Решение по дело №118/2019 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260023, 05 май 2021 г, град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, прокурор…..….., като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 118 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец в производството е К.С.И., а ответник Б.А.М.. Предявеният иск е с правна квалификация чл.227, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от СК. Твърди се, че са бивши съпрузи, сключили брак на 30.10.2010г., прекратен с решение № 61/11.11.2016г., постановено по гражданско дело № 264/2016г. на РС Котел, неподлежащо на обжалване. На 15.11.2012г. ищцата сключила с „Банка ДСК“ ЕАД договор за заем, по силата на който банката ù предоставила 7500 евро за текущи нужди, а ищцата поела задължение да върне кредита чрез плащане на месечни вноски в размер на около 200 лева. Парите от кредита били използвани за ремонт и подобряване на семейното жилище на адрес град Котел, ул. Раковски 96. Считано от 01.01.2015г., съпрузите заживели в състояние на фактическа и икономическа раздяла. След раздялата ищцата продължила да погасява задължението по кредита, въпреки че поканила ответника да поеме неговия дял от задължението. Тъй като съпрузите отговаряли солидарно за задълженията, които са поели за задоволяване на нуждите на семейството, ищцата претендира от ответника да ù заплати половината от сумата, платена за периода от 01.01.2015г. до 15.03.2019г., възлизаща на 5000 лева, както и законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По реда на чл.143, ал.2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищцата е пояснила и допълнила исковата молба, както следва : С част от парите по кредита от 16.11.2012г бил погасен друг кредит, теглен от Общинска банка на 09.05.2011г, по който ответникът бил солидарен длъжник, а лицето Г. В.– поръчител. Дала на ответника сумата 2270 лв, за да погаси друг кредит в Банка ДСК АД, по който той бил кредитополучател. Със сумата 2500 лв приблизително бил извършен ремонт на антрето на общото им жилище. С останалите пари били погасени други заеми на ответника към частни лица и са били използвани на текущи нужди.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба, в който се оспорва както допустимостта, така и основателността на предявения иск. Счита искът за недопустим, тъй като страните били постигнали споразумение по реда на чл.51 от СК, одобрено от съда, в което били заявили, че са уредили имуществените си отношения и че нямат претенции помежду си. Одобреното споразумение преграждало възможността за предявяване на имуществени претенции по исков ред.

Оспорва се твърдението, че парите са използвани за ремонт на семейното жилище. Твърди се, че ищцата е използвала цялата сума за лични нужди.

Оспорва се твърдението, че фактическата раздяла датира от 01.01.2015г., тъй като, макар ищцата да била напуснала семейното жилище, продължавала да поддържа връзка с ответника, като намеренията им били да възстановят нормалните съпружески отношения. Ответникът редовно давал на ищцата парични суми – лично или чрез посредници, от 200 до 400 лева, плащал сметките за личния ù телефон, поемал и други нейни лични нужди.

Прави възражение за погасителна давност, без да конкретизира за каква част от вземането се отнася възражението. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

            В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. Е.Х. ***, която поддържа предявения иск и претенцията си за разноски, съобразно представен списък.

Ответникът се явява лично и се представлява от адв. Х. ***, която поддържа възраженията и оспорвания и моли предявения иск да бъде отхвърлен. Поддържа претенцията си за разноски, съобразно представен списък.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцата и ответникът сключили граждански брак на 30.10.2010г в град Котел и се установили да живеят на втория етаж от жилищната сграда, собственост на родителите на ответника.

Етажът бил подготвен за живеене. Не се налагало извършване на ремонти, а само обзавеждане. Св. М.– майка на ответника, била подготвила чеиз – посуда (чаши, чинии, вилици, лъжици), одеяла, юргани и пр. Липсвали някои вещи, които свидетелката била преценила, че следва да се закупят по избор на младото семейство. Електрическите уреди – хладилник, печка, пералня и пр, също били закупени. Ищцата и ответникът си закупили кухненско обзавеждане (шкафове) и ъглов диван. Св. М. В. и съпругът ù – техни близки семейни приятели, подарили кръгла маса за хранене. Свид. В. и съпругът ù дали на ищцата и ответника заем в размер на 2000.00 лева за обзавеждане. След известно време ищцата махнала поставените от св. Х. М. пердета и на тяхно място сложила вертикални текстилни щори. След около две години след сватбата, сиреч през 2012г, ищцата и ответникът решили да ремонтират антрето към етажа и поръчали ПВЦ дограма – врати и прозорци, за които платили 2800 лева.

Ищцата и ответникът били кредитополучатели по няколко договора за кредит, както следва :

На 28.02.2008г ответникът сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ АД за 8000 лева с падеж 28.02.2013г.

На 09.05.2011г ищцата сключила договор за потребителски кредит с Общинска банка АД за 2550.00 евро (4987.37 лева). По този договор ответникът бил солидарен длъжник, а поръчител бил Г. В.– съпруг на св. М. В..

На 15.11.2012г ищцата сключила с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление за 7500 евро (14668.73 лв) с десетгодишен срок на погасяване. Месечната вноска била 95.45 евро (и последна от 14.37 евро), дължима до 27-мо число на месеца.

С операционна бележка № 75 от 16.11.2012г на ищцата били изплатени в брой 10080.00 лева.

С операционна бележка № 73, също от 16.11.2012г, в брой били внесени 2270.00 лева по разплащателната сметка на ответника с № 15187713, а като основание е изписано „внос по РС (разплащателна сметка) за КТП (кредит за текущо потребление)“. В операционната бележка като име на вносител е записано това на ответника, но подписът за „клиент“ е на ищцата. Същия ден от разплащателната сметка на ответника по сметката за погасяване на кредита били преведени 1369.28лв. Кредитът бил погасен на 20.11.2012г.

Имената Б.А.М. и Б. М. И., записани в банковите документи, са имена на ответника.

За периода 2012-2016г по сметката на св. Х. М. са постъпили следните плащания с наредител Държавен фонд Земеделие : 1268.54лв през 2012г, 3503.93 лв през 2013г, 5273.03лв през 2014г, 3329.68лв през 2015г и 7269.83лв през 2016г.

Свидетелите И. И.– брат на ищцата, и М. В. – близка приятелка на ищцата, сочат, че когато ищцата взела парите от заема от Общинска банка АД, погасила заема от 2500.00 лева, който имали към св. В. и съпруга ù. Св. В. твърди, че с парите от заема от „Банка ДСК“ АД, теглен на 15.11.2012г, бил финансиран ремонтът на антрето, възлизащ на 2800.00 лева, а ответникът си купил от Перник лек автомобил „Ауди А4“. Св. В. сочи, че се наложило ищцата да погаси задължения на съпруга си, възникнали от некачествено от негова страна изпълнение на поръчки. Едното задължение възлизало на 1200.00 лева.

Обратно, свидетелките М. и А., съответно майка и сестра на ответника, твърдят, че ремонтът бил платен  с парите от субсидиите, които получавала първата свидетелка. Св. М. заяви, че давала всички получени пари от субсидии на младото семейство и само те разполагали с тях. Св. А. била дала на ответника заем в размер на 1000.00 лева за закупуване на лекия автомобил.

Ищцата работела и продължава да работи като експерт в ОбСЗ Котел, а ответникът бил майстор по поставяне на паркет. Св. А. обясни, че съпругът ù се занимавал с производство на паркет и всички клиенти, закупили паркет, наемали ответника да го постави, цикли и лакира. Св. А. обясни, че ищцата демонстрирали висок стандарт на живот – всеки ден била с нови дрехи, обувки, ботуши, имала много златни бижута, ходела всяко лято на почивка. Тъй като ищцата непрекъснато пазела диети, в техния дом не се приготвяла храна, а ядели само салати и пиели алкохол.

Безпротиворечиво се установи, че разходите за вода и електричество се поемали изцяло от родителите на ответника.

Тъй като отношенията между ищцата и ответника се влошавали, ищцата няколко пъти го напускала и после пак се връщала при него. Окончателната фактическа раздяла датира от 01.01.2015г, който факт се признава от ответника в отговора срещу исковата молба. Не се установиха твърденията му, че след посочената дата продължили да поддържат отношения. Ищцата изнесла личните си вещи от семейното жилище, както и тези, които може да се пренесат и които тя била купувала, и отишла да живее в дома на родителите си.

Ответникът започнал да проявява агресия към ищцата и ищцата поискала от съда защита по реда на ЗЗДН. С решение № 48/21.09.2016г, постановено по гражданско дело № 244/2016г на РС Котел, в сила от 05.10.2016г, ответникът е задължен да не извършва спрямо ищцата домашно насилие и му е забранено да приближава жилището ù, нейната месторабота и местата за социални контакти. В полза на ищцата била издадена заповед за защита и на ответника била наложена глоба в размер на 200.00 лева, затова че на 08 и 16.08.2016г в град Котел извършил спрямо ищцата актове на домашно насилие.

С решение № 61/11.11.2016г, постановено по гражданско дело № 264/2016г на РС Котел, в сила от 11.11.2016г, е прекратен с развод брака между тях и е утвърдено постигнатото по чл.49, ал.4 от СК споразумение със следното съдържание : страните нямат родени от брака деца; семейното жилище на адрес град Котел, ул. Раковска 96 се предоставя за ползване на ответника; ищцата продължава да носи предбрачното си фамилно име И.; страните нямат придобито по време на брака недвижимо имущество, парични влогове по банкови сметки, а движимото са поделили извънсъдебно; страните не си дължат издръжка.

Чрез съдебноикономическата експертиза се установи, че с парите от кредита от 15.11.2012г са направени следните плащания : На 15.11.2012г бил направен превод на 4250.00 лева за погасяване на кредита в Общинска банка АД. На 16.11.2012г останалата част от кредита в размер на 10080.00 лева била усвоена чрез теглене на сумата в брой от страна на ищцата. На същия ден по разплащателната сметка на ответника била внесена сумата 2270.00 лева за погасяване на кредита му, изтеглен през 2008г. За периода от 01.01.2015г до 14.03.2019г ищцата направила плащанията по договора за кредит, сключен на 15.11.2012г, в размер на 2851.07 евро с левова равностойност 5576.21 лева. Относно размера на плащанията съдът не кредитира експертизата, тъй като вещото лице е направило неверни изчисления въз основа на представеното банково извлечение. За посочения период плащанията възлизат общо на 4752.56 евро.

Вещото лице инж. С.В., изготвил съдебнографическата експертиза, установи, че подписът за „клиент“ в операционна бележка № 73/16.11.2012г не е на ответника, а на ищцата.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е частично основателен. Правното основание на иска е чл.127, ал.2 от ЗЗД вр. чл.36, ал.2 от СК, според който за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.

В решение № 75/30.06.2020г на ВКС, постановено по гражданско дело № 3594/2019г, ІІІ г.о, както и в цитираните в мотивите му решения на ВКС, е даден отговор на касационния въпрос „В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита“ в следния смисъл : Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които, според практиката, главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния им живот разходи (включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено по време на брака с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на семейни нужди.

Последователно в съдебната практика се поддържа, че важна роля за разпределение на доказателствената тежест имат изявленията на страните. В настоящия случай ищцата твърди, че общата сума по кредита е 7500.00 евро (14668.73 лева), от които 4250.00 лева са платени за погасяване на друг заем, сключен по време на брака, 2270.00 лева са преведени за погасяване на личен кредит на ответника, 2500.00 лева са платени за ремонт на антрето, общо 9000.00 лева, а с останалите 5000 лева са погасявани заеми на ответника от физически лица и са използвани за текущи нужди.

Ответникът, в позицията на оспорващ, заявява, че цялата сума по кредита била използвана за лични нужди на ищцата, а не за задоволяване на нуждите на семейството.

Съдът приема, че парите по договора за заем, сключен на 15.11.2012г, били използвани за задоволяване на семейни нужди по следните съображения : Доказа се твърдението на ищцата, че със сумата от 4250.00 лв бил погасен друг заем в Общинска банка АД, по който ищцата била кредитополучател, а ответникът – съдлъжник. По делото не се оформи спор, че парите по този кредит са били използвани за семейни нужди. Св. В. заяви, че с парите от кредита от Общинска банка АД ищцата и ответникът им върнали заема от 2000.00 лева, който свидетелката и съпругът ù били дали на младото семейство за обзавеждане на новия дом.

Спор се оформи по въпроса дали погасяването на личния кредит на ответник е извършено с пари от кредита от 15.11.2012г. По делото е налична операционна бележка № 73/16.11.2012г, в която като вносител на сумата 2270.00 лева е посочен ответникът, докато подписът е на ищцата. Както вече беше посочено по-горе, посочената сума е била преведена по разплащателната сметка на ответника, а за погасяването на личния му кредит с допълнителна банкова операция е била преведена сумата 1369.28 лева, което означава, че разликата от 900.72 лева е останала по личната му разплащателна сметка, освен ако в следващите дни не са направени допълнителни плащания за такси и пр. В писмото на банката е посочено, че кредитът на ответника е погасен на 20.11.2012г, т.е. четири дни по-късно. Съдът приема, че с описаната операционна бележка ищцата е тази, която е превела 2270.00 лева за погасяване на личния кредит на съпруга си, макар и той да фигурира в документа като наредител. Бележката носи нейния подпис, тя е сключила договор за кредит предния ден, а последователността на извършените в банката действия навеждат именно на този извод. Посочената банкова операция е първа – с № 73, и след като се е установило каква е останалата наличност след погашението по кредита на ответника, както и извършеното предния ден погашение по кредита в Общинска банка АД, с операционна бележка с № 75 ищцата изтеглила в брой 10080.00 лева. За пълнота само следва да се отбележи, че посоченият разход не е направен за нуждите на семейството, тъй като с него е погасено лично задължение на ответника, възникнало преди брака.

Съдът приема, че сумата за ремонта на антрето, възлизаща на 2500.00 лева, също е платена с парите от кредита от 15.11.2012г. Най-точни са показанията на св. В., която е имала всекидневни контакти с ищцата и ответника и непосредствено е възприемала фактите, за които дава показания, които се отличават с пълнота, последователност, логичност и са в пълен синхрон с писмените доказателства. Св. Х. М. сочи, че ремонтът на антрето бил финансиран от получените субсидии, с което обаче съдът не приема, че са оборени показанията на св. В.. По-горе съдът описа постъпилите по банковата сметка на свидетелката плащания от ДФ Земеделие. За достоверни съдът приема нейните показания и тези на св. А., че сумите били предназначени за семейството на ищцата и ответника. Логично е тяхното обяснение за причината, поради което св. Мустафова е бенефициент на плащанията, а именно за да се избегне вероятността от конфликт на интереси, тъй като ищцата работи в ОбСЗ Котел. Дори и св. М. да е давала на семейството изтеглените от банката пари, не може да се приеме за категорично доказано, че парите са платени за ремонта на антрето, а по – скоро твърденията ù следва да се приемат като нейни предположения за какво са били изхарчени.

Останалата част от кредита – около 5000.00 лева, съдът приема, че също е използвана за семейни нужди. Сумата е такава, че е невъзможно да се изисква от ищцата, респ. от ответника да представят доказателства за изразходването ù. Установи се, че семейството е разполагало с няколко източници на доходи :  Заплатата на ищцата, за която по делото не са представени доказателства. Ответникът също е реализирал доходи, но със случаен характер, получавани от него, когато е бил ангажиран от клиенти да реди паркет. Св. М. им давала получените субсидии, които, видно от справките от Общинска банка АД, са изплащани най-вече в началото и края на годината. Най-вероятно липсата на сигурни и постоянни доходи е наложила теглене на два последователни кредита, с което се опровергават донякъде показанията на св. Алиева, че семейството нямало нужда от пари и тя не знаела нито за кредитите, нито за причината да бъдат теглени. Нейните показания са източник на факти за стандарта на живот в семейството – тя, като страничен наблюдател,  установила, че ищцата купува много дрехи, обувки, бижута. Не са събрани данни от какъв ценови диапазон е било облеклото на ищцата, тъй като по количеството на дрехите не могат да се правят генерални изводи за стойността им. Няма данни тези покупки да са били неоправдани от гледна точка на стандарта на семейството, за да се приеме, че не представляват семеен разход – напр. чанта за пет хиляди евро, която сума би била непропорционално висока на стандарта им. Същото се отнася и за златните бижута.

Вярно е, че ищцата и ответникът не са плащали сметките за електричество и вода и са нямали разходи за издръжка на деца, които са съществена част от обичайните и присъщи разходи за едно семейство. Във всяко семейство обаче се изграждат и налагат собствени представи за разходи, съобразно доходите, формиращи стандарта им на живот и възможностите за разходната част от семейния бюджет. Липсата на посочените в предходното изречение обичайни разходи не води автоматично до извода за липса на разходи изобщо. Св. А. твърди, че те ядели само салати и пиели алкохол, без да готвят храна, което няма как да е било съвсем така. От друга страна, купуването на алкохол също се приема за семеен разход, щом и двамата съпрузи са употребявали алкохол и алкохолът е бил част от ежедневието им. 

От справката от „Банка ДСК“ АД се установява, че ищцата е тази, която изплаща кредита и за периода от фактическата раздяла на 01.01.2015г до 14.03.2019г платената лично от нея сума е 4752.56 евро (9295.20 лева). Не се доказа възражението на ответника, че дори и пред периода на фактическата раздяла той продължавал да ù дава различни парични суми. Фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието ù е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради безспорно установения по делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла, последвала от прекратяване на брака с развод, и липса на общо домакинство - решение № 143 от 6.02.2017 г. на ВКС по търговско дело № 2693/2014 г., II т. о. Съгласно чл.127, ал.2 от ЗЗД ищцата има право да претендира от ответника сумата, която е платила над припадащата ù се част от дълга, но не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването  - решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гражданско дело № 177/11 г. на IV г. о.

В тежест на ответника следва да се възложи плащането на половината от платеното от ищцата, съобразно нейното искане, възлизаща на 4647.60 лева, до каквато сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен. Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба – 14.03.2019г, до окончателното изпълнение на задължението.

Постигнатото в хода на бракоразводния процес споразумение, утвърдено от съда с решение, не води нито до недопустимост, нито до неоснователност на предявения по настоящото дело иск, тъй като въпросът за кредитите не е бил предмет на споразумението, поради което невключените в споразумението отношения остават неуредени и между страните може да възникне правнорелевантен спор за тяхното съдържание - решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гражданско дело № 7488/2013 г., IV г. о.

Възражението за изтекла погасителна давност се явява изцяло неоснователно. Съгласно чл.115, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, давност между съпрузите не тече докато трае бракът, следователно давност за вземанията между тях е започнала да тече от 11.11.2016г. Приложима е общата петгодишна давност, а не кратката тригодишна давност, тъй като задължението не е за периодично изпълнение в отношенията помежду им. Искът е предявен на 14.03.2019г, което означава, че към него момент дори и кратката давност не е била изтекла.

По претенциите за разноски :

Ищцата претендира разноски, съобразно представения списък : 500.00 лева адвокатско възнаграждение, 200.00 лева такса за образуване на делото и 370.00 лева депозит за вещи лица. Претендираното адвокатско възнаграждение не може да се присъди в тежест на ответника, тъй като няма данни да е платено. В договора за правна помощ е посоченото, че е уговорено 500.00 лева възнаграждение, платимо по банков път, в който случай доказването на плащането се извършва с изходящи от банката документи, че сметката на адвоката е заверена с уговорената сума - ТР № 6 от 06.11.2013г на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012г, ОСГТК, т.1. Останалите претендирани разноски следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска и възлизат на 529.87 лева. Претенцията за разноски за разликата до 1070.00 лева подлежи на отхвърляне.

В полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Списъкът по чл.80 от ГПК се изчерпва само с адвокатското възнаграждение. В договора за правна помощ е посочен, че уговореното възнаграждение от 580.00 лева е платено в брой, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 40.83 лева, а за претенцията за разликата да бъде отхвърлена.

 

 

 

Решение № 1397 от 5.11.2009 г. на САС по гр. д. № 2254/2009 г., ГК, 1-ви с-в, докладчик председателят Ирина Петрова

 

 

 

 

чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 196 сл. ГПК, (отм.), във вр. с § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца А. Д. М., срещу решение № 1208/23.09.2009 г. по гр. д. № 1898/2005 г. на СГС, ГК, 9 състав, допълнено с решение № 2300/21.05.2009 г., с което е отхвърлен искът, предявен от А. М. срещу Е. Д. Я., с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД - за заплащането на сумата 25 515.39 евро.

В жалбата са изложени съображения за порочност на атакуваното решение и се иска отмяната му и постановяването на друго за уважаването на иска със законните последици. Твърди се, че изводът на съда за недоказаност на предявения иск е направен при неправилно приложение на правилата за доказателствената тежест, тъй като несключването на договора за управление на финансови средства, в изпълнението на който е преведена процесната сума, е отрицателен факт, за който ищецът не носи тежестта за доказване. Твърди се, че от представеното и неоспорено платежно нареждане от 20.06.2001 г. от "О. б." АД се установява, че основанието за извършения превод е управление на средства, и поради несключването на договор с такъв предмет, преведената сума подлежи на връщане, като дадена по повод неосъществено основание.

Въззиваемата страна Е. Я. оспорва жалбата и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено със законните последици.

При настоящото разглеждане на спора е представено от жалбоподателя ново писмено доказателство - Удостоверение от "ОББ" АД от 04.11.2009 г.

За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:

Въззивното производство е допустимо - жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197 ГПК - (отм.) срещу първоинстанционно решение на СГС. Извършените от съда процесуални действия са допустими и е постановено валидно решение. С него искът, квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, е отхвърлен, по съображения, че ищецът не е установил правопораждащите факти, от които произтича претенцията му и за които носи доказателствена тежест-че страните са проектирали договор за управление на финансови средства, че именно с оглед на тези правоотношения е извършен банковият превод в полза на ответника, и че договор не е бил сключен.

Правното основание на иска е възприетата от СГС квалификация - ищецът твърди, че на 20.06.2001 г. превел от своята сметка в "О. б."АД по сметката на ответника в "ОББ" АД сумата 25 516.39 евро /без удържаните от банката такси/ - равностойност на 50 000 ДМ, като посочил основанието на банковия превод "Управление на средства", макар че към този момент такъв договор не бил сключен. Страните не постигнали съгласие за сключването му, поради което ищецът претендира връщането на дадената сума. В съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа, че с ответника били в преддоговорни правоотношения за управление на парични средства, като ответникът е следвало да вложи средства на ищеца, с оглед на бъдеща печалба. До такъв договор не се е стигнало, поради което сумата е платена неоснователно.

Фактическите твърдения в исковата молба, поддържани в хода на производството, обуславят извод, че исковата сума се претендира като дадена на неосъществено основание/ чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД/ - несключване на договор за управление на финанси на ищеца, за който страните са били преддоговорни отношения, но който не е бил сключен, а не като дадена без основание /чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/, както сочи ищецът.

Безспорно е, че на 20.06.2001 г. от сметката на ищеца в "О. б." е преведена в полза на ответника по неговата сметка в "ОББ" АД сумата 25 516.39 евро, равностойност на 50 000ДМ, като в изготвения от ищеца документ-нареждане за валутен превод като основание е посочено "управление на средства".

Безспорно е, че сумата е постъпила по сметката на ответника, като в референцията за превода № 2942301062200069 на ОББ-ЦУ и известието за входящ валутен превод, не е посочено основанието за превода. В този смисъл оспорването от ответника на Удостоверението от "ОББ"АД, изх. № 42-ББ/09.02.2006 г., което удостоверява, че във валутния превод не е посочено основанието за плащане, е безпредметно, тъй като видно от първичните документи - референция и входящ валутен превод, същите не съдържат посочване на основанието за превода. От издаденото Удостоверение на "О. б." АД от 04.11.2009 г. се потвърждава фактът, който е виден и от нареждането за превод, че нареждането е попълнено на ръка от наредителя-ищеца и той е посочил основанието за превода.

Ответникът не оспорва получаването на исковата сума по неговата банкова сметка, но твърди, че тя е получена дължимо, на основание, различно от твърдяното от ответника, а именно, че сумата на превода е дължимата на ответника стойност на продадени дружествени дялове от капитала на "И." ООД, в което страните и свидетелят А. Б. са били съдружници и са продали дружествените си дялове на трето лице.

При преценката на тази фактическа обстановка, съставът на САС приема от правна страна следното:

Следва безусловно да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че ищецът носи доказателствена тежест - при условията на главно и пълно доказване да установи, релевираните в исковата молба факти, на които основава претенцията си: че между страните е имало преддоговорни отношения по сключването на договор, по силата на който ответникът да управлява с цел печалба, финансови средства на ищеца, че процесният превод е направен именно в изпълнение на тези преддоговорни отношения, и че окончателен договор не е сключен, и именно за това се дължи връщането на сумата, дадена на неосъщественото основание-несключения проектиран договор.

Неоснователно е становището на ищеца, че той твърди отрицателен факт, който не подлежи на доказване-че преводът е без основание. Ищецът твърди, че преводът има основание, което не се е осъществило, и носи доказателствена тежест да установи, че такова основание към датата на превода е имало, и че то е причината-мотивът на превода на паричната сума, и че впоследствие то е отпаднало.

Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за наличие на преддоговорни отношения между страните - намерение за сключване на договор за управление на финансови средства на ищеца, нито проектираните клаузи на такъв договор-размера на средствата, начинът на управление, размера на печалбата, възнаграждението на ответника и др.

Ищецът не установява, че основанието за превода е именно такъв бъдещ договор, за който страните са водили преговори - факт, който се оспорва от ответника. Нареждането за валутен превод е частен документ, изходящ от ищеца и той има доказателствена сила само относно авторството на изявлението, а не и относно верността му - чл. 144 ГПК, (отм.) Следователно, изявлението на ищеца относно основанието на превода няма доказателствена сила /поради което не е необходимо оспорването на частен документ относно верността на съдържанието му/, а същото не е подкрепено от никакви други доказателства.

Само по себе си, вписването на основанието на нареждането на превода и в последващите документи по банковия превод-референцията и входящия валутен превод на банката на ответника /каквото основание в тях не е посочено/ също не би могло да бъде доказателство за твърдяното от ищеца основание за превода, защото тези документи само биха възпроизвели едностранно изходящото от ищеца основание за превода на паричната сума, посочено в изготвеното от него "нареждане". Вписването на основанието в тези документи /ако беше налице/ би могло да има друго правно значение - ако ответникът беше приел, без да се противопостави, в своя патримониум сума, за която наредителят посочва, че му превежда за управление - т. е. би могло да бъде ценено като признание за основанието за получаването на сумата. При положение обаче, че в банковите документи, въз основа на които по сметката на ответника в неговата банка е осчетоводена сумата, няма вписване на основанието за превеждането й, и при липса на каквито и да било доказателства, че ответникът е знаел, че в нареждането за превод ищецът е посочил конкретното основание, приемането на превода от ответника, не доказва твърдяното от ищеца основание за извършването му.

При положение, че ищецът не установява твърдяното от него основание за даването на сумата, респ. отпадането му, не може да бъде вменено в доказателствена тежест на ответника, при условията на пълно доказване да установява получаването на сумата на годно правно основание. Ангажираните от ответника доказателства за наличието на финансови взаимоотношения между страните по повод продажба на дружествени дялове към дата близка до тази на превода /на 08.06.2001 г. са сключени договори за продажба на дружествени дялове на ищеца и ответника и на третия съдружник от "И." ООД на трето лице, а на 26.06.2001 г. това прехвърляне е вписано в Търговския регистър/ е индиция за наличието на друго правно основание-различно от твърдяното от ищеца, за получаването на исковата сума от ответника, независимо че няма идентичност между цената, на която са продадени дружествените дялове на ответника и сумата на превода. Следва да се посочи, че ищецът не е оспорил твърденията на ответника, че именно той е получил, и е превеждал на останалите двама съдружници, цената на продадените дружествени дялове по договорите от 08.06.2001 г.

Поради изложеното, атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Разноски за въззиваемия за тази инстанция не се присъждат, тъй като такива не са направени, и САС:

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1208/23.09.2009 г. по гр. д. № 1898/2005 г. на СГС, ГК 9 състав, допълнено с решение № 2300/21.05.2009 г.

 

 

 

 

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 сл. ГПК.

 

Забележка: Решението е допуснато до касационно обжалване с Определение № 524 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г. и е отменено с Решение № 739 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г.

 

 

 

 

 

Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА на основание чл.227, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от СК Б.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на К.С.И., ЕГН **********,***, сумата 4647.60 лева (четири хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и шейсет стот), представляващи половината от солидарно поето от страните задължение по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 15.11.2012г между ищцата и „Банка ДСК“ АД, сумата от който в размер на 14668.73 лв била използвана за семейни нужди, изпълнено от ищцата за периода от 01.01.2015г до 14.03.2019г, заедно със законната лихва, считано от 14.03.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 5000.00 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.А.М., ЕГН **********,***, да заплати на К.С.И., ЕГН **********,***, сумата 529.87 лева (петстотин двадесет и девет лева и осемдесет и седем стот), представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разликата до 1070.00 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на Б.А.М., ЕГН **********,***, сумата 40.83 лева (четиридесет лева и осемдесет и три стот), представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разликата до 580.00 лева ОТХВЪРЛЯ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    С Ъ Д И Я :