Р Е
Ш Е Н И Е
гр. С., 17.01.2020 г.
Софийски градски съд, ГО, II-Е въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д. № 4906 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 251 ГПК.
Същото е образувано по постъпила молба от Д.П.Ш. с искане за тълкуване на влязлото в сила Решение № 6132/10.06.2016г. по описа на СГС. В така депозираната молба се посочва, че СГС е отменил първоинстанционното решение и постановява ново решение, с което уважава исковете на Д.Ш., като осъжда насрещната страна да заплати на въззивника Ш. и разноските по делото в размер на 4857 лв., които са намалени съобразно уважената част на иска, както и че след като се е произнесъл в частта за разноските, в диспозитива на решението си СГС потвърждава решението на първоинстанционния съд в останала част. Прави се уточнение още, че с решението на първоинстанционния съд искът на Д.Ш. е отхвърлен и същият е бил осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 1600 лв. Поддържа се, че правилно би било при отмяна на решението на СРС, въззивният съд да отмени решението и в частта за разноските, като СГС не е сторил изрично същото и е сметнал, че то се подразбира от решението му. Сочи се, че ответната страна се е снабдила с изпълнителен лист по делото за сумата, с която въззивникът – ищец е бил осъден на първа инстанция, а същевременно СГС е издал изпълнителен лист на Д.Ш., чийто иск е бил уважен на втора инстанция. Излагат се твърдения, че ответната страна въз основа на издадения й изпълнителен лист е подала молба за образуване на изпълнително дело и такова е било образувано при ЧСИ И.Ч.под № 20187830400140, което в последствие е било прехвърлено при ЧСИ Ч.под нов № 20189250403155 върху цялата сума от 1600 лв., за която ищецът е осъден от СРС. Д.Ш. счита, че поради гореизложеното следва да се извърши тълкуване на решението на СГС. Твърди се, че задължението по ИД № 20189250403155 по описа на ЧСИ Ч.все още не е събрано, поради което следва да се счете, че решението не е изпълнено по смисъла на чл. 251, ал. 2 от ГПК. Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение от СГС, посредством което Д.Ш. да се снабди с удостоверение от ЧСИ Ч.за размер на задължението по изпълнителното дело, което е било уважено от СГС . Моли СГС на основание чл. 251 ГПК да се допусне тълкуване на решение № 6132 по гр.д. № 4906/2016г. по описа на СГС в посочената му част, като се приеме, че волята на съда е да се отмени решението на СРС относно разноските в размер на 1600 лв.
Ответникът по молбата Д.М.Б. е подала отговор на същата, с която моли СГС да остави без уважение подадената от Ш. молба за тълкуване, като излага подробни доводи, че в диспозитива на съдебното решение ясно е посочено в коя част се отменя решението на СРС, постановено по гр.д. 21638/2011г.,, както и че е съвсем ясно коя част от първоинстанционното решение е потвърдена от СГС, като излага подробни доводи в тази насока.
Съдът прецени, че не е необходимо страните да бъдат призовани в открито съдебно заседание във връзка с депозираната молба.
Софийски градски,
като взе предвид постъпилата молба и доводите на страната, намира следното:
С Решение № 6123 по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС, II Е състав /без дата/ е отменено решение от 22.10.2013г., постановено по гр.д. № 21638/2011г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав, в частта с която е отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за премахване метални колони за парапети и тента, както и за възстановяване на разрушена замазка, като вместо това е осъдил Д.М.Б. да премахне метални колони за парапети, тента, както и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на зимна градина, намираща се на първи етаж от жилищната сграда в урегулиран поземлен имот, находящ се на административен адрес: гр. С., ул. „*******“ № 2. Със същото решение СГС е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.М.Б. да заплати на Д.П.Ш. сумата в размер на 4857 лв., представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното, въззивното и касационното производство. Въззивният съд освен това е потвърдил решение от 22.10.2013г., постановено по гр.д. № 21638/2011г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав, в останала му част.
С решение № 1612/09.03.2017г.
по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС на
основание чл. 248 ГПК е изменено решение от 20.07.2016г., постановено по в.гр.д.
№ 4906 по описа на 2016г. на СГС, ГО, II E въззивен състав, в частта за
разноските, като е отменено решението, в частта, с която Д.М.Б., е осъдена да
заплати на Д.П.Ш. разноски за първа, въззивна и
касационна инстанция в размер над сумата 1387,70 лв. Със същото решение е
оставена без уважение молбата на Д.П.Ш. по чл. 250 ГПК за допълване на решение
от 20.07.2016г., постановено по в.гр.д. № 4906 по описа на 2016г. на СГС, ГО, II- Е въззивен
състав. Молбата по чл. 250 ГПК е
съдържала искане за допълване на решението за осъждане на ответницата Д.М.Б. да
премахне положената от нея замазка върху покривната плоча, с която еизравнила наклона
на плочата, предвиден и изпълнен по проект за оттичане на водите от покрива,
като възстанови битумната замазка върху покрива, да не ползва покрива по
каквато и е да е причина или предтекст и да премахне
парапетите и тентата.
С решение № 3710/26.05.2017г. по в.гр.д. № 4906/2016г. по описа на СГС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6132, постановено по в.гр.д. № 4906/2016г. по описа на СГС, II- Е въззивен състав, като във втория диспозитив на решението след думите „зимна градина, намираща се на първия етаж от“ се добави „източната страна на“, като е оставена без уважение подадената от Д.Ш. молба в останалата й част.
Молителят е представил по делото 2 бр. съдебни удостоверения от ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 за размера на задължението на Д.П.Ш. и Д.М.Б. по изпълнително дело № 20189250403155, съобразно които същото не е било събрано в хода на изпълнителното производство.
По повод така постановеното и влязло в сила решение № 6123 по гр.д. 4906/2016г. по
описа на СГС, II Е
състав, е депозирана и процесната молба с вх. № 152002/20.11.2018г.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата за тълкуване на решението е подадена след влизане в
законна сила на решение № 6123 по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС, II Е състав. Тълкуването на съдебното решение се дава от съда, който
го постановил съгласно чл.251, ал.1 от ГПК – в случая въззивният съд. Искането за тълкуване на влязло в сила
решение не е ограничено със срок, като единственото условие за допустимостта му
е решението да не е изпълнено. В случая безспорно решението, чието тълкуване се
иска не е изпълнено съобразно представените удостоверения от ЧСИ Р.Г.-Ч., рег.
№925 от страна на Д.П.Ш. и Д.Ц.Ш.. Така
същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.251, ал.1 от ГПК,
споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го
е постановил. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато
е неясно, т.е. когато от него не може да се изведе действителната воля на съда,
който го е постановил. Тълкуване на решението по смисъла на чл.251 ГПК означава тълкуване на диспозитива, постановен от
съда, а не на мотивите (правните изводи), които обуславят този диспозитив. При тълкуването не може да се прави нова
преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства и доводи. В
противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор
по същество, което е недопустимо. Дори да е неправилно, след като е изчерпан
реда за инстанционен контрол,
решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели
постигането на друг правен резултат. Смисълът на тълкуването на едно съдебно
решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително
правилното му изпълнение. Недопустимо е чрез искане за тълкуване на съдебно
решение да се пререши правния спор. Съдът намира, че по реда на тълкуването не
могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влязлото в
сила съдебно решение. Също така не могат да се дават разяснения и препоръки как
да бъде изпълнено влязлото в сила решение.
В конкретния случай постановеното съдебно решение не се
нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена. С така депозираната от
молителя молба за тълкуване се прави искане съдът да тълкува решението по
отношение на пропуск според въззивника в диспозитива на решението, а именно да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта за разноските в размер на 1600 лв., за
които на ответника е бил издаден изпълнителен лист. Изменение или допълнение на
постановеното решение следва да се извърши по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК, като в конкретния случай се
установява, че такова производство действително е било протекло по делото, но
съдът не е бил сезиран с искане за изменение/допълване на решението на СГС за
отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските в размер на 1600
лв., които са били присъдени в полза на ответника по делото. Срокът, в който страната, която иска
изменение/ допълване на решението е едномесечен, като в конкретния случай
същият е изтекъл. Производството по чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК не може да бъде
заменено от друго производство, в настоящия случай от това по чл. 251 ГПК.
Следва да се посочи също така, че тълкуването не обхваща доказателствата, нови факти и приложимия закон. Ето защо, при извършването му е недопустимо е да се правят нови правни изводи, различни от вече изложените в решението.
В допълнение следва да се посочи и че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебния акт. В разглеждания случай обаче подобна неяснота отсъства. Съдебното решение е ясно, тъй като има пълно съответствие между мотивите и диспозитива му. Въззивният съд с решението си се е произнесъл по целия петитум на исковата молба, така както същият е заявен, в която връзка е изложил ясни и обстойни доводи.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице
неяснота в постановеното от него решение, предпоставящо
тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК. Волята на съда е ясно изразена
и няма противоречия между мотиви и диспозитив, поради
което и следва да се остави без уважение искането за тълкуване, като
неоснователно.
По изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Д.П.Ш.
молба с вх. № 152002/20.11.2018г., описана
като такива за тълкуване на влязлото в сила Решение № 6132 по в.гр.д. №
4906/2016г. по описа на СГС, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1.
2.