Р
Е Ш Е
Н И Е
№434 22.11.2019
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора
Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №658 по
описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с § 19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с във връзка с §62, ал.3 от ПЗР
към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано
е по касационна жалба на М.С.И. и В.С.К., подадена чрез пълномощника им по
делото адв. Р. М. *** и касационна жалба, подадена от Кмета на Община Стара
Загора, против Решение №588/09.05.2019 год., постановено по гр. дело №300/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд. С
обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед №10-00-874 от 15.05.2017
год. на Кмета на Община Стара Загора и е постановен отказ да бъде признато на
ползвателите М.С.И. и В.С.К. /като наследници на С. В. И./, правото да придобият
собствеността на основание §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот №317.182 с площ от
500 кв. м., местност „Над стопанския двор, Над селото“ в землището на с. Малка
Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти.
В касационната
жалба, подадена от М.И. и В.К., се съдържат оплаквания за неправилност на
съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост
– касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК във вр. с § 19, изр. второ от ПЗР
на ЗИД на АПК. Твърдят, че доколкото в законово регламентирания срок Протокол №2
от 20.09.2016 год. на Комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като официален
свидетелстващ документ по см. на чл.179 от ГПК, не е бил оспорен по реда на
чл.193 и сл. от ГПК и съответно не е открито производство по неговото
оспорване, оборването на обективираните в документа констатации чрез гласни
доказателства, е било недопустимо. Сочат, че допуснатите съществени процесуални
нарушения при разглеждането на делото, оценката на доказателствения материал и
постановяването на решението, са довели до необоснованост на формираните от
съда фактически и правни изводи, като при неправилно приложение на закона е
прието, че по отношение М.И. и В.К., като наследници на С. В. И., не са
изпълнени условията по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото им
на ползване в право на собственост върху имот №317.182, местност „Над
стопанския двор, Над селото“ в землището на с. Малка Верея. С подробно изложени
съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдена Заповед № 10-00-874 от 15.05.2017
год. на Кмета на Община Стара Загора.
В
подадената от Кмета на Община Стара Загора касационна жалба се съдържат
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното
решение. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал с доверие показанията на
разпитаните свидетели въпреки тяхното противоречие, като в нарушение на
правилата за оценка на доказателствения материал при постановяване на решението
не са взети предвид събраните по делото писмени доказателства. Обосновава се,
че са изпълнение всички нормативно регламентирани материалноправни предпоставки
и процесуални условия да бъде признато правото на наследниците на С. В. И. на основание
§63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият в собственост имот №317.182
с площ от 500 кв.м., местност „Над стопанския двор, Над селото“ в землището на
с. Малка Верея. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдена Заповед №
10-00-874 от 15.05.2017 год. на Кмета на Община Стара Загора.
Ответника по касационните жалби – Е.П.З., редовно и
своевременно призовани за съдебно заседание, чрез процесуалният си представител
адв. А. взема становище за неоснователността на жалбите.
Ответника по касационните жалби –З.П.З., редовно и
своевременно призовани за съдебно заседание,
не се явява и не изпраща представител и не изразява становище относно
основателността на жалбите.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационните жалби са неоснователни,
а обжалваното съдебното решение, като постановено при правилно приложение на
материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационните жалби като
подадени в законово установения срок, от лица с правен интерес и надлежна
процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК, са процесуално допустими.
Разгледани по същество
касационните жалби са неоснователни.
Производството по гр. дело
№300/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд се е развило по жалба,
подадена от Е.П.З. и З.П.С. ***, против Заповед №10-00-874 от 15.05.2017 год.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА във вр. с §62, ал.3 от ПЗР към Постановление №456 на МС от
11.12.1997 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
Протокол от 20.09.2016 год. на Комисията, назначена със Заповед №10-00-1875/17.08.2016
год., е признато на наследниците на С. В. И. правото да придобият собствеността
върху имот № 317.182 с площ от 500 кв.м., местност „Над стопанския двор, Над
селото“ в землището на с. Малка Верея по неодобрен плана на новообразуваните
имоти, съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017 год.,
при граници и съседи: имот №317.216, имот №317.210, полски път №317.510, полски
път №317.505, имот № 317.215 и имот №317.183. Делото се гледа, след като с Решение416/07.01.2019
год., постановено по КАД №627/2018 год. по описа на Административен съд Стара
Загора е отменено Решение №658/08.06.2018 год. по гражд. Дело №4019/2017 год.
по описа на Районен съд Стара Загора, поради допуснати съществени процесуални
нарушения. При повторното разглеждане на делото съдът се е съобразил с дадените
указания на касационното инстанция.
С обжалваното съдебно решение Заповед №10-00-874 от
15.05.2017 год. на Кмета на Община Стара Загора е отменена като
незаконосъобразна и е постановен отказ да бъде признато на ползвателите М.С.И.
и В.С.К. /като наследници на С. В. И./, правото да придобият собствеността на
основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на имот № 317.182 с площ от 500 кв.м.,
местност „Над стопанския двор, Над селото“ в землището на с. Малка Верея по
неодобрен плана на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017 год., при граници и съседи: имот
№317.216, имот №317.210, полски път №317.510, полски път №317.505, имот №
317.215 и имот №317.183. За да постанови
отмяната на оспорения административен акт Старозагорският районен съд е приел, че
не е доказано съществуването на една от кумулативно изискуемите се предпоставки
по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на
собственост, а именно имотът да е представлявал овощна градина към момента на
заявяване на искането т.е. към 1992 год. Този извод се сочи направен въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на изпълнената
съдебно-агрономическа експертиза.
Решението на Старозагорски
районен съд е правилно и законосъобразно.
Съдът е направил извода си за
основателност на жалбата на базата на събраните в хода на съдебното
производство свидетелски показания, като е заявил, че не кредитира показанията
на свид. Б., които са изолирани и не кореспондират с останалите доказателства
по делото.
В хода на първоинстанционното
производство са разпитани трима свидетели – А. И. Н., Д.Д.А.и М. Б. И..
В показанията си свидетеля А. Н.,
заявява, че познава жалбоподателя Е.З. повече от 40 години, тъй като има имот в съседство на нивата на
жалбоподателя. Сочи, че нивата на Е. е около 6 дка и се намира в м.”Марашите”,
наричана също „Пандаклийски път”. Заявява, че нивата е камънак, не се
обработва, няма овощни дръвчета, само чукари и издънки, изоставена е още преди
90-те години. Заявява също така, че не познава С. и не знае къде му е мястото. Нивата
е на Е. и З., които са братя. Тя е изоставена и никой не я е обработвал.
В показанията си свидетеля Д.А.,
който заявява, че познава жалбоподателя Е.З. от 1968 год. Заявява също, че през
1986 година му предоставили за ползване място в т.нар. „професорските места“,
което се намирало в близост до имота на жалбоподателя. Свидетелства, че след
1986 год. не е виждал имота на жалбоподателя да се обработва или да има
зеленчукови или овощни градини. Сочи, че се познава със съседите, които са в близост,
но не познава С. В.. Не е виждал и сонда
да има там. Не знае дали нивата е била раздадена за ползване по §4. Не познава С.,
нито го е виждал. След 1990 год. е ходил почти всяка събота и неделя, а мястото
го ползва още от 1986 год. Познава съседите но не познава С., нито е виждал
някой да обработва нивата на Е.. Твърди, че на мястото няма ток и е невъзможно
да има помпа.
Свидетелят М. Б. И. /баба на
заинтересованите лица/ сочи, че на баща им С. В. около 1989 год. било
предоставено за ползване място в с. Малка Верея. Мястото било празно, камънаци
и С. и баща му хвърлили много труд да го оправят. Засадили млади дръвчета,
около 15 бр. – кайсии, круша, череши /през 1989 год./, поставили ограда с мрежа
и бетонни колове, сложили сонда, отглеждали също картофи. Съседните места също
се обработвали. Заявява, че след смъртта на съпруга й рядко посещавали имота, а
след смъртта на сина й изобщо не е посещавала имота, не знае дръвчетата
запазени ли са.
Съдът намира, правилен извода
на районният съд, че към момента на подаването на заявлението не се събрани
доказателства, имотът да е бил обработван и да е бил засаден с овошки. Показанията
на свидетелката Б. са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства
по делото. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Н. и А., които са
непротиворечиви, логични и последователни. И двамата категорично заявяват, че
нивата не са видели да бъде обработвана никога, а и не познават С.. И двамата
са преки очевидци на състоянието на нивата през годините, включително и през
1992 год., когато е подадено заявлението на С. В. за трансформирането на
правото му на ползване в право на собственост. В самото заявление е посочено,
че имотът представлява овощна градина от 0.500 дка., което обаче не е
установено по делото.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон, а при извършената служебна проверка не се установи да са
допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на решението.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №588/09.05.2019 год.,
постановено по гр. дело №300/2019 год.
по описа на Старозагорския районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.