№ 41421
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110176768 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира исковата
молба за редовна.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото по
делото съдебно заседание.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 51589/2024г. по описа на СРС, 57 с-в.
ОТЛАГА до първото по делото съдебно заседание произнасянето си по останалите
доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.11.2025 г., от 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск от „АСВ“ ЕАД чрез юрк. Иванова-Ненкова/л.5/ с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от
1
209,01 евро, непогасена главница по Договор за заем от 09.02.2023 г., ведно със законна
лихва от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 17,72 евро за
периода от 23.02.2023г. до 10.08.2023г., и мораторна лихва в размер на 55,08 евро за периода
от 24.02.2023г. до 27.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 51589/2024г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и
сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че между ответника и „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД е сключен
Договор за заем от 09.02.2023 г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер
на 255,65 евро или тяхната левова равностойност, като заемателят се е задължил да върне
заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сумата, ведно с
договорната лихва на 26 сседмични погасителни вноски. Твърди, че по силата на
Приложение към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2023г.
вземанията срещу ответника, произтичащи от процесния договор за заем, са му
прехвърлени, като поддържа, че за прехвърлянето ответникът е уведомен. Претендира
разноски.
Ответникът неоткрит на, рес. напуснал, адреса посочен във възражението, на
който е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Ето защо и на осн. чл. 41, ал. 2 от
ГПК съдът намира съобщението за редовно връчено. С оглед горното приема, че не е
постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – сключването на валиден договор за цесия, по
силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, за което
длъжникът е надлежно уведомен, както и че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на
посочената лихва, 3) по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД настъпването на падежите
на главното вземане и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума и наведеното възражение за давност.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3