Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Враца, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 09.03.2022
г. /девети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 539 по описа
на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба
на ДЗЗД „О. - **** “ с Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от * А.С.С., чрез пълномощника * П.И., против
Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за
кампания 2018 изх. № 01-2600/4579 от 11.08.2021 г. на Зам. - изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, противоречие с материалния и в
несъответствие с неговата цел. В представена по делото писмена защита от
процесуалния представител, * И. се поддържат и доразвиват изложените в жалбата
доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди се, че АО не е изложил никакви
мотиви въз основа на какви фактически данни е формирал решението си за
прекратяване на агроекологичния ангажимент. Липсата на мотиви е лишила
жалбоподателя от възможността да защити правата си в пълен обем, а от
посочването единствено на правни разпоредби, касаещи условията за прилагане на мярка
10 не става ясно, как тези разпоредби се отнасят до конкретния
кандидат-бенефициент и съответните теренни проверки. Бланкетното цитиране на
разпоредби от Наредба № 7/24.02.2015 г. по никакъв начин не изпълнява
изискването за излагане на фактически основание за издаване на акта. Не са
изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не са
обсъдени депозираните от жалбоподателя възражения, в резултат на което в
процесния акт са обективирани неправилни констатации, в нарушение на
административните правила, което поставя по съмнение истинността на фактите
приети от АО. В оспорения акт не е посочена норма от методиката, която да служи
като основание участието по мярката за бенефициента да бъде прекратено, което
противоречи на материалноправните норми. Не се установява защо органът е прекратил
изцяло финансовата помощ по мярката, а не е редуцирал нейния размер. При тези и
още подробно изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения Акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ се иска
неговата отмяна от съда. В условията на алтернативност е отправено искане акта
да бъде отменен при редукция на финансирането за дейността, преписката да бъде
върната на органа с указания от подпомагането да бъде изключена само разораната
площ от 1,58 ха, а за останалата част от заявените площи да бъде извършена
оторизация и изплащане на дължимата сума. Претендирани са разноски в
производството съобразно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна – Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител ** Д.П. в представени по делото писмени бележки излага подробни
аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а
оспореният акт да бъде потвърден, като правилен, издаден при спазена процедура и
в съответствие с нормите и целта на закона. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. С писмо
вх. № 2519/15.10.2021 г. от административния орган е представено копие от образуваната
административна преписка и в с.з. е разпитан св. Л.В.П., в качеството му на **,
извършил проверките на заявените от жалбоподателя площи.
Съдът като прецени жалбата, както и
изложеното в нея, във връзка с приложената преписка намира, че същата е допустима.
Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2018 изх. № 01-2600/4579 от
11.08.2021 г. е получен на
26.08.2021 г., видно от разписката за връчването му – л. 26 от делото. Жалбата
е подадена по пощата на 09.09.2021 г., с оглед на което е спазен установеният
14-дневен срок за обжалване. Доколкото в писмото като адресат изрично е посочен
оспорващият, за него е налице правен интерес от оспорването.
Административен съд - Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Оспорващото Дружество по ЗЗД „О. -
**** “ е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 575174 в
Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2017 г. е
подадено Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/
0621061770514 от 25.05.2017 г. /л. 198/, а за кампания 2018 г. Заявление за
подпомагане с УИН 0606061873957 от 14.05.2018 г. /л. 104/, с които е заявено подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/,
Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни
плащания /ЗДП/ и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на
хектар (ПНДТ). За кампания 2017 г. дружеството е кандидатствало и по
схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с
производството (ПНДЖ 3). И
в двете заявления е попълнено и Приложение за кандидатстване по Мярка 10 Агроекология и климат и са приложени
съответните изискуеми документи, в това число таблици за използваните парцели
за съответните 2016 г. и 2017 г., с посочени идентификационни номера и площ в
ха на заявените за участие парцели. Със заявленията са подадени и декларации за
запознаване с изискванията да се извършват агроекологични дейности върху едни и
същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години от първата
година на поемане на агроекологичния ангажимент. По делото са представени и
резултатите от автоматичните проверки на въведените данни в заявленията за
подпомагане за 2017 г. и 2018 г., с които жалбоподателят е запознат срещу
подпис.
Представена е и
Заповед № 344649/06.10.2017 г., с която Началника на отдел „Регионален
технически инспекторат“ към РА е разпоредил извършване на проверка на място на
заявените от кандидата и изписани с идентификационни номера парцели. В
изготвения във връзка с осъществената проверка доклад по отношение на
земеделски парцел с композитен номер 54020-62-1-1, с декларирана култура –
ливади за косене, с площ 14,84 ха е посочено, че на част от парцела /1.58 ха/ е
отглеждана царевица. Представен е документ от РУ-Оряхово. С заповед №
352970/04.06.2018 г. е разпоредена нова проверка на място, само по отношение на
парцел № 54020-62-1-1. В доклада от тази проверка се посочва, че са обходени
границите на парцела и е установена и измерена 1,58 ха разорана площ, на която
има следи от нова реколта – слънчоглед. Със Заповед № 15-001/15.06.2018 г. е
разпоредена проверка на място по схема Агроекология и климат – 2017 г.,
завършила с доклад, в който е отразено, че разораната през 2017 г. площ от
1,575 ха от БЗС № 54020-62-1-1 не е възстановена и не е представен документ за нанесена
вреда от трети лица.
Последвало е издаване
на Уведомително писмо изх. № 01-2600/3959 от 07.06.2019 г., с което на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е уведомен, че ДФ „Земеделие“
открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по направление
„възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи“. Посочено е, че в случаите,
в които кандидатът не е възстановил затревената площ, на основание чл. 18, ал.
3, т. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г., следва да му бъде прекратен
агроекологичния ангажимент, а получената финансова помощ по съответното
направление да бъде възстановена от подпомаганите лица. С Възражение вх. №
02-2600/3959 от 11.07.2019 г. жалбоподателят е навел доводи, че измерената
разорана площ от 15,8 ха, на която има следи от слънчоглед от нова реколта не е
засадена от него и прави всичко възможно да възстанови и затреви площта, за
която е поел ангажимент. Писал е жалби до РУ- *** , но нямал конкретен
резултат.
Във възражения с вх. №№ 01-2600/3959 от 29.08.2019 г. и
01-2600/3959 от 09.12.2019 г. се съдържат обяснения от представителя на
жалбоподателя, приложен е и дневник на стопанството за стопанската 2017/2018
година, като от описаните в него дейности става ясно, че са извършени
мероприятия по сеитба в разораната част от парцела и се сочи, че площите са
възстановени до 31.05.2018 г. посредством семена от смески, добити от собствено
производство.
От показанията на
разпитаният по делото свидетел се установява, че целта на осъществената от него
проверка е да се установи състоянието на земи, площи, обработка на култури.
Проверени са всички заявени от жалбоподателя площи, като на 24.08.2018 г. е
констатирал, че парцелът е затревен.
Последвало е издаване
на оспореният в настоящето производство Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2018 изх. № 01-2600/4579 от
11.08.2021 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В акта са изложени
мотиви, аналогични с тези в Писмо изх. № 01-2600/3559 от 07.08.2019 г. – л. 57,
за откриване на производството по прекратяване на ангажимент, а именно, че за
кампания 2018 г. е извършени проверки на място от Техническия инспекторат към
ДФЗ, при която е било констатирано разораване в парцел с БЗС 54020-62-1-1, идентично с БЗС 54020-62-6-1 от
1,58 ха.
За издаването на
конкретният АА, органът се е позовал на чл. 8, чл. 32, ал. 1 и ал. 4 и чл. 18,
ал. 3, т. 5 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т.
4 от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствената разплащателна агенция
за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. Съгласно чл. 52, ал. 1 от
Наредба № 7/24.02.2015 г., Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова
помощ по мярка 10 „Агроекология и климат“ след извършване на административни
проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на
агроекологичните дейности, а по силата на чл. 18 от цитираната наредба и при
наличие на изискуемите предпоставки прекратява агроекологичния ангажимент по
съответното направление. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността
на разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от
ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки
и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. В настоящия случай, видно от т. 7 на
представената по делото Заповед № 03-РД/2891+2/16.06.2021 г. (л. 73)
Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния директор на
ДФЗ – П.Д.С. правомощието да издава и подписва актове за прекратяване на
ангажимент по мярка по мярка 214 АЕП, мярка 10 "Агроекология и
климат" и мярка 11 „Биологично земеделие“. Изложеното налага извода, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия.
Оспореният акт е издаден
в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на императивното
изискване на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, съгласно който административният
акт в писмена форма следва да съдържа фактически и правни основания за издаване
на акта. Посочването на фактическите и правни основания гарантира правото на
защита на адресатите на акта и им позволява да разберат причините, поради които
е постановен точно такъв административен акт. Гарантира се и възможността за
обосновано обжалване на акта, ако адресатът му не е съгласен с него и за
адекватна съдебна проверка.
В случая от изложеното в
административния акт и в документите от административната преписка не може да
бъде определено какво и как е установил административния орган. Административният
орган не е посочил фактическите основания за издаването на акта, липсват
конкретни мотиви относно материално-правните основания за издаването му. Не е
изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са нарушени
цитираните правни норми.
Административният
орган е посочил и цитирал единствено правни разпоредби касаещи условията за
прилагане на процесната мярка 10, но от мотивите му не става ясно как тези
разпоредби се отнасят до конкретния кандидат-бенефициент и съответните теренни
проверки. Бланкетното цитиране на разпоредби от Наредба № 7/24.02.2015 г. по
никакъв начин не изпълнява изискването за излагане на фактически основания за
издаване на акта. Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция
за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо
административният орган е издал съответния акт, от една страна не дава
възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях
са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно
защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съда да
осъществи необходимия контрол за законосъобразност на акта.
В издадения акт липсва позоваване на
Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-2020 г., посочване на конкретна норма от Методиката, която
органът приема за нарушена, както и основание от Методиката за прекратяване на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Установените ред и
правила с тази Методика следва да се съобразяват от административния орган при
всяко производство, когато при проверка на място се установи, че за съответните
земеделски парцели или животни не са спазени базовите изисквания по управление,
годишните агроекологични плащания се отказват или намаляват именно съгласно
методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите, (аргумент
чл. 16 от Наредба Н-7/24.02.2015 г.). При издаване на оспореният акт,
Методиката не е съобразена и нейните правила не са приложени.
Това от своя страна обосновава
извода, че по делото не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая, което е нарушение на чл. 26, вр. чл. 35 от АПК и принципите заложени в
чл. 6 от АПК.
На следващо място, разпоредбата на
чл. 32, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. следва да бъде приложена при
кумулативното наличие на две предпоставки: да са разорани площите съобразно нормите за
конкретното направление и да липсва възстановяване на разораните затревени
площи. В конкретния случай, с оглед управляване дейностите по направление
"Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС", за
да бъде прекратен ангажимента на това основание, за ДЗЗД „О. **** “ трябва да е
доказано несъмнено, че кандидатът не е изпълнил изискванията на чл. 32, ал. 1,
т. 2. Не се доказа кандидатът да е разорал заявените затревени площи, както и
да не ги е възстановил. В издадения акт изцяло липсват данни за наличието на
първата предпоставка и изпълнението на това нарушение от страна на заявителя за
подпомагане по мярката. Не се сочат доказателства, от които да се формира
извод, че площи в определен размер, представляващи част от заявени за
подпомагане по мярката площи, са били разорани от ДЗЗД „О. **** “.
Административният акт е
издаден при неправилно приложение на материалния закон – при липсата на
условията, с които приложената правна норма на чл.
18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7/25.02.2015 г. свързва своето
проявление и поражда правомощията на административния орган да прекрати поетият
агроекологичен ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. Цитираната правна норма изисква
кумулативното наличие на две обстоятелства – нарушение на изискването на чл. 32, ал. 1,
т. 2 и ал. 4 и липсата на възстановяване на постоянно затревената площ в
нормативно установените за това срокове. По делото не е установено наличието и
на двете кумулативните изисквания, поради което актът е издаден при липса на
законовите предпоставки.
Оспореният акт за
прекратяване се явява материално незаконосъобразен, тъй като не са били налице
обстоятелствата, съставляващи материалноправното основание за издаването му,
респ. при издаването на акта не са спазени материалноправните предпоставки на
специалната норма на чл. 32, ал. 1
и ал. 4 от Наредба №
7 от 24.02.2015 г., поради което се явяват неправилни, направените в
тази връзка констатации на административния орган, т. е. по отношение на
оспорения акт е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваният Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2018 изх. №
01-2600/4579 от 11.08.2021 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ следва да бъде отменен. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган
за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното
решение указания по прилагането на закона.
При този изход на спора съдът намира за
основателно направеното от оспорващото дружество искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. В случая установените разноски са в размер на 1640,00 лева, представляващи
внесена държавна такса в размер на 50,00 лева, внесен депозит за свидетел в
размер на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1540,00 лева. В
тази връзка направеното от страна на процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
основателно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 7
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес по Закона за подпомагане на
земеделските производители възнаграждение в размер на 500,00 лева.
По
тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на
акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество направените по
делото разноски в общ размер на 600,00 лева, в това число внесена държавна
такса в размер на 50,00 лева, внесен депозит за свидетел в размер на 50,00 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 за кампания 2018 изх. № 01-2600/4579 от 11.08.2021 г. на
Зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция ДА ЗАПЛАТИ на ДЗЗД „О. - **** “ с Код по БУЛСТАТ ********* , със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от * А.С.С. сторените по делото разноски в размер на 600,00 / шестстотин / лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ДЗЗД
„О. - **** “ с Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от * А.С.С. за присъждане на разноски в останалата част, до
пълният му размер от 1640,00 лева
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Върховния административен съд на Република България.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: