РЕШЕНИЕ
№ 1255
гр. Варна, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110203977 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на А. К. К. против НП
№23-0003059/02.07.2024год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА
„Автомобилна администрация” с което на А. К. К. е наложено
административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 3000 лева, на основание
чл.177 ал.3 пр.3 от ЗДП.
Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган-
На 20.05.2024 г. в обл. Варна на 5 км. преди с. Кичево, до разклона за тв
1
кула посока с. Кичево, управлява МПС марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС 4141 К с
per. № В4919ВН от кат. N3 като извършва Обществен превоз на товари на
територията на Република България по маршрут гр. Варна - с. Калиманци
видно от п.л. от 20.05.2024 г., превозвайки земна маса видно от това. от
20.05.2024 г., като при проверката е установено:
1. Водача извършва обществен превоз на товари - земна маса, с МПС с per.
номер В4919ВН с четери оси, от които 1 -са и 2-та ос са управляеми, а 3-та и
4-та ос са задвижващи, с механично окачване за движение по пътищата за
обществено ползване, като сумата от натоварването на ос на една двойна ос
(3-та и 4- та ос задвижващи) е 27925 кг, която маса надвишава допустимата
норма от 16 тона определена от министъра на РРБ с 11925 кг, като
разстоянието между осите е над 1,3 м„ Измерването е направено с електронна
мобилна везна марка Dini Argeo модел DFWKR и плочи със сер. номера
********** и ********** с поставен стикер за годност номер 01104 до 02.25 г.
Предвид извършеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 139, ал.1 т.2 пр.3 от ЗдвП във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2, б."б" от
Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят Петков, чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна съгласно
2
заповед на Министъра на транспорта и съобщенията.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. АУАН е издаден от компетентен орган. В тази връзка е и
представена длъжностна характеристика на актосъставителя. Предвид
гореизложеното съдът не приема възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от
компетентен орган съгласно правомощията му по ЗДП.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 ЗДП и чл.7
ал.2 т.2 б.б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание чл.177 ал.3 от
ЗДП е наложил наказание. От събраните в административнонаказателното
производство доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и
час жалбоподателят е управлявал товарния автомобил, като е извършвал
обществен превоз на товари.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: "движещите се по
пътя ППС трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението". Максимално допустимите норми относно
размери, маса и натоварване на ос са регламентирани в Наредба №
11/03.07.2002 година на МРРБ. За движените на извънгабаритни и/или тежки
пъти превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г.-
3
Допустимото максимално натоварванена ос за ППС безпневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение попътищата,
отворени заобществено ползване, които не са дадени в приложение № 2, е за:
сумата от натоварванията на ос на една двойна ос, когато разстоянието
между осите е от 1,3m включително до 1,4m-16t.
Установеното при проверката, че водачът извършва превоз с
полуремарке с 4 оси с механично окачване и разстояние между осите над 1.3
м., като сумата от натоварването на осите надвишава нормата от 16 тона,
определена от министъра на МРРБ, с 11925 кг, което се явява именно
нарушение на посочената по-горе норма, така както е отразено в акта и НП е
установено при извършената от контролните органи проверка на 20.05.2024 г.
на управляваното от жалбоподателя ППС. При проверката е извършено и
измерване с електронна везна марка „Dini Argeo“ с поставен стикер на
годност №01104, валиден до месец 02.2025 г.
От приложения по преписката бон безспорно се установява както
датата и часа на измерването, така и превозното средство, на което е
извършено измерването.
В конкретния случай на жалбоподателя е наложено административно
наказание " Глоба" в размер на 3000 лв., като състава на съда намира, че при
определянето му наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Въз основа на съвкупната преценка на всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и по - конкретно липсата
на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, освен незаплащане на
таксата впоследствие от водача, а от друга – факта, че вследствие на деянието
все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици се
обосновава извод, различен от този, до който е достигнал наказващия орган
при индивидуализацията. Наред с това, нарушението на водача е негово
първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, липсват
и данни за имуществено състояние на жалбоподателя, поради което съдът
намира, че макар и изложеното да не е в никакъв случай достатъчно да
обоснове тезата за несъставомерност, респ. за липса или незначителна на
обществена опасност на деянието, а оттам и приложението на чл. 28 ЗАНН, то
индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес на
4
смекчаващите обстоятелства. В съответствие с материалния закон и
процесуалните правила според състава на съда размера на глобата следва да
бъде определен към минимума предвиден в текста на чл. 177, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП – 500 лв., в какъвто смисъл е необходимо да бъде изменен санкционния
акт.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от липсата на
реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от
други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП.
Искания за разноски са направени от двете страни. Според съда с оглед
изхода на делото следва да се присъдят разноски на жалбоподателя и
въззиваемата страна направени пред настоящия съдебен състав по
съразмерност.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник по настоящото
дело в размер на 660 лева, което е около минимума определен в Наредбата за
размера на адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява от 3000 лева на 500 лева следва и частично да се
уважи искането на разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на
изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени
съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата 550 лева.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
5
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, но като съобрази, че по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е участвал процесуален представител на въззивника, но е
изпратил становище намира, че следва да бъде присъдено Ю.сконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за Ю.сконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата
от 13,33 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №23-0003059/02.07.2024год. на Директора на РД ”АА”
гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на А. К. К. е
наложено административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 3000 лева, на
основание чл.177 ал.3 пр.3 от ЗДП, на основание чл.177 ал.3 пр.3 от ЗДП, като
намалява размера на наложената „ГЛОБА” на 500 лева
ОСЪЖДА на РД“АА“ гр.Варна да заплати на А. К. К. сумата от
550 лева, представляваща съдебни разноски, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
ОСЪЖДА А. К. К. да заплати на РД“АА“ гр.Варна Ю.сконсултско
възнаграждение в размер на 13,33 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6