РЕШЕНИЕ
№ 322
град Пловдив,11.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – XXVIII състав, в
открито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р.А. и участието на прокурор Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1375/2023 година описа на съда, взе предвид следното:
Производство по Глава
ХI АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена
от Г.Н.Й., с ЕГН **********,***, срещу
Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 20000лв., за претърпени от него неимуществени вреди, дължащи
се на нарушение на чл.3 ЗИНЗС от страна на затворническата администрация при
престоя му в Затвора-Пловдив за периода от 07.03.2022 г. до 23.05.2023 г.,
изразяващи се в това, че докато работел, в помещението липсвало вентилация, не
са му били осигурявани предпазни средства и работно облекло, както и че бил
лишен от час престой на открито. Не претендира присъждане на законна лихва, както и не се претендира
присъждане на разноски в размер на заплатената ДТ.
Редовно призован в съдебно заседание, се явява и поддържа
исковата молба, като по същество счита иска за доказан по основание и размер и
моли да бъде изцяло уважен.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”-
София, чрез процесуалния си представител *** Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер и ангажира в тази връзка писмени доказателства.
По същество счита иска за недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск и счита, че следва изцяло да бъде отхвърлен.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
следното по допустимостта на иска:
При извършена служебна проверка в Административен съд –
Пловдив, настоящият съдебен състав съдът констатира, че е налице неприключено
съдебно производство по адм. дело №1244/2023 г. по описа на съда, образувано по
подадена от Г.Н.Й., ЕГН ********** искова молба на 15.05.2023г. срещу ГД ИН. По
нея съдът също е разглеждал исковите претенции на ищеца за присъждане на обезщетение
в размер общо на 20000 лв., за понесени от него неимуществени вреди, за периода
15.02.2022г. до 15.05.2023г. /датата на завеждане на исковата молба/, причинени
от подробно описани в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия
на администрацията на Затвора – Пловдив и настъпили като резултат от нарушения
по чл. 3 от ЕКЗПЧОС от затворническата администрация. Това първоинстанционно производство
е приключило с постановяване на Решение № 2072/20.11.2023г., с което се ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Г.Н.Й., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 в
частта, с която се иска присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 15.02.2022г. до
06.07.2022г. вкл., Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ е ОСЪДЕНА да
заплати на Г.Н.Й., ЕГН **********, сумата от 1720,00 (хиляда седемстотин и
двадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 13.10.2022 г. до 15.05.2023
г. вкл., като в останалата част искът е ОТХВЪРЛЕН. Съдебното решение
понастоящем не е влязло в законна сила, като подлежи на касационен съдебен
контрол.
Предявеният в настоящото
производство иск от Г.Н.Й. срещу ГДИН гр. София също е квалифициран по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС, касаещ отговорност за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Незаконосъобразната
административна дейност, на която се основават исковите претенции на Г.Й. и по
двете съдебни производства (настоящото и адм. дело № 1244/2023 г. по описа на
съда), касаят изложени от него обстоятелства, които са се изразили в
неосигуряване на човешки условия по европейския стандарт, в нарушение на чл. 3,
ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от КЗПЧОС. Така по отношение на част от исковия
период, касаещ настоящото производство, е налице пълна идентичност между с
исковата претенция по адм. дело № 1244/2023 г. по описа на Административен съд
– Пловдив. Така идентичността е по отношение на страните (ищец Г.Н.Й., ответник
– Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София); по
отношение на основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на
държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода
лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; в отправеното до съда искане - за присъждане на
обезщетение за претърпени от Г.Н.Й. неимуществени вреди в следния дублиращ се
период: от 07.03.2022 г. до 15.05.2023 г. включително (или общо 435 дни) в
Затвора гр. Пловдив.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата
за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по
вече висящ частичен иск. В случая настоящото дело се явява именно по-късно
заведено, поради което разглеждането му се явява недопустимо. Ето защо исковата
молба, предявена от Г.Н.Й.,***, срещу ГДИН – гр. София, в частта, с която се
иска присъждане на обезщетение в размер на 19 640,25 лв. (435 дни х 45,15
лв./ден = 19 640,25 лв.), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в периода от 07.03.2022 г. до 15.05.2023 г., включително в
Затвора гр. Пловдив, или общо 435 дни, като НЕДОПУСТИМА следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството в тази част – прекратено, на основание чл.
126, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 159, т. 7 от АПК.
По отношение на останалата
част на иска, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 359,75 лв.
(20000 лв. - 19640,25 лв.), за претърпени от ищеца неимуществени вреди, дължащи
се на нарушения на чл.3 ЗИНЗС от администрацията при ответника, с поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
периода от 16.05.2023 г. до 23.05.2023 г., включително в Затвора гр. Пловдив,
или общо 8 дни, исковата молба на М. срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество, тя е
частично основателна, поради следните за това съображения:
От фактическа страна се установи, че за исковия период от
16.05.2023 г. до 23.05.2023 г. вкл., от приетите по делото становища и справка
относно правното положение на ищеца, Г.Й. е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора-Пловдив. По време на пребиваването си в пенитенциарното
заведение л.св. Й. е назначен със Заповед № Л-6553/04.03.2022 г. на работа в
обособено производство към ДП ФЗД – ТП Пловдив като ръчник (зачистване на детайли от
термоактивна пластмаса) при 8-часов работен ден и 6-дневна работна седмица, при
условията на доброволен труд, при заплащане в зависимост от заработката. Тази
дейност е упражнявал и към датата на подаване на исковата молба. Съгласно Справка рег. № 4917/28.06.2023 г., назначените
на работа в обособено производство спазват определено работно време /Заповед №
Л-461/25.02.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пловдив/, като в рамките на
работното време има установени моменти, даващи възможност за движение и
физиологическа почивка на работещите лишени от свобода в различните зони. В становище рег. № 4917/28.06.2023г.,
се посочва, че при назначаване на работа на л.св. се прави инструктаж, раздава
им се работно облекло (тениски) и периодично им се дават ръкавици и маски срещу
подпис. В подкрепа на последното, по делото са представени Списъци на
работещите лишени от свобода, които са получили работно облекло и лични
предпазни средства (маски и ръкавици), сред които е и Й. (общо 2 бр. приложени на л. 33-34
по делото). Представена и приета като писмено доказателство е Справка
рег. № 6980/14.09.2023 г., в която е посочено, че в залата, в която е работил Й.
липсва специална вентилация, но има климатик, който поддържа необходимата
температура. Също така периодично се извършва проветряване на работното
помещение, както и всеки има свободен достъп до наличните в залата прозорци.
Изрично е посочено, че за времето през което е Й. е работил, не е предявявал
никакви претенции за условията на работната среда. За пълнота следва да се посочи, че като доказателства по делото са
приети, освен цитираните по-горе документи, така и други докладни записки,
обяснения и др.под. (л. 36-46), които обаче се констатира, че касаят период,
различен от исковия такъв.
При така изяснената фактическа обстановка и съобразно
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Исковата претенция е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
По отношение на твърдението на
ищеца, а именно, че работи в прахова среда (търкал пластмасови кутии, при което
се отделял прах и стъклена вата), без да му е осигурявана аспирация в работното
помещение, не му дават защитни маски и работно облекло, и без разходка на каре,
е необходимо да се съобрази следното:
Участието в трудова дейност на
лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като
продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната
междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията
за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство
(чл. 79, чл. 175, ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 ППЗИНЗС). Това
налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен
от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа
на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от
администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с
останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. в исковата молба
„разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък на работещите
лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават
възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на
наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл.
41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на
работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че
започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал.
5 от ППЗИНЗС).
Недоказано остана и следващото
твърдение, че на работното място липса на аспирация. На първо място, установява
се от представените от ответника писмени доказателства, че в работните
помещения има климатици, както и че се извършва проветряване на работното
помещение, както и всеки има свободен достъп до наличните в залата прозорци. Въпреки
твърдяното от ищеца, че е поставен да работи без вентилация, не са налице данни
Й. изобщо да е депозирал такива молба до администрацията на затвора, съгласно
утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано. Поради
това твърдение, че на работното помещение липсва аспирация, не може да бъдат
свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора
Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за
вреди от незаконосъобразно бездействие.
Съдът, обаче счита за
основателни твърденията на ищеца че не са му предоставяни предпазни маски и
дрехи. По делото се установи, че Й. е назначен на 07.03.2022 г. на работа като
„ръчник“ като е осъществявал трудова дейност по зачистване на детайли от
термоактивна пластмаса. По делото, от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест да установи конкретните условия на здравословни и
безопасни условия на труд и тя му е била надлежно указана, не са представени
доказателства за разглеждания период. В становището, изготвено от специалист
ТРЗ се посочва, че при започване на работа на лишените от свобода се прави
инструктаж по безопасност на труда, раздава им се работно облекло и периодично
им се дават маски и ръкавици, но не е представен документ, за разглеждания
период, съдържащ имената и подписите на лишените от свобода, работещи в
"Обособено производство" към ДП ФЗД – ТП – Пловдив, на които са
раздадени ръкавици, работно облекло и маски срещу подпис. Към него са приложени
списъци за получени от Й. срещу подпис работно облекло и лични предпазни
средства само за м. март и м. май 2022 г. С оглед на гореизложеното съдът
приема за доказано, че поради липсата на здравословни и безопасни условия на
труд, на ищецът са нанесени твърдените в исковата молба неимуществени вреди, и
в тази част исковата претенция на ищеца е основателна.
По изложеното съдът намира, че
е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
свързано с нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС по отношение на установените факти за
липса на здравословни и безопасни условия на труд, изразяваща се в липса на
предоставяне на предпазни средства и
работно облекло, от които са настъпили като последица посочените
неимуществени вреди, изразили се в уронване на човешкото му достойнство и са
породили чувство на страх, незащитеност и малоценност. Общо установената
продължителност на това увреждане е в размер на 8 дни за времето на престоя му
в Затвора – Пловдив.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Според разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория
и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е
най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че
кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са
доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки
въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
съдът намира, че е справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8
лева/ден (4,09 евро/ден) за процесния период от 16.05.2023 г. до 23.05.2023 г.
вкл. Това е съобразено и с постановените решения по делата Й. и Джелебов срещу
България и Иванов и други срещу България, с които се приема, че справедливо
обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 4 евро на ден или
на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че
това е адекватно обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на
производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на
задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди,
произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане
по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства,
периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 64,00 /шестдесет и четири/ лева, който най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди. В останалата
си част предявеният искът до търсеният размер на 359,75 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора,
разноски се дължат на ищеца, който не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. По отношение на
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част на иска, то същото не се следва предвид
разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по
отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат
присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата
претенция. Ето защо, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
По изложените мотиви и на
основание чл.172 ал.2 АПК и чл.159 т.7 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима исковата молба, предявена от Г.Н.Й., с ЕГН **********, с адрес ***,
в частта за предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане
на обезщетение в размер на 19640,25 лв. (435 дни х 45,15 лв./ден = 19 640,25
лв.) за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на нарушения от
затворническата администрация на чл.3 ЗИНЗС с поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от
07.03.2022 г. до 15.05.2023 г., вкл., или общо 435 дни и ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 1375 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив в
посочената част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министъра на правосъдието, гр. София,
да заплати на Г.Н.Й., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 64,00 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 16.05.2023 г. до 23.05.2023
г. вкл., или общо 8 дни, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над сумата над 64,00 лв. до пълно предявения
размер от 359,75 лв., като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от
процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението съгласно чл. 285,
ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС, а в частта, в която е оставена без разглеждане в 7 дневен
срок от съобщаването, пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.
АДМ.
СЪДИЯ: