Р Е Ш Е Н И Е
№65/3.2.2021г.
гр.
Пазарджик, 03.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1198 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова
молба, подадена от „Лес-транс-строй“ ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адрес ***,
против Регионална дирекция на горите Пазарджик, с адрес: гр. П…, бул. „А.. С…“
№ .., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с
отменено наказателно постановление по АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд
Велинград, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
31.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 122
от 23.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция на горите Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 300
лв., представляващи сторени разноски по АНД № 167/2018 г. по описа на
Районен съд Велинград, във връзка с
обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен
адвокатски хонорар. Твърди,
че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Велинград е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 300 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2020
г. до окончателното
ѝ изплащане, както и да му бъдат
присъдени сторените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание не се явява
законен или процесуален представител на дружеството-ищец. В писмено становище
от надлежно упълномощен процесуален представител се поддържа исковата молба. Ангажира
доказателства. Моли да се приемат писмените доказателства с исковата молба,
както и представеното АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, излага доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Регионална
дирекция на горите Пазарджик
– застъпва становище, че исковата молба е допустима, но не е доказана по
основание и размер. Ангажира доказателства. Излага доводи в тази насока, като
моли да се отхвърли претенцията за реално причинена имуществена вреда и им се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, моли при уважаване на иска
в размер на 300 лв. да се отхвърли претенцията за заплащане на законна лихва.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
ответната страна в настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е допустим
и основателен. Счита, че са налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
предпоставки, тъй като е установено, че е налице сключен договор за правна
защита и адвокатският хонорар е заплатен реално. Моли съда да уважи исковата
молба.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо
ищеца Лес-транс-строй“
ЕООД е било издадено наказателно постановление № 122 от 23.03.2018
г. на Директора на Регионална дирекция на горите Пазарджик,
с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
100 лева на основание чл.270 от Закона за горите за нарушение на чл.148, ал.12 от
Закона за горите. Ищецът е обжалвал в срок пред съда наказателно
постановление № 122 от 23.03.2018 г., поради което било образувано АНД №
167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, като за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат
Р.А. *** и е заплатил сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство съгласно сключен договор за правна защита и
съдействие от 22.05.2018 г. Заплащането на сумата в брой е обективирано в същия
документ, приложен по АНД преди първото заседание по делото на 23.05.2018 г. По
делото е проведено едно съдебно заседание, в което адвокат А. е участвал. Направил
е и искане за заплащане на разноските. С Решение № 85 от 08.06.2018 г. Районен съд Велинград е
отменил атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като не е
присъдил разноски в полза на жалбоподателя. Срещу решението на въззивния съд не
е подавана касационна жалба и същото е влязло в сила като необжалвано.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество, искът е
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен
акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда
с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на
това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди,
представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно
постановление за процесуално представителство пред Районен
съд Велинград. Издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена имуществена
санкция, която той е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че
адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната
практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието
причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална
възможност от увреждане и тази реална възможност се е трансформирала в
действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Следва да се отбележи също така,
че отговорността по ЗОДОВ е обективна, защото законодателят не изисква
наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена административна
дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните
обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона,
възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и
конкретният случай.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 22.05.2018
г. с
адвокат А. *** да го представлява по АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд
Велинград по жалба против наказателно постановление № 122 от 23.03.2018 г. на Директора
на Регионална дирекция на горите Пазарджик. Няма съмнение от съдържанието на този
договор, че е именно такъв за правна помощ и съдействие. Договорът за правна
помощ е вид договор за поръчка и като такъв се подчинява на правила, уредени за
тези договори в ЗЗД. В приложения по делото договор се съдържат всички основни
белези на договора за поръчка, който е консенсуален,
двустранен (подписани са и от двете страни), в конкретния случай възмезден (има
уговорено възнаграждение) и неформален договор. Според чл. 180 ГПК, частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Страните
са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е
отбелязано, че е заплатено изцяло в брой, за което и документът има формата на
разписка. Ето защо съдът счита, че заплащането на сумата е доказано по
безспорен начин.
Съгласно
чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: „За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“, като
чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата визира, че при интерес до 1000 лв. възнаграждението
отново е минимум 300 лв. Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в своя чл.1 сочи, че:
„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ“, т.е. в случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер
на възнаграждението от 300 лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за
сумата в размер на 300 лв., поради което ще следва да бъде уважен в този
размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като
обезщетение за причинени имуществени вреди сумата от 300 лева.
Основателен
се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата от 300
лв. от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница
е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 300 лв. е
възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който
момент ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством
проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане
на главница в размер на 300 лв. и законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 350 /триста
и петдесет/ лева, от които 50 лв. заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вносна
бележка. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар в настоящето производство, доколкото минималния размер
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата е 300 лв., като и в настоящото производство
адвокат А. е изготвил подробна искова молба, ангажирал е доказателства и е
представил писмена защита.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална
дирекция на горите Пазарджик, с адрес: гр. П.., бул. „А. С..“ № .. да заплати
на „Лес-транс-строй“
ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адрес ***, сумата в размер на сумата от 300
(триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка с отменено наказателно постановление № 122 от 23.03.2018 г. на Директора
на Регионална дирекция на горите Пазарджик по АНД
№ № 167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, ведно със законната лихва
върху главницата от 300 (триста) лева от датата на завеждане на исковата молба
– 31.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция на горите Пазарджик, с адрес: гр. П.., бул. „А.. С..“ № .. да заплати
на „Лес-транс-строй“
ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адрес ***, сумата в размер на 350 (триста и
петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/