р е ш
е н и е
№
гр. Плевен,
27.03.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в
публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2613 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0938-006583 от 14.12.2018 година на ***, с
което на И.А. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 183 ал. ІV т. 8 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 98
ал. І т. 5 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от ***. Последната моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление предвид допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по основателността на така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от представената по делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, че
началниците на сектор“ Пътна полиция“ при О.н.М. *** са овластени да издават
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 03.12.2018
година, *** К.П. и Д.Д. изпълнявали служебните си задължения по контрол за
спазване правилата за движение по пътищата в ***. Били изпратени по сигнал от
дежурния по повод струпване на множество автомобил в района на училище „ ***“
На място установили струпване на автомобили на улица „ ***“, на която именно се
намира ОУ ***“. Причина за това било провеждането
на обща родителска среща на всички класове от 1 до 4 включително, по едно и
също време. *** пристъпили към проверки и установяване самоличността на
водачите, нарушили разположеният в началото на улицата знак „ Забранено влизането“.
Около 17:45 часа, ***
П. и Д. ***/ разположена перпендикулярно на ул „ ***“/ престоява лек автомобил
„***“ с регистрационен № *** и то върху пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка М 8.1 /зебра/. Пристъпили към проверка. В хода на същата установили,
че автомобилът е собственост на ***. Към момента на проверката автомобилът бил
управляван от И.А.А., който пък бил придружаван от своя *** А.. От разговор с двамата било установено, че
се наложило престояването на автомобила във въпросната улица, за да приберат
малолетно дете от училище „ ***“. Престоят им не продължил дълго. След разговор
с ***, в присъствието на жалбоподателя И.А., на същия бил съставен акт за
констатираното нарушение по чл. 98 ал. І т. 5 от ЗДвП, който същият подписал с
възражения.
Впоследствие е
издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя
с глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 98 ал.
І т. 5 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства - акт за установяване на административно нарушение № 6583 от
03.12.2018 година на ***. ***; наказателно постановление № 18-0938-006583 от
14.12.2018 година на ***; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на
Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител на името на жалбоподателя И.А.А.,
както и от събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите К.П., Д.Д.
и *** А..
При така приетото за установено от фактическа
страна СЪДЪТ счита, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на
преценка в настоящото съдебно производство е както материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и
съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в
хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното дружество. Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при
условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на
който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на
наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в
законоустановеният срок.
Разпоредбата на
чл. 98 ал. 1 т. 5 ЗДП забранява престоя
и паркирането на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от
5 метра преди тях.
В хода на
проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство е
установено, че жалбоподателят А. нарушил задължението си, произтичащо от
горната разпоредба. Формално е налице нарушение по чл. 98 ал. 1 т. 5 ЗДП. Безспорно
установено е а и това установяват по категоричен начин свидетелските показания,
че жалбоподателят престоял и то частично на въпросната пешеходна пътека
изключително кратък период от време с цел бързото прибиране от училище на
малолетно дете от училище.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е
не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата
правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната
тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на
установените и защитени с конкретния
закон обществени отношения. Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на
жалбоподателя макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение
с оглед на своята ниска степен на обществена опасност, причините довели до
извършването му, конкретната фактическа обстановка при установяването му, липсата
на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието, определят същото като
явно малозначително. В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган
е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова
нарушение ще бъде санкциониран.
При така изложените
правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление №
18-0938-006583 от 14.12.2018 година на ***, с което на И.А. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал. ІV т. 8 от ЗДвП
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 98 ал. І т. 5 от ЗДвП е
незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя,
място и степен орган, но в разрез с материалния и процесуалния закон, при
несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение, поради което и
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0938-006583 от 14.12.2018 година на ***, с което на И.А. ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал. ІV
т. 8 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 98 ал. І
т. 5 от ЗДвП.
Решението може да
се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: