РЕШЕНИЕ
№ 3728
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330111187 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С. Н. Д., ЕГН: **********, от село ***, чрез п. адв. С. П., е предявил против
Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както
сумата от 800 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 18.10.2021 г. до окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 25.05.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по
ДП № 112/ 2021 г. по описа на РУ- Хисар, за две престъпления- по чл. 343б ал. 3 от НК и по
чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК. Била му взета мярка за неотклонени „подписка“ и се
извършила криминалистична регистрация. По случая била назначена химично-
токсикологична експертиза във ВМА- София, която не установила наличие на наркотични
вещества или техни аналози. Държаното количество от 0, 309 гр. марихуана било
незначително и в тази връзка образуваното ДП било прекратено с постановление на
прокуратурата от 18.10.2021 г. За защита по ДП бил ангажирал адвокат, на който заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В следствие на повдигнатото обвинение
бил претърпял неимуществени вреди- затворил се в себе си, спрял да излиза с приятели, не
се хранел нормално, не можел да спи, бил тревожен и това се отразило на отношенията с
1
родителите и приятелката му. Изпитвал страх и притеснения, че може да бъде
несправедливо осъден, изживявал стрес, страхувал се от наказателната репресия.
Приятелите му започнали да го отбягват, страдал от пренебрежението на близките си,
негативно били засегнати имиджа и доброто му име в обществото. Определя справедлив
размер на обезщетението си от 7 000 лева. В този смисъл моли за осъждане на
прокуратурата за причинените му вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и
писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже твърдените от
него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Взетата мярка за неотклонение не била
тежка, нито спрямо лицето била предприета наказателна репресия. ДП било прекратено
поради малозначителност на деянията, а не поради липса на престъпление. Размерът на
вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната,
принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Обвиненията не били за
тежко престъпление, а ДП приключило в разумен срок. Оспорва се и претенцията за
имуществени вреди, в която връзка липсвали доказателства за направени разноски. Моли за
отхвърляне на исковете. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения
отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 112/ 2021 г. по описа на РУ- Хисар при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 5028/ 2021 г. на РП- Пловдив, приключило с постановление от
18.10.2021 г. за прекратяване на наказателното производство.
Като писмени доказателства са представени справки за водени ДП против ищеца.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца
(протокол от с.з. от 18.10.2022 г.). Св. Л. Н. П.- с. на ищеца, посочва, че макар да не живеели
заедно с брат си, били много близки. Той тежко понесъл обвинението, че употребява
наркотици- имал кошмари, спрял да се храни, в село семейството го отхвърлило, затворил се
в себе си. Мълвата за това, че е наркоман още вървяла сред хората, дори и след
оневиняването му. Св. Н. Н. Г.- приятел на ищеца, посочва, че след обвинението бил
потиснат, депресиран, техните го изгонили от къщи, няколко вечери нощувал при него.
Имал проблеми със съня, притеснявал се да не го осъдят, бил уплашен. Направили обиск в
дома му, като в селото се разбрало за това, че го разследват, мислели го за наркоман.
Напуснал работа и сега работел в Пловдив. По- рано бил весел човек, но после много се
затворил и не бил толкова социален.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
2
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато
обвинение за две престъпления- по чл. 343б ал. 3 от НК и по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от
НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по
отношение на ищеца. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели- сестра и приятел на ищеца, които описват
емоционалното му съС.ие във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес.
Макар и показанията на жената да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК,
доколкото тя се явява заинтересована в определена степен от изхода на спора, предвид
родството си с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат,
защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции,
притеснения, напрежение, страх. За да е основателен и доказан искът за неимуществени
вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално съС.ие на ищеца е
следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало
тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.
Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат
преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на
поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в
себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с
околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението
3
може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява
чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат
да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на
лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.
За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото
наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), като според свидетелите е имало негативно отношение от страна на
близки и околните- в селото коментирали, че той е наркоман, а родителите му за това го
изгонили от къщи. В тази връзка обаче следва да се има предвид и обстоятелството, че в
самото лице е намерено, макар и незначително количество наркотично вещество, което той
сам си признава, че е лично ползване, като отделно и в писмените си обяснения в ДП (лист
53) обвиняемият сам е посочил, че понякога употребява цигари с марихуана. Следва да се
има предвид, че в тази част прокуратурата е приела, че формално има състав на
престъпление, за което е било повдигнато едното обвинение, но поради минималното
количество на марихуаната е налице явна незначителност на деянието. Всичко това от една
страна обуславя по- нисък интензитет на вредите, защото не е било невярно
обстоятелството, че ищецът е употребявал марихуана и оттук е била съвсем естествена
подобна обществената реакция на хората в селото. Т.е. той сам е предизвикал с поведението
си такава нагласа на околните спрямо него, което пък от друга страна представлява
основание за присъждане на по- нисък на търсеното обезщетение.
Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват
единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за
неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това
положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и
негативната промяна в неговото ежедневие за един толкова кратък период от време, да се
вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били
предизвикани от обвинението. Няма доказателства за влошаване на здравословното му
съС.ие, няма и доказателства за твърденията на свидетеля, че загубил работата си в селото,
като обичайните страдания, свързани с ограничаване на социалните си контакти, които е
преживял, не са били нито продължителни, нито пък с толкова голям и силен интензитет, че
да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика съС.ие на стрес, притеснения и тревожност, но в
процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от
действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче
обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с
оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на
възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед
формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
4
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като
обвиняем на 25.05.2021 г., а постановлението за прекратяване е от 18.10.2021 г., като е бил и
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, а после му е била наложената най- леката
мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е
ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване. Самото разследване
в досъдебната фаза е приключило в разумен срок от 5 месеца, като продължителността на
процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а
изцяло на обективни причини, които не могат да бъдат избегнати и са нужни за обективното
разследване (събиране на гласни доказателства, извършване на СХТЕ в лаборатория на
„ВМА“- София, назначаване и на втора химическа експертиза). Както вече се посочи,
обвиненията не са били повдигнати за тежко умишлено престъпление, а и не се установява
конкретният случай да е придобил какъвто и да е отзвук (чрез публикации в пресата
например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението
за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се
установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици,
които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и
притеснения, несигурност от изхода на разследването, трябва да бъдат овъзмездени. Същото
обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост,
икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства, както и
при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за
неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира, че обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 500 лева, като
искът до пълния предявен размер от 7 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. В случая обаче началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този момент не са
доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното
приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение. По ДП няма данни кога е
изпратено постановлението до обвиняемия и кога е получено от него, като ответникът е
следвало да представи окомплектована преписка в пълнота, която да съдържа и тази
информация. Липсата на тези данни не може да се цени във вреда на ищеца, поради което
следва да се приеме, че доколкото отсъства връчен отрязък от разписката за получаването,
следва да се приложи най- ранната дата, от която то е влязло в сила- едноседмичен срок от
датата, на която е изходирано за изпращане до адресатите- 19.10.2021 г., или 27.11.2021 г.,
от когато сумата следва да се присъди.
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното
обвинение, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на
наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и
5
чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим.
Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е
защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ, няма пречка тези разноски
да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на
служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като незаконното
обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По ДП (лист 14) е наличен договор за
правна защита и съдействие, според който е упълномощен адвокат П. да защитава
обвиняемия по ДП, при договорено и заплатено в брой възнаграждение от 800 лева. Оттук
следва, че въпросната сума е била реално направена за защита на лицето и тя е действително
платена, поради което следва да се присъди в негова полза в пълен размер.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират, а за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Внесената сума от 20 лева
за държавна такса следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско
възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част
от претенциите, като според представения договор за правна защита и съдействие
заплатеният хонорар възлиза на сумата от 1 000 лева, по отношение на която обаче още с
отговора е направено възражение за прекомерност. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да
присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г.
решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са
събирани допълнителни доказателства извън първоначално поисканите, а и по този род дела
вече е създадена трайно установена съдебна практика, в който смисъл са налице
предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед общата цена на паричните
искове, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата, действала към момента на сключване
на договора за правна защита и при приключване на делото, минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 720 лева, до който размер
съдът намира, че е справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ищеца. От тази сума обаче по съразмерност на ищеца следва да се присъдят само 212, 30
лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. Н. Д., ЕГН: **********, от ***, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания
6
в резултат на незаконно повдигнати обвинения срещу него за извършени две престъпления-
по чл. 343б ал. 3 от НК и по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 т. 1 от НК, по прекратено ДП № 112/
2021 г. по описа на РУ- Хисар при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 5028/ 2021 г. на РП-
Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване- 27.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 1 500 лева до пълния й предявен размер от 7 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. Н. Д., ЕГН: **********, от ***, сумата от 800 (осемстотин) лева-
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по незаконното обвинение по ДП № 112/ 2021 г. по описа на РУ- Хисаря при ОД
на МВР- Пловдив.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. Н. Д., ЕГН: **********, от ***, направените разноски по делото в размер
на сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и в размер на 212, 30 (двеста и
дванадесет лева и тридесет стотинки) лева- за определено от съда адвокатско
възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
7