О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 05.04.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
ВАНЯ
И.
като разгледа
докладваното от съдия И. ч. гр. д. № 112 по описа за
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на С.Н.Т., подадена чрез пълномощника му адв. Н. П., срещу
определение № 444/15.09.2020 г., постановено по гр.д. № 751/2019 г. на РС –
Своге, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото.
В жалбата
се излага възражение срещу извода на районния съд, че ищецът не е изпълнил
указанието да уточни дали продажбата е била предназначена от длъжника и лицето,
с което той договоря, да увреди кредитора. Жалбоподателят сочи, че в исковата
молба изрично е посочил, че оспорваната сделка е предназначена да увреди
кредитора, поради което районният съд незаконосъобразно е оставил исковата
молба без движение с указание за уточняване на обстоятелства, които са били
уточнени още с исковата молба. Сочи също така, че уточнението на това
обстоятелство не е предпоставка за редовност на исковата молба. Настоява
обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С
писмените си отговори ответниците по частната жалба Д.А.Т. и А.Н.Т. оспорват
частната жалба.
За да
се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството
по гр.д. № 751/2019 г. на РС- Своге е образувано по предявен от С.Н.Т. срещу А.Н.Т.
и Д.А.Т. иск за обявяване за относително недействителен на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 132, т. ІІІ,
рег. № 3332, дело № 479/2016 г. на нотариус Антон Чолев, за ½ идеална
част от имота, предмет на този договор.
В
исковата молба са изложени твърдения за наличие на вземане на ищеца срещу
първия ответник, установено с влязло в сила съдебно решение, с което този
ответник е осъден да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, предмет на делба. Ищецът твърди се, че преди влизането в сила
на осъдителното решение, на 28.10.2026 г., с цел да осуети евентуалното
принудително изпълнение върху имуществото си, длъжникът му А.Н.Т. и неговата
съпруга продали на дъщеря си Д.А.Т.
притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, а именно урегулиран
поземлен имот № ХХ-552, в кв. 21 по плана на в.з. „К.”, с. В.Т., заедно с
построената в имота масивна вилна сграда. Твърди, че вследствие на посочената
разпоредителна сделка длъжникът не разполага с друго имущество, което да
удовлетвори вземането на ищеца. Сочи, че разпоредителната сделка уврежда
интересите му, тъй като длъжникът се е лишил от секвестируемо имущество, срещу
което да бъде насочено принудителното изпълнение на възникналите му преди това
парични задължение. Излага твърдение за знание у длъжника, че сделката уврежда
кредитора, както и че същата е била предназначена да го увреди.
С
определението си по чл. 140 от ГПК първоинстанционният съд е оставил исковата
молба без движение с указание до ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението изрично да уточни дали твърди, че продажбата е била предназначена
от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Това
указание е дадено с оглед приетото от съда в мотивната част на определението,
че разпоредителната сделка предхожда по
време възникването на задължението, но в исковата молба не са изложени
твърдения, че длъжникът и купувачът са сключили сделката с намерения да увредят
кредитора.
С
обжалваното определение от 15.09.2020 г. съдът, констатирайки, че в дадения от
него срок ищецът не е изпълнил горното указание, за последиците от което същият
е бил предупреден, е върнал исковата молба и прекратил производството по
делото.
Частната
жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащо на
обжалване определение и в законоустановения срок.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна.
С
исковата молба ищецът е предявил срещу ответниците иск за обявяване
относителната недействителност на сключения между последните договор за
покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот. акт № 132, т. ІІІ, рег. №
3332, дело № 479/2016 г. на нотариус Антон Чолев, за ½ идеална част от
имота, предмет на този договор. В обстоятелствената част на исковата молба са
изложени твърдения за качеството на ищеца на кредитор на прехвърлителя по
сделката /като е посочено основанието, от което произтича вземането му/, както
и за извършеното от длъжника конкретно действие, което го уврежда, а именно
горепосочения договор за покупко-продажба. Така посочените обстоятелства и
заявеният петитум обосновават правна квалификация на предявения иск като такъв
по чл. 135 от ЗЗД. Исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал.1, т.
4 и т. 5 от ГПК – в нея са изложени конкретни твърдения за обстоятелствата,
обосноваващи претенцията за обявяване на относителната недействителност на
атакуваната сделка, а те са: вземане на ищеца и извършена от ответниците
увреждаща го сделка. Излагане на изрично твърдение от ищеца относно фактите,
съставляващи субективни предпоставки на иска по чл. 135 от ЗЗД, а именно знание на длъжника и третото лице за
увреждане, респ. намерение на страните по сделката за увреждане на кредитора,
не е условие за редовност на исковата молба. Преценката коя от двете хипотези –
по ал. 1 или ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД е приложима, се извършва от съда въз
основа на твърденията в исковата молба и представените доказателства относно
времето на извършване на атакуваната сделка спрямо времето на възникване на
вземането. Въз основа на преценката за приложимия фактически състав /по чл.
135, ал. 1 или по ал. 3/ съдът следва да посочи подлежащите на доказване
субективни предпоставки и да разпредели доказателствената тежест, като в първата
хипотеза ищецът следва да докаже знание на длъжника, както и на третото лице
при възмездно разпореждане /освен в случаите на ал. 2/, а във втората хипотеза
– намерение за увреждане на длъжника и
третото лице-съдоговорител. Съдът следва да разпредели тежестта на доказване на
тези факти, независимо дали е налице изрично твърдение в исковата молба, тъй
като те са елемент от фактическия състав на иска. Следва да се прави
разграничение между изложението на обстоятелствата, на които се основава искът
като изискване за редовност на исковата молба, и елементите от фактическия
състав на материално-правната разпоредба, съставляваща правното основание на
предявения иск, които подлежат на доказване. В случая първоинстанционният съд
незаконосъобразно е приел липсата на изложено в исковата молба изрично
твърдение, че атакуваната продажба е била предназначена от длъжника и третото
лице да увреди кредитора, като нередовност на исковата молба, поради което и дадените
указания за посочване на това обстоятелство са незаконосъобразни. Така
посочената субективна предпоставка по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, а именно намерение
на страните по сделката за увреждане на кредитора, съдът следва да посочи в
доклада си по делото чрез разпределяне на доказателствената тежест, а не да
оставя исковата молба без движение с указание да изложи твърдения за това. Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че в исковата молба ищецът
изрично е заявил, че извършената от ответниците сделка е предназначена да
увреди кредитора /стр. 2, абзац предпоследен/, поради което констатацията на
районния съд за липса на такова твърдение е и невярна.
С оглед
на горното, обжалваното определение, с което е върната исковата молба и
производството по делото прекратено, следва да бъде отменено и делото върнато
на районния съд за продължаване на процесуалните действия.
С
оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
444/15.09.2020 г., постановено по гр.д. № 751/2019 г. на РС – Своге, с което е
върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на
Районен съд - Своге за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.