ПРОТОКОЛ
№ 2076
гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20245220102978 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Не се явява представител за ищцовото дружество „Изи Финанс“ ЕООД,
редовно призовано.
Ответницата И. Л. П., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. М., редовно упълномощен да я представлява, с пълномощно приложено
по делото.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
Съдът докладва постъпилата молба-становище от ищцовото дружество,
чрез пълномощника му юрк. Г., с вх. № 23919/30.09.2024 г., с която се моли
съдебното заседание да се проведе в тяхно отсъствие. Сочи, че неявяването на
представител на дружеството се дължи на обективна невъзможност. Не
възразяват срещу проекта. Прилагат платежно нареждане за допуснатата по
делото ССчЕ. Изразено е становище във връзка с депозирания отговор на
исковата молба от ответника И. Л. П., чрез адв. М.. Към молбата е приложен
списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Съдът докладва постъпилата молба от ищцовото дружество, чрез
пълномощника му юрк. Г., с вх. № 27133/01.11.2024 г., с която се моли
съдебното заседание да се проведе в тяхно отсъствие. Не възразява ССчЕ да се
изслуша, независимо дали е предявена в законоустановения срок. Същата е
обективна, пълна и всестранна, като вещото лице е отговорило на всички
1
поставени въпроси. Нямат допълнителни въпроси. Моли, експертизата да се
приеме и приложи по делото. Няма да сочат други доказателства, нямат други
доказателствени искания. В случай, че съдът приеме, че е надлежно оспорено
наличието на правоотношение, моли да се назначи поисканата СТЕ. Моли, да
се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество. Изложени са
съображения по същество на делото. Претендират се разноски, съобразно
предявен списък по чл. 80 от ГПК. Моли за предоставяне на срок за писмени
бележки.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като ищцовото дружество е редовно призовано. Затова, в отсъствието на негов
представител и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. М.: Поддържам подадения писмен отговор. Считам, че исковата
молба е неоснователна.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че на 11.03.2022 г., ищцовото
дружество сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в
качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 377341. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.
Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна па уеб адрес: ******. На същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
2
одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента
получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се
съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения
от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента
получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва.
По този начин той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случая запис не е
извършван. При кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер и
имейл адрес.
Сочи се, че сключването на договора чрез електронната платформа и
последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния
разговор е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от
ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. Приложим по повод дефиницията на това,
какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (EC) Ng 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.. Съдът, следва при
преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се
придържа към акта на ЕС. Прилагат два броя дискове - за съда и за ответната
страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит,
съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Прилагат и аудиозаписа в един
екземпляр, който е само за съда. В случай на оспорването му и съгласно
Решение №410/16.04.2013 по дело №1150/2012 на ВКС, ГК, III г.о. събирането
подлежи на оглед по чл. 204 от ГПК. Направено е искане да се назначи
техническа експертиза, която да отговори на въпроса: изпълнена ли е
процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 377341, като
въпросите са подробно описани.
Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитонолучателят е изпратил
снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни
съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат
то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Предоставена е
снимка от профил във вайбър. От нея е видно, че профила е на лице с името на
ответника, като снимките съвпадат, както и че предоставеният телефонен
номер е този, който е използван при сключване на договора за кредит.
3
Сочи се, че етапите за сключване изискват множество действия от
страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с
обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно
ответника е знаел, в какво правоотношение встъпва.
Сочи се, че по този начин кредитонолучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща
съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин.
Твърди се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили
плащания за претендираната вноска.
Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в
резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 3000.00
лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе
на кредитополучателя сума в размер на 3000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с
титуляр ответникът П., с посочена банкова сметка.
Твърди се, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането
на главница в размер на 3000.00 лв. е с 24 ежемесечни вноски, всяка от които
са в размер на 125.00 лв. за периода 10.04.2022г. - 29.02.2024г.. Претендирана е
само главница в размер на 75.00 лв. представляващи част от вноска за
главница с падеж - 01.11.2023 г., като вноската е с пълен размер на 125.00 лв.
Сочи се, че по повод обстоятелството, че между страните има валидно
сключено правоотношение, сумата е усвоена, както и че клаузата за неустойка
е нищожна има постановено Решение № 725 от 09.06.2024г. по гр.д. №
4692/2023г. на PC Пазарджик. Прилагаме обезличен екземпляр от сайта на
съда. Поради това считаме, че по повод тези обстоятелства вече има СПИ,
като не следва да се доказват в настоящето дело. В случай, че приемете това за
така, то моля, да е допускате въпрос 1 от поисканата СЧЕ и цялата СТЕ.
Същите са ненужни, доколкото обстоятелствата по тях са вече установени от
предходно дело между страните.
Твърди се, че ищцовото дружество е правило опити за уреждане на
отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни,
4
като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното.
Вследствие ищцовото дружество депозира пред Районен съд Пазарджик
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В
резултат на него е образувано ч.гр.д. № 2498/2024 г. По същото е издадена
заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото. Той
е подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК съдът е указал на ищеца да предявим установителен иск, за да докаже
вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса. Поради това за
ищеца се поражда правен интерес да заведе настоящето дело.
Сочи се, че по повод посоченото във възражението, че обезсилването на
заявлението представлява сила на пресъдено нещо (СПН), то твърдението не
отговаря на истината. Всеизвестно от теорията е, че СПН се свързва само с
краен акт на съда, с който се приключва спора. Т.е. с решение и заповед за
изпълнение, която е влязла в сила. Всички други актове не разполагат със
СПН. Дори Определението, с което се прекратява делото при сключена
съдебна спогодба не разполага със СПН. В частност определението, с което се
обезсилва заповедта за изпълнение не съдържа СПН. С това определение
съдът е констатирал, че заявителят не е завел исково производство за
претендираната от него сума. Нещо повече - по повод сумите по заявлението
над претендираната главница в размер на 125.00 лв. по ч.гр.д. № 4131/2023г.
на PC Пазарджик се направи оттегляне. Всеизвестно от теорията е че при
оттеглянето по чл. 232 от ГПК страната направила оттеглянето може да заведе
отново претендираната сума. Становището във възражението би имало
някакъв смисъл, ако се беше направило отказ от претендирантие суми. В тази
хипотеза за „Изи финанс“ ЕООД нямаше да има правен интерес да води дело
за оттеглени суми. Случаят обаче не е такъв, поради което по повод
претендираното вземане няма формирано СПН, като същото е дължимо.
Твърди се, че към датата на входиране на настоящата искова молба
Кредитополучателят претендира от Кредитодателя сумата 75.00 лв.
представляващи част от вноска за главница с падеж - 01.11.2023 г., като
вноската е с пълен размер на 125.00 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
Претендират се съдебни разноски в заповедното производство в размер
5
на 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за
образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв.
Претендират се разноските в настоящето производство, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника И. Л. П. с ЕГН **********, че същият
дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б. Н.
сумата от 75.00 лв. представляващи част от вноска за главница с падеж -
01.11.2023 г., като вноската е с пълен размер на 125.00 лв., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението. За Вземането има издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 2498/2024г. на Районен съд Пазарджик.
Претендират се направените и присъдени разноски в заповедното
производство в следния размер: 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и платената държавна такса в размер на 25.00 лв..
Моли се съдът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди ответника да
заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство, включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Направено е искане за постановяване на решение в случай, че са налице
условията на чл. 237 от ГПК или чл. 238 - 239 от ГПК.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с която е взето
становище, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 377341 е нищожен, поради
противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22
от ЗПК. Прави изрично възражение за недействителност на процесния
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 377341.
Сочи се, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договор за предоставяне на кредит от разстояние № 377341 е
6
недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е
условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а
неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22
от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя"
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 377341, който е сключила И. Л. П. с
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК: ********* е посочен размер на ГПР от 48.44
%, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи
във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка при
непредоставяне на обезпеченията. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че предвидената в клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 377341, неустойка в размер на
1306.14 лв. при непредоставяне на уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора
обезпечение в тридневен срок от сключването му, води до многократно
оскъпяване на дълга и е в противоречие със законовото ограничение
предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК - ГПР да не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва, поради което уговорената неустойка противоречи на закона.
7
В договора е посочен ГПР 48.44 %, който не отговаря на реалния размер на
ГПР дължим по договора, ако всички възнаградителни плащания и
уговорената в договора за потребителски кредит, неустойка се включат при
изчисляването му. При отпуснат кредит в размер на 3000.00 лв., И. Л. П.
следва да върне на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК: *********
възнаграждение, наименувана по заблуждаващия начин „неустойка“, в размер
на 1306.14 лв., което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора предвид нормата на чл. 22 от ЗПК. В този
смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 512 от 22.04.2024 г.
на Районен съд - гр. Пазарджик по гражданско дело № 4413 от 2023 г.,
Решение № 562 от 30.04.2024 г. на Районен съд - гр. Пазарджик по гражданско
дело № 4440 от 2023 г. и Решение № 685 от 30.05.2024 г. на Районен съд - гр.
Пазарджик по гражданско дело № 65 от 2024 г., в която се приема, че сумата за
неустойка по договорите за потребителски кредит се включва в размера на
годишния процент на разходите. Като при включване на неустойката в
изчисляването на ГПР-то по договора за потребителски кредит, процента на
годишните разходи по кредита значително се увеличава.
Сочи се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва И. Л. П. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК -
до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и
методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в
част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да
8
са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това
мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на
СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).
Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите
поставя И. Л. П. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като не спазено изискване на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 Jana
Perenicova и Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика,
състояща се в посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния
ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското
законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора
не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Сочи се, че договорът за потребителски кредит също така противоречи
на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. Съгласно
чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в договора за кредит е посочено, че
ГЛП е в размер на 40.15 %. Съгласно установения в практиката критерий за
справедливост и еквивалентност, обективиран в Решение № 906 от 30.12.2004
г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.
д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о. и Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д.
№ 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о., клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на
9
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити - два пъти. Към момента
на сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 377341
на 11.03.2022 г., размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
е 10.00 %. Като дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като
предвиденото в договора обезпечение не е предоставено от доверителя ми, то
максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна
лихва е 30.00 %. Уговореният в случая лихвен процент от 40.15 % надхвърля
допустимия съгласно добрите нрави размер, гарантира сигурна печалба за
кредитора, противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност в
гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните
престации, което прави клаузата нищожна. Съдебната практика трайно
приема, че лихва над трикратния размер на основния лихвен процент,
увеличен с 10 процентни пункта, уговорена по договор за потребителски
кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Поради което,
считам клаузата за заплащане на възнаградителна лихва за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие на добрите
нрави.
Сочи се, че възнаградителната лихва е съществен елемент от
съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна
институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да
бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват
и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като в случая липсва повелителна норма на
закона, с която нищожната клауза за възнаградителна лихва и ГПР да могат да
бъдат заместени, нищожните договорни клаузи не могат да бъдат прилагани.
В Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, ВКС
приема, че при установена от съда недействителност на договор за
потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на
договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата
сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.
Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли
10
предявеният иск от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу И. Л. П.,
с ЕГН: **********, с който се иска да се признае за установено по отношение
на И. Л. П., че дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 75.00 лв.,
представляваща част от вноска за главница с падеж - 01.11.2023 г., като
вноската е с пълен размер на 125.00 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението като недопустим и неоснователен.
Претендират се направените от ответницата разноски в заповедното
производство и в съдебно производство.
С Определение № 2621/13.09.2024 г. съдът е приел представените от
ищеца и приложени към исковата молба писмени доказателства. Приел е и е
приложил към настоящето дело ч.гр.дело № 2498/2024 г. по описа на Районен
съд - Пазарджик. Допуснал е изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
Дал е на ищеца едноседмичен срок, от получаване на съобщението, в който да
заяви дали, с оглед постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба
от ответницата, поддържа доказателственото си искане по т. 4 от частта
„Доказателствени искания“ на исковата молба - за назначаване на съдебно-
техническа експертиза. Указал е на страните разпределението на
доказателствената тежест в производството.
След постановеното определение, с писмената молба-становище от
30.09.2024 г. ищцовото дружество е изложило становището си по повод
подадения от ответницата писмен отговор на исковата молба.
В молбата становище от 01.11.2024 г. ищецът е заявил, че в случай, че се
приеме, че е надлежно оспорено наличието на правоотношение, то да бъде
назначена поисканата СТЕ.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.дело № 2498/2024 г.
по описа на Районен съд - Пазарджик.
ПРИЕМА представените списъци на разноски по чл. 80 от ГПК на
11
ищеца, приложени към писмените становища от 30.09.2024 г. и от 01.11.2024 г.
Съдът, при проверка на книжата по делото констатира, че заключението
на СИЕ е постъпило по делото при неспазен срок по чл. 199 от ГПК. С молбата
становище от 01.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца изрично е
посочил, че не възразява да бъде изслушана ССчЕ, независимо дали е
представена в законоустановения срок. Заявили са, че нямат допълнителни
въпроси към вещото лице и молят заключението да бъде прието.
АДВ. М.: Не възразявам да се изслуша ССчЕ независимо, че не е
депозирана в законоустановения срок.
С оглед изявлението и на двете страни, че не възразяват за неспазения
срок на заключението на СИЕ, съдът счита, че няма пречка заключението да
бъде изслушано в днешното съдебно заседание.
ПРИСТЪПВА се към изслушване на заключението по допуснатата СИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 48 години, българка, българска гражданка, с висше
образование, неомъжена, неосъждана, без родство и служебна ангажираност
със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам
изготвеното от мен писмено заключение.
При изготвяне на заключението от ищеца са представени извлечения от
счетоводен софтуер, в който са отразявани начислени задължения, извършени
плащания, а данните на лицето, което е направило запис в системата с дата и
час на извършване на записа. Налице са данни и за банков клон на „Изипей“,
от който са постъпвали плащания. Това се съдържа в данните, които са
представени. Приложение № 1 към заключението е изготвено от мен. В него, с
оглед изясняване и визуално представяне на резултатите, описани в
заключението, са пренесени данните от погасителния план, наличен по делото
и данните за извършени плащания, предоставени от ищеца. Представлява
обобщение от двата документа – погасителен план и счетоводна справка.
АДВ. М.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ по доказателствата
12
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице М. Л. по
допуснатата СИЕ като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
нея справка-декларация в размер на 360 лв., която сума да се изплати на
вещото лице по внесения от ищеца депозит.
АДВ. М.: Считаме, че наистина няма правоотношение между двете
страни, тъй като то е недействително, но не поради неспазването на
процедурата. Считаме, че процедурата е спазена и не е необходимо да се
назначава исканата експертиза. Признаваме обстоятелството, че процедурата
е редовна. Представям списък на разноските.
С оглед заявеното от пълномощника на ответницата съдът счита, че не
се налага допускането и изслушване по делото на СТЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за допускане и изслушване по
делото на СТЕ по въпросите, поставени в исковата молба.
ПРИЕМА списък на разноските на ответницата по чл. 80 от ГПК, ведно
с договор за правна защита и съдействие между ответницата и нейния
пълномощник.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, генералното ми становище е,
моля да отхвърлите предявения иск от ищеца с посоченото основание.
Считаме договора за потребителски кредит за недействителен на основание
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Моля да ми дадете срок за представяне
на писмена защита.
Съдът определя едноседмичен срок за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок
13
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:47 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14