РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Първомай, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20235340200135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Максима България“ ЕООД против
Наказателно постановление № 003402 от 20.06.2023 г., издадено от Директор на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 210в от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП).
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП, както и за явна несправедливост на
наложената санкция. Твърди се, че АУАН и НП били издадени при липса на
компетентност на издаващия орган. Възразява се, че посоченият в АУАН свидетел Л.
С. Б. нямала качеството на свидетел при установяване на нарушението. Също така
счита, че описанието на нарушението в издадените АУАН и НП било общо и
бланкетно. Отделно от това, конкретният артикул, във връзка с който било установено
соченото нарушение на ЗЗП, бил посочен единствено като „мъжки чорапи (2 бр.), като
това описание не позволявало да бъде конкретизирана стоката. Не били отбелязани
производителят и марката или друг отличителен белег за стоката, посредством които
да бъде индивидуализирана и разграничена от останалите предлагани в обекта на
търговеца стоки от същия род. Твърди, че с издадената Заповед № 135 от 20.02.2017 г.
на жалбоподателя било забравено при упражняване на дейността си да използва
нелоялната търговска практика, конкретизирана в заповедта. В случая не бил
осъществен съставът на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, а именно, че търговецът бил
предоставял невярна информация и следователно подвеждаща за цената на конкретен
1
артикул. В тази насока е посочено, че сред всички артикули в магазина на търговеца от
вида „мъжки чорапи“ имало такива, които реално се продавали на цена от 2,99 лв. По
тези съображения моли наказателното постановление да бъде отменено. При условията
на евентуалност моли НП да бъде ревизирано, като бъде приложен чл. 28 ЗАНН и се
приеме, че се касае за маловажен случай. Също така, при условията на евентуалност
прави искане размерът на определената имуществена санкция да бъде намален до
предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е издадена Заповед № 135/20.02.2017 г., с която е забранено
при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената
на предлаганите стоки. Заповедта е публикувана в сайта на КЗП –
https://www.kzp.bg/aktove – „Заповеди за налагане на принудителни административни
мерки Януари/Март 2017 г.“, като видно от съдържанието й е издадена на основание
чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 предл. 1 ЗЗП, като с тази
заповед е била наложена забрана на „Максима България“ ЕООД при упражняване на
своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно:
Търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на
предлаганите стоки, включително и за бонбони „АIRWAVES“, чрез поставен етикет в
нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща), вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП. Заповедта била
обжалвана от жалбоподателя, като с Решение № 5420/19.09.2017 г. на АССГ по адм. д.
№ 3563/2017 г. било отхвърлено оспорването на заповедта, а впоследствие решението
било оставено в сила с влязло в сила на 10.04.2019 г. Решение № 5367/10.04.2019 г. по
адм. д. № 12657/2017 г. на ВАС, VII отделение.
На 21.03.2023 г. в обект магазин „***“, находящ се в ***, стопанисван от
„Максима България“ ЕООД, била извършена проверка от служители на КЗП, сред
които и свидетелката П. И. Х., ст. инспектор в РД Пловдив при КЗП, както и служители
на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). В хода на проверката било
установено, че търговецът предлага за продажба стоки – хранителни и промишлени,
като цените на предлаганите стоки са обозначени предварително чрез ценови етикети,
поставени в близост до артикулите на видно за потребителите място. След извършена
от проверяващите контролна покупка на няколко продукта, сред които и мъжки чорапи
(2 бр.), било констатирано, че въпросните чорапи се предлагат за продажба на
потребителите с обявена цена върху етикета от 2,79 лв., несъответстваща на
маркираната във фискалния бон цена от 2,99 лв.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К-
2711608 от 21.03.2023 г. Въз основа на констатациите от извършената проверка
свидетелката Х. съставила Акт за установяване на административно нарушение №
003402/07.06.2023 г. срещу „Максима България“ ЕООД, в който приела, че в
нарушение на издадената Заповед № 135/20.02.2017 г. с продажбата на мъжки чорапи
2
(2 бр.) с цена на етикета от 2,79 лв., несъответстваща на маркираната във фискалния
бон цена от 2,99 лв., дружеството жалбоподател е извършило заблуждаваща нелоялна
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в
ЗЗП, с което е нарушило разпоредбата на чл. 210в ЗЗП. Актът е съставен в
присъствието на свидетелите при съставяне на акта М. Л. Т. и Л. С. Б., като по
отношение на свидетеля Б. погрешка е отбелязано в акта, че е свидетел при
установяване на нарушението. Препис от акта е връчен на надлежно упълномощен
представител на жалбоподателя. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили
писмени възражения от жалбоподателя.
За констатираното нарушение на жалбоподателя „Максима България“ ЕООД
било наложено на основание чл. 210в ЗЗП административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 30 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – основно от разпита на актосъставителя П. Х.,
както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – Констативен
протокол № К-2711608 от 21.03.2023 г., касов бон № ********** от 21.03.2023 г.,
заверено копие на заповед № 363/30.03.2023 г., заверено копие на заповед № 289 от
04.07.2019 г. Показанията на свидетелката Х. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на приобщените писмени
доказателства. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията й следва да бъдат
приети за обективни и правдиви. Също така следва да бъде дадена вяра на показанията
на свидетелката Л. Б., която е присъствала при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение.
Заповед № 135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП е публикувана на интернет
страницата на КЗП и следователно е общоизвестна. На страницата на ВАС е
публикувано и решението по адм. д. № 12657/2017 г., с което посочената заповед е
оставена в сила.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
От приложените по делото заповеди № 289/04.07.2019 г. и № 363/30.03.2023 г.
се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия
орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 07.06.2023 г. за нарушение от 21.03.2023 г., а НП – на
20.06.2023 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото
нарушение и нарушените правни норми, като правилно е посочена и приложимата
санкционна норма. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено и да организира адекватно защитата си. В тази връзка неоснователно се явява
възражението в жалбата за недостатъчна конкретизация на стоката, по отношение на
3
която е установено, че е налице несъответствие между посочената на етикета цена и
маркираната на касата. Видно от приложения по административнонаказателната
преписка касов бон стоката е обозначена от самия търговец като „мъжки чорапи (2
бр.)“, поради което не може да се поставят пред АНО завишени изисквания относно
описанието й. В случая АУАН е издаден в присъствието на лице, упълномощено от
представителя на дружеството, като е била разяснена възможността за подаване на
възражение в 7-дневен срок от връчването на акта. Спазена е и разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели, присъствували при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. В разглежданата хипотеза, доколкото една от
свидетелките, присъствала при установяване на нарушението, към момента на
съставяне на АУАН не е работила вече в КЗП, а другият свидетел е представител на
БАБХ, закономерно АУАН е съставен в присъствието на други двама свидетели.
Фактът, че в АУАН е допусната техническа грешка и е посочено, че Л. С. Б. е свидетел
при установяване на нарушението, не съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Константна е
съдебната практика, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. По
аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и предвидената в нея възможност да
бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН,
ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва изводът,
че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само
съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в
неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице или препятстват съдебната проверка за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, могат да доведат до отмяна на НП.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира за
безспорно доказано, че като е предлагало на потребителите мъжки чорапи (2 бр.) в
стопанисвания от „Максима България“ ЕООД търговски обект на обявена цена върху
етикета, несъответстваща на маркираната във фискалния бон цена, дружеството е
приложило заблуждаваща нелоялна търговска практика, с което не е изпълнило
издадена спрямо него заповед по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП и по този начин е нарушило
разпоредбата на чл. 210в ЗЗП. В тази насока съдът приема за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателя, че в магазина действително се предлагала стока
„мъжки чорапи (2 бр.)“ на цена от 2,99 лв., като проверяващите закупили всъщност
този артикул. Свидетелката Х. е категорична, че на самата стока и под самата стока,
която закупила и която била описана от търговеца единствено като „мъжки чорапи (2
бр.), била поставена цена от 2,79 лв. Съгласно нарушената разпоредба, който не
изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 ЗЗП, се наказва с
глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица
се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. Легална дефиниция на
понятието „заблуждаваща търговска практика“ и критериите за преценка дали една
практика е такава, се съдържат в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, според която
„Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
4
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение
средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика“. Съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д-68к са нелоялни търговски практики, които
са забранени, предвид разпоредбата на чл. 68в ЗЗП.
Предвид констатираната с окончателно решение на ВАС, при упражнен пряк
съдебен контрол, превантивна функция на Заповед № 135/20.02.2017 г. същата се явява
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
санкционираното дружество при констатирано в бъдеще нарушение на постановената с
нея забрана. Заповедта е издадена от председателя на КЗП и по своя характер и
съдържание представлява заповед по смисъла на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, към която
препраща чл. 210в ЗЗП. Заповедта е преминала през редовен инстанционен контрол и е
оставена в сила с окончателно решение на ВАС, поради което за настоящия съдебен
състав съществува процесуална забрана да я подлага на косвен съдебен контрол.
Относно въпросите за законосъобразността, обосноваността и действието на
процесната заповед съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо на окончателното
решение на ВАС, в което е изяснено, че със Заповед № 135 от 20.02.2017 г. на
търговеца е забранено да прилага изобщо в търговската си дейност нелоялна търговска
практика, състояща се в представяне на потребителите на невярна информация
относно цената на стоките, чрез отпечатване върху етикетите им на цена, различна от
продажната, като забраната не е обвързана с конкретен вид стока или конкретен
времеви период. Предвид на това съдът приема, че жалбоподателят е допуснал същата
нелоялна търговска практика, като тази, която му е забранена с горепосочената
заповед, доколкото в процесния случай е вменено представяне на невярна и
заблуждаваща информация на потребителите, касаеща цената на стоката и то именно
по начина, описан в заповедта, чрез обозначаване върху етикета на стоката на цена,
която не отговаря на действителната.
В случая не са налице обстоятелства, които да обосновават извода за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава съществено от
обичайните случаи на административни нарушения от същия вид и не би било
предпоставка за приложение на чл. 28 ЗАНН по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Нарушението засяга съществено защитаваните от закона обществени отношения,
предвид обема на дейност на търговеца и потенциално големия брой клиенти, които
биха били засегнати от нелоялната търговска практика, подведени да извършат
покупка заради обявената на етикета ниска цена, без да забележат несъответствието
при плащането на каса и да поискат възстановяване на разликата. Процесният случай
не е инцидентен, тъй като е била установена заблуждаваща нелоялна търговска
практика на дружеството и за предходен период, забранена със заповед по чл. 68л, ал.
1 ЗЗП на председателя на КЗП, с която заповед търговецът не се е съобразил. Не се
установява и наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде
оценена като по-малка от типичната. Нарушението е формално, поради което и
наличието или липсата на вредни последици не може да е основание за прилагането на
чл. 28 ЗАНН, още повече, че не е включено в предмета на доказване дали е имало
други заблудени потребители за процесната или за други стоки в този или в предходен
период. Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставките случаят да бъде
5
квалифициран като маловажен, за което да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. По тези съображения съдът намира направеното от жалбоподателя възражение
в тази насока за неоснователно.
За нарушение на чл. 210в ЗЗП е предвидена за юридическите лица
имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. В случая с обжалваното НП е
наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. За определянето на тази санкция
АНО е изложил доводи за висока обществена опасност предвид широкия кръг на
засегнати потребители, тъй като се касаело за една от големите търговски вериги за
хранителни продукти, наличната инфлация, предхождащата заповед за забрана, както и
за имущественото състояние на нарушителя.
По отношение на конкретната обществена опасност на деянието, съдът
констатира, че същата, с оглед очертания предмет на доказване в производството, е
била в известна степен надценена от административнонаказващия орган при
определянето на санкцията. В тази връзка следва да се отчете, че разликата между
обявената и продажната цена е била 0,20 лв. при закупената стока, което не е
значително. Също така не може да се приеме за отегчаващо обстоятелство инфлацията
на хранителни стоки през последните години. Инфлацията на цените при хранителни
продукти действително утежнява финансовото положение на потребителите, но е
явление, причинено от други фактори, не вследствие на нелоялната търговия, поради
което и не представлява отегчаващо конкретното нарушение обстоятелство. Фактът, че
търговецът нарушава заповед, издадена от Комисията по идентичен случай, е елемент
от състава на нарушението, поради което и няма как да представлява отегчаващо
обстоятелство. Отегчаващо е само това обстоятелство от обективна и субективна
страна, което обуславя по-тежка административнонаказателна отговорност.
Отегчаващо обстоятелство би било например значителната разлика между цената,
която е обявена и която би била действително платена от обикновения потребител, тъй
като именно вследствие на заблуждението у него би възникнало решение за закупуване
на съответната стока и на същия биха причинени имотни вреди до размера на
разликата между обявената и платената цена вследствие заблуждението. Както беше
посочено по-горе, процесният случай не е такъв. Същевременно, за да наложи санкция
в размер, значително над минималния, предвиден в закона, наказващият орган се е
мотивирал с имущественото състояние на дружеството. Имотното състояние на
нарушителя обаче е последното от посочените в чл. 27, ал. 2 ЗАНН обстоятелства,
които се вземат предвид при определянето на наказанието. С по-съществено значение
са тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства. Както е посочено и в самото наказателно постановление,
извършеното нарушение е първо за санкционираното лице, поради което и предвид
невисоката разлика в цената на стоката, съдът намира за законосъобразно
имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 3000
лева. Съдът счита, че за поправяне на нарушителя и за преустановяване на
неправомерното му поведение за в бъдеще определяне и налагане на имуществена
санкция в размер от 3000 лв. е справедлив еквивалент на извършеното нарушение и
същата в този размер би постигнала преследваните от закона цели. Следователно
следва наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намалена наложената
имуществена санкция до минимума, предвиден в закона.
По разноските:
С оглед изхода на спора и при направено искане от страна на жалбоподателя
следва да му бъдат присъдени разноски. В тази връзка са представени доказателства за
6
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3660 лв. с вкл. ДДС, а именно:
фактура № 461/08.11.2023 г. и излечение от банкова сметка. Като съобрази размера на
уважената част на жалбата (27 000 лв., доколкото това е размерът на отменената
санкция), съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 3294 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 003402 от 20.06.2023 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Максима България“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 210в от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 30 000
лв. на 3000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 003402 от 20.06.2023 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите в останалата
му част.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Максима
България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 3294
лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
7