РЕШЕНИЕ
№ 499
Плевен, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд – Плевен, I-ви състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова |
|
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова административно дело № 899 по описа на
административен съд –Плевен за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано по жалба подадена от П.Б.Г. ***, чрез адв.Т.Д. против Ревизионен
акт № Р-04001521006625-091-001/29.07.2022г. издаден от М.И.Д., Началник сектор,
възложил ревизията и И.С.-Ч., на длъжност Главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №225/03.12.2018г. на ИД Директор
на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново, в частта, в която да установени
посочените в Ревизионния акт задължения за внасяне на данък по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за отчетни периоди както
следва 01.01.2016г.- 31.12.2016г. , 01.01.2017-31.12.2017г.
01.01.2018-31.12.2018г и 01.01.2019-31.12.2019г., потвърден с Решение № 94/ 13
.10.2022г. издадено от Б.Н., Директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП В.
Търново. В жалбата се твърди, че ревизията обхваща периода от
01.01.2016-31.12.2020г. за задължения за данък по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Твърди се, че производството е
проведено по чл. 122 и сл. от ДОПК, като органите по приходите са установили
наличие на обстоятелства по чл. 122 ал.1 т. 7 от ДОПК. Твърди се,ч е за
отчетните периоди 2016-2019г. са установени задължения за внасяне и са
начислени лихви върху тях, а за отчетната 2020г. за периода 01.01.2020г.-
31.12.2020г. не са установени такива, поради което ревизионния акт в частта по
отношение отчетната 2020г. не е обжалван по административен ред и в тази част е
влязъл в законна сила. В жалбата са наведени доводи, че органът
незаконосъобразно е провел ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, поради
отсъствие на посочената в ревизионния доклад предпоставка по чл. 122 ал. т. 7
от ДОПК.Оспорва констатацията в РА и РД, в частта, в която органът по приходите
не са приели, че сумите по представените по жалбоподателката 4 бр. договори за
дарения, сключени с М.Т.М. са действително получени от нея, както и оспорва
твърдението, че направените дарения не представляват обичайни такива. Твърди
се, че въз основа на тези констатации, сумите по даренията неоснователно и
незаконосъобразно не са отразени в приходната част на паричния поток на
жалбоподателката, като по този начин незаконосъобразно е определена данъчната
основа.Твърди се, че в хода на ревизията, в отговор на искане за деклариране на
начално салдо в проверявания период и за деклариране на приходи и разходи в
периода на ревизията е бил подаден писмен отговор, в който подробно са били
посочени всички източници на доходи в периода на ревизията и източници на
доходи, формиращи началното салдо към датата 0101.2016г. , а отделно от това са
били посочени и разходите на ревизираното лице.Твърди се, че към 01.01.2016 П.Г.
е декларирала начално салдо налични парични средства в брой 19 800 лв, за които
е представила доказателства – копия от два броя договори за дарение от
22.12.2014г. и 29.06.2015г., сключени с М.Т.М.. Твърди се, че в РД, РА и
Решението на директора на ЦУ на НАП последователно се поддържа, че причината че
тези дарения, както и извършените впоследствие на дати 26.10.2017г. и на
01.10.2018г. дарения не са декларирани по реда на чл. 49 ал.3 от ЗМДТ, нито от
жалбоподателката, нито от дарителя, поради което не е доказана реалността на
даренията тъй като жалбоподателката не е представила доказателства, че е
притежавала въпросната сума в дома си към тази дата. Твърди се, че органите по
приходите не са приели като приходи сумите по даренията, поради това че липсват
доказателства за авторите на договорите и същите нямат достоверна дата.
Позовава се на разпоредбата на чл. 181 ал.1 от ГПК, съгласно която частният
документ има достоверна дата от деня на смъртта, а в случая дарителят е починал
на 14.03.2020г., поради което за достоверна дата следва да се приеме датата на
смъртта.Излага доводи, че органите по приходите не са ангажирали доказателства
за наличието на основанията по чл. 122 ал.1 от ДОПК. Излага,доводи, че в случая
получените от жалбоподателката суми по дарение представляват обичайни подаръци
и предвид разпоредбата на чл. 49 ал. 4 от ЗМДТ във вр. с чл. 48 ал.1 от ЗМДТ не
е възникнало задължение за деклариране и облагане с данък. Прави възражение,
във връзка с констатацията, че дарителят не е разполагал със средства да
извърши посочените дарения, че
Дарителят към момента на издаване на заповедта за възлагане на ревизия е
починал и единствено той е отговорен за опазването и съхраняването на документи
обосноваващи доходите му през годините и тяхното деклариране Оспорва, приетото
от ревизията начално салдо към 01.01.2016г. в частта за сумата над 5000 лв до
размера, деклариран от жалбоподателката, а именно 19800 лв, както и
изключването от приходната част на паричния поток на сумите, получени по
четирите броя договори за дарения в общ размер на сумата от 39 600лв. , която
обща сума неправилно е изключена от приходната част на паричния поток. Твърди
се, че неправилно в разходната част на паричния поток при съпоставка на приходи
и разходи на всяка една от годините разходите за комунални разходи, разходи за
подобрения на недвижимо имущество, разходи за екскурзии и пътувания, за данъци,
осигурителни вноски и публични задължения, здравни и медицински разходи и други
разходи. Твърди се, че задълженото лице е представило писмени обяснения, като
изрично е посочила, че годишните и разходи за живот съответстват на официалните
данни на НСИ за едно лице, т.е. П. Г. е декларирала годишните си разходи както
следва : 2016г.- 4699 лв, 2017г.-5161 лв, 2018г.-5710 лв, 2019г.- 6158лв,
2020-6173 лв. Твърди се, че в РД необективно при съпоставка на приходите е
прието декларираните от Г. разходи за издръжка и живот в декларираните размери,
но отделно от тях, в нарушение на принципа за обективност, прогласен в чл. 3 от ДОПК са добавили и допълнително, в отделни пера комунални разходи, разходи за
подобрения на недвижимо имущество, разходи за екскурзии и пътувания, разходи за
данъци, осигурителни вноски и публични задължения, здравни и медицински разходи
и др. разходи посочени в т. 15,16,22,23,25 и 28 от таблиците в РД за съпоставка
на приходи и разходи.Твърди се, че този подход е необективен, тъй като
увеличава разходната част на паричния поток необоснован, тъй като официалната
статистика на която жалбоподателката се е позовала и която е приета от органите
по приходите за обективна досежно размера, включва посочените в т.
15,16,22,23,25 и 28 от таблиците в РД разходи в общия размер на разходите за
издръжка и живот на едно лице,а отделянето им като допълнителни разходи по
отделни пера е неправилно незаконосъобразно и необективно и единствено цели
увеличаване на разходната част, което нарушава и ограничава правото на защита
на жалбоподателя. На следващо място, оспорва законосъобразността на РД и РА, в
частта в която органите по приходите са приели въз основа на предоставената от
куриерски фирми „Спиди“ АД и „Еконт експрес“ ООД информация, че ревизираното
лице е извършило разходи за заплащане на наложени платежи за получени от нея
пратки, които суми са включени в разходната част на паричния поток, а именно за
2016г.- 7927,23лв, от които 2082,24 лв към Спиди АД и 5844,99 лв към Еконт
Експрес ООД, за 2017г.-8077,83 лв, от които 2448,56 лв към „Спиди“ АД и 5629,27
лв към „Еконт експрес“ ООД, за 2018г. 10907,87 лв, от които 3620,67 лв към
„Спиди“ АД и 7287,20 лв към „Еконт експрес“ ООД, за 2019г.- 5818,88 лв, от
които 3075,58 лв към „Спиди“АД и 2743,10 лв към „Еконт експрес“ ООД.Твърди
се,че преди да бъдат включени в разходната част на паричния поток тези суми, органите
по приходите превратно, само въз основа на предоставената от двете куриерски
фирми информация са приели, че посочените суми са били платени от ревизираното
лице, което е послужило за позоваване и доказване на обстоятелството по чл. 122
ал.1 т. 7 от ДОПК. Твърди се, че неправилно адм. орган е приел, че получените
по електронен път файлове във формат EXEL куриерските дружества са годни
доказателства редовни и допустими на осн. чл. 59 ал.1 т.4 от ДОПК, тъй като
представляват електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис,
съдържащи подробна информация за всички изпратени и получени пратки от П. Г.,
извлечена от базата им данни, генерирана в реално време, а авторството на
електронните изявление са установява от добавените електронни подписи.Оспорва
законосъобразността на РА в частта, в която са приети за извършени разходи за
заплащане на наложени платежи на пратки в размер на сумата от 32 731,61 лв . В
заключение прави искане съдът да отмени РА №
Р-04001521006625-091-001/29.07.2022г. издаден от М. Д. Началник сектор,
възложил ревизията и Ив. Д. С.-Ч. на длъжност Главен инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, като незаконосъобразен.Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът в дадения срок не е представил писмен отговор. В съдебно
заседание се представлява от юрк. Х. , който оспорва жалбата. По делото е
представена писмена защита, в която се изразява становище, че обжалвания
ревизионен акт е законосъобразен, поради което жалбата е неоснователна. Твърди,
че са налице основанията за протичане на ревизията по особения ред за облагане,
предвиден в разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК, като наличието на основанията
по чл. 122 ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.Изразява становище
съдът да не кредитира първия вариант на заключението на ВЛ.Твърди, че са
събрани достатъчно доказателства, които да установят получаването на пратки от
лицето. Твърди, че възраженията на жалбоподателката по отношение на салдото, с
което завършва 2016г следва да се включи като начално салдо за 2017 са
неоснователни.Твърд, че извършените съпоставки не представляват изследване на
движение на паричните средства в брой- парични потоци, а сравнение между
стойността на имуществото на лицето с размера на декларираните приходи, доходи,
източни;и на формиране на лицето с размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от его. Твърди, че получения при съпоставката резултат не представлява
налични парични средства/ в брой/ или липса на такива, а отразява изменението
на имуществото на лицето, в това число на паричните средства за съответната
година.Прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана и да
потвърди РА № Р-0100152100625-091-001/29.07.2022г. на ТД на НАП В. Търново,
потвърден к Решение № 94/13.10.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП В.Търново,
като законосъобразен Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните и закона, намира за установено следното:
Ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № Р –
04001521006625-020-001/25.11.2021 г., изменена със ЗВР № Р–
04001521006625-020-002/08.03.2022 г., изменена със ЗВР Р– 04001521006625-020-003/06.04.2022/стр.
86-92/,издадени от началник сектор при ТД на НАП В.Търново , с които е
възложено извършване на ревизия на П П.Б.Г. ЕГН********** за установяване на
задължения за данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ периода от
01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. Видно от посочените по-горе заповеди е, че
ревизията е възложена да бъде извършена от Т.Ч.- Главен инспектор по
приходите/ръководител на ревизията/ и А.М.И.- инспектор по приходите.Видно от
представената на стр. 99 от делото Заповед № 301/11.07.2022г. е , че Т.Ч. е
преназначен на длъжност Директор на дирекция в ТД на НАП В. Търново, считано от
11.07.2022г. Видно от Решение № Р – 04001521006625-098-001/22.07.2022г. на
Началник на сектор при ТД на НАП В. Търново е, че на осн. чл. 3 от ДОПК, поради
преназначаването на Ч. на длъжност Директор на Дирекция Контрол , и със Заповед
№ 365/20.07.2022г. на Директора на ТД на НАП В. Търново И.Ч. е определена да
изпълнява функциите на ръководител екип- ръководител на ревизии на мястото на
Т. Ч., на осн. чл. 7 ал.3 от ДОПК във връзка с промяна на служебните
правоотношения на Т.Ч. – ГИП, водещи до промяна в компетентността на органа по
приходите е иззел разглеждането и решаването на Р – 04001521006625 свързан с П.Б.Г.
от Т.Д. Ч. и са възложени правомощията по извършване на И. Д. С.-Ч. при ТД на
НАП В. Търново, в качеството на ръководител на ревизията. Видно от представените към
административната преписка разписки, заповедите са връчени лично на
проверяваното лице.
Видно от представената на стр. 100 от делото Заповед № 62/20.07.2022г. на
Директора на НАП В.Търново е, че е изменена заповед № 1331/29.11.2021г. на
Директора на ТД на НАП В.Търново за определяне на органи по приходите, които да
изпълняват функции на ръководители на екипи- ръководители на ревизии, съгл. чл.
113 ал.1 т.2 и чл. 119 ал.2 от ДОПК за периода 01.12.2021г.- 30.11.2023г., в
частта за ТД на НАП В. Търново, като на мястото на Т.Д. Ч.. Главен инспектор по
приходите се вписва И. Д. С.-Ч.- главен инспектор п приходите в отдел „Ревизии“
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП В. Търново. По делото е представена Заповед №
1346/29.11.2021г./ стр. 101/, с която е допълнена Заповед № 1270/15.11.2021г.
на Директора на ТД на НАП В.Търново, с която е наредено органите по приходите
определени със Заповед № 1270/15.11.2021г. да възлагат ревизии съгласно чл.112
ал.2 т.1 от ДОПК да упражняват правомощията по чл. 7 ал.3 от ДОПК.Представена е
и / стр.102/ Заповед № 1270/15.11.2021г., с която са определени органите по
приходите, компетентни по чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК да издават заповеди за
възлагане на ревизиии. Видно от същата е, че М. Д. на длъжност началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП В. Търново е компетентна да издава заповеди за
възлагане на ревизии.
Във връзка с искане № Р –04001521006625-040-001/07.12.2021 г. за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице/ стр. 104/, от П.
Б.Г. са представени писмени обяснения/ стр. 111/, съгласно които от
проверяваното лице, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г., е декларирано
следното: семейно положение неомъжена, има едно дете Т.Ц. П., родена на ***г.,
месторабота „Тера Гард“ ЕООД като в момента е в отпуск по майчинство. Лицето е
декларирало, че за периода 01.01.2016г.- 31.12.2020г. е получавала доходи от
следните източници : трудово възнаграждение по Трудов договор № 8/25.09.2019г.,
сключен между П. Г. и „Тера Гард“ ЕООД с основно трудово възнаграждение 560лв
месечно, парични обезщетения по КСО за майчинство, получена продажна цена по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имоти от 21.05.2020 в
размер на 150 000 лв на дата 26.05.2020г., дарения по договори от 22.12.2014г.-
29.06.2015, 26.10.2017г. и 01.10.2018г., издръжка от родителите и. Посочила е,
че за периода 01.01.2016 311.2.2020 г. е придобила недвижими имоти- При
ревизията се установи, че П.Г. е придобила следните недвижими имоти:
- на 21.12.2018 г. е придобила недвижим имот- УПИ с площ 850 кв.м находящ
се в гр. Койнаре, ул. Девети IX № 73, заедно с построената в него жилищна
сграда с площ 64 кв.м. на № 117/21.12.2018 г., том 5, per. № 5714, дело 684 от
2018 г. за сумата от 8905,30 лв
- на 06.12..2019 г е придобила поземлен имот, нива с площ 5139 кв.м., земя
трета категория находяща се в с Алтимир.общ Бяла Слатина, обл. Враца, НА
№113,том 4, per. № 5007, дело 673 от 2019 г., за сумата от 2570,00 лв
- на 03.02.2020 г. е придобила поземлен имот, нива с площ 37173 кв.м., земя
четвърта категория находяща се в с. Галиче. общ. Бяла Слатина, обл. Враца. м.
„Старите лозя“ с НА №49.том 1, per. № 455. дело 49 от 03.02.2020 г., за сумата
от 4920,00 лв
-на 03.02.2020 г. с НА №48.том 1, peг. № 450, дело 48 от 03.02.2020 г., е
придобила :
19/40 ид.ч. от поземлен имот, нива с площ 35614 кв.м. трета категория,
трайно предназначение на територията : земеделска, намираща се в м. „Тево
дърво“ в землището на с. Галиче, общ.Б.Слатина за сумата 2000 лв.
19/40 ид.ч. от поземлен имот, нива с площ 15898 кв.м , земя трета категория
находяща се в с. Галиче, общ Бяла Слатина, обл. Враца,в м. Кочов Пелин“ за
сумата 1280 лв
19/30 ид.ч. от поземлен имот, нива в м. „Турски горун“ в землището на
с.Галиче общ.Б.Слатина, цялата от 27631 кв.м. за сумата 1820 лв
19/30 ид.ч. от поземлен имот-нива в м. „Тево дърво“, цялата от 20003 кв.м.
за сумата 1700лв,
- на 03.02.2020 г. е придобила по дарение 1/ 40 ид. част от поземлен имот,
нива с площ 35615 кв. м., находяща се в местността " Тево дърво", с.
Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца и 1/40 ид. част от поземлен имот, нива с
площ 15898 кв. м. . находяща се в местността "Кочов пчелин", с.
Галиче, общ. Бяла Слатина,обл. Враца: 1/30 ид. част от поземлен имот, нива с
площ 27631 кв. м., няходяща се в местността "Турски горун", с.
Галиче, общ Бяла Слатина, обл. Враца: 1/30 ид. част от поземлен имот, нива с
площ 20003 кв.м., намираща се в местността " Тево дърво", с. Галиче.
общ. Бяла Слатина, обл. Враца
- на 15.12.2020 г. е придобила по дарение на 1/2 ид. ч. от самостоятелен
обект в сграда, находящ се в гр. Червен бряг, ул. Христо Ботев , бл.
"Искър”, вх. А, ет. 1, с предназначение: за търговска дейност с площ 36,72
кв.м., НА за дарение №200,том 5, per. № 3653, дело 589 от 15.12.2020 г.
Заявила е, че в периода попадащ в обхвата на ревизията е придобила още един
недвижим имот за сумата около 5000 лв, който към настоящия момент не е нейна
собственост и няма данни за него. Представила е справка от Агенцията по
вписванията. Заявила е, че не притежава движимо имущество, няма започнати
строежи, не е придобивала МПС или посочените в т.6 от искането вещи., нене
прехвърляла собственост върху МПС или посочените в т. 7 от искането вещи. Не е
придобивала или прехвърлила дялово участие в търговски дружества. В т. 12 е
посочила, че в периода на проверката не е получавала заеми или лизинги.
Приложила е извадка от аналитичен регистър на „Поли авангард“ ЕООД , и разчети
със собственици, съдържащи данни за осигуряването и в това дружество, на което
е едноличен собственик и управител. Дружеството е осъществявало дейност до
31.08.2016г. и фактически не е реализирало печалба.Съдружник е в още едно
дружество- „Заложна къща К и П корект“ ООД, което от регистрирането си до настоящия
момент не е осъществявало дейност. Заявила е, че в периода на проверката е
пътувала веднъж в чужбина, за което не е извършила лични разходи, а разходите
са били поети от бащата на детето. Декларирала е, начални салда парични
средства в брой за началото на всяка година в периода 01.10.2016-31.12.2020г.
както следва : 01.01.2016г.- 19800 лв, 01.01.2017г.- 15101 лв, 01.01.2018-19840
лв, 01.01.2019г.- 10123,70 в, 01.01.2020г.- 2370 лв. Декларирала е, че
годишните и разходи за издръжка и живот в периода 01.01.2016г.- 31.12.2020г.
съответстват на данните на НСИ за едно лице, тъй като в посочения период е
живяла с родителите си, които са поемали разходите за домакинството, а именно
2016г.- 4699лв, 2017г.- 5161лв, 2018г.- 5710 лв, 2019г.- 6158 лв и 2020г. 6173лв.Декларирала
е, че освен разходите за издръжката си по т.19 от искането е извършила и други
разходи за закупуване на недвижими имоти, които са включени в таблицата по т.
19 от искането не е извършила. Към отговора са представени нотариални актове за
покупко-продажба и дарение, справка от Агенцията по вписванията, предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, преводно нареждане за сумата 150
000 лв, за покупка на зем. земя по договор от 21.05.2020г. 141,460 с наредител
Агро Тера груп с получател П.Б.Г., движение по сметката на П.Г., три броя
договора за дарение – от 26.10.2017г., 01.10.2018г., 22.12.2014г. и
29.06.2015г., сключени между М.Т.М. като дарител и П.Б.Г. като надарен за
сумата 9900лв за всеки договор.
По делото е представено искане за представяне на документи № Р
–04001521006625-040-002/18.03.2022г./ стр. 136 от делото/ във връзка с което П.
Г. е отговорила, че по отношение на декларираните от нея налични парични
средства в брой към дата 01.01 на съответните години за периода 2016-2020г. ,
сумите са били налични в брой, в домът и в гр.Ч.Бряг. По отношение на
посочените в искането задгранични пътувания е заявила, че е придружавала
приятеля си по негова работа и не е извършила разходи с лични средства, с
изключение на пътуванията на 27.09.2018г., когато е пътувала до Република
Гърция придружавайки приятеля си, като е извършила разходи с лични средства за
това пътуване в размер на 500 лв, и на 17.10.2019г. е пътувала до Република
Сърбия, придружавайки приятеля си, като е извършила разходи с лични средства в
размер на 300 лв.
По делото е представено искане за представяне на документи № Р
–04001521006625-040-003/22.03.2022г./ стр. 139 от делото/ във връзка с което П.
Г. е отговорила, че получените от Цв. И. суми представляват продажна цена,
изплатена на разсрочено плащане за стари мебели и кухненско обзавеждане, което
след извършен ремонт в дома и и подмяна на старите мебели е продадено на Цв.И.,
като са се разбрали И. да заплати сумата на вноски, когато има финансови
възможности. По отношение на получените от П. В. преводи е заявила, че
представляват продажна цена за два мобилни телефона, които е ползвала малко
време и не е била доволна. По отношение на получените от П.Д. суми е заявила,
че му е предоставяла нейни малко носени дрехи и дамски чанти, което да продава
на пазара в Бургас, и уговорката и с него е била през определен период от време
да и заплаща сумата 450 лв. От К. Д. е закупувала бельо, което не е харесвала
или не е съответствало на нейния размер, и което и е връщала, т.е. възстановена
е неговата стойност. По отношение на останалите лица, посочени в искането
предполага, че е продавала нейни стари вещи.
С Уведомление № Р –04001521006625-113-001/21.04.2022г./ стр. 143 от делото/
на ос. чл. 124 ал.1 от ДОПК задълженото лице е уведомена, че в ревизионното
производство е установено несъответствие на получените доходи и извършените
разходи от П. Г. – същата е направила разходи в размер превишаващи получените
от нея приходи, получила е доходи от прехвърляне на имущество, от обезщетения и
помощи от НОИ, както и суми от трети лица, и е извършила разходи надвишаващи
размера на получените доходи, поради което е приел, че са налице
обстоятелствата по чл. 122 ал.1 т.7 от ДОПК- декларираните и/или получените
приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на финансовото му
състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г.-
31.12.2020г. и осигурителния доход за установяване на задълженията от ЗОВ ще
бъде определена по реда на чл. 122-124 а от ДОПК. Видно от представените
доказателства / стр. 149/ е, че уведомлението е връчено по електронен път на П.Г.
на 26.04.2022г.
С Уведомление№ Р –04001521006625- 139-001/21.04.2022г. П.Г. е уведомена за
правата и при извършване на ревизията, вкл. са разяснени и деянията, свързани с
подправяне и използване на неистински или подправен документ или документ с
невярно съдържание, които съгласно НК осъществяват състави на
престъпления.Уведомлението е връчено по електронен път на 26.04.2022г.
По делото е представено искане за представяне на документи № Р
–04001521006625-040-004/21.04.2022г./стр.150/ в отговор на което П.Г. отново е
заявила, че декларираните парични средства в брой са формирани по следния начин
: 01.01.2016г. започва с налични средства в брой 19800 лв, които са с произход
2 бр. договори за дарения, сключени с М.Т.М. от 22.12.2014г. и от 29.06.2015г.,
началните салда за следващите години са формирани след като са съобразени
приходите и разходите и, за което е изготвила паричен поток, който онагледява
движението на средствата, поместен в отговор на искане за предоставяне на
документи и писмени обяснения. Допълнително е представила НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 118 том 5, рег.№ 5716 дело № 685/2018г. на
Нотариус Я. Я., от който е видно че на 21.12.2018 г. П. Г. е придобила Поземлен
имот с площ от 483 кв.м., находящ се в гр. Ч. Бряг, ул.“Цар Калоян“ № 15- Б ,
заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж, със
застроена площ от 31 кв.м. и жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
45 кв.м.за сумата 5951,30 лв . П. Г. е представила декларация по чл. 124ал.3 от ДОПК, в която е декларирала доходи от трудово правоотношение с „Тера гард“
ЕООД, участие в търговски дружества и помощи. Декларирала ебанкова сметка ***.09.2019г.-
105 лв и наличност към крайната дата 31.12.2020г.- 1019,71лв. Декларирала е
вземания от „Тера гард“ по трудово възнаграждение в размер на 560 лв за
25.09.2019г.- 560 лв за м. януари 2020г,парични обезщетения по КСО за
майчинство 370 лв – 27.12.2019г.- 610 лв 29.12.2020г, продажна цена по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.05.2020г. с
„Агро Тера Груп“ ЕООД – сумата 150000лв на 27.05.2020г., вземане за продажна
цена за стари мебели и кунхенско обзавеждане от Ц. И.-4550 лв, вземане за
продажна цена за два мобилни телефона от П. Б. В. в размер на 3500лв, вземане
от П. Д. за продажна цена за употребявани чанти и дрехи в размер на 3604,80 лв.
Декларирала е придобиване на 1/40 ид.ч. от два ПИ в землището на с. Галиче по
дарение, по 1/30 ид. ч. от два поземлени имота в землището на с. Галиче по
дарение, придобиване на ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда находящ се в гр. Ч. Бряг, ул. „Хр.Ботев“ бл.
„Искър“, ет.1 обект магазин по дарение, дарение на сумата 9900 лв по силата на
договор за дарение от 26.10.2017 и сумата 9900лв по договор за дарение от
01.10.2018г. Декларирала е продажба на стари мебели и кухненско обзавеждане на Ц.И..,
на два бр. мобилни телефони на П.В. . Декларирала е направени разходи за
придобиване на недвижимо имущество в общ размер 29147,60 лв. Декларирала е
разходи за живот, издръжка, обучение, лечение в размер на 27901 лв и
транспортни дневни и квартирни разходи при пътувания в страната и чужбина в
размер на 800лв за периода 2016-2020г. като реализирани доходи е декларирала
дарения в размер на 19800 лв, трудово възнаграждение 560 лв месечно и
обезщетения от НОИ съгласно справка, както и участие в управителни органи на ЮЛ
– „Поли авангард“ ЕООД и „Заложна къща КиП корект“ ООД.
Във връзка с проверката, проверяващите органи са изискали документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица. Видно от представените с административната преписка
писмени доказателства, в хода на ревизията от всички банки, регистрирани на
територията на Р. България е изискана информация относно ревизираното лице, в
т. ч.: открити/ закрити банкови сметки (разплащателни, депозитни, спестовни
влогове и др.), отпуснати банкови кредити, информация за направени парични
преводи чрез системите за бързи разплащания, наличие на приети ценности на депозит,
наличие на отдадени под наем сейфове, извършени плащания по предявени пред
банката сейфове, като са представени банкови извлечения от „Търговска банка Д“ АД , копие от заявки
за теглене в брой и платежни нареждания . Представени са справки от „Еконт“ АД
и „Спиди“ АД относно получени пратки, изпратени пратки, изпратени и получени
наложни платежи и парични преводи.
Във връзка с представените договори за дарение на парични суми, са изискани
обяснения от наследниците на М.Т.М./стр. 359 и сл./от делото – Т. Цв.М. и В. П.,
от които се установява че те знаят, че наследодателят им е давал суми на П.Г.,
като са оформени договори за дарение. В. П. е заявила, че сумите са спестявани
от нея и съпругът и през годините и са съхранявани в домът им. П. е представила
четири договора за дарение-01.10.2018г.- 26.10.2017г., 29.06.2015г и
22.10.2014г.
Въз основа на данните, събрани в хода на ревизията, е екипа е изготвен
Ревизионен доклад № Р – 04001521006625-092-001/11.07.2022г., който в резултат
на извършените действия, направените констатации и формулираните изводи, е с
предложение за установяване следните задължения на проверяваното лице: данък
върху годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016г. в размер на 646
лв главница и лихва в размер на 338,04 лв, данък върху годишната основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1073 лв главница и лихва 453,08 лв, данък
върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 2747 лв
главница и лихва в размер на 882,93 лв, данък върху годишната основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 723 лв главница и 146 лв лихва. За 2020г. не са
установени данъчни задължения.
Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 13.07.2022 г по
електронен път, видно от приложената на стр. 82 от административната преписка
разписка.
Срещу РД е депозирано възражение от ревизираното лице, в което П. Г. е
изразила становище, че ревизионния доклад е немотивиран и незаконосъобразен, а
установеното задължение в общ размер 7010,87 лв е неоснователно и недължимо.
Прави възражение за липса на основания за провеждане на ревизията по реда на
чл.122 от ДОПК, поради отсъствие на посочената в РД предпоставка по чл. 122
ал.1 т.7 от ДОПК. Направила е възражение срещу неприемането от органите по
приходите на получаването на посочените суми по представените договори и
невключването им в приходната част на паричния поток за периода на проверката.
Изразила е становище, че в нарушение на принципа по чл. от ДОПК органите по
приходите не са взели под внимание декларираните от задълженото лице
обстоятелства в ревизионното производство, обосноваващи факта, че даренията
представляват обичайни подаръци, поради това, че дарителят М.Т.М. е дядо на
приятелят и баща на детето на П. Г.. На това основание даренията на сумите
следва да се приемат за обичайни подаръци, които е получила по повод връзката
си с Ц.М. и създаването на тяхното семейство. Възразила е срещу размера на
определеното начално салдо към 01.01.2016г. и изключването от приходната част
на паричния поток на сумите, получени по четирите броя договори за
дарения.Възразила е срещу включените разходи в разходната част на паричния
поток при съпоставката на приходи и разходи за всяка една от годините, а именно
комунални разходи, разходи за подобрения на недвижимо имущество, разходи за
екскурзии и пътувания, разходи за данъци, осигурителни вноски и публични
задължения, здравни и медицински разходи и други разходи. Възразила е, срещу
включването в разходната част на паричния поток на сумите, за които е посочено,
че е заплатила за пратки, получени чрез куриерските фирми „Спиди“ и
„Еконт“поради това, че липсват доказателства, че тя е получател на пратки на
стойност в размер на посочените суми за всяка отчетна година,дали са получени
от нея, дали лично ги е получила и имало ли е пратки получени и върнати на
подателя. Прави възражение, че не е направена съпоставка дали някаква част от
получените пратки не са върнати и именно получените от нея наложени платежи не
съответстват на тяхната стойност.
На 29.07.2022 г. от органите по приходите е издаден РА № Р –
04001521006625-091-001/29.07.2022г / стр. 42С, с който са установени задължения
на оспорващата П.Г. за данък върху годишната
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г.- 31.12.2020г. както следва :
за данъчен период 2016г. в размер на 646 лв главница и лихва в размер на 338,04
лв, данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1073
лв главница и лихва 453,08 лв, данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за 2018г. в размер на 2747 лв главница и лихва в размер на 882,93 лв, данък
върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 723 лв главница
и 146 лв лихва. За 2020г. не са установени данъчни задължения или за периода
2016-2020г е установено задължение в общ размер 7052,68 лв главница и
лихва.
Видно от мотивите на ревизионния акт е, че адм. орган е приел, че
направените дарения от Ц.М. към ревизираното лице не доказват по категоричен
начин датата и основанието за извършването им. Приел е, че не е доказано
авторството на положените подписи от дарителя, както и възможността да е
разполагал със съответните суми, които да дари на П.Г., с която няма пряка
роднинска връзка.Приел е, че твърденията на П. Г. не са подкрепени с годни
документи за произход на средствата и възможност за предоставянето им на
ревизираното лице, поради което не могат да бъдат годни доказателствени
средства за целите на настоящото ревизионно производство. Приел е, че за
отчетен период 01.01.2016г.- 31.12.2016г. след извършена съпоставка на
имуществото и доходите на ревизираното лице е установено превишение на
разходите над приходите в общ размер 6466,23 лв, който представлява недостиг на
парични средства на ревизираното лице в посочения размер Недостигът на парични
средства се приема за недеклариран доход с неустановен произход, който подлежи
на облагане по реда на чл. 122 ал.2 от ДОПК. На осн. чл. 122 ал.2 от ДОПК във
вр. чл. 122 а1 т. 7 от ДОПК недекларирания доход на лицето в размер 6466,23 лв,
представлява данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, върху която е
дължим данък по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 646лв.На осн. чл.
175 от ДОПК вр. чл. 1 от ЗЛТДПДВ върху главницата 6466,23 лв е начислена лихва
в размер на 343,84 лв.
За отчетен периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г. е установено превишение на
разходите над приходите в размер на 10 732,80 лв, който представлява недостиг
на парични средства на ревизираното лице в същия размер. На осн. чл. 122 ал.2
от ДОПК във вр. чл. 122 а1 т. 7 от ДОПК недостигът на парични средства се
приема за недеклариран доход на лицето в размер 10732,83 лв, представлява
данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, върху която е дължим данък по
чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1073лв.На осн. чл. 175 от ДОПК вр.
чл. 1 от ЗЛТДПДВ върху главницата 1073 лв е начислена лихва в размер на 462,32
лв.
За отчетен периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г. е установено превишение на
разходите над приходите в размер на 27478,47 лв, който представлява недостиг на
парични средства на ревизираното лице в същия размер. На осн. чл. 122 ал.2 от ДОПК във вр. чл. 122 а1 т. 7 от ДОПК недостигът на парични средства се приема
за недеклариран доход на лицето в размер 27478,47 лв, представлява данъчна
основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, върху която е дължим данък по чл. 48
ал.1 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 2747лв.На осн. чл. 175 от ДОПК вр. чл. 1 от
ЗЛТДПДВ върху главницата 2747 лв е начислена лихва в размер на 905,06 лв.
За отчетен периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г. е установено превишение на
разходите над приходите в размер на 7231,23лв, който представлява недостиг на
парични средства на ревизираното лице в същия размер. На осн. чл. 122 ал.2 от ДОПК във вр. чл. 122 а1 т. 7 от ДОПК недостигът на парични средства се приема
за недеклариран доход на лицето в размер 7231,23 лв, представлява данъчна
основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, върху която е дължим данък по чл. 48
ал.1 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 723лв.На осн. чл. 175 от ДОПК вр. чл. 1 от
ЗЛТДПДВ върху главницата 723 лв е начислена лихва в размер на 152,44 лв
РА е връчен на 01.08.2022г. и е обжалван по административен ред с жалба,
подадена на 09.08.2022 г., видно поставения върху жалбата щемпел, в частта в
която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа за
2016-2019г.РА в частта, в която не са установени данъчни задължения за 2020г. е
влязъл в сила.
С Решение № 94 от 13.10.2022 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК - считано от датата на получаване на жалбата срещу РА, в обжалваната част,
е потвърден от директора на Дирекция ОДОП В.Търново. Видно от мотивите, прието
е че жалбоподателката П. Г. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ.
Извършен е анализ относно наличие на предпоставките за извършване на ревизията
по реда на чл. 122 – чл. 124 "а" ДОПК, като формиран извод, че при
така установените несъответствия органите по приходите правилно са приели, че е
приложима разпоредбата на чл. 123 ал.2 от ДОПК, която гласи, че в случаите по
чл. 122 ал.1 от ДПК при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ал.2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане печалба
или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по
пар.1 т.3 б“а“ от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.Приел е, че възраженията на жалбоподателката за
липса на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са
неоснователни.Изложил е мотиви, че представените договори за дарение на парични
суми представляват частни писмени документи и не притежават материална
доказателствена сила, нито имат достоверна дата. Приел е,че независимо от
изявленията на наследниците на дарителя- съпруга и син, не е доказано че сумите
да получени от П.Г.. Изложил е мотиви, „е за периода от 2011-2018г. дарителя Ц.М.
не е подавал годишни данъчни декларации, а единствените му доходи за периода
2013-2018г. са получени пенсии в посочени размери и като се вземат предвид
разходите за издръжка и живот през тези периоди е прието че изводите на
ревизиращите органи че няма доказателства дарителят да е разполагал със суми в
посочените размери, които да предостави на П.Г. са правилни. Отхвърлил е
възраженията на жалбоподателката, че в размера на обявените от нея разходи за
издръжка и живот, които съвпадат със статистическите данни за едно лице, взети
предвид в т. 14 от разходната част на таблицата за съпоставка между приходи и
разходи се включват и установените от ревизията разходи посочени в т. 15/
комунални разподи по фактури /т.16/ разходи за придобиване на недвижимо
имущество/ т.22 / разходи за екскурзии и пътувания/, т.23/ разходи за заплатени
данъчни и осигурителни вноски, такси и др. публични задължения/, т. 25/ здравни
и медицински разходи/ и т.28/ други разходи за съпоставка/Прието е, че правилно
ревизиращите органи са включили в разходната част при съпоставка на приходи и
разходи освен декларираните от жалбоподателката разходи за издръжка и живот и
разходи установени в резултат на допълнителни действия- в т. 15 платени суми по
фактури за телефонни услуги за 2018, 2019г., в т. 16 стойността на закупените
недвижими имоти, определени на база посочените в нотариални актове цени- за
2018г.- 14 857,60 лв, за 2019г.- 2570 лв, в т.20 преведената от банковата на П.Г.
сума в размер на 126 лв към К. Д., в т.22 от разходната част декларираните от
П. Г. разходи във връзка с пътувания в чужбина, в т.23 от разходната част за
2018г.- 447 лв за платените местни данъци при придобиването на недвижимите
имоти и за 2019г.- 12.00 лв за платени банкови такси, в т. 28 от разходната
част – стойността на закупените от П. Г. стоки получени с куриерски пратки чрез
„Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД, установена след анализ от предоставената от
куриерските дружества информация,съответно за 2016г.- 7927,23лв , за 2017г. –
общо в размер на 8077,83 лв, за 2018г. общо в размер на 10907,87 лв и за 2019г.-
общо в размер на 5818,68 лв.Приел е, че посочените разходи не следва да се
считат включени в разходите за издръжка и живот декларирани от лицето, тъй като
годишния им размер, установен от събраните доказателства в хода на ревизията,
надвишава значително размера на сумите за издръжка и живот.На това основание
директора на Дирекция ОДОП В. Търново е потвърдил обжалвания ревизионен акт.
По делото са представени четири броя договори за дарение на парични суми от
Ц. Т. М. на П.Г.. Същите са оспорени от ответника по жалбата и съдът е открил,
на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, п производство по оспорване истинността и
съдържанието на четири броя договори за дарения сключени между М.Т.М. и П.Б.Г.,
съответно на 22.12.2014 г.; 29.06.2015 г.; 26.10.2017 г. и 01.10.2018 г./
находящи се на лист 37-40 от делото/
По делото е назначена съдебно- графологична експертиза, заключението на
която/ стр. 1218-1221/ като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно,
обективно и компетентно,и от което се установява че подписът за „дарител“ в
договор за дарение от 22.12.2014г., в договор за дарение от 29.06.2015г., в
договор за дарение от 26.10.2017г. и в договор за дарение от 01.10.2018г. не са
положени от М.Т.М..
По делото са представени справки от „Еконт експрес“ АД и „Спиди“ АД във
формат exel , както и са представени товарителници и протоколи за предаване на
стоки. Жалбоподателката е оспорила подписите върху
1.D551272670/27,02.2019г.;.D203078155/02.05.2018г.;3.D223023734/21.05.2018.;4.D247185594/12.06.2018г.;5.D256311795/20.06.2018г.;6.D380972508/11.10.2018г.;7.D508704341/23.01.2019г.;8.D528344204/08.02.2019г.;9.D551272670/27.02.2019г.;
10.D578610398/21.03.2019г.;11.D579679506/22.03.2019г.;
12.D598192058/06.04.2019г.;13.D611002065/17.04.2019г.;14.D632369975/08.05.2019r.;15.D694842236/01.07.2019г.;16.D705955010/10.07.2019г.17.D707565638/11.07.2019г.;18.D729104982/30.07.2019г.;19.D783242201/17.09.2019г.
;20.D795054458/27.09.2019г.;21.D842860628/23.10.2019г.22.D828986197/26.10.2019г.;23.D848807609/13.11.2019г.;24.D869902286/29.11.2019г.Съдът
е открил производство по оспорване истинността на представените
товарителници.
От заключението на ВЛ по назначената съдебно-графологична експертиза,се
установява че подписите върху оспорените от жалбоподателката товарителници не
са положени от нея.Съдът кредитира заключението на ВЛ, като неоспорено от
страните като вярно, обективно и компетентно. С оглед на заключението на ВЛ по
назначените съдебно графологични експертизи, съдът намира че оспорването на
посочените документи – четири броя договори за дарение и товарителници за
получени от П.Г. пратки от „Еконт експрес“ и „Спиди“, съдът намира, че
оспорването е успешно и оспорените документи следва да бъдат приети за
неистински и изключени като доказателство по делото.
От заключението на ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза , дадено
в два варианта се установява следното: I вариант- като се изключат получените от
жалбоподателката пратки от „Еконт“Ад и „Спиди“ АД размерът на превишението
:
-за 2016г. не е установен паричен недостиг, за 2017г.- 2655 лв, за 2018г.-
15937,60 лв, за 2019г.- 768,78лв, за 2020г. няма установенао превишение.
При първи вариант на експертизата за 2016г. при обща данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ в размер на 2655 лв дължимия данък е 265,50 лв,
-за 2018г. общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер 15937,60 лв
и дължимия данък е 1593,76лв,
за 2019г. общата данъчна основа е в размер на 768,78 лв и дължимия данък е
в размер на 76,88 лв.
При II вариант, като се изключат само тези доказателства, по отношение на които е
проведено оспорване и са посочени в заключението на ВЛ прието в съдебно
заседание от 27.03.2023г.- 24бр. товарителници, за които ВЛ от съдебно
почерковата експертиза е дало заключение че подписите не са положени от П. Г.
размерът на превишението е :
За 2016г. – паричен недостиг в размер на 6466,23 лв, при обща данъчна
основа 6466,23 лв, размерът на дължимия данък е 646,62 лв.
За 2017. Се установява паричен недостиг в размер на 10732,83 лв, при обща
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 10732,83 лв дължимият данък е в
размер на 1073,28 лв
За 2018г. размерът на превишението е 25892,04 лв , при обща данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 25 892,04 лв дължимият данък е в размер на 2
589,20 лв
За 2019г. размерът на превишението е 5273,34 лв , при обща данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 5273,24 лв дължимият данък е в размер на 527,33
лв
ВЛ е дало заключение, че за периода 2016-2020г., като изключи получените от
жалбоподателката пратки от „Еконт експес“ АД и „Спиди“ АД общо дължимият данък
е в размер на 1936,14 лв, във варианта като изключи само оспорените 24 бр.
товарителници общо дължимия данък е в размер на 4836,43 лв
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от адресата на акта,
при наличие на интерес от обжалване, поради което се налага извод за нейната
допустимост.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението
за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Понятието "местно лице" е дефинирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от ЗДЦФЛ, според която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е
лице, което има постоянен адрес в България (т. 1), или което пребивава на
територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т. 2),
или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България (т. 4).
Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, т. е. наличието дори
само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно (в този смисъл е
и Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г., VIII о.).
По делото няма спор, че жалбоподателят е местно лице, по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, поради което доходите му с източник в България и извън нея попадат в
обхвата на дискреция на българските данъчни органи.
РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена от М.Д. на
длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП В.Търново (надлежно
определен за орган по приходите с такива правомощия съгласно Заповед №
1270/15.-11.2021г. на Директора на ТД на НАП В.Търново/ стр. 102/ и допълнена
със Заповед № 1346/29.11.2021г. на Директора на ТД на НАП В.Търново, със ЗВР № Р
– 04001521006625-020-001/24.11.2021 г., изменена със ЗВР № Р –
04001521006625-020-002/06.03.2022, ЗВР № Р – 04001521006625-020-003/09.04.2022,
ЗВР № Р – 04001521006625-020-004/22.07.2022
Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
ЗВР, РД и РА са подписани с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) от
лицата, посочени като техни издатели, видно от приобщените по делото справки за
валидизацията. С оглед разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014
правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в
предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при
спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е
неразделна част от него.
С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периода, за
който е възложена ревизията. В обобщение, следва да се посочи, че обжалвания РА
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
На следващо място, от посочените в РА фактически и правни основания, се
изясняват юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него
публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискванията
на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са формулирани самостоятелни мотиви, независимо
от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния
доклад.
Ревизията е извършена в рамките на предвидения в чл. 114, ал. 1 ДОПК срок.
Както бе посочено и по - горе, производството по издаване на обжалвания РА е
започнато въз основа на ЗВР № Р – 04001521006625-020-001/24.11.2021 г.,
изменена със ЗВР № Р – 04001521006625-020-002/06.03.2022, ЗВР № Р –
04001521006625-020-003/09.04.2022, ЗВР № Р – 04001521006625-020-004/22.07.2022,
връчени на ревизираното лице лично или по електронен път.
С оглед горното, следва да се приеме, че процесната ЗВР е редовно връчена
на ревизираното лице, по аргумент от чл. 113, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 3 и ал. 7
от ДОПК.
Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно
производство, са спазени от органа. Ревизираното лице е надлежно уведомено за
ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения,
както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в
ревизионното производство. РД и РА са издадени в нормативно определените за
това срокове по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК.
Според разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съответно,
според чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: стойността на
имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него, или направените разходи от лицето и
от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението
за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В
чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаеми по този закон са доходите от
всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година,
с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а съответно
в чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем доход са и всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане.В случая, трябва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според която, в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове налага извода, че
липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен
субект е добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим
във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон.
В конкретния случай, разходи извършени от Г. през процесния период и
липсата на несъмнени данни относно налични и придобити през периода доходи в
същият или по-голям размер са данни, които от формална страна са достатъчни за
да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 7 от ДОПК и
съответно, за да се предприеме определяне на данъчната основа за облагане по реда
предвиден в чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК.
След изискани писмени обяснения от страна на ревизираното лице са
представени четири договора за дарение на суми от Ц. Т.М. на П.Г. – от
22.12.2014г. на сумата 9900 лв, 29.06.2015г. на сумата , 26.10.2017г. 9900 лв и
01.10.2018г. на сумата 9900 лв. Представените договори не са нотариално
заверени, представляват като частен писмен документ, който не притежава материална доказателствена
сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той
инкорпорира данни за това, че волеизявленията на лицата, които са го съставили
и подписали, са били такива, каквито са отразени в писмения документ.
Представените писмени договори, съставляват годно писмено доказателство по
смисъла на чл. 57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и
обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното
лице. Тези писмени доказателства обаче, следва да бъдат преценени с оглед
всички останали доказателства по делото, включително, като се съобразят фактите
и обстоятелствата от значение за преценка на заинтересоваността на страните по
договорите от изхода на настоящото производство От назначената в хода на
съдебното производство съдебно-графологична експертиза се установява, че
подписът „за дарител“ не е положен от М.Т.М., поради което на осн. чл.194 ал.2
от ГПК оспорените договори за дарение следва да бъдат приети за неистински
документи. По делото не е представена декларация за данък дарение по ЗМДТ, но неизпълнението на
законовото задължение има последици, различни от извод за доход с неустановен
произход - налагане на административна санкция, като неподаването не може да се
приеме за обстоятелство, установяващо, че няма дарена сума /Решение № 1664/2015
г., ВАС/. По делото не са ангажирани доказателства, че сумите са реално
предадени, а в случая свидетелски показания са недопустими на осн. чл. 164 ал.
т.3 от ГПКа, като не е налице изключението на закона, тъй като П.Г. няма нито
роднинска връзка, нито връзка по сватовство с дарителя, поради което съдът
приема че правилно органът е приел, че изводът на ревизиращите за наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.7 ДОПК, се явява законосъобразен. Освен
това, съгласно разпоредбата на чл. 13 ал.2 от ЗДДФЛ не се смята за доход
полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото
имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Както се посочи, основанията за извършване на ревизия по особения ред са
изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ДОПК. В конкретния случай, за
да преминат към извършване на ревизия по особения ред, от органите по приходите
е прието, че са налице данни за укрити приходи– не е установен произхода на
суми, послужили за извършване на разходи, поради което са налице обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С оглед изричното уведомяване на ревизираното
лице по реда на чл. 124 ДОПК, налага се извод, че процедурата по чл. 124 във
вр. с чл. 122 е спазена.
Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и
размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122,
ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът предоставя възможност на органите по приходите
да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от
тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са
безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като
извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а
на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В случая, изводът за несъответствие на декларираните и получени приходи за
ревизирания период е обоснован след съпоставка между приходите на ревизираното
лице и направените от него разходи, която е установено извършване на разходи,
превишаващи получените приходи.
При изготвяне на съпоставката на между стойността на имуществото на
ревизираното лице и направените от нея разходи и декларираните и/или получени
от него доходи за 2019 г. и 2020 г., от страна на органите по приходите е
извършен подробен анализ на имущественото състояние на лицето, съобразени са
всички данни относно конкретно установените разходи, както и достоверни
източници относно разполагаеми парични средства. Констатираното несъответствие
по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК на декларираните и/ или получени приходи,
доходи с имущественото състояние на жалбоподателката за 2016 г. - 2019 г.
безспорно се установява от приобщените писмени доказателства, поради което
основанието за облагане по аналог е доказано. При това положение, на основание
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да опровергае, при
условията на пълно доказване, констатациите в акта. В настоящата хипотеза, от
страна на оспорващия не са ангажирани никакви доказателства относно получени
други приходи/ доходи през 2016 г., 2017 , 2018 и 2019г.
По делото са представени писмени доказателства изискани на осн. чл. 192 от ГПК от "Еконт експрес" ООД и „Спиди“ АД.
Видно от представеното по делото писмо/ стр. 528/ от „Спиди“ АД е, че в
дружеството не се съхраняват оригинални товарителници на хартиен носител, а от
всяка товарителница се генерира и разпечатва само един екземпляр, който се
предоставя на подателя в момента на предаване на пратката Посочено е, че при
доставка на пратка със заявен наложен платеж „Спиди“ фирмата подател издава
оригинален касов бон, който се съдържа в пратката и се предава на получателя.
За заплатените от клиента куриерски услуги се издава касов бон, който в
оригинал се предава на платец Не са издаване фактури за куриерски услуги на П.Г..
Към всяко заверено копие на товарителница за получена от П. Г. пратка са
представили и потвърждение за наложен платеж.Представените по делото от „Спиди“
ООД доказателства не съдържат подписи на лицата, които са ги съставили, респ.
получени, поради което според съда не представляват доказателства за изпратени,
респ. получени от Г. пратки и наложени платежи. Видно от констативно съобразителната
част на заключението на ВЛ получените от Г. преводи чрез „Спиди“ Ад за периода
01.01.2016г.- 2020г. възлизат на 7301,51лв, получени както следва за 2019г.-
1255.32лв и за 2020г.- 6046,19 лв. Доколкото РА за 2020г. не е обжалван и не е
влязъл в сила, то съдът приема че по делото не е доказано жалбоподателката да е
получила преводи чрез „Спиди “ АД за 2019г. в размер на 1255,32 лв.
По делото/ стр. 721/ са представени оригинали на товарителници по пратки,
РКО и разписки за изплащане на паричен превод по пратки на П.Г., които са били
налични, а останалите оригинали не са представени, тъй като към момента не са
били налични. Жалбоподателката е оспорила подписите върху товарителници с
номера 1.D551272670/27,02.2019г.;.D203078155/02.05.2018г.;3.D223023734/21.05.2018.;4.D247185594/12.06.2018г.;5.D256311795/20.06.2018г.;6.D380972508/11.10.2018г.;7.D508704341/23.01.2019г.;8.D528344204/08.02.2019г.;9.D551272670/27.02.2019г.;10.D578610398/21.03.2019г.;11.D579679506/22.03.2019г.;12.D598192058/06.04.2019г.;13.D611002065/17.04.2019г.;14.D632369975/08.05.2019r.;15.D694842236/01.07.2019г.;16.D705955010/10.07.2019г.17.D707565638/11.07.2019г.;18.D729104982/30.07.2019г.;19.D783242201/17.09.2019г.
;20.D795054458/27.09.2019г.;21.D842860628/23.10.2019г.22.D828986197/26.10.2019г.;23.D848807609/13.11.2019г.;24.D869902286/29.11.2019г.С
оглед заключението на ВЛ по назначената съдебно-графологична експертиза, че
подписите за получател не са положени от П. Г., съдът приема че оспорването е
успешно и оспорените доказателства следва да бъдат изключени от доказателствата
по делото. По отношение на останалите получени от Г. преводи от „Еконт експрес“
ООД за периода 01.01.206г.- 31.12.2020г. – приложение № 2.ВЛ е дало заключение,
че общо получените чрез „Еконт експрес“ ООД за периода 01.01.2016г.-
311.22020г. възлизат на 6872,80лв както следва :за 2016г.- 860 лв, за 2017г.-
2478 лв, за 2018г.- 1510 лв и за 2019 -2024,80 лв. Получените от П.Г. наложени
платежи чрез „Еконт експрес“ ООД за периода 2016г.-2020г. възлизат на 510
лв,както следва : за 2016г.- 300 лв, за 2019г.- 160 лв, за 2020г.- 50 лв.
От изложеното съдът намира, че от представените от "Еконт
експрес" ООД доказателства не може да се направи извод за всички
многобройни получени суми, предмет на ревизионния акт, а същевременно и не
доказват причината, поради която ревизираното лице е получило вписаните в тях
суми, т. е. не се доказва, че получените суми са свързани с осъществени
продажби на стоки. От значение за установяване получаването на приходи и
извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и
получателя по сделката, каквито документи не са нито таблицата, съдържаща се в
технически носител, нито самия технически носител.
С оглед на изложеното съдът намира, че формирането на данъчната основа
следва да се извърши съгласно вариант I от заключението на ВЛ, като се изключат
получените от жалбоподателката пратки от „Еконт“ ЕООД и „Спиди“ АД , съгласно
който за периода 2016-2019г. за 2016г. не е установено превишение, за 2017г е
установен паричен недостиг в размер на 2655,00 лв при обща данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ дължимия данък е в размер на 265,50 лв, за 2018 е налице
паричен недостиг в размер на 15937,60 лв за 2018г., при обща данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 15937,60 лв , дължимия данък е 1593,76лв, за 2019г.
е налице паричен недостиг в размер на 768,78 лв, при обща данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ в размер на 768,78 лв за 2019г. дължимия данък е в размер на
76,88лв. или общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ДОПК е в размер на
19361,30 лв , върху която се дължи данък в размер на 1936,40 лв.
По изложените съображения, налага се извод за частична основателност на
жалбата, поради което оспорения ревизионен акт издаден от орган по приходите от
ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение на Директора на дирекция ОДОП гр. В.
Търново следва да бъде отменен в частта, в която са установени задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2016г.- 31.12.2019г. за разликата от 1936,40 лв до 5189 лв и за лихва за
разликата от 723,58 лв до 1863.66 лв
По разноските.
Жалбоподателката е направила разноски в размер на 3450 лв , вкл. държавна
такса, адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза. Ответникът
претендира разноски в размер на 1005,26 лв за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото съдът намира, че жалбоподателят дължи на ответника
разноски в размер на 626,17 лв, а ответникът дължи на жалбоподателя разноски в
размер на 2148,99 лв, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата 1522,82 лв представляваща разноски по компенсация съгласно
правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04001521006625-091-001/29.07.2022г., издаден от
органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 94/13.10.2022г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Велико
Търново при Централно управление на НАП, В ЧАСТТА, в която на П.Б.Г. са
установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2016г.- 31.12.2019г. за разликата от 1936,40 лв до 5189 лв
и за лихва за разликата от 723,58 лв до 1863.66 лв
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИГОДИТЕ да заплати на П.Б.Г. от гр. Ч. Бряг,
ЕГН ********** сумата 1522,82 лв представляваща разноски по компенсация
съгласно правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК .
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщенията на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|