НОХД № 984/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия О.К.П., украински гражданин, с адрес : с. Г.,
обл. Стара Загора, е за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а именно за това,
на 12.05.2019 г. в гр. Пазарджик е
управлявал МПС- „***“ peг.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2,58 на хиляда, установено по надлежния ред- с техническо
средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта Алкотест „Дрегер
7510“ с фабр. № ARDM 0194, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ
бр. 81 от 02.10.2018 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
наркотични вещества и техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Производството пред първата
инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.
Подс. П. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по
повдигнатото обвинение и дава обяснения. Изразява съжаление за стореното и моли
съда за справедлива присъда.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подс. П. за виновен, като предлага наказанието лишаване от свобода да
бъде определено в рамките посочени от закона, като се приложи института на
условното осъждане, както и да бъдат наложени кумулативните наказания глоба и
лишаване от правоуправление при отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. О.П. е украински гражданин, но пребивава в Р България, като от
известно време се установил да живее и работи в гр. Пазарджик. Той е
правоспособен водач на МПС и има издадено валидно украинско СУМПС. До момента
не е наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата на територията на страната, като няма данни за такива извършени в
Украйна.
На 11.05. срещу 12.05.2019 г. св. Б.А.и колегата му С.М.- полицейски служители
в РУ- Пазарджик при ОД на МВР- Пазарджик, били на работа нощно дежурство като
автопатрул. Около 05,00 часа те се намирали на установъчен пункт на бул.
„Христо Ботев“ на кръстовището с ул. „Панайот Волов“. По същото време те спрели
за проверка движещия се по ул. „Панайот Волов“ л.а. „***“ peг.№ ***. В хода на
проверката установили, че водач на автомобила е подс. П.. По време на
проверката св. А.констатирал, че подсъдимият лъхал силно на алкохол, завалял
говора и видимо бил притеснен. Това накарало полицейските служители да повикат
за съдействие автопатрул на Сектор „ПП“. На място пристигнал св. И.К.и колегата
му Б.Г.. Св. К.тествал подс. П. за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0194. Уредът отчел 2,58 промила алкохол в
издишвания от водача въздух. Показанията на техническото средство били
предявени на подс. П., като той се съгласил с тях. Св. К.изготвил Талон за
изследване с № 0046480, който подсъдимият отказал да подпише. Той отказал и да
даде кръвна проба за медицинско изследване. За извършеното от водача нарушение
св. К.му съставил АУАН № 262037/12.05.2019 г., който му бил предявен и връчен.
Подс. П. подписал акта без възражения. С акта било отнето и СУМПС на подс. п..
По-късно той бил задържан с полицейска заповед за 24 часа в поделенията на МВР.
Издадени били и Заповеди за прилагане на ПАМ, с които временно било отнето
притежаваното от подсъдимия украинско СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, считано от 12.05.2019 г., както и прекратена
регистрацията на управляваното от него МПС за срок от 6 месеца до 1 година и
били отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
От приложените по делото разпечатка от техническо средство и Справка за
извършена последваща проверка на техническо средство (л. 8-9 от БП) се
установява, че техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0194 е
калибровано на 15.11.2018 г. и е технически изправно към датата на извършената
проверка. Извършеният тест със същото на подс. П. е установил концентрация на
алкохол в издишвания въздух 2,58 на хиляда.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
обясненията на подс. П., показания на св. Б.А.и тези на св. И.К.дадени на ДП и
прочетени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които
по убедителен начин сочат, че подс. П. е бил водач на л.а. „***“ с рег.№ ***, който бил спрян от АП при РУ- Пазарджик за
проверка. Свидетелите А.и К.са категорични, че при извършената проверка на
водача, той е лъхал на алкохол, имал е завален говор и несигурна походка, като
пред тях е заявил, че е употребил алкохол преди да се качи да управлява
автомобила. Заявяват също, че при тестването на подсъдимия с техническо
средство уредът е отчел концентрация на алкохол в издишвания от него въздух 2,58
на хиляда. Тези обстоятелства не се отричат от подс. П.. Не без значение е и
обстоятелството, че при предявяването на резултата, отчетен от уреда, той не е
възразил срещу показанията на техническото средство, а е приел същите, което принципно
не налага допълнителното изследване за употреба на алкохол съгласно Наредба №
1/2017 г., но въпреки това подс. п. е бил поканен да даде кръв за медицинско
изследване, но той отказал. Подсъдимият не е възразил и в съставения му и
предявен АУАН за управлението на МПС след употреба на алкохол. Това е и първата
индиция, че подс. П. е управлявал МПС след като е употребил алкохол и че
концентрацията на същия е била над 1,2 на хиляда. В съдебно заседание в дадените
обяснения подс. П. заяви, че е бил със свои колеги и са се черпили, като са
пили алкохол и след това тръгнали с неговата кола, която той управлявал, за да
се приберат, като по пътя, след около 200 метра, бил спрян от полицейските
служители.
Категорично от свидетелските показания се установява,
че след извършената му проверка от контролните органи подсъдимият се е съгласил
с показанията на техническото средство и е отказал да даде кръвна проба за
химичен анализ. В тази насока са и обясненията на подс. П..
От анализа на горните доказателства безспорно се установява, че
на инкриминираната дата подс. П. е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, по ул. „Панайот
Волов“ в гр. Пазарджик, т.е. налице е единият от елементите на
състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
На следващо място законът изисква не само управление
на МПС, но и това да е станало след употребата на алкохол и точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца-
над 1,2 промила, очертаваща наказателната му отговорност. Безспорно от
събраните гласни доказателства- свидетелските показания на Б.А.и И.Кунчев,
подкрепени от писмените такива, несъмнено се доказа, че подсъдимият е употребил
алкохол, като количеството в кръвта му, установено по надлежния ред с тест с
изправно техническо средство е 2,58 на хиляда. Обстоятелства, които не се
отричат и от самия подсъдим. Точната концентрация на алкохола е установена по
несъмнен начин с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение
е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 1,2 на хиляда, е този по Наредба № 1/2017 г. и в
случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Налице е признанието на подс. П. в обясненията, които
дава по време на съдебното следствие, а така също се потвърждава недвусмислено и от
интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта- 2,58 на хиляда, установено чрез предвидения за това надлежен
ред за определяне количеството алкохол в кръвта- тест с техническо средство,
какъвто е и настоящият.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на
съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от
страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на
съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана
в разпоредбата на чл.343б от НК, а именно 2,58 на хиляда, т.е. налице е и
другият елемент от обективна страна на посоченото престъпление.
В този смисъл авторството на деянието и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. О.П. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 12.05.2019г.
в гр.Пазарджик е управлявал МПС- „***“, рег.№ ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,58 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM 0194, съгласно Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества и техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се
качи в автомобила същата нощ и въпреки това се е качил да управлява МПС. Във
волево отношение подс. П. е желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подс. П., съдът се ръководи от изискванията на чл.36
от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност с ниска степен на обществена
опасност. Не е осъждан и не са налице негативни характеристични данни. Трудово
ангажиран е и от момента на пребиваването си в страната не е санкциониран по
адм. ред за нарушения на ЗДвП.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
съдът прецени като висока. Касае се за престъпление
пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства много често завършват с тежки
последици за невинни членове на обществото, нерядко дори с фатален край, още
повече, че е извършено в тъмната част на денонощието, в населено място и с
оглед твърде високата концентрация на алкохол в кръвта.
Като смекчаващи обстоятелства на подсъдимия се
отчетоха чистото съдебно минало, оказаното съдействие на контролните и
разследващите органи, направените самопризнания и изказано искрено съжаление за
стореното, тежкото му социално и материално положение предвид факта, че няма
самостоятелно жилище и получава минимални доходи, както и необременения му
статус като водач.
Като отегчаващо обстоятелство се отчете изключително
високата концентрация на алкохол в кръвта.
При тези данни съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно изброени по-горе, при
наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1
т.1 и ал.3 от НК като определи наказанието лишаване от свобода под минимума
предвиден в закона и осъди подсъдимия П. на три месеца лишаване от свобода и не
наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба”, като съобрази тежкото
семейно, материално и финансово състояние на подсъдимия. Така определеното по
вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик, предвид обстоятелството, че
настоящият адрес на подс. П. ***.
На основание чл.343г във вр. с чл.343б ал.1 във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на подс. П. кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС, като ръководейки се от целия комплекс
обстоятелства, визирани по-горе, от значение за индивидуализацията определи
неговия срок на десет месеца, отчитайки че подсъдимият е следвало да проявява
по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната правно
регламентирана дейност.
На основание чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна от
наказанието лишаване от правоуправление времето през което подс. П. е бил лишен
от това право по административен ред считано от 12.05.2019 г. (когато СУМПС му
е било отнето с АУАН) до влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: