№ 193
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500710 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Сейф - Турс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул.
„Комсомолска“ № 42 и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18,
ет.3, офис 6, против Решение № 260011 от 15.01.2021 г., постановено по гр.
дело № 1057/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е
осъдил на основание чл.55, ал.1, предл.ІІІ, във вр. с чл.89 ал.5, 6 и 8 от Закона
за туризма въззивника да заплати на П. Т. Г. ЕГН ********** от гр. Н., ул.
„Х.К.“ № **, ет.*, сумата от 1320 лв., представляваща направени плащания за
туристически пакет по Договор за организирано туристическо пътуване
№2195/11.01.2020г., прекратен на 09.03.2020г., ведно със законната лихва
считано от 23.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, а на
основание чл.78 ал.1 от ГПК – сумата от 319,47 лв., от които 52,80 лв. –
държавна такса, съразмерно на уважения размер на иска и сумата от 266,67
лв. – адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от първоначално
предявения иск, като е отхвърлил възражението на въззивника срещу
въззиваемата за прихващане със сумата от 1320 лв., представляваща
1
неустойка при отказ от пътуване по чл.12 т.4 от договор за организирано
туристическо пътуване № 2195 от 11.01.2020г. и е осъдил на основание чл.78
ал.4 от ГПК въззиваемата да заплати на въззивника сумата от 110 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокат.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, като го намира за неправилно. Излага съображения.
Моли съда за отмяна на решението и отхвърляне на предявената претенция.
Твърди, че искът е преждевременно предявен. Счита, че не следва да се
присъжда мораторна лихва.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от адвокат С. Каров, с който счита, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно досежно присъденото обезщетение, като
претендира разноски съобразно подадената частна жалба. Излага
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Производството пред Районен съд –Несебър е с правно основание
чл.55,ал.1, предл.3-то от ЗЗД.
При извършена проверка за валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред Районен съд- Несебър е образувано по
предявени искови претенции на П. Т. Г. срещу „Сейф - Турс“ ЕООД, за
присъждане на сумата от 1320 лева, представляваща плащания по договор за
туристическо пътуване, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата сочи, че на 11.01.2020г. предплатила по три ваучера сумата от 660
лева на ответното дружество за организирано туристическо пътуване до
Мадрид- Гранада с междинно прекачване на Бергамо- Севиля.
Твърди, че пътуването е следвало да се осъществи на 16.03.2020г. и да
2
приключи на 20.03.2020г. с кацане в гр.София, чрез авиокомпания ,,Ryanair”.
Излага, че на 11.02.2020г. довнесла още 1320 лева, в офиса на туроператора,
за което страните подписали договор № 2195 от тази дата. Пояснява, че
сумите били предназначени за нея, с. й А. Г. и м. й- Т.В.. Излага съображения,
че поради развилата се епидемия от ,,коронавирус”, на 02.03.2020г. посетила
офиса на ответника в гр.Бургас и поискала отсрочване на пътуването за по-
късна дата, но й било отказано. Посочва, че на 09.03.2020г. отново посетила
офиса на дружеството и заявила, че желае прекратяване на договора и
възстановяване на паричните суми. Излага, че й било отказано, поради което
сигнализирала КЗП- Бургас и РП- Бургас. Навежда доводи, че въпреки това,
сумата не й била възстановена. Ищцата заявява, че на основание чл.89,ал.5 от
Закона за туризма имала право да прекрати договора поради непреодолими и
извънредни обстоятелства. С оглед изложените обстоятелства, моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба, с която искът се оспорва. Акцентира се върху разпоредбата на чл.25 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване
на последиците. Сочи се, че към 09.03.2020г. в Испания и България не е било
обявено бедствено положение. Твърди се,че е приложима разпоредбата на
чл.12.4 от ОУ на договора- отказ от пътуване в ,,последния момент”, при
която пътуващият дължи неустойка в размер на цялата внесена сума. Оспорва
се обстоятелството, че сумата от 1980 лева е получена от дружеството, като
се развиват съображения, че ваучерите са закупени чрез ,,Грабо Медия”АД и
в системата на дружеството фигурират като ,,невалидни”. Прави се
възражение за прихващане с претендираната неустойка. Възразява се по
отношение на датата, от която се претендира лихва. Иска се отхвърляне на
исковите претенции.
Представено по делото е копие от договор за организирано
туристическо пътуване № 2195, сключен на 11.02.2020г., ведно с Общи
условия, неразделна част от договора(л.8-л.12), с който ,,СЕЙФ ТУРС“ЕООД
се задължило да организира и проведе екскурзия с обща цена по определен
маршрут- Мадрид –Милано- Севиля- Малага- Гранада.
Предвидено е в т.1.3 и т.1.4 от договора, задължение на туроператора
3
да осигури отпътуване със самолет на 16.03.2020г. по дестинацията София-
Бергамо и Бергамо- Севиля, а на 20.03.2020г.- полет по дестинацията Мадрид-
София. Съгласно т.1.5 от договора, туроператорът се задължил да осигури
нощувки в хотели в Севиля, Коста дел сол и Мадрид, както и определен брой
хранения. Определената обща цена на туристическата услуга възлиза на
стойност 1980 лева (т.1.6 от договора).
С жалба, подадена на 09.03.2020г. (преди да започне изпълнението на
туристическия пакет на 16.03.2020г.) в офиса на ,,Сейф - Турс“ ЕООД(л.12 от
гр.д№1890/2020г. по описа на БРС), П.Г. е направила изявление за
прекратяване на договора, с искане заплатените суми да бъдат върнати. В
жалбата се посочва, че ищцата е претърпяла онкологично заболяване и не
желае да пътува до Испания, с оглед престоя от 4-5 часа в Милано-
Бергамо(Италия) и наложената карантина към онзи момент в посочения
район.
Приложени по делото са копия от отчет по сметка, информация за
полет и фактура (л.13-л.18 от гр.д.№1057/20 по описа на НРС).
Според чл.1б от договора, общата цена на туристическата услуга е в
размер на 1980 лева. Безспорно е установено по делото, че част от цялата
цена в размер на 660 лева е заплатена към ,,Грабо Медия“АД под формата на
ваучери (чл.1.8 от договора) и тази сума е върната на П.Г. от посоченото
търговско дружество(отчет по сметка- л.13). Сумата от 1320 лева е заплатена
от ищцата на ,,Сейф - Турс“ ЕООД на 11.02.2020г.(фискален бон- л.8 от гр.д.
№1980/2020г. на БРС).
С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото са ангажирани
гласни доказателства. В показанията си свидетелят Д.Н. (съжителстващ на
семейни начала с П.Г.) заявява, че плановете на ищцата през януари 2020г.
били за осъществяване на екскурзия по посочения маршрут. Първоначално
направила авансово плащане, а след това заплатила цялата сума. След
разпространената в медиите информация за епидемия, свидетелят посъветвал
Г. да отложи пътуването, с оглед здравословното й състояние и възрастта на
м. й. Последвали разговори с туристическата агенция. На 09.03.2020г., Н.
придружил ищцата до офиса на ,,Сейф - Турс“ ЕООД, където се състояла
среща с управителя на ответното дружество. Поради отказ за връщане на
4
парите и отлагане на екскурзията, Г. подала жалба, че се отказва от
пътуването поради пандемията.
Свидетелката К.В., организатор в ,,Сейф - Турс“ ЕООД, заявява, че
познавала П.Г.. Посочва, че още в началото на м. март, повлияна от
изнесената в медиите информация, последната направила устен отказ от
пътуването, като впоследствие, чрез писмено изявление прекратила договора.
Свидетелката пояснява, че туристическата компания закупувала винаги
поименни билети, а промените се заплащали съгласно тарифата на
съответната авиокомпания(115 евро -,,Ryanair”). Твърди, че екскурзията по
посочените дестинации се състояла.
В проведено открито съдебно заседание на 05.01.2021г., е направен
отказ от иска за разликата от сумата от 1320 лева до първоначално
предявения размер от 1980 лева, поради възстановени внесените 660 лева
чрез ,,Грабо БГ“. С оглед направения отказ от иска, производството по делото
е прекратено на основание чл.233 от ГПК, в частта на предявения иск за
сумата над 1320 лева до сумата от 1980 лева.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от правна страна, следното:
Пакетните туристически пътувания обхващат всички продажби,
включващи два или повече различни видове пътнически услуги за едно и
също пътуване или ваканция, за които е сключен един- единствен договор с
доставчик.
В конкретния случай, договорът за организирано туристическо
пътуване №2195, сключен на 11.02.2020г. включва всички елементи на
,,договор за туристически пакет“ съгласно §1,т.92 от ДР на Закона за туризма.
Страните са обвързани от процесния договор за туристически пакет, сключен
при общи условия, по който ищцата има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество има качеството на
туроператор и на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
За правоотношението е приложим Законът за туризма, който след
2018 г. е изменен в съответствие с Директива (ЕС) 2015/ 2302 на Европейския
5
парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически
пътувания и свързаните с тях пътнически услуги - изрично с новата норма на
чл. 89, ал. 5 от ЗТ е регламентирано, че пътуващият има право да прекрати
договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на
същия, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на
непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в
мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до
дестинацията. На основание нормата на ал. 6 от горецитираната разпоредба,
при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5,
пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
обезщетение.
Спорно пред настоящата инстанция, с оглед наведените във
въззивната жалба доводи е обстоятелството дали въззиваемата(ищца) е имала
право да прекрати договора по реда на чл.89, ал.5 от Закона за туризма.
Нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ не изисква невъзможност да се
предостави туристическата услуга или установена забрана за пътуване, а
следва да е налице единствено значително затрудняване изпълнението на
туристическия пакет. Създалата се ситуация подлежи на конкретна преценка,
но тази преценка принадлежи само на пътуващия и същият има право да
избира дали при възникналата ситуация да пътува или да се откаже от
пътуването, като нормата на чл. 89, ал. 5 ЗТ му дава право при отказ от
пътуването да се освободи от задължението за неустойка. Прекратяването на
договора по реда на чл. 89, ал. 5 вр. ал. 6 от ЗТ изисква установяване
наличието на действащ договор, незапочнало изпълнение на туристическия
пакет, наличие на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на
дестинация или близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет. Затова на изследване се поставя въпросът относно
съдържанието на понятието "непреодолими и извънредни обстоятелства", с
което борави законът. Тази норма транспонира разпоредба на чл. 12 от
Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните
туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на
Регламент № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета и за
6
отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета, което обосновава приложимост
на постановките й.
В пар. 31 от Преамбюла на посочената Директива е разписано, че
пътуващите следва да имат и право да прекратяват договора за пакетно
туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато
изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен
от непредотвратими и извънредни обстоятелства, което може да включва
например война, други сериозни проблеми със сигурността, като
терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище
на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като
наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят
невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в
договора за пакетно туристическо пътуване.
Изброяването е примерно, но с оглед на конкретно сочените
обстоятелства, няма съмнение, че като извънредни и непреодолими
обстоятелства могат да се квалифицират именно случаи на наличие на
сериозна болест на мястото на пътуване, поставящо в риск човешкото здраве.
Това поставя въпроса дали такъв риск в дестинацията на пътуването е бил
наличен към 09.03.2020 г., когато ищцата е отправила изявлението си за
прекратяване на договора.
На официалния си сайт, МВнР обявява съответните нива на риск за
пътуванията в различни държави. Към горепосочения период, Външно
министерство е направило степенуване на нивата на риск на пътуванията в
определени държави, като определя 5-то ниво като най-рисково. Нивата на
риск към посочения момент са въведени за най-рисковите държави, както
следва: Ниво 5 –Китай, Иран; Ниво 4 – Бангладеш, Индия, Малдиви, Непал,
Шри Ланка, Испания, Италия, Северна Корея (КНДР), Република Корея,
Обединено кралство; Ниво 3 – Швейцария, Норвегия, Швеция, Нидерландия,
Дания, Белгия, Австрия, Франция, Япония, Германия.
Според чл. 3, т. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския
парламент и на Съвета „непредотвратими и извънредни обстоятелства“
означава ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази
ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при
7
вземането на всички разумни мерки. Българският закон преповтаря тази
дефиниция.
Както бе посочено, МВнР е дало предупреждение за въздържане от
пътувания, поради риск от разрастване на пандемията. При тази ситуация е
очевидно, че се затруднява изпълнението на туристическия пакет. Повишен е
рискът за живота и здравето на пътуващите. Касае се за извънредна ситуация,
която е извън контрола на страната.
Според чл. 3, т. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския
парламент и на Съвета „непредотвратими и извънредни обстоятелства“
означава ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази
ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при
вземането на всички разумни мерки. Българският закон преповтаря тази
дефиниция. Легална дефиниция на "непреодолими и извънредни
обстоятелства" е дадена в нормата на § 68д от ДР на ЗТ – това са
обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях,
и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били
предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване.
Публично и общоизвестни са обстоятелствата, че още в началото на м.
02. 2020 г. СЗО публикува Стратегически план за подготвеност и реакция
относно ковид 19, който има за цел да се спре по- нататъшното предаване на
вируса в Китай и други страни и да се смекчи въздействието на заразата във
всички страни, и в който се отправя призив за мобилизирането на
финансиране с цел създаване на международна координация и подкрепа за
операциите, засилване на националните усилия за подготвеност и реакция и
ускоряване на приоритетните научни изследвания и иновации, т.е още през
февруари 2020 г. в световен план е прието, че ковид-19 е потенциална заплаха
от извънреден характер за здравето на хората и че има "сериозна опасност
коронавирусът от 2019 г. да се разпространи и в други страни по света" и да
прерасне в пандемия, каквато официално е била обявена от СЗО на 11.03.2020
г.
Не се спори и е ноторно известно, че в началото на месец март
зачестяват новините за бързо разпространение в света на коронавирусната
инфекция COVID – 19 и за нарастващ брой на заразените от този вирус и
8
починали лица в Италия, както и на официална информация, че възрастните
хора и тези със съпътстващи заболявания са изложени на по-голям риск. Във
връзка с разпространението в Италия на този коронавирус (COVID-19) още на
23.02.2020 г. Министерството на външните работи на България повишава
индекса на риска при пътуване до страната на ниво 4: "предупреждение за
преустановяване на пътуванията в цялата страна, освен при крайна
необходимост" - Error! Hyperlink reference not valid. Така посочената
информация води на извод, че към м. 03. 2020 г. е започнало бързо
разпространение на заболяване, което е заплашвало да се превърне в
"пандемия", като е препоръчано пътуването към определени страни да се
извършва само при крайна нужда. Ситуацията от този момент е започнала да
се развивала изключително бързо и непредвидимо.
Съдът намира за установено по делото, че данните от началото на месец
март 2020 г. за силното разпространение на коронавирусната инфекция на
територията на Италия и Испания, съпътствани от обявения от МВнР на РБ
индекс 4 на риска при пътуване до посочените държави и последвалото
обявено извънредно положение в нашата страна, представляват именно
такива извънредни непреодолими обстоятелства – налице са сериозни
рискове за човешкото здраве, произтичащи от огнище на сериозна болест на
територията на държава, в която се прави трансфер, като с оглед
здравословното състояние на ищцата (онкологично заболяване), тези рискове
се приемат за значителни.
Към момента на изявлението за прекратяване на договора не е налице
изменение на обявеното пътуване на 16.03.2020 г., предвиждащо трансфер в
Италия, по дестинацията София- Бергамо и Бергамо- Севиля, (на 20.03.2020г.-
полет по дестинацията – Мадрид – София), което налага престой на
пътуващите на територията на летището, в затворено помещение в
продължение на сравнително некратък период от време, предполагащ контакт
с летищния персонал и други пътуващи. При тези обстоятелства липсват
данни, въз основа на които да се приеме, че е елиминиран рискът от
разпространяване и заразяване с инфекциозното заболяване с епидемично
разпространение. Действително приложимите към процесното
правоотношение общи условия към договора на страните за туристически
пакет установяват, че при отказ от пътуване, заявено с договор в ,,последния
9
момент“- до 7 дни преди датата на отпътуването, се удържа неустойка в
размер на цялата внесена сума, но тази клауза на общите условия противоречи
на императивна законова норма - чл. 89, ал. 5 и 6 от ЗТ/, поради което е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Освен това, тази клауза
на общите условия, която не е индивидуално уговорена договорна клауза, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4 от ЗЗП, тъй като позволява на
търговеца да задържи заплатени от потребителя суми, в случай че последният
откаже да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на
потребителя да получи обезщетение на същата стойност при неизпълнение на
договора от страна на търговеца. Изложеното е и основание за нищожност по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
По тези съображения съдът приема, че за ищцата е съществувало
валидно правно основание да прекрати едностранно процесния договор от
11.01.2020г. (чл. 89, ал. 5 от ЗТ), като за туроператорът не е налице основание
за задържане на заплатената от нея цена, която следва да върне на основание
чл. 89, ал. 6 от ЗТ. Без значение с оглед основанието за прекратяване на
договора е соченото от въззивника (ответник), че е направил разходи, защото
чл. 89, ал. 6 от ЗТ предвижда връщане на всички плащания, извършени от
потребителя, без да държи сметка какви плащания е направил туроператорът
към други лица.
На следващо място, с оглед наведените от въззвника довод, следва да
се отбележи, че към настоящия случай не намира приложение и хипотезата
на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците. Разпоредбата предвижда, че туроператор, който трябва да
възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е
било отменено до 31 декември 2020 г. поради разпространението на COVID-
19, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума, а ако
пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за
туристически пакет – заместител, между туроператора и пътуващия,
туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на
пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово
име,т.е., основната предпоставка за приложението на този текст е отмяна на
пътуването поради разпространението на COVID-19.
10
Първоинстанционният съд е извършил правилна и обоснована
преценка, с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото,
установил е релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото
от фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от въззивната
инстанция.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да бъде уважено искането на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото пред
настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26001 от 15.01.2021г., постановено по
гр.д. № 1057/2020г. на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА „Сейф - Турс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Комсомолска“ № 42, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Т. Г. ЕГН ********** от гр. Н., ул. „Х.К.“ № **, ет.*, сумата
от 300лв.(триста лева), представляваща сторените по делото пред настоящата
инстанция съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11