Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

 

гр.София, 11.11.2024 год.

 

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 484/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищцата Х.Р.С. твърди в исковата молба, че на 10.12.2016 г. по линия Дружба – Образцов чифлик, влакова композиция ДТВ 90570, с локомотив № 86-003 и № 87-009 , преминава в 05.37 часа през района на жп гара при с. Хитрино, обл. Шумен, управляван от Д.А.М./главен машинист/, В.П.П./машинист във втори локомотив/ и Р.С.П./помощник-машинист на главния машинист/, които били в трудово правоотношение с „Б.Р.К.“ ЕООД. Твърди се, че влаковата композиция се състояла от 23 вагона, превозващи пропилен и пропан-бутан с два вагона – предохрана и един празен. Твърди се, че при преминаване през процесния железопътен участък, влаковата композиция дерайлирала, от което последвало взривяване на няколко вагона и поява на мощна взривна вълна. Твърди се, че при взрива пострадали повече от 30 души като един от тях била ищцата. Същата била задушена от токсични газове, които били в огромна концентрация. Претърпяла множество телесни увреди и била приета в спешното отделение на МБАЛ – Шумен АД в критично състояние  с повишени нива на остро токсични газове в белите дробове, изразена хиперемия на кожата на лицето и горните крайници, отоци на крайниците.

Твърди се в исковата молба, че събитието е настъпило поради неправомерно поведение на машинистите, намиращи се в трудово правоотношение с „Б.Р.К.“ ЕООД, което дружество било под контрола на „Б.ДМ“ ЕООД, поради неизпълнение на служителите на тези дружества съвместно да обезпечат безопасността на процесния превоз, както и поради влошено състояние на жп инфраструктура, за което отговарял „Железопътна Инфраструктура“ ДП.

Изложени са твърдения, че ищцата търпяла неимуществени вреди, които оказали неблагоприятно влияние върху нейния живот и които се оценяват от нея на сумата от 40 000 лв.

Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и от съда се иска да осъди ответниците, в условията на солидарност, да й заплатят горецитираната сума.В условията на евентуалност и в случай, че не се констатира съпричиняване на вредата от тримата ответници е заявен евентуален иск срещу „Б.ДМ“ ЕООД. Заявен е и втори евентуален иск, в случай, че първият евентуален иск е неоснователен, то да бъде ангажирана отговорността на „Железопътна Инфраструктура“ ДП и „Б.Р.К.“ ЕООД в условията на солидарна такава, а в условията на евентуалност на НК „Железопътна Инфраструктура“, а в условията на евентуалност на „Б.Р.К.“ ЕООД. Претендира се законна лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 10.12.2016 г., както и сторените в производството разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н.Д..

          Ответникът „Б.ДМ“ ЕООД, редовно уведомен оспорва исковете в писмен отговор чрез процесуални представители адв. А.и адв. К., които поддържат заявените възражения и в открито съдебно заседание. Подробни съображения са изложени и в хода на съдебното производство.

         Ответникът „Б.Р.К.“ ЕООД, редовно уведомен оспорва исковете в писмен отговор чрез процесуални представители адв. А.и адв. К., които поддържат заявените възражения и в открито съдебно заседание. Подробни съображения са изложени и в хода на съдебното производство.

Ответникът „Н.К.Ж.И. ДП“, редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор, в който са наведени подробни възражения, които се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Д.и юрк. Ч.. Представени са и писмени бележки в срока, предоставен от съда.

С последователни молби от 13.03.2024 г. и от 28.03.2024 г. ищцата, чрез процесуалния си представител е заявила отказ от исковете срещу „Б.ДМ“ ЕООД и „Б.Р.К.“ ЕООД с оглед сключен договор за спогодба от 01.03.2024 г. за изплащане на сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди като е заявено изрично, че се поддържа единствено иска, касаещ законната лихва върху горното обезщетение за периода 10.12.2016 г. – 07.03.2024 г., която възлизала на сума в размер на 30 596, 08 лв.

С определение 262457/03.04.2024 г. производството по делото в частта на исковете срещу „Б.ДМ“ ЕООД и „Б.Р.К.“ ЕООД е прекратено на основание чл. 233 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от данните по делото по отношение на процесния по делото деликт ищцата е сключила договор за спогодба с „Б.Р.К.“ ЕООД и „Б.ДМ“ ЕООД на 01.03.2024 г. за заплащане на сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди с оглед влаковата катастрофа от 10.12.2016 г. в с. Хитрино. Размерът на обезщетението, уговорен в договора за спогодба е идентичен с цената на заявения иск в рамките на настоящото производство. Видно от изявлението, обективирано в нарочната молба на ищцата от 28.03.2024 г. сумата, предмет на спогодбата е платена на ищцата извънсъдебно на 07.03.2024 г. По съображенията, изложени по-горе производството по исковете, заявени срещу двете търговски дружества, страни в договора за спогодба е прекратено поради заявен отказ от исковете срещу тях.

Съобразно уточнителната молба от 28.03.2024 г. ищцата претендира срещу ответника „Н.К.Ж.И. ДП“ законната лихва върху сумата, предмет на договора за спогодба в посочения в молбата период. Законната лихва се явява законна последица от осъждането на ответника, което предполага наличието на съществуващо главно задължение с оглед акцесорния характер на претенцията за лихва. Въпреки компенсаторния характер на същата, с оглед естеството на заявения иск на деликтно основание, не съществува пречка от процесуален характер тази претенция да се заяви като самостоятелен иск, което обаче не преодолява акцесорния характер на претенцията. Съобразно твърденията в горецитираната молба, главното задължение съставлява обезщетението, предмет на сключената извънсъдебна спогодба. Соченият ответник обаче не е страна по договора за спогодба. Съобразно разпоредбата на  чл. 21 ал.1 от ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи, което означава, че правата и задълженията по договора възникват и обвързват само страните по него, а свързаните с него правни последици настъпват в тяхната правна сфера. Не е налице в настоящата хипотеза предвиденото в нормата на чл. 21 ал.1 от ЗЗД изключение, касаещо обвързаност от договора по отношение на трети за него страни. Предвид което и с оглед липсата на главно задължение спрямо ответника „Н.К.Ж.И. ДП“, то и заявения акцесорен иск, предмет на ищцовата претенция подлежи на отхвърляне.

Дори изцяло хипотетично да се приеме, че ищцата поддържа заявения главен иск срещу този ответник, следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на чл. 122 ал.1 от ЗЗД съпричинителите отговарят солидарно за цялото задължение към кредитора и той има право да търси изпълнение последователно от всеки един от солидарните длъжници, докато не удовлетвори вземането си. Съобразно нормата на чл. 123 ал.1 изр.1 от ЗЗД, изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Фактът на изпълнение е реализиран с оглед сключената спогодба по делото респ. реализирано е плащане по нея. С оглед текста на спогодбата, изпълнението, реализирано с нейното сключване е пълно доколкото е постигнато за сума, идентична с размера на иска, заявен в настоящото производство. Поради което и с оглед нормата на чл. 127 ал.1 от ЗЗД се погасява отговорността на останалите длъжници. С оглед начина и поредността на заявените евентуални искове в процесуално отношение иск за заплащане на главно задължение спрямо ответника „НК Железопътна Инфраструктура“ ДП не би подлежал на разглеждане с оглед несбъдване на заявеното от ищцата вътрешно процесуално условие.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира заявения иск за неоснователен и като такъв същия подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника ДП „Н.к.Ж.и.“ се следва сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

       Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. иск  с правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу ДП “Н.К.Ж.И.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на законната лихва върху сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на причинена взривна вълна на 10.12.2016 г. в с. Хитрино, обл. Шумен за периода 10.12.2016 г. – 07.03.2024 г. в размер на 30 596, 08 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.Р.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. да заплати на ДП “Н.К.Ж.И.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 300 лв. – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ :