъдими. Със заключението на експерта
по ДНК експертизата на веществени доказателства е установено, че по част от
изследваните обекти иззети от процесния апартамент е намерен биологичен
материал съвпадащ с ДНК профилите
на подс.С. и подс.Б..
По една от изследваните угарки е установен такъв биологичен материал от жена, а
със заключението на експерта по допълнителната ДНК експертиза
се доказва, че тази жена е св.Г.. Тези доказателства дават основание на съда да
приеме, че на процесната дата, след отвличането й, св.Г. е била отведена от
подсъдимите и неустановения им съучастник в апартамента находящ
се в гр. С., жк."******"бл.** вх.* ет.* ап.**-собственост на св.И.З.П.- дядо на подс.И.С..
С показанията на св.Г. се
установява част от поредността на действията на всеки един от подсъдимите,
свързани с насилствено съвкупление и блудствени действия, както и факта,
че и четиримата са се съвкупили с нея.
Съпротивата на св.Г. е била преодоляна не само с установения чрез показанията й
удар, нанесен от подс.С. и заплахите, че нещо ще й се случи, включително и „да
я продадат като проститутка в Гърция“. Всъщност, извършените фактическически
действия от страна на тримата подсъдими и четвъртото лице преди реализирането
на отвличането също са способствали за сломяване на съпротивата й. Св. Г. е
възприела като притеснителни сексуалните намеци които подсъдимите са правили
още в заведението. С показанията на св.П. се потвърждава, че това е така, като
същият установява, че при качването си в автобуса св.Г. е молила водача да не
отваря вратите, защото „искат да я изнасилят“. Същата е видяла, че подсъдимите
я преследват до спирката на която са слезли със св.П. и е възприела как нанасят
побой на последния. Била е принудена от тах, /а и от св.И./ да напусне обекта,
в който е потърсила спасение, въпреки, че не е искала да тръгне с тях.
Физически ограничена в посоката на движение и вербално заплашвана с
посегателство срещу личността й, за да се качи в автомобила, св.Г. е била
принудително отведена до мястото на което са извършени следващите престъпления.
Показанията й, че и в жилището е заплашвана, включително и с „продажба за
проститутка“ съдът намира за достоверни. Начинът по който св.Г. се е озовала в апартамента
е коренно различен от този по който се е оказала в една компания с подсъдимите
в заведението. Св.Г. не е отишла сама, доброволно в този апартамент, а е била
отведена там насила. Това се установява и от показанията на св.П., който е
възприел като заплашително спрямо нея поведението на подсъдимите, още преди те
да ги догонят и да му нанесат побой.
С оглед на това, действията на
подсъдимите предшестващи събитията в жилището, както и упражнената в последното
физическа и психическа принуда са били годни да сломят съпротивата на
пострадалата. За това е допринесъл и факта, че същата се е озовала сама в
апартамент с четири непознати за нея лица от мъжки пол, превъзхождащи я физически.
Въпреки изразеното от св.Г.
несъгласие, всеки един от подсъдимите и неустановеното лице, последователно е
проникнал с половия си член във влагалището й. Тези актове са осъществени
против волята на пострадала, поради което са престъпни. Видно от заключението
на експертите по изготвената комплексна съдебно-психиатрична, сексологична и психологична
експертиза,
при пострадалите не се долавят признаци за наличие на отклонения в
сексуалността й. Факта, че същата се е запознала със св.П. и св.Б. чрез сайт за
запознанства, не я характеризира изобщо като личност с нисък морал, както се
опиват да внушат някой от защитниците. Посочените свидетели, въпреки начинът по
който са се запознали със св.Г. не са я отвличали, блудствали с нея и
изнасилвали. Подсъдимите са видели за пръв път пострадалата на процесната дата
и въпреки, че не са се запознали с нея чрез посочения сайт, са я изнасилили. В
хода на производството не е установено св.Г. да е имала поведение, което да
допринесе за извършване на престъплението. Напротив, видно от доказателствата
по делото, тя е дала ясен знак, чрез бягството си от заведението, че не иска да
споделя компанията на подсъдимите. Неуспешният опит на част от защитниците да
внушат друга причина за бягството на пострадалата и св.П.-нежелание да платят
сметката, се дължи на едностранчив и необективен подход, свързан с пълното
пренебрегване на събраните по делото доказателства и отсъствието на какъвто и да
било техен анализ. Подсъдимите също са напуснали заведението без да си платят
сметката, което се доказва с показанията на св.В..
Те напълно кореспондират с показанията на св.Д., който е посетил заведението
същата вечер и е платил цялата сметка, включително и тази на подсъдимите, които
през това време са изнасилвали внучката му.
Самите подсъдими са казали на
св.Г., че я гонят „защото са платили на св.П. 300 лева за да бъде с тях“. Това
лъжлИ.твърдение се опровергава не само от изявлението на св.П., че не е вярно,
но и от цялостното му поведение-след нанесения му побой и отвличането на св.Г.
е съобщил в полицията и на св.Д. за случилото се. С последния св.П. е отишъл до
заведението „А.“и след това в 03 РУП. Видно от показанията на св.Ф., пред него
св.П. е заявил, че приятелката му е отвлечена, че е отведена в някакъв
апартамент и ще я изнасилят.
Самият П., чиито показания бяха обсъждани по-горе твърди, че е възприел
похотливото поведение на подсъдимите. Както той, така и св.Г. са разбрали, че
трябва да напуснат заведението, защото подсъдимите представляват заплаха. Това
се е потвърдило по-късно с факта, че св.П. е бит от тях, а св.Г. не само, че е
била отвлечена, но и против волята й е била сексуално насилена.
Принудата към съвкупление не
може да бъде отречена по избрания от
защитниците начин, чрез охарактеризиране на св.Г. като аморална личност,
защото поначало моралът на жертвата на изнасилване е ирелевантен за
съставомерността на деянието, стига да е установено, че съвкуплението е
извършено без нейно съгласие. В случая не само, че не са събрани доказателства
за това св.Г. да е имала в заведението фриволно поведение, да е флиртувала и
предизвиквала сексуалния интерес на подсъдимите по начин, прекрачващ моралните
граници, а са налице такива, сочещи на категоричното нейно нежелание да
продължи да бъде в компанията им. Това е наложило подсъдимите да предприемат
действия по нейното преследване и отвличане. Целият комплекс от фактически
действия обективирани от подсъдимите и неустановения сексуален насилник, сочи
за липса на доброволност от страна на пострадалата при извършване на
съвкупленията с подсъдимите, така, както самата тя свидетелства. Отвеждането й
в апартамента е било насилствено и това, че е пушила цигари и дори отпила от
предложения й алкохол, както сама свидетелства, не изключва този факт.
Твърдението на един от защитниците, че неизследването на всички угарки от
цигари „възпрепятства правото на защита на подсъдимите“, е необосновано. Изявлението,
че св.Г. е „изпушила една кутия цигари“ е интерпретативно и противоречи на
събраните в хода на производството доказателства. Със заключението на експерта
по изготвената ДНК експертиза на веществени доказателства е установено, че по
две от угарките от различни видове цигари е изолиран ДНК-профил на подс.С., по
една угарка на подс.Б. и по една на св.Г.. От местопрестъплението са иззети
множество угарки. Колко от тях са от цигари изпушени от подсъдимата е
ирелевантен за съставомерността на деянието въпрос. Това, че пострадалата е
пушила цигари изобщо не може да обоснове доброволност от нейна страна първо, да
се намира в апартамента и второ, готовност доброволно да се съвкупява с
четирима мъже. Всъщност, причините един пушач да пуши цигари в определен момент
могат да бъдат различни и най-често са от субективен характер. Те могат да се
свържат не само с приятни преживявания в компания, каквото внушение се прави,
но и със страх, притеснение, безпокойство. Така, че дори броят на изпушените
цигари от св.Г. да е бил по-голям от 1-2 за колкото тя твърди, от този факт не
може да се обоснове доброволност на осъществените с нея полови актове. Това е
така, защото по делото са събрани достатъчно доказателства въз основа на които
да се направи извод, че пострадалата е била отведена принудително в
апартамента, т.е отвлечена и сексуално малтретирана против волята й.
С оглед на това съдът намира,
че подсъдимия С.М.Б. е осъществил обективните признаци от състава на
престъплението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 и т.5
вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК. На 02.09.2010г. в гр. С., се съвкупил с лице от женски пол - М.К.Г. ***,
като я принудил към това със сила и заплашване, деянието е извършено от повече
от две лица - 4 /четири/ лица - С.М.Б. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН **********, Г.Д.А.
ЕГН ********** и неустановен извършител. От обективна страна подс.Б. е проникнал с половия си член във
влагалището на св.Г.. Последната е била принудена за това с употребената спрямо
нея сила и отправените заплахи. Този подсъдим е участвал в принудата,
отправяйки вербални заплахи към пострадалата, като същевременно се е ползвал и
от упражненото от подс.С. насилие. Това престъпление също е извършено в
условията на опасен рецидив. Към момента на деянието срока
по чл.30 от НК от влизане в сила на посочените на л.19 от мотивите присъди и определения не е бил изтекъл. С
оглед на това съдът намира, че подсъдимият е действал в условията на опасен
рецидив и в двете хипотези на чл.29 от НК. Деянието е идвършено след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението,
на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК. Същевременно подс.Б. е
извършил престъплението, след като бил осъждан повече от два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От субективна страна подс.Б. е
действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал от интелектуална страна, че с
проникването във влагалището на пострадалата с половия си орган, осъществява
акт на съвкупление с нея. Разбирал е, че св.Г. е против това. Добре му е било
известно, как същата се е озовала в апартамента, като лично е възприел
изразеното от нея несъгласие да осъществява полови актове не само с него, но и
с другите присъстващи лица. Все от интелектуална страна е разбирал, че именно
упражнената физическа и психическа принуда е основанието за осъществяване на
повия акт. От волева страна е искал реализирането на престъпното съвкупление,
като от интелектуална страна е разбил общественоопасния характер на деянието и
последиците му.
От
обективна страна подсъдимия И.П.С. е осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 и т.5 вр. ал.1, т.2 вр.
чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК. На 02.09.2010г. в гр. С., се съвкупил с лице от женски пол - М.К.Г. ***, като я принудил към това със сила и заплашване, деянието е извършено от повече от две лица - 4 /четири/ лица - С.М.Б. ЕГН **********, И.П.С. ЕГН **********, Г.Д.А. ЕГН ********** и неустановен извършител. От обективна страна подс.С. е проникнал с половия си член във влагалището на св.Г.. Последната е била принудена за това с употребената спрямо нея сила и отправените заплахи. Този подсъдим е участвал в принудата, нанасяйки удар в областта на
гърлото и лицето на пострадалата, като същевременно се е ползвал и от отправените от другите лица заплахи. Това престъпление също е извършено от подс.С. от обективна страна в условията на опасен рецидив. Към момента на деянието срока по чл.30 от НК от влизане в сила на посочените на л.21 от мотивите присъди и определения не е бил изтекъл. С оглед на това съдът намира, че подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив и в двете хипотези на чл.29 от НК. Деянието е извършено след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК. Същевременно подс.С. е извършил престъплението, след като бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От субективна страна подс.С. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал от интелектуална страна, че с проникването във влагалището на пострадалата с половия си орган, осъществява акт на съвкупление с нея. Разбирал е, че св.Г. е против това. Добре му е било известно, как същата се е озовала в апартамента му, като лично е възприел изразеното от нея несъгласие да осъществява полови актове не само с него, но и с другите присъстващи лица. Все от интелектуална страна е разбирал, че именно упражнената физическа и психическа принуда е основанието за осъществяване на повия акт. Разбирал е че се съвкупява с
пострадалата по престъпен начин, действайки в условията на опасен рецидив. От волева страна е искал реализирането на престъпното съвкупление, като от интелектуална страна е разбил общественоопасния характер на деянието и последиците му.
От обективна страна подсъдимия Г.Д.А. е осъществил обективните
признаци от състава на престъплението по чл.152,
ал.З, т.1 пр.2 вр. ал.1 т.2 от от НК. На
02.09.2010г. в гр. С., се съвкупил с
лице от женски пол - М.К.Г. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване, деянието е извършено от повече от две лица - 4 /четири/ лица - С.М.Б.
ЕГН **********, И.П.С. ЕГН **********, ЕГН ********** и неустановен извършител. От обективна страна подс.А. е
проникнал с половия си член във влагалището на св.Г.. Последната е била
принудена за това с употребената спрямо нея сила и отправените заплахи. Този се
е ползвал от отправените от другите лица заплахи и от физическото въздействие
на подс.С., сломило окончателно съпротивата на пострадалата. В изпълнителното
деяние подс.А. е участвал заедно с другите подсъдими и неустановеното лице.
Неоснователно е твърдението на защитника, че за този подсъдим не било доказано
престъпно съвкупление. Категорично св.Г. е заявила при проведения пред съдия в
хода на досъдебното производство разпит, че всички са я „изнасилили вагинално“.
От субективна страна подс.А.
е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал от интелектуална страна, че с
проникването във влагалището на пострадалата с половия си орган, осъществява
акт на съвкупление с нея. Разбирал е, че св.Г. е против това. Добре му е било
известно, как същата се е озовала в апартамента, като лично е възприел изразеното
от нея несъгласие да осъществява полови актове не само с него, но и с другите
присъстващи лица. Все от интелектуална страна е разбирал, че именно упражнената
физическа и психическа принуда е основанието за осъществяване на повия акт.
Разбирал е че се съвкупява с пострадалата по престъпен начин, както и участието на другите лица в деянието.
От волева страна е искал реализирането на престъпното съвкупление, като от
интелектуална страна е разбил общественоопасния характер на деянието и
последиците му.
Подсъдимите са осъществили и състава на престъплението
по чл. 150 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Видно
от показанията на св.Г., всеки един от тях се е изреждал при осъществяване на
различни полови актове с нея. При това, блудствените действия са били
категорично разграничени от актовете на съвкупление. Последователно, всеки един
от подсъдимите е вкарвал половия си член в устата на пострадалата,
принуждавайки я да осъществява с него орален полов акт. Докато това се е
случвало, друг от тях е прониквал с члена си в анусът й, осъществявайки анален
полов акт. Оралните и анални полови актове са извършени последователно от всички
подсъдими, които видно от показанията на св.Г., са разменяли местата си за да
ги осъществят. Видно от заключението на експертите по изготвената
съдебномедицинска експертиза на жИ.лице,
при освидетелстването на пострадалата е установена рагада по лигавицата на
аналния сфинктер. Експертите установяват при разпита им в хода на съдебното
следствие,
че това увреждане може да бъде получено при процесното деяние от проникването
на еректирал мъжки полов член в ануса на пострадалата. Това подкрепя
показанията на св.Г. относно вида на извършените с нея полови актове, като
допълнително сочи за насилствения им характер. Както и актовете на престъпно
съвкупление, тези осъществяващи блудствени действия са извършени принудително,
против волята на св.Г.. Несъгласието на последната е било преодоляно от
подсъдимите с отправените по отношение на нея заплахи и упражненото насилие.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че подс.Б. е
осъществил състава на престъплението по чл.150 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. На 02.09.2010г. в гр. С., в съучастие като извършител с И.П.С., Г.Д.А. и
неустановено лице, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- М.К.Г. ***,
чрез употреба на сила и заплашване. От обективна страна и това престъпление е
извършено в съучастие с другите двама подсъдими и неустановеното лице. Към
момента на деянието св.Г. е била на 22 годишна възраст. Обективно част от
действията на подсъдимия извършени на процесната дата са били насочени към удовлетворяване на полово
желание без съвкупление. Именно поради това, оралните и анални полови актове, в
които според показанията на св.Г. е бил особено деен, са категорично
разграничени от акта на съвкупление обсъден по-горе.
От субективна страна подс.Б. е действал с пряк умисъл.
Същият, възползвайки се от сломената съпротива на св.Г. е осъществявал орални и
анални актове с нея, разбирайки от интелектуална страна престъпния им характер.
На подсъдимия му е било добре известно, че пострадалата е отведена против
волята си в апартамента на подс.С., както и че не иска да осъществява орални и
анални актове нито с него, нито с който и да е от съучастниците му. От волева
страна е искал постигане на полово удовлетворение именно по избрания начин-без
съвкупление. Разбирал е общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
От обективна страна подс.С. е осъществил състава на
престъплението по чл.150 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. На 02.09.2010г. в
гр. С., в съучастие като извършител със С.М.Б., Г.Д.А. и
неустановено лице, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- М.К.Г. ***,
чрез употреба на сила и заплашване. От обективна страна и това престъпление е
извършено в съучастие с другите двама подсъдими и неустановеното лице. Към
момента на деянието св.Г. е била на 22 годишна възраст. Обективно част от действията
на подсъдимия са били насочени към удовлетворяване на полово желание без
съвкупление. Именно поради това, оралните и анални полови актове, в които
според показанията на св.Г. също е участвал активно, са категорично
разграничени от акта на съвкупление обсъден по-горе.
От субективна страна подс.С. е действал с пряк умисъл.
Същият, възползвайки се от сломената съпротива на св.Г., за което е със
съществен принос, е осъществявал орални и анални актове с нея, разбирайки от
интелектуална страна престъпния им характер. На подсъдимия му е било добре
известно, че пострадалата е отведена против волята си в апартамента му, както и
че не иска да осъществява орални и анални актове нито с него, нито с който и да
е от съучастниците му. От волева страна е искал постигане на полово
удовлетворение именно по избрания начин-без съвкупление. Разбирал е
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
От обективна страна подс.А. е осъществил състава на
престъплението по чл.150 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. На 02.09.2010г. в
гр. С., в съучастие като извършител със С.М.Б., И.П.С. и
неустановено лице, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- М.К.Г. ***,
чрез употреба на сила и заплашване. От обективна страна и това престъпление е
извършено в съучастие с другите двама подсъдими и неустановеното лице. Към
момента на деянието св.Г. е била на 22 годишна възраст. Обективно част от действията
на подсъдимия са били насочени към удовлетворяване на полово желание без
съвкупление. Именно поради това, оралните и анални полови актове, в които
според показанията на св.Г. също е участвал активно, са категорично
разграничени от акта на съвкупление обсъден по-горе.
От субективна страна подс.А. е действал с пряк умисъл.
Същият, възползвайки се от сломената съпротива на св.Г. е осъществявал орални и
анални актове с нея, разбирайки от интелектуална страна престъпния им характер.
На подсъдимия му е било добре известно, че пострадалата е отведена против
волята си в апартамента на подс.С., както и че не иска да осъществява орални и
анални актове нито с него, нито с който и да е от съучастниците му. От волева
страна е искал постигане на полово удовлетворение именно по избрания начин-без
съвкупление. Разбирал е общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че всеки от
тримата подсъдими е осъществил в реална съвкупност съставите на престъпленията
посочени по-горе. Всеки от тях има своя каузален принос за реализиране на
престъпните резултати, който е съобразен при индивидуализацията на наказанието.
От съществено значение в случая е, че трите отделни престъпления са реализирани
в процеса на осъществяване на поредица от фактически действия, обхванати в своята
неразривна взаимна обусловеност от общ умисъл на подсъдимите. Неоснователно е
възражението на защитниците, че обвиненията относно тези три престъпления не
били доказани. Доказателствената съвкупност, която в по-голямата част те
пренебрегват, а в останалата просто отричат, съдържа достатъчно доказателства
за да се направи обобщен извод, че тримата подсъдими и съучастникът им, който
няма как да не им е известен, са действали предумишлено. Още в заведението,
видно от показанията на св.П. и св.Г., подсъдимите са проявили сексуален
интерес към последната. Нещо повече, видно от показанията, както на посочените
свидетели, така и на св.Б.,
подсъдимите от определен момент са започнали да контролират поведението на св.П.
и св.Г.. Именно поради това неустановеното
лице без никаква видима причина с оглед
показанията на св.Б. ги е придружило при покупката на цигари. Подс.А., видно от
показанията на св.П. му е разпоредил да последва св.Г. и да я върне.
Подсъдимите са реагирали незабавно и след като св.П. и св.Г. са напуснали
заведението, като са ги последвали веднага. Опитали са се да спрат автобуса в
който са се качили, преследвали са ги с автомобил до спирката на която са
слезли. Както бе посочено по-горе, след като са нанесли побой на св.П. са
отвлекли пострадалата и са я насилили сексуално в апартамента на подс.С..
Именно извършването на престъпни съвкупления и блудствени действия с
пострадалата е била крайната им цел, за реализирането на която са извършили и
отвличането й. Общността на умисъла на подсъдимите и неустановеното лице е
видна от факта, че всички са били активни при извършване на престъпленията,
като от отделни фактически положения се констатира лидерската роля на подс.С.-гонил
от масата св.Б., приятел на св.Г., управлявал автомобила с който са преследвани
Г. и П., нанесъл побой на последния, осигурил „терен“ за изнасилването,
упражнил физическо насилие над св.Г., активно „заличавал следите“, вкарвайки
маркуч във влагалището й и т.н..
Изложеното дава основание на
съда да приеме, че активните действия на подсъдимите, обуславящи съставомерност
на поведението им по посочения по-горе начин, са доказани от събраните в хода
на производството доказателства. В личността на св.Г. не могат да се открият, а
и от морална гледна точка при доказаните издевателства от страна на подсъдимите
над нея, не трябва да се търсят причините за извършване на престъпленията.
Установено е с химическата експертиза по делото, че същата е употребила
алкохол. Самата тя не отрича този факт. Видно
от показанията на св.П., тя е била почерпена, но не и пияна. Това напълно
кореспондира с данните от химическата експертиза и опровергава иначе лъжливите
в по-голямата им част показания на св.И.. Последната, опитвайки се да оправдае
недопустимото си поведение, израз на апатия и безразличие към съдбата на
пострадалата, лъже относно времето в което последната е влязла в обекта. Според
св.И., а и според съпругът й-св.И., чиято гражданска доблест е напълно
съизмерима с тази на съпругата му, твърдят, че това се е случило преди обяд.
Всички доказателства сочат, че побоят над св.П. и неуспешния опит на св.Г. да
се скрие от подсъдимите са осъществени след 20.00 часа.
Нито употребата на алкохол,
нито факта, че на процесната дата преди деянията св.Г. е имала сексуален
контакт със св.П., за което пак самата тя свидетелства, могат да обосноват
несъставомерност на поведението на подсъдимите. Последните са демонстрирали
грубо незачитане личността на св.Г.. Упражнили са физическа и психическа
принуда над нея, доказателства за което се съдържат не само в показанията й. В
хода на съдебното следствие, св.П. потвърди приобщените показания,
снети в хода на досъдебното производство. Тези показания категорично подкрепят
показанията на св.Г. и уличават подсъдимите в проявена по отношение на
последната агресия. Същите са действали предумишлено, като отвличането на
пострадалата е извършено с цел реализиране на сексуално посегателство над нея.
Именно поради това съдът
приема, че тримата подсъдими са осъществили съставите на посочените три
престъпления, но не са осъществили състава на престъплението по чл.142а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Вярно е, че след реализиране на отвличането и отвеждането й в
апартамента, св. Г. не е била свободна да си тръгне. Доказателствата по делото
сочат, че тя е пусната едва след като подсъдимите са задоволили сексуалния си
нагон. Обективни
признаци от състава на престъплението противозаконно
лишаване от свобода са налични, тъй като по
същността си действията на подсъдимите са препятствали св.Г. да следва волята си и да си тръгне от
апартамента. Вярно е, че тя не е можела да реализира този свой
свободен избор, но това не е достатъчно за
осъществяване на престъплението по чл.142а от НК.
Времетраенето на задържането
от обективна страна е от значение за квалифициране на деянието по чл.142а, ал.4
от НК. В случая, то е продължило около 3
часа от момента на отвличането, но е от значение субективното отношение
на подсъдимите. От субективна страна те са действали с пряк умисъл за отвличане
и изнасилване на пострадалата. Не са целили противозаконно да я лишат от
свобода, въпреки, че са постигнали и такъв резултат. Фактическото ограничаване
на подсъдимата във възможността да следва свободната си воля в случая е
погълнато от отвличането, изнасилването и блудството извършено по отношение на
нея. Упражнената от подсъдимите принуда обосновава съставомерността на деянията
за посочените престъпления. Умисълът им обхваща тези престъпни резултати, но не
и съставомерния по чл.142а от НК. При установените факти не може да се обоснове
осъществяване на престъплението противозаконно лишаване от свобода, тъй като
фактическото ограничаване на св.Г. няма самостоятелно значение извън другите
три престъпления. Приемането на противното означава, че при всяко сексуално
посегателство по чл.150 и чл.152 от НК,
пострадалото лице се лишава и от свобода, което не е така. Упражнената принуда
неминуемо ограничава възможността на лицето да следва волята си, но тя е
насочена към осъществяване на престъпно съвкупление и блудство, реализирането
на които няма как да се осъществи без пострадалата да е ограничена на
местопрестъплението. Именно поради това при установените по делото факти съдът
приема, че тримата подсъдими са осъществили съставите на престъпленията по
чл.142, чл.150 и чл.152 от НК с посочените по-горе квалификации за всеки един,
но не са осъществили самостоятелно състава на престъплението по чл.142а от НК.
За първите три престъпления подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и
да им се наложи съответно наказание, а за престъплението по чл.142а от НК-признати за невинни и оправдани.
При индивидуализацията на наказанията които следва да се наложат на подсъдимия Б. съдът съобрази като смекчаващо
обстоятелство единствено изтеклия период от шест години и четири месеца от
извършване на престъпленията. Като отегчаващо такова отчита високата обществена опасност на престъпленията,
обусловена от предумисъла с който са извършени, както и от упоритостта на
действията-преследване на пострадалата, нанасяне на побой на придружителят й П.,
от факта, че отвличането е реализирано с цел осъществяване на другите две
престъпления, от броя на участвалите в последните лица, надхвърлящ минималния
предвиден за квалифицираните състави, както и от употребата на алкохол. С оглед
на това и въз основа на горните обстоятелства съдът намира, че наказанието
което следва да се наложи на този подсъдим за всяко едно престъпление следва да
се определи при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващото
обстоятелство. За престъплението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 и т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б”
от НК на посоченото основание и на основание чл.54 от НК на подсъдимия Б. следва да се наложи
наказание ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затвор. На основание чл.150
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК на същия
подсъдим следва да се наложи наказание
ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим в затвор. И за
престъплението по чл.142, ал.З,
т.1, пр.2, вр. ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 , вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.„Б” от НК
извършено от подс.Б. на посоченото основание и на основание чл.54 от НК следва
да се наложат наказания ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в
затвор при първоначален СТРОГ режим и конфискация в полза на държавата на
¼ от имуществото му. При определяне размера на наказанията за последното
посочено престъпление, съдът съобрази, че въпреки високата степен на обществена
опасност и на дееца и на деянието, с оглед на изтеклия период от време от
извършване на престъпленията, следва да се определи от алтернативните възможни
наказания лишаване от свобода. Определянето на по-тежкото по вид наказание
„доживотен затвор“ би било несъразмерно тежко и не би постигнало визираните в
чл.36 от НК цели.
При наличие на формалните предпоставки по чл.23,
ал.1 от НК така определените на подсъдимия С.М.Б. наказания
следва да бъдат групирани, като му се наложи
най-тежкото от тях ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки високата степен
на обществена опасност на извършените престъпления и факта, че подс.Б. е
рецидивист с многобройни осъждания, съдът прецени, че целите на наказанието ще
се изпълнят в пълна степен като на основание чл.24 от НК определеното общо
такова се УВЕЛИЧИ на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Същото следва да
се изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор. С определяне на това наказание в максимална степен би се оказало
превъзпитателно въздействие над подс.Б.. Същият видно от събраните
доказателства е бил деен в извършване на престъплението, като каузалният му
принос за сломяване съпротивата на пострадалата и за създаване на предпоставки
за престъпни съвкупления с нея и блудство, е съществен. Подсъдимият е
демонстрирал пълно незачитане личността на св.Г., погазвайки правото й свободно
да се придвижва в пространството и да следва волята си при избор на сексуален
партньор. С арогантното си поведение този подсъдим не само е осъществил
съставите на три отделни тежки по смисъла на чл.97, т.3 от НК престъпления, но
и е доказал, че наложените му преди деянието многобройни наказания лишаване от
свобода не са му оказали никакъв превъзпитателен ефект. Именно поради това
съдът прие, че определеното общо наказание следва да се увеличи. През периода
на изтърпяването му, подс.Б. ще бъде изолиран от общественото и така ще бъде
отнета възможността да върши други престъпления. Същевременно, той ще може да
преосмисли поведението си да се подготви за законосъобразен и порядъчен начин
на живот. За постигане целите на наказанието е достатъчно изтърпяването на
определеното и увеличено наказание, поради което съдът приема, че няма
необходимост от приложение на 23, ал.3 от НК за присъединяване на наказанието
конфискация към него.
На основание чл.59, ал.1 от НК следва
да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето през
което подсъдимия
С.М.Б. е бил
задържан под стража в хода на наказателното производство.
За индивидуализацията на наказанията които следва
да се наложат на подсъдимия И.П.С. съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство
единствено изтеклия период от шест години и четири месеца от извършване на
престъпленията. Като отегчаващо такова отчита високата обществена опасност на
престъпленията, обусловена от предумисъла с който са извършени, както и от
упоритостта на действията-преследване на пострадалата, нанасяне на побой на
придружителят й П., от факта, че отвличането е реализирано с цел осъществяване
на другите две престъпления, от броя на участвалите в последните лица,
надхвърлящ минималния предвиден за квалифицираните състави, както и от
употребата на алкохол. Като отегчаващо обстоятелство за този подсъдим съдът
отчита и лидерската му роля, обусловена от посочените по-горе
действия-активност при създаване на предпоставките за реализиране на престъпния
замисъл, осигуряване на място за извършване на две от престъпленията, по-голяма
активност при реализирането им и извършването на блудствени действия,
включително и чрез вкарването на маркуч във влагалището на пострадалата за
заличаване на следите от престъпните съвкупления. С оглед на това и въз основа
на горните обстоятелства съдът намира, че наказанието което следва да се наложи
на този подсъдим за всяко едно престъпление следва да се определи при условията
на чл.54 от НК при превес на смекчаващото обстоятелство. За престъплението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 и т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б”
от НК на посоченото основание и на основание чл.54 от НК на подсъдимия С.
следва да се наложи наказание ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор. На основание чл.150 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК
и чл.54 от НК на същия подсъдим следва
да се наложи наказание ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим в затвор. И за престъплението по чл.142, ал.З, т.1, пр.2, вр. ал.2, т.2, пр.2,
вр. ал.1 , вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.„Б” от НК извършено от подс.С. на
посоченото основание и на основание чл.54 от НК следва да се наложат наказания
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален
СТРОГ режим и конфискация в полза на държавата на ¼ от имуществото му.
При определяне размера на наказанията за последното посочено престъпление,
съдът съобрази, че въпреки високата степен на обществена опасност и на дееца и
на деянието, с оглед на изтеклия период от време от извършване на
престъпленията, следва да се определи от алтернативните възможни наказания
лишаване от свобода. Определянето на по-тежкото по вид наказание „доживотен
затвор“ би било несъразмерно тежко и не би постигнало визираните в чл.36 от НК
цели.
При наличие на
формалните предпоставки по чл.23, ал.1
от НК така определените на подсъдимия И.П.С. наказания
следва да бъдат групирани, като му се
наложи най-тежкото от тях ДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки високата степен на обществена опасност
на извършените престъпления и факта, че подс.С. е рецидивист с многобройни
осъждания, съдът прецени, че целите на наказанието ще се изпълнят в пълна степен
като на основание чл.24 от НК определеното общо такова се УВЕЛИЧИ на ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Същото следва да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор. С определяне на това
наказание в максимална степен би се оказало превъзпитателно въздействие над
подс.С.. Същият видно от събраните доказателства е бил водещ в извършване на
престъплението, като каузалният му принос за сломяване съпротивата на
пострадалата и за създаване на предпоставки за престъпни съвкупления с нея и
блудство, е съществен. Подсъдимият е демонстрирал пълно незачитане личността на
св.Г., погазвайки правото й свободно да се придвижва в пространството и да
следва волята си при избор на сексуален партньор. С арогантното си поведение
този подсъдим не само е осъществил съставите на три отделни тежки по смисъла на
чл.97, т.3 от НК престъпления, но и е доказал, че наложените му преди деянието
многобройни наказания лишаване от свобода не са му оказали никакъв
превъзпитателен ефект. Именно поради това съдът прие, че определеното общо
наказание следва да се увеличи до възможния максимум с една втора. През периода
на изтърпяването му, подс.С. ще бъде изолиран от общественото и така ще бъде
отнета възможността да върши други престъпления. Същевременно, той ще може да
преосмисли поведението си да се подготви за законосъобразен и порядъчен начин
на живот. За постигане целите на наказанието е достатъчно изтърпяването на
определеното и увеличено наказание, поради което съдът приема, че няма
необходимост от приложение на 23, ал.3 от НК за присъединяване на наказанието
конфискация към него.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода следва да се приспадне времето през което подсъдимия И.П.С. е бил
задържан под стража в хода на наказателното производство.
При индивидуализацията на наказанията които
следва да се наложат на подсъдимия Г.Д.А.
съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство единствено изтеклия период
от шест години и четири месеца от извършване на престъпленията. Като отегчаващо
такова отчита високата обществена опасност на престъпленията, обусловена от
предумисъла с който са извършени, както и от упоритостта на
действията-преследване на пострадалата, нанасяне на побой на придружителят й П.,
от факта, че отвличането е реализирано с цел осъществяване на другите две
престъпления, от броя на участвалите в последните лица, както и от употребата на алкохол. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчита и факта, че подс.А. е осъждан.
Неоснователно е твърдението на защитника, че същият следва да се счита за
реабилитиран. Видно от справката за съдимост, този подсъдим е осъждан шест пъти
за извършени престъпления от общ характер през периода 2001-2004г. Във всички
случаи са му налагани наказания лишаване от свобода, изпълненията на които са
отлагани за изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК. Най късно е влязло
в сила протоколно определение от 10.06.2004г. постановено по НОХД№118/2003г. по
описа на РС Благоевград. С него на подс.А. е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С оглед многобройността на
осъжданията, този подсъдим не е реабилитиран на основание чл.86, ал.1 от НК. По
отношение на него не е постановена и реабилитация по чл.87, ал.1 от НК.
Съгласно чл.88а, ал.1, вр.ал.3 от НК абсолютна реабилитация за посоченото
осъждане може да настъпи след изтичане на срока по чл.82, ал.1, т.4 от НК-пет
години. Началния момент от който тече този срок е изтичането на изпитателния
такъв. В случая изпитателния срок е изтекъл на 10.06.2007г. Срока по чл.88а,
ал.3 от НК е изтичал на 10.06.2012г., но подс.А. е извършил престъпленията
преди този момент-на 02.09.2010г.
С оглед на
това и въз основа на горните обстоятелства съдът намира, че наказанието което
следва да се наложи на този подсъдим за всяко едно престъпление следва да се
определи при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващото обстоятелство. За престъплението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 вр. ал.1 т.2 от НК на посоченото основание и на
основание чл.54 от НК на подсъдимия А. следва да се наложи наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в
затвор. На основание чл.150 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и
чл.54 от НК на същия подсъдим следва да се наложи наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим в затвор. И за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК
извършено от подс.А. на посоченото основание и на основание чл.54 от НК следва
да се наложаи наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим.
При наличие на
формалните предпоставки по чл.23, ал.1
от НК така определените на подсъдимия Г.Д.А. наказания
следва да бъдат групирани, като му се
наложи най-тежкото от тях СЕДЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразявайки високата степен на обществена опасност на
извършените престъпления и факта, че подс.А. е осъждан шест пъти, като във
всички случаи му е правен компромис и е отлагано изпълнението на наложеното
наказание и въпреки това той не се е поправил, съдът прецени, че целите на наказанието ще се
изпълнят в пълна степен като на основание чл.24 от НК определеното общо такова
се УВЕЛИЧИ на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Същото следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в
затвор. С определяне на това наказание в максимална степен би се оказало превъзпитателно
въздействие над подс.А.. Същият видно от събраните доказателства е участвал
активно в извършване на престъплението, като каузалният му принос за сломяване
съпротивата на пострадалата и за отвличането й е съпоставим с този на
съучастниците му. Подсъдимият е демонстрирал пълно незачитане личността на св.Г.,
погазвайки правото й свободно да се придвижва в пространството и да следва
волята си при избор на сексуален партньор. С арогантното си поведение този
подсъдим не само е осъществил съставите на три отделни тежки по смисъла на
чл.97, т.3 от НК престъпления, но и е доказал, че наложените му и неизпълнини
преди деянието многобройни наказания лишаване от свобода не са му оказали
никакъв превъзпитателен ефект. Именно поради това съдът прие, че определеното
общо наказание следва да се увеличи до посочения размер. През периода на
изтърпяването му, подс.А. ще бъде изолиран от общественото и така ще бъде
отнета възможността да върши други престъпления. Същевременно, той ще може да
преосмисли поведението си да се подготви за законосъобразен и порядъчен начин
на живот.
На основание
чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване
от свобода, времето през което подсъдимия
Г.Д.А. е бил задържан под стража в хода на наказателното производство.
По изложените по-горе съображения подсъдимия следва да бъде признат ЗА НЕВИНЕН
в това на 02.09.2010г. в град С. в съучастие с Г.Д.А. ЕГН **********, И.П.С.
ЕГН ********** и неустановено до момента по делото лице, като съизвършител
противозаконно да е лишил М.К.Г. от свобода, поради което и на основание чл.304
от НПК - ОПРАВДАН по обвинението по чл.142а,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Подсъдимия И.П.С. следва да бъде
признат ЗА НЕВИНЕН в това на
02.09.2010г. в град С. в съучастие с Г.Д.А. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН ********** и
неустановено по делото лице, като съизвършител противозаконно да е лишил М.К.Г.
от свобода, поради което и на основание чл.304 от НПК - ОПРАВДАН по обвинението
по чл.142а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
Подсъдимия Г.Д.А. следва
да бъде признат ЗА
НЕВИНЕН в това на 02.09.2010г. в град София
в съучастие с И.П.С. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН ********** и неустановено по делото лице, като съизвършител противозаконно да е
лишил М.К.Г. от свобода, поради което и на основание чл.304 от НПК - ОПРАВДАН
по обвинението по чл.142а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съдът намира, че
гражданският иск предявен от М.Г. срещу тримата подсъдими за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 от НК е доказан
по основание. Претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди съгласно
правилото на чл.45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимите следва да репарират.
Законното основание на претендираното обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено
увреждане, като между обвинението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 от НК по което подсъдимите са предадени на съд и
гражданския иск съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за
основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса
за авторството на деянието. Относно последното бяха изложени съображения
по-горе. Гражданският ищец е претърпял
неимуществени вреди от изразяваща се в преживени унижение и страдание. Същата е
била подложена принудително на сексуални актове от четири лица. Изпитвала страх
и безпокойство не само към момента на извършване на деянието, но и след него.
При определяне на справедливия размер на обезщетението следва да се оценява не човешкото
достойнство като стойност, ясно е, че паричен еквивалент на не може да му се
определи, а реално претърпените от гражданския ищец вреди. Към момента на
деянието пострадалата е била на 22 години. Била е навършила пълнолетие и вече е
водела сексуален живот. Въпреки това е претърпяла неимуществени вреди в
резултат на сексуалното посегателство срещу нея. Съобразявайки характера на
преживяното и момента на извършване на деянието – през 2010г., съдът намира,
че гражданския иск следва да се уважи до
размер от 30 000/тридесет хиляди/ лева, до който се явява доказан. Подсъдимите И. П.С. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН **********, Г.Д.А.
ЕГН **********
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на М.К.Г. *** сумата от
30 000/тридесет хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението по чл.152, ал.З, т.1 пр.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-02.09.2010г. до
окончателното й изплащане.
В останалата му част над уважения размер до
пълния предявен такъв от 80 000/осемдесет хиляди/лева гражданския иск
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че гражданският иск предявен от М.Г. срещу тримата
подсъдими за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по по чл.150, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК също е доказан по основание. Относно осъществяването на това
престъпление от тримата подсъдими бяха изложени съображения по-горе.
Гражданският ищец е претърпял
неимуществени вреди от изразяваща се в преживени мъка, обида и страдание. Видно
от заключението на експертите при осъществяване на аналните полови актове на Г.
е причинена и лека телесна повреда. Съобразявайки характера на преживяното и момента на извършване на
деянието – през 2010г., съдът намира, че
гражданския иск следва да се уважи до размер от 30 000/тридесет хиляди/
лева, до който се явява доказан. Подсъдимите И.П.С. ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН **********, Г.Д.А.
ЕГН ********** следва да заплатят солидарно на М.К.Г. ***
сумата от 30 000/тридесет хиляди/лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл.150, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-02.09.2010г. до
окончателното й изплащане. В останалата му част над уважения размер до пълния
предявен такъв от 80 000/осемдесет хиляди/лева гражданския иск следва да
бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлен изцяло
гражданския иск за сумата от 80 000/осемдесет хиляди/лева, претендирано
обзщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.142а, ал.1
вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, предявен от М.К.Г. *** срещу подсъдимите И.П.С.
ЕГН **********, С.М.Б. ЕГН **********, Г.Д.А. ЕГН ********** да заплатят солидарно на М.К.Г. ***, като
неоснователен. С оглед изложеното по-горе и при констатираната несъставомерност
на поведението на подсъдимите по посоченото обвинение, с което е свързана тази
гражданско-правна претенция, последната се явява неоснователна. Гражданския
ищец е предявил три иска солидарно срещу тримата подсъдими. Вреди от
престъплението по чл. 142, ал.З, т.1, пр.2, вр. ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК не са
претендирани, поради което и не могат да бъдат присъдени, въпреки, че в хода на
производството се установи тяхното причиняване.
На основание чл.301, ал.1,
т.11 от НПК, следва да се постанови след влизане на присъдата в сила всички
приложени към делото по опис веществени доказателства да бъдат унищожени като
вещи без стойност.
В тежест на подсъдимите следва да
бъдат възложени направените в хода на производството разноски-в полза на
държавата сумата от по 1 116,80/хиляда сто и шестнадесет лева и 80
стотинки/ лева за разноски в хода на досъдебното производство и по сметка на
СГС-по 810, 81/осемстотин и десет лева и 81 стотинки/лева за разноски в съдебно
заседание и по 800/осемстотин/лева, държавна такса съразмерно на уважената част
от гражданските искове, както и на частния обвинител и граждански ищец М.К.Г.
ЕГН **********, сумата от по 333,33/триста тридесет и три лева и 33 стотинки/
лева.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: