Р Е Ш
Е Н И Е
№ 69
гр.
Велико Търново, 13.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10046/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от Н.М.А. с ЕГН **********, адрес ***,
чрез пълномощника ***Д.Ц. ***, срещу Решение № 3 от 09.01.2023 г. по АНД №
20224120200605/ 2022 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния съд е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 35-0001048/ 05.10.2022 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ - гр.
Плевен, с което на Н.М.А. за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
2, предл. второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.
второ от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1
000,00 лева.
В касационната
жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна
несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, приложим в производството по силата
на чл. 63в от ЗАНН. Навеждат се оплаквания, че в АУАН и НП липсва точно и ясно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и че е налице
противоречие между описаното нарушение и приложената материалноправна
разпоредба. Касаторът счита че въззивният съд не е обсъдил всички направени в
процеса възражения и е достигнал до правни изводи, противоречащи на събраните
по делото доказателства. Според него констатираните пороци на АУАН и НП са
съществени и рефлектират върху правото му на защита и възможността да разбере
за какво нарушение е административнонаказателното обвинение. По същество намира
за недоказано извършването на нарушението, за което е санкциониран, тъй като
установяването на въпросната натовареност единствено въз основа на кантарна
бележка не може по безспорен начин да установи точното тегло на към момента на
проверката, а е следвало същото да бъде констатирано въз основа на специален
измервателен уред. Намира деянието за несъставомерно поради липса на вина, тъй
като отговорността за претоварването на превозното средство била изцяло за
неговия собственик. Счита за нарушена и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН поради
липсата на мотиви на АНО за определяне на санкцията над установения от закона
минимум. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да се
постанови ново, с което се отмени наказателното постановление, издадено от
директора на РД „АА“ – гр. Плевен. Алтернативно, се иска намаляване на размера
на наложеното административно наказания поради наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, сочи се съдебна практика. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя
писмено становище с вх. № 1362/ 15.03.2023 г., в което не възразява за даване
на ход на делото в негово отсъствие и заявява, че поддържа касационната жалба
по изложените в същата съображения. Претендира разноски за две съдебни
инстанции.
Ответникът – директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. Не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира за безспорно установена фактическата обстановка, а
обжалваното решение за постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон. Счита че районният съд е обсъдил всички направени пред него възражения и
е достигнал до правилни изводи за законосъобразност на НП. Предлага обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Разгледана по
същество касационната жалба е частично основателна по следните мотиви:
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от районния съд. На 13.09.2022 г., на главен път I-5 Русе – Габрово, км. 91+200, на ул.
„Васил Левски“ в с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, крайпътна отбивка срещу
ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в селото, служители на ответника по касация спрели
за проверка съчленено ППС - влекач „Ман ТГХ“, кат. N3, peг. № ***и прикачено
полуремарке peг. № ***, кат. О4, извършващо обществен превоз на товар (речен,
фракция) по маршрут от гр. Свищов до гр. Габрово. При проверката водачът Н.А.
представил кантарна бележка от 13.09.2022 г. и товарителница от същата дата.
Превозното средство представлявало съчленено ППС с пет оси, а именно МПС - с
две оси и полуремарке - с три оси с обща маса на натоварване - 41 600 кг, видно
от кантарната бележка, като според контролния орган максималната маса на
натоварване била надвишена с 1600 кг, а водачът не представил квитанция за
платена такса за претоварване по чл. 14 ал. 3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на
МРРБ. От контролните органи не е било извършено измерване на ППС-то за
установяване на претоварването. При така констатираното, от участвал в
проверката инспектор при РД „АА“ – Плевен е съставен АУАН № 327012/ 13.09.2022 г. за извършено от
водача нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 б.
„а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, връчен на нарушителя и подписан без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са подадени писмени възражения.
Въз основа на издадения АУАН и материалите по преписката, от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен е издадено НП №
35-0001048/ 05.10.2022 г., с което за извършеното от водача на ППС нарушение,
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице на дата 12.10.2022 г. и е
обжалвано пред ГОРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните в
производството пред него документи от административната преписка, вкл.
представените още при проверката на контролните органи товарителница и кантарна
бележка от 13.09.2022 г. и пътен лист от същата дата, както и въз основа на
показанията на свидетелите А.Д.М./актосътавител/ и В.А.М.. При така
установеното от фактическа страна, районният
съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал
извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на
НП и съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е
преценил като безспорно доказано извършването на нарушението, при
правилна квалификация от АНО на деянието и
законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на наказанието. Обществената опасност на нарушението въззивният съд е
преценил като средна, предвид установеното претоварване с 1600 кг., което не
представлява тегло, което може да бъде прието за малозначително, а тази на
дееца – като ниска, поради наличието на смекчаващи вината обстоятелства, при
което е приел, че размерът на наказанието е правилно определен от
административнонаказващия орган, макар и с лаконични и общи мотиви.
При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила.
Противно на наведените в касационната жалба твърдения в обжалваното решение са
обсъдени всички направени пред РС възражения и са събрани относимите за тях
доказателства. Това, че при преценката на събраните доказателства решаващият
състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице
логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните
правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Съгласно чл. 63в
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Член 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид
това, следва да се посочи, че от касатора е наведено оплакване за
необоснованост на обжалваното решение на ГОРС. Необосноваността не е конкретно
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което
по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне -
единствено законоустановените такива са противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно
несправедливо. Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат
правени нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК, респ. решението
на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.
Касационната
инстанция възприема изводите на районния съд, че АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на
обжалваното НП. Същите са в изискуемата от закона форма и отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата документа са посочени дата и
място на нарушението, подробно са описани самото нарушение, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и посочената
като нарушена законова разпоредба, а приложената от административно наказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Фактическото
описание и правната квалификация на деянието еднозначно сочат, че водачът е
обвинен и наказан за това, че в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
управлявал ППС с маса, която надвишава нормите, установени с Наредба № 11/
03.07.2001 г. на МРРБ. Дадената правна квалификация съответства на фактическото
описание на нарушението. Предвид изложеното, не е налице твърденият в
касационната жалба порок на наказателното постановление и не е накърнена
възможността на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, още по-малко е била
препятствана възможността му да реализира правото си на защита в пълен обем.
Управляваното от
касатора Н.А. ППС е от категорията, визирана в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.
3, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ (МПС с две оси и полуемарке
с три оси) и според регламентираното в този подзаконов нормативен акт, неговата
максимално допустима маса е 40 тона. В случая от събраните доказателства е
констатирано, че ППС е с маса от 41 600 кг (т.е. с 1600 кг. над нормативно
допустимата), поради което безспорно е осъществен съставът на вмененото
административно нарушение.
Приложена е и
съответната санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.
Същата предвижда глоба за водач, който, без да спазва установения за това ред
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. От текста на цитираната разпоредба следва, че за
отговорността по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството чия
собственост е МПС, претоварено над допустимото по закон, като нормата предвижда
административно наказателната отговорност за деянието да бъде търсена от
водача, който управлява това ППС, а не от неговия собственик.
Имайки предвид
общата маса на процесното ППС следва да намери приложени чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г.
на МРРБ, съгласно която на ППС с обща маса до 45 тона се разрешава да се движат
след заплащане на дължимата такса. Или иначе казано, законът допуска ППС от вида
на процесното да бъде управлявано над посочената в чл. 6, ал. 1, т. 3, буква
„а“ от наредбата маса , но само при положение, че за това е заплатена дължимата
такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ. Както в АУАН,
така и в НП е посочено, че наказаното лице не е представило квитанция за
заплатената такса при извършената проверка, такъв документ не е представен и до
приключването на съдебното следствие пред въззивната инстанция. Последното
прави голословни оплакванията на касатора за несъобразяване разпоредбата на чл.
14, ал. 3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, а нарушението е формално,
т.е. такова на просто извършване, и за осъществяването му не се изисква да са
настъпили някакви вредни последици.
Настоящата
инстанция намира оспореното решение за неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон по отношение на размера на санкцията:
Според настоящия
касационен състав наложеното наказание се явява явно несправедливо. За
осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на
административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева, което наказващият орган е
определил в размер от 1000 лева. Този разме на наказанието въззивният съд е
приел за съответен на обществената опасност на деянието, отчитайки ниската обществена
опасност на дееца и смекчаващите вината обстоятелства. При определянето на
същия обаче не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Действително
управлението на претоварените превозни средства противно на установените
правила за това, крие сериозен риск за участниците в движението и за пътната
инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от категорията на процесното
не освобождава органа да прецени данните за личността на дееца, в т.ч.
наличието на предходни нарушения и обществената му опасност. В НП не са
изложени мотиви, а и липсват доказателства, които да съставляват отегчаващи
вината обстоятелства, нито данни, че деецът е извършвал и други подобни
нарушения, установени с влезли в сила НП. Освен това, констатираното превишение
от 1600 кг. е по-малко от 5% от максимално допустимата маса, поради което не
може да се квалифицира като „тежко нарушение“ по смисъла на т. 1 „Групи
нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета“ от Приложение І
на Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за
допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на
Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния
превозвач, и за изменение на приложение
III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. С
оглед на горното и за постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че НП следва да се измени, като наложеното
на нарушителя административно наказание се определи към предвидения в
санкционната норма минимален размер от 500,00 лева.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, направеното от касатора искане
за присъждане на разноски по делото е основателно. В случая, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и след като се съобрази, че делото е
разглеждано само в по едно открито съдебно заседание на всяка съдебна
инстанция, а процесуалния представител на касатора не се е явявал в съдебни
заседания, то приложима е нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
100 лева. На касатора с обжалваното наказателно постановление е наложена глоба
в размер на 1000 лева, която настоящият състав след като намери така наложеното
административно наказание за явно несправедливо намали към предвидения в закона
минимален размер от 500 лева. При това
положение, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., размерът на адвокатското възнаграждение се определя
на общо 200, 00 лева за две съдебни инстанции.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя
Решение № 3 от 09.01.2023 г. по АНД № 20224120200605/ 2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с
което е потвърдено НП № 35-0001048/ 05.10.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен и вместо него постановява:
Изменя
Наказателно постановление № 35-0001048/ 05.10.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен, с което на Н.М.А.
за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба
№ 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл. 177, ал. 3, т.1, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000,00 лв., като
намалява
размера
на наложеното административно наказание „глоба“ от 1000,00 /хиляда/ лева на
500,00 /петстотин/ лева.
Осъжда
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен да заплати на Н.М.А.
с ЕГН**********, адрес ***, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева за
две съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.