Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
гр. Русе, 19.04.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : М. Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5504 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са иск с
правно основание чл. 243 ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от С.С.Р. и Х.Н.Р. против Х.М.Р., в която се твърди, че техният син С. Х.Н.
е сключил граждански брак с ответницата на 06.08.2013г. След това двамата
младоженци заживели заедно с ищците в Норвегия. През пролетта на 2015г.
ответницата напуснала дома им без да посочи конкретна причина за това, като при
тръгването си освен личния си багаж изнесла и част от фамилните ценности на
семейството на ищците, а именно бижута с общо тегло 103.72 гр., които бижута й
били предоставили да ползва като тяхна снаха. Била изнесла и лични вещи на сина
им - телефон „Самсунг“ и мъжки часовник със златни стрелки, които били закупени
от двамата ищци. Твърди се в исковата молба, че съгласно обичаите на ищците,
мъжът бил длъжен да осигури всичко необходимо на съпругата си, в т.ч. и накити, така че тя да не чувствала
липсата от нищо. Ако той не можел да осигури нужните удобства на съпругата и
децата си, те се осигурявали от неговото семейство, т.е. от родителите и
техните роднини. Закупените в случая от ищците вещи оставали тяхна собственост,
а не на семейството на ответницата и сина им. Тези вещи можело да бъдат
ползвани от младите, но не и да се разпореждат с тях без съгласието на този,
който ги е платил. Бижутата, които ответницата взела със себе си при напускане
на семейството на ищците й били предоставени на сватбеното тържество съгласно
обичая на страните не като дарение, а само за временно ползване.
С оглед на това,
ищците претендират ответницата да бъде осъдена да им върне намиращите се в нея техни
вещи - 1 бр. златен ланец, проба 585,
карати: 14 с тегло
В срока за отговор
на исковата молба, ответницата изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва изцяло претенцията за връщане на посочените в
исковата молба движими вещи. Твърди, че с ищците не е сключвала нито устно нито
писмено договор за заем за послужване с предмет процесните вещи. На сватбеното
тържество получила златни накити не само от ищците, а и от други гости и
роднини. Никога не била постигана уговорка, че златните накити дадени й от
ищците са за временно и безвъзмездно ползване, още повече, че те били
предназначени само за нея – женски пръстени, гривни и ланец. Известно било, че
по време на сватба младоженците се даряват с ценности, а не им се предоставят
вещи за временно ползване. Твърди още, че не всички подарени й от ищците бижута
били златни. Ответницата оспорва и твърденията на ищците, че при напускане на
жилището им е взела всички описани движими вещи заедно с нея. Твърди, че при
тръгването си е взела със себе си златен синджир дебела плетка от 39 елемента и
3 златни пръстена. Всички останали бижута, които й били подарени на сватбата
останали в квартирата на ищците в Норвегия. По тези съображения моли
предявените исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, че ответницата и сина на ищците С. Х.Н. са сключили граждански брак на
30.07.2013г. На организираното сватбено тържество присъствали родителите на
младоженците и много други роднини и гости, които им „подарили“ различни вещи,
включително и бижута.
Свидетелката Л. А.Н.,
братовчедка на ищеца установява, че по време на сватбеното тържество, двамата
ищци „нещо окичили булката“, но не си спомня с какво точно. Преди сватбата С.Х.
показала на свидетелката какво е купила за булката - пръстени и гривни. Ищците
се били престарали, купили много неща, повече от необходимото. Накитите били
златни, купени от бижутерия с фактура. Обичая на турския етнос, от който били и
двете страни предвиждал поне един накит да се сложи на булката и той оставал за
нея. Останалите неща с които била накичвана оставали на този който ги е купил.
Всичко което било получено на сватбата от младите било да го ползват, а ако се
разделят следвало да си разделят и получените неща.
Свидетелката С.Н.Р.,
сестра на ищеца установява, че по време на сватбеното тържество двамата ищци
дали на ответницата да носи бижута, които не може да опише. Имало „злато,
гривни, пръстени, обеци“. Всички златни неща били от свекървата. Те обаче не
можели да се дават без нищо, без дори младите да са живели една години и да
имат дете. Обичаят на страните бил такъв, че по време на сватбата се показват
неща, слагат се на снахата, но това не означавало, че са за нея, оставали си на
свекъра и свекървата, докато живее с тях можела да ги слага, а когато починат
тогава оставали за нея. Даденото на сватбата не било дарено, а само дадено за
ползване. Обичаят бил дори и да е подарено нещо на булката, оставало за
семейството на момчето.
Свидетелят М.Р.М.,
баща на ответницата установява, че и двата рода – на ищците и неговия са от
турския етнос. Всичко което се давало по време на сватбата на младоженците
ставало тяхно, то им било подарено. Дори по микрофон всеки обявявал „давам,
подарявам златен ланец на булката … златен пръстен на булката“. Ако подареното
било мъжко, оставало за момчето, а ако е за жена оставало на булката. Нямало
такъв обичай даденото по време на сватбата да не е дарено, а предоставено само
за ползване на младите. Свидетелят посочва, че когато се върнала дъщеря му от
Норвегия, била само с една чанта багаж и бижутата, които са на нея. Носела 7 от
подарените й на сватбата пръстени, два от които не били златни, един ланец и
едни обеци. Единия от пръстените бил подарен от него, а останалите накити от
свекъра.
Свидетелят М.М.А.,
вуйчо на ответницата установява, че по време на сватбата, свекърът и свекървата
й дали някакви „златни работи“, но не си спомня конкретно какви. След като бил
помолен от сестра си, свидетелят отишъл в гр. Драмен, където живеела
ответницата със семейството на ищците. Взела от там племенницата си с една
чанта багаж. Тогава на ръцете си носела четири пръстена и един ланец.
Към исковата молба
са представени 11бр. „сертификати“ от „Филип Голд“ с изписано „Честито“, тегло
в грамове, „карати 14 и „проба 585“.
По делото е
изготвена ценова – икономическа експертиза, съгласно заключението на която,
описаните от ищците 11 бр. златни накити, мобилен телефон и ръчен часовник са с
обща стойност 6 404,60лв.
Във връзка с
подадена от двамата ищци жалба срещу ответницата за връщане на процесните движими вещи, в РП –
Русе е извършена проверка по преписка с вх. №****/15г. и е отказано образуването на наказателно производство, предвид
липсата на данни за извършено от нея престъпление от общ характер. В
обяснението си по прокурорската преписка, ответницата е посочила, че по време
на сватбеното тържество са й били
подарени бижута, от които след развода им в нея се намирали едно колие, един
чифт обеци и три пръстена. Те й били подарени от С. Х.Н. и няма задължение за
връщането им.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
За уважаване на
предявения от двамата ищци иск за връщане на движими вещи, в настоящото
производство в тяхна тежест е да установят, че са собственици на процесните
движими вещи, че са ги предоставили за временно ползване на ответницата, че
понастоящем те се намират в нейно владение без правно основание, т.е. дължи
връщането им.
Приетите по делото
доказателства не установяват ищците да са собственици на описаните от тях
движими вещи, както и, че са предоставили същите на ответницата. Представените
по делото „сертификати“ не са документи за собственост и не удостоверяват
извършена от ищците покупка на описаните по делото единадесет броя бижута.
Същите имат по-скоро характера на табелки, съдържащи данни за грамаж и материал
на бижу, а не за неговия вид и стойност. Свидетелските показания също не
установяват точно вида, естеството, грамажа и пр. на процесните вещи. Всички
разпитани по делото свидетели сочат за „нещо“, „златни работи“, общо „пръстени,
ланци обеци“. Свидетелката на ищците Л. Н. сочи, че бижутата били закупени с
фактура, но такава по делото не е представена. По отношение на другите две вещи
– часовник и телефон, ищците на са ангажирали каквито и да е доказателства,
които да установяват твърденията им за тяхното предоставяне на ищцата.
По делото не е
установено и кои от процесните движими вещи ответницата е взела със себе си и
се намират в нейно владение, след като е напуснала дома на ищците. В отговора
й по делото се съдържа признание, че в
нея се намират един златен синджир и три златни пръстена, но не би могло да се
определи, кои са точно те от индивидуализираните от ищците 11 бр. бижута.
На следващо място
по делото не се установява, че предоставените на ответницата на сватбеното
тържество бижута и вещи не са й дарени, а само предоставени за временно и
възмездно ползване, поради което тя да дължи връщането им. Доказателства за
такава уговорка между страните липсва. Не се установява и безспорно наличието
на такъв обичай от който те да са обвързани. И двата рода на страните по делото
са от един и същи етнос, включително и разпитаните по делото свидетели, но те
не установяват еднозначно такъв обичай, който не би могъл да бъде и логически
обоснован. Свидетелката С.Р. разкрива в показанията си действителния мотив подтикнал
ищците да претендират връщане на процесните вещи – „Те ако знаеха, че тя ще
избяга, нямаше да ги купят и да ги дадат“.
По изложените
съображения предявените искове по чл. 243 ЗЗД и този по чл. 45 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени изцяло като недоказани.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от нея разноски в настоящото производство за процесуален
представител в размер на 450лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.Р. ЕГН********** и Х.Н.Р. ЕГН**********,
двамата с адрес *** против Х.М.Р. ЕГН********** с адрес *** иск за връщане на
предоставени й за ползване движими вещи – 2бр. златни ланци, 8 бр. златни
пръстени, чифт златни обеци с общо тегло 103,72гр., мобилен телефон „SamsungS5Gold”
и мъжки часовник със златни стрелки, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.Р. ЕГН********** и Х.Н.Р. ЕГН**********,
двамата с адрес *** против Х.М.Р. ЕГН********** с адрес *** иск за заплащане на
сумата от 7 331,62лв., представляваща стойността на предоставени й за
ползване движими вещи – 2бр. златни ланци, 8 бр. златни пръстени, чифт златни
обеци с общо тегло 103,72гр., мобилен телефон „SamsungS5Gold” и мъжки часовник
със златни стрелки, като недоказан.
ОСЪЖДА С.С.Р. ЕГН********** и Х.Н.Р. ЕГН**********,
двамата с адрес *** да заплатят на Х.М.Р. ЕГН********** с адрес *** сумата от 450лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: