РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Смолян , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Х. Маргаритов
при участието на секретаря Веселина И. Младенова
като разгледа докладваното от Петър Х. Маргаритов Гражданско дело №
20205440100945 по описа за 2020 година
В РС-Смолян са предявени искове от Й.Г. срещу ****** ЕАД-гр.София
по реда на чл. 439 от ГПК и чл. 124 от ГПК.
В исковата молба е посочено ,че срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело 1395/2011г по описа на РС-Смолян по силата на който
ищецът е осъден да заплати на ****** ЕАД дължими се суми по
сключен договор за покупка на стоки CREX ***ОТ 26.09.2008г а именно:
1099.17 лева — дължима се главница; 170.67 лева — възнаградителна лихва
за периода 13.02.2009 г. до 15.04.2010 г.; 313.12 лева - мораторна лихва от
13.03.2009 г., до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.10.2011 г до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 131.66 лева - съдебни разноски.В исковата молба е посочено, че
първоначалния кредитор е образувал изпълнително дело № 1790/2013г по
описа на ЧСИ К.П., като през 2016г първоначалният кредитор е
заличен и на негово място е встъпил ответното дружество.През 2016г
била изпратена ПДИ и е насрочено извършване на опис с разпореждане
от 20.02.2017г , като през 2019г делото е изпратено на ЧСИ П.М., който
от своя страна наложил запор на 31.05.2019г и насрочил опис на
движими вещи през 2020г.В исковата молба е посочено , че вземането е
погасено по давност , като за периода от момента на образуването на
1
изпълнителното производство до 20.02.2017г, когато е насрочен опис на
движими вещи не са извършване изпълнителни действия, които да
прекъсват давността.Според ищеца изпълнителното производство следва
да се счита за прекратено по силата на закона на 31.07.2015г, съобразно
разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, като давността за главницата е
изтекла на 31.07.2018г а на лихвите на 31.07.2016г.Изложени са
твърдения че след изтичане на двугодишния срок по чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК предприетите действия по изпълнителното производство не
прекъсват давността , тъй като същото дело е перемирано.При условията
на евентуалност се иска признаване за установено ,че ищецът не дължи
посочените в изпълнителния лист суми поради неспазването на
разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД.
С ИМ поискано признаване за установено че ищецът не дължи на
ответното дружество следните парични вземания:1099.17 лева — дължима
се главница; 170.67 лева — възнаградителна лихва за периода 13.02.2009 г. до
15.04.2010 г.; 313.12 лева - мораторна лихва от 13.03.2009 г., до 02.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011 г до
окончателното изплащане на сумата,
Ответникът подава отговор на исковата молба , като сочи ,че по
образуваното изпълнително дело през 2013г са предприети действия
които прекъсват давността- с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство е прекъснато давността. Твърди се , че през
2013г НАП е присъединена като взискател по право и по този начин
също е прекъсната давността.През 2016г е конституиран нов взискател
като по този начин е прекъсната давността.През 2017г е насрочен опис
на движими вещи , а през 2019г е наложен запор на банкови сметки,
като това са действи я, които прекъсват давността. Изложени са доводи ,
че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като
е цитирано ППВС№ 3/1980г , които е имало действие до приемане на ТР
№ 2/26.06.2015г,.Изложени са твърдения, че са направени усилия ищецът
да бъде уведомен за цедираното вземане, но същият не е открит.
В съдебно заседание ищецът и ответникът не изпращат представители
като са депозирани писмени молби и становища от страните.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира на
установено от фактическа страна следното:
2
На 16.12.2011г е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело 1395/2011г по
описа на РС-Смолян като ищецът е осъден да заплати на ****** ЕАД
дължими се суми по сключен договор за покупка на стоки CREX*** от
26.09.2008г а именно: 1099.17 лева — дължима се главница; 170.67 лева —
възнаградителна лихва за периода 13.02.2009 г. до 15.04.2010 г.; 313.12 лева -
мораторна лихва от 13.03.2009 г., до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.10.2011 г до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 131.66 лева - съдебни разноски.
На 31.07.2013г е депозирана молба от кредитора по изпълнителния лист за
образуване на изпълнително производство до ЧСИ К.П., като е
образувано изпълнително дело номер 1790/2013г. На 09.08.2013г е
изпратена покана за доброволно изпълнение до Й.Г., като същата не е
връчена .На 20.08.2013г държавата е присъединена като взискател по
право в изпълнителното производство .На 20.05.2016г е депозирана молба
от ответника и същият е конституиран като страна/взискател/ в
изпълнителното производство въз основа на договор за цесия. По
изпълнителното дело е изпратена ПДИ от 25.10.2016г ,като на
20.07.2017г е издадено разпореждане за насрочване на опис на движими
вещи на длъжника , но опис не е извършен .На 17.10.2018г е подадена
молба от ответника за изпращане на изпълнителното дело по
компетентност на ЧСИ П.Мачкърски, като молбата е уважена и е
образувано изпълнително дело № 495/2018г по описа на ЧСИ П.М..
Изпълнително дело 495/2018г по описа на ЧСИ П.М.. е прекратено с
постановление на съдебния изпълнител от 19.04.2019г. на основание чл.
433 ал.1 т.8 от ГПК .
На 20.02.2019г е постъпила нова молба от ответника до ЧСИ П.М. като
въз основа на същата е образувано изпълнително дело с номер
127/2019г въз основа на издадения първоначален изпълнителен лист. На
31.05.2019г е наложен запор на банкови сметки на Й.Г. в *** АД , а на
26.08.2020г е насрочено извършване на опис на движими вещи на
длъжника.
В хода на образуваното изпълнително производство са представени
доказателства за цедиране на вземането на ****** ЕАД по отношение
ответника ****** ЕАД-гр.София с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2016г, като са представени писмени доказателства за
3
съставено и невръчено уведомление до длъжника /лист 53/ за извършената
цесия.
Горната фактическа обстановка не е спорна , като в подкрепа на същата
са приложените изпълнителни дела.
Правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според
регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, с оглед наличието на
висящ изпълнителен процес по изп.дело №127/2019 г. по описа на ЧСИ
П.М..
По делото се установи, че през 2011г в полза на ****** ЕАД е издаден
изпълнителен лист за вземане срещу ищеца , като погасителната давност
по отношение претендираната главницата е петгодишен, съобразно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, а по отношение претендираните лихви
давността е тригодишна .
По делото се установи, че на 31.07.2013г е подадена молба за
образуване на изпълнително производство въз основа на издадения
изпълнителен лист, като по този начин е прекъсната давността,
съобразно разпоредбата на чл. 116 буква „в“ от ЗЗД . Съгласно
Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това
Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение №
2/2013 г. същото е обявено за изгубило сила.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по
описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ и т.н., Според това решение не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
4
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Правните последици на перемцията водят до прекратяване на
изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично
постановление на съдебния изпълнител, което автоматично води и до
отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното
изпълнително производство.
Когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, всички процесуални действия, извършвани от взискателя и
съдебния изпълнител вече няма да са валидни. Причината за, че те се
обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално
значение.
По делото се установи, че единственото валидно изпълнително действие,
извършено по първоначално образуваното изпълнително дело 1790/2013г
по описа на ЧСИ К.П. , е депозирането на молба за изпълнение от 31.07.2013г
. От този момент започва да тече петгодишен давностен срок по
отношение вземането за главница. Към този момент е било в сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
самото образуване на изпълнително дело прекъсва давността до
изтичането на срока предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По така образуваното първоначално изпълнително производство
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на предвидения двугодишен срок по чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК като изпълнителното производство следва да се счита за
перемирано на 31.07.2015г. Предвид факта, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона с изтичане на две години от датата на
5
единствено валидно изпълнително действие, то срокът на погасителната
давност по отношение на процесните вземания е започнал да тече на
31.07.2015г. По отношение главницата давността изтича на 31.07.2020г.По
отношение претендираните лихви давността изтича на 31.07.2018г.
Съдът съобрази , че извършените след 31.07.2015г г. действия по
изпълнителното дело 1790/2013г по описа на ЧСИ К.П. и изпълнително
дело 495/2018г по описа на ЧСИ П.М./прекратено с постановление от
ЧСИ /, с оглед настъпилото перемиране са ирелевантни, защото се явяват
направени по прекратено по силата на закона изпълнително производство и
същите не могат да породят своите последици, т.е да прекъснат давността.
На 20.02.2019г е постъпила молба от ответното дружество , като въз
основа на същата е образувано ново изпълнително дело с номер
127/2019г по описа на ЧСИ П.М. .По това новообразувано изпълнително
дело са предприети действия по принудително изпълнение, като на
31.05.2019г е наложен запор на банкови сметки на длъжника и с това
действие е прекъсната давността спрямо главницата. С оглед на
изложеното вземанията за главница , за които е издаден изпълнителният
лист не са погасени по давност.
Съдът не възприема възражението, че присъединяването на държавата като
взискател по изпълнителното дело е довело до прекъсване на давността, тъй
като съгласно чл. чл. 191, ал. 3 ДОПК, когато срещу имуществото на
длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда
на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите
от длъжника публични вземания. Присъединяването на държавата не я прави
самостоятелен взискател и същото не води до прекъсване на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито на давността.
Вземанията за възнаградителна лихва за периода 13.02.2009г до
15.04.2010г и мораторна лихва за периода от 13.03.2009г до 02.09.2011г
са погасени с изтичане на предвидената тригодишна давност, като
давността за тези вземания е изтекла на 31.07.2018г. –с изтичане на
тригодишния срок, считано от перемирането на изп.дело 1790/2013г на
описа на ЧСИ К.П..Изтекла е и давността по отношение претендираната
законна лихва върху главницата до 31.07.2018г, като в тази му част
искът е основателен .
По отношение предявения установителен иск по чл. 124 от ГПК:
6
Съдът намира че предявеният при условията на евентуалност иск е
допустим, но неоснователен , предвид на следното:
Неуведомяването на длъжника за цедирането на вземането по
изпълнителния лист не води до недействителност на цесията. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключване на договора.
Съобщението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното
действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на
цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането ще го освободи
валидно от дълга. Липсата на връчено уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор.Поради изложеното предявения при условията на
евентуалност установителен иск , основан на неспазването на
разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД не следва да бъде уважен .
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди по съразмерност
адв.възнаграждение съразмерно с уважената част на иска в размер на
144,09 лева, като ищецът е направил реално разноски в размер на 300
лева,съобразно представения договор за правна помощ от 22.09.2020г.В
полза на ответника следва да се присъди по съразмерност
юр.възнаграждение в размер на 156,02 лева
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК , че Й. Х.
Г. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „****" ЕАД, ЕИК ***, следните
парични вземания : 170.67 лева — възнаградителна лихва за периода
13.02.2009 г. до 15.04.2010 г.; 313.12 лева - мораторна лихва от 13.03.2009 г.,
до 02.09.2011 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 1099.17
лева , считано от 17.10.2011 г до 31.07.2018г , за които вземания е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1395/2011г по описа на Районен съд
Смолян в полза на ****** ЕАД.
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск чл. 439
от ГПК от Й. Х. Г. ЕГН ********** срещу „***" ЕАД, ЕИК ***, за
признаване за установено , че Й. Х. Г. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
„***" ЕАД, ЕИК *** следните парични вземания:1099.17 лева — дължима
се главница; ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 1099,17
лева , считано от 31.07.2018г до окончателното плащане, за които
вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1395/2011г по описа
на Районен съд Смолян в полза на ****** ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск чл. 124
от ГПК от Й. Х. Г. ЕГН ********** срещу „***" ЕАД, ЕИК ***, за
признаване за установено, че Й. Х. Г. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
„***" ЕАД, ЕИК *** сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело
№ 1395/2011г по описа на Районен съд Смолян /1099.17 лева — дължима се
главница; 170.67 лева — възнаградителна лихва за периода 13.02.2009 г. до
15.04.2010 г.; 313.12 лева - мораторна лихва от 13.03.2009 г., до 02.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011 г до
окончателното изплащане/ ,поради неспазването на разпоредбата на чл.
99 ал.4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "***" ЕАД, ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ на Й. Х. Г. ЕГН **********
направените по съразмерност разноски в размер на 144,09 лева.
ОСЪЖДА Й. Х. Г. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на
****" ЕАД, ЕИК направените разноски за юр.възнаграждение в размер
на 156,02 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Смолянския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8