РЕШЕНИЕ
№
град София, 03.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1189/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 09.07.2019 г., постановено по гр.д. № 45689/17 г. СРС е признал за установено в отношенията между страните по предявените от Адвокатско дружество „Т. И П.”, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, партер срещу П.В.О., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че П.В.О. дължи на Адвокатско дружество „Т. и П.” сумата в размер на 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, за което е издадена фактура № **********/09.01.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 23.01.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 5,61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.01.2017г. до 23.01.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 31.03.2017г. по ч.гр.д. № 4278 по описа на СРС, 45-ти състав за 2017г.
Недоволен от съдебното решение, в частта с която е прието за установено съществуването на задължението в размер на 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, за което е издадена фактура № **********/09.01.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 23.01.2017 г. до окончателното плащане е останал ответникът - П.В.О., ЕГН **********, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните е налице договор за поръчка, по силата на който той дължи на ищеца възнаграждение. Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си.
В срок по делото е подаден отговор на въззивната жалба от страна на Адвокатско дружество „Т. И П.”, ЕИК ********, с който се обосновава становище за правилност на обжалваното съдебно решение в обжалваната част и се иска неговото потвърждаване.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а досежно нейната правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна поради следните съображения:
Доколкото страните не са сключили писмен договор за поръчка, то първоинстанционният съд правилно е приел, че наличието на договора, постигнатите уговорки и размера на дължимото възнаграждение могат да се установят със свидетелски показания. Във връзка с това по делото са разпитани свидетели, като от показанията на свидетеля А.П., която е работила в процесния период при ищеца, се установява, че ответникът е бил в кантората, заедно с още едно лице –Х.и се е срещал с адвокат Т.. След срещата на нея било възложено да провери правната уредба за компесаторните записи и да изготви договор между ответника и някаква друга жена като възложител във връзка с компенсаторни записи за пред общинските служби, както и пълномощно като и двата документа са приложени по делото и свидетелката е посочила, че именно тях е изготвила. На папката, с която работела е имало надпис „Компесаторни записи – П.О.“. Тази свидетелка не е могла да разпознае ответника в съдебната зала. В същото време свидетелката В.И., която също е работила в процесния период при ищеца, разпознава ответника в съдебно заседание и посочва, че той е бил в кантората, при вратата на входа, близо до коридора пред кантората. Тя е направила сверяване между неговата лична карта и реалното лице. След това се е оттеглила, за да работи по изготвянето на необходимите документи, като посочва, че става въпрос за пълномощно. Свидетелят И.Н.сочи, че той е влязъл в кантората с личната карта на ответника, а последният е останал в коридора пред кантората, което съответства на изложеното от предходния свидетел. Свидетелят Б. К. излага, че той е насочил ответника към негов познат, който да му съдейства за възстановяване на компесаторни записи и този познат ги е завел в кантора на адвокати, за да му се изготви пълномощно, за да съдейства. Като отишли ответникът и неговия познат се качили в кантората. Освен това този свидетел излага и че ответникът лично му е заявил, че сега за едно пълномощно дължи 1200 лв.
С оглед свидетелските показания, преценени в съвкупност и с представените писмени доказателства, а именно изготвения договор и пълномощно, може да се направи обосновано заключение, че ответникът е сключил с ищеца договор за поръчка, целящ изготвянето на договор и пълномощно, за което дължи възнаграждение в размер на 1200 лв. без ДДС. Дали ответникът е влязъл вътре в кантората и е направил лично договорките с ищеца както сочи свидетелят А.П. или е бил в коридора пред кантората, присъствайки и мълчаливо одобрявайки извършваните от негово име уговорки, включително предоставяйки документа си за самоличност за целите на изготвяне на необходимите му документи (конклудентно упълномощаване) не е от значение, тъй като и в двата случая поръчката е направена от негово име и за негова сметка. Доколкото е получил възложеното по договора за поръчка и не е заплатил възнаграждението за него, то искът за заплащането му се явява основателен, а размерът на същото е установен със свидетелски показания за сумата от 1200 лв. При начисляване на дължимото ДДС претенцията е основателна за целия предявен размер както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Предвид изложеното и като препраща на основание чл. 272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че съдебното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено като такова.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемият има право на направените от него разноски във въззивното производство в размер на 330,80 лв. адвокатско възнаграждение, което е минималното такова, установено от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът приема за основателно възражението на въззивника за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от 700 лв. Делото пред въззивната инстанция не се ползва с фактическа и правна сложност, нито е изисквало значително участие на процесуалния представител, поради което не е налице основание за заплащане на толкова високо адвокатско възнаграждение, каквото е уговореното от въззиваемия.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно
решение от 09.07.2019 г., постановено по гр. д. № 45689/17 г., в частта, с
която СРС е признал за установено в отношенията между страните по предявените
от Адвокатско дружество „Т. И П.”, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, партер
срещу П.В.О., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че
П.В.О. дължи на Адвокатско дружество „Т. и П.” сумата в размер на 1440 лв.
/хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, за което е издадена фактура № **********/09.01.2017г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК - 23.01.2017 г. до окончателното плащане и в частта за
разноските.
В
останалата част съдебното решение не е обжалвано и влязло в сила.
ОСЪЖДА П.В.О., ЕГН **********
да заплати на Адвокатско дружество „Т. И П.”, ЕИК ******** сумата от 330,80 лв.
разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.