РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Търговище, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря С.Ст. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100099 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени и в условие на евентуалност искове:
- за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и
чл. 19 ал.4 от ЗПК.;
- за прогласяване нищожност на клауза за неустойка по чл.8 от Договор
за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4
от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК,
Ищецът - Д. Д. П. твърди в исковата си молба, че в качеството и на
заемател /кредитополучател/ по договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., сключен с „ Креди Йес“ ООД, е получила кредит в размер на
900.00 лева, при ГПР от 48.431%, при 11 на брой месечни вноски.
Спрямо чл.8 от Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г.,
ищцата трябва да заплати и неустойка в размер на 934.40 лева, поради това, че
не е предоставила обезпечение по кредита.
За прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и
1
чл. 19 ал.4 от ЗПК.:
-На първо място, сключеният Договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. В
Договора за кредит е посочен годишен лихвен процент /ГЛП/, но липсват
обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя.
-На следващо място, процесният договор не отговаря на изискваният на
чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора.
Но в Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Не е ясно
какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е
предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени
в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. Ето защо, не е ясно по
2
какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г.,
поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК.
-Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира
за неустойка в размер на 934.40 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора
за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за
неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно,
та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С
предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута опредЕ. с ПМС№426/2014г.
-Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за
неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
3
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
В условие на евентуалност - За прогласяване нищожност на клауза за
неустойка по чл.8 от Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК
-На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З
то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ап.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1
,предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
-В допълнение, начислената неустойка по Договор за паричен заем №
235343 от 11.09.2024г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се
претендира чрез нея е в размер на почти равен на получената сума на
отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
4
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В
настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка,
изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост
Така начислената неустойка по Договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
-Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано
висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, начислената неустойка по
Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.201 Ог. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
-С начислената неустойка по Договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и
т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
5
би увеличила стойността на договора.
-На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи за
неустойка по Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., се заобикаля
и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи
е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/
, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
начислената неустойка по Договор за паричен заем се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута опредЕ. с ПМС№426/2014г.
Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради
невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и
сл.ЗЗП.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожност на на Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК
и в условие на евентуалност само да прогласи нищожност на клауза за
6
неустойка по чл.8 от Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК,
Редовно призован ищецът и неговият упълномощен процесуален
представител – адв. М. М. от АК-Пловдив не се явиха в открито съдебно
заседание. Постъпило е писмено становище Вх.рег.№ 4969/03.06.2025г. от
пълномощника, с която поддържа предявените искове.
Ответникът – „Креди Йес“ ООД, редовно уведомен за исковата молба,
подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който
счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Основните
възражение на ответника са следните:
За прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и
чл. 19 ал.4 от ЗПК.:
-Ищцата обосновава становището си за нищожността на договора за
кредит именно с неспазването на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК, поради посочването в
договора на ГПР от 48.431 %, който не съответства на действителния такъв,
тъй като последният го надвишава. Това превишение на ГПР не представлява
основание за недействителност на целия договор с оглед разпоредбата на чл.
19, ал.5 ЗПК, според който клаузите, които увеличават ГПР над нормата по ал.
4 се явяват нищожни без тази нищожност да се отразява на валидността на
останалата част от договора.
В конкретния случай условието по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване
на ГПР по договора за заем е спазено, а дължимите суми за лихва и неустойка
за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в погасителния план и са
включени в размера на месечната погасителна вноска, която заемателят следва
да заплаща на своя съконтрахент за уговорения 11-месечеи срок. При тези
данни става ясно, че правото на потребителя да бъде отнапред осведомен за
плащанията по кредита не е нарушено, така, че защитата му срещу
коментираните по-горе незаконосъобразни клаузи следва да се осъществи чрез
съобразяване на тяхната нищожност, а не чрез обявяване нищожността на
целия договор за кредит заради един реквизит, чието некоректно отразяване се
компенсира от наличието на достатъчно информация за плащанията, които
длъжникът следва да предприеме. Всъщност процентът на ГПР не е този, с
7
който се олихвява главницата по кредита, поради което неговата стойност има
ориентировъчно значение, тя първоначално се изчислява въз основа на
допускания, които е възможно да не се реализират, докато конкретните,
реални задължения на потребителя се определят от отделните уговорени
плащания /лихви, такси, застраховки, допълнителни услуги и т.н./
Ако се приеме, че неправилното посочване на ГПР в договора за кредит
представлява основание за неговата нищожност, биха останали без
приложение разпоредбите на чл. 19, ал.5 и ал.6 от ЗПК, които регламентират
нищожността на клаузите, с които се надвишава максималния ГПР, и
последиците от тази нищожност, която не се отразява върху валидността на
самия договор и той продължава да се прилага без тях.
-Неоснователни са твърденията и аргументите на ищцата, че освен
цифровото изражение на ГПР, договорът следвало да съдържа описание на
всички разходи, които го формират - чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК не съдържа
изискване за изброяване на отделните разходи, включени в ГПР, като условие
за валидността на договора за кредит, поради което липсват основания за
допълнителното разширяване на кръга от нарушения, обосноваващи
недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
-Неоснователен е доводът на ищцата за нищожност на договора за
кредит, поради уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва. В конкретния случай размерът на
договорната лихва е съобразен със законовото ограничение по чл. 19, ал.4
ЗПК, поради което клаузата за нейното начисляване не би могла да
противоречи на общоприети етични и морални норми, тъй като същите са
съобразени от законодателя при създаването на правната норма и не могат да
служат като основание за неприлагането на последната.
-ГПР по заема е фиксиран, а именно 48.431 %. Същият не надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република
България /по арг. отчл.19, ал.4 от ЗПК/- основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта /в този смисъл Постановление №
426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения/.
8
С оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в приложение №1
към закона, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Във формулата не се включват разходите които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
-Спазени са изискванията на посочените разпоредби. Договорът е
изготвен на разбирам език. Всички параметри по него са изчислени към
момента на сключването му и са посочени по ясен и четлив начин, съгласно
изискванията на ЗПК. В него е посочен общия размер на заема, условията за
усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца,
изчислена към момента на сключване на договора за заем, както и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата (чл.5 от
договора). Подписан е погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В
настоящия случай заемът се погасява при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора. Няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на
кредита.
-Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски
кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани
в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване
на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или
предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48
на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
В условие на евентуалност - За прогласяване нищожност на клауза за
неустойка по чл.8 от Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК:
-Неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължи в
пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а
именно - при не представяне в срок на поръчител, който да обезпечи по
9
достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за
заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4
от ОУ. Размерът на неустойката е предварително точно определен още в
договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин
заемателят предварително е запознат с размера на последиците, които биха
настъпили за него при не представяне на исканото обезпечение. Тя е посочена
с цифри и думи, достатъчно ясно, за да може да бъде прочетена от грамотен
човек.
-Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с № 235343 сключен на
11.09.2024 г. е индивидуално уговорена с кредитополучателя.
-Ответното дружество изисква от заемателя да предостави едно
достатъчно надеждно лично обезпечение - Б. гаранция или поръчител/и, които
да отговарят самостоятелно или кумулативно на поставените от кредитора
условия в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ. При условията на евентуалност - при не
предоставяне на обезпечение, Дружеството има механизъм за обезпечаване на
заема, а именно чрез договаряне със заемателят тази неустойка и нейният
размер. Едно евентуално неизпълнение на договора поставя кредитора в голям
риск, като неустойката е предвидена да обезщети заемодателят за поетият от
него риск. Възможността заемодателят да загуби предоставените в заем
парични средства при настъпване на евентуална неплатежоспособност на
заемателя е много по-голяма и оттук съвсем естествено поради
съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва да поеме заемателя,
за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип кредити. В
конкретният случай неустойката освен обезпечителна и обезщетителна
функция има и санкционна такава.
Редовно призован ответникът няма упълномощен процесуален
представител в открито заседание. Постъпили са писмени становища Вх.рег.№
4614/22.05.2025г. и Вх.рег.№ 5201/10.06.2025г., с които се поддържа
изложеното в писмения отговор и моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, както и искането за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представения по настоящото дело писмен договор, „Креди Йес“
ООД - Хасково, наричан - заемодател, от една страна и от друга страна –
10
ищецът– Д. Д. П., наричан за краткост – заемател, се установи, че страните са
сключили в писмена форма договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г.
с индивидуални условия на договора, като страните се съгласяват /чл.12/ за
изпълнението на договора да се прилагат Общите условия към същия, с
които заемателят подробно се е запознал и е получил екземпляр от тях при
сключването на договора. Приложение към договора за заем освен ОУ е и
погасителния план. Към договора за заем е представен Стандартен
европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Всяка страница от визирания договор и от ОУ е подписана от
заемателя, като в края на договора и на ОУ същият е изписал ръкописно трите
си имена и се е подписал. Няма спор, че заемателят е получил сумата от 900
лв.
Съгласно чл.3 от въпросния договор, заемодателят предоставя на
заемателя потребителски заем при следните параметри: Размер на отпуснатия
заем: 900 лв.; Размер на погасителната вноска: 99.06 лв.; Вид вноска: месечна;
Брой вноски: 11; Срок на договора: 11 месеца; ГПР: 48.431 %; Месечен
лихвен процент: 3.330 %; Лихвения процент е : фиксиран за целия срок на
договора; Обезпечение: Да /посочено в чл.6/; Такса за усвояване: няма; Обща
сума за плащане: 1.089.60 лв.
В договора лихвата е посочена като месечна, докато обичайно това
става на база годишен лихвен процент, който е и основен фактор при
изчисляване на годишния процент на разходите. Би следвало тези два основни
параметри да бъдат на еднаква годишна база. Така, както е посочен лихвения
процент на месец, потребителят може да бъде въведен в огромно
заблуждение относно параметрите и икономическите последствия от така
посочените клаузи.
В чл.3.3. от процесния договор е записано, че ГПР е изчислен при
вземане предвид на следните допускания: 1) Заемателят не трябва да
прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви, такси,
комисионни, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора
за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е
известно, че е оторизиран представител на Заемодателя.; 2) Заемателят ще
изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
11
настоящия Договор; 3) Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден
за срока, уговорен в настоящия Договор; 4) Паричният заем се погасява от
Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора.; 5) При
изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят
заплаща при изпълнение на задълженията си по настоящия Договор за
паричен заем.
В случай на забава на която и да е погасителна вноска, Заемателят
дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, опредЕ.
съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД с постановление на Министерския съвет (МС) за
всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до
неговото пълно погасяване.
Съгласно чл.6 от договора паричен заем, страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл.10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от
посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: т.4. Ценна книга,
издадена в полза на заемодателя /отбелязана е само в предоставения от
заемодателя екземпляр /лист 39 по делото/ заедно с писмения отговор!
В чл. 8 от същия договор е уговорено задължение на заемателя за
неустойка – за непредставяне на обезпечение или представено, но
неотговарящо на определените изисквания, а именно: „Чл. 8. С подписването
на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл.6 от
настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 934.40 лева, с начин на разсрочено плащане подробно
посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем. В случаите по
предходното изречение задължението по този договор за паричен заем ще
бъде в общ размер на 2024.00 лева.
Видно от погасителния план като приложения към договора за паричен
заем, посочени са 1 бр. вноски; падеж на всяка вноска; размер на
погасителната вноска без неустойка по чл.8 от договора – 99.06 лв.; размер на
разсрочената неустойка към всяка вноска – 84.94 лв. /последната – 85 лв.; общ
размер на погасителната вноска с включената разсрочена неустойка по чл. –
12
184 лв.
В чл. 9 ОУ към договора за паричен заем, за Годишния процент на
разходите е посочено следното: „ГПР на заема не може да бъде променен,
освен при условията на сключения договор за заем или по допълнително
взаимно писмено съгласие между страните. Заемателят не трябва да прави и
не дължи никакви допълнителни лихви, такси, комисионни, застрахователни
премии и др., които не са посочени в договора за заем при неговото
сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е
оторизиран представител на Заемодателя. Заемодателят не носи отговорност
за направени такива плащания, когато техният вид, основание и размер не са
определени в договора за заем.“
В чл.10 от ОУ към договора за паричен заем е регламентирано
обезпечението в полза на заемодател: по ал.1 – с ценна книга в полза на
Заемодателя за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими
неустойки, съобразно договора за заем; по ал.2 - Страните имат право за
обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор
учредяването на някое от следните обезпечения:
1.Гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните
условия:
- да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева,
съгласно справочните данни на НОИ;
-да работи по безсрочен трудов договор;
-да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя;
-да няма неплатени осигуровки за последните две години;
-да няма кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
2.Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава
два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо
договорената главница и лихва;
3.Първа по ред Ипотека;
4.Предоставяне на безусловна Б. гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем
13
до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа па последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
В конкретния случай, както се установи по-горе с клаузата по чл.6 от
договора за паричен заем, уговорените кумулативно обезпечения са: гаранти
и ценна книга.
Уговорено и право на заемодателя е без да се мотивира, ако
обезпечението не отговаря на условията по чл.10 ал.1 и ал.2 да откаже
сключване на договора /чл.10 ал.3/ или макар и обезпечението да не отговаря
на условията – да сключи договора за заем, като начисли неустойка за
неточно изпълнение на изискванията за обезпечение/чл.10 ал.4/.
Тази неустойка, по силата на чл.14 ал.3 от ОУ, се дължи „и за всички
случаи, в които при сключване на договора за заем е сключен и договор за
поръчителство, обезпечаващ изпълнението му, а също и когато
предоставения гарант не отговаря на установените в чл.10, ал. 2, т.1 от
настоящите ОУ, както и когато в срок от 3 дни, считано от сключването на
Договора за заем не се предостави друг гарант, отговарящ отделно или заедно
с вече предоставения/ите гарант/и на изискванията на чл.10, ал. 2, т.1 от
настоящите ОУ.“
Отделно от тази неустойка по чл.8 във вр. чл.6 от договора за паричен
заем, която е уговорена в глобален, фиксиран размер /934.40 лв. при заем от
900 лв./, в чл.14 ал.1 от ОУ е уговорена и друга: неустойка в размер на 10% от
непогасената главница, която може да се дължи всеки път при неизпълнение,
считано от 60-я ден след съответната падежна дата. Съгласно чл.14 ал.1 от
ОУ: “ В случай, че Заемателят изпадне в неизпълнение на поетите
задължения по сключения договор за заем, считано от 60-тия ден след
съответната падежна дата, съгласно погасителния план, ще дължи на
Заемодателя и еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената
главница по Договора за заем.“
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза,
потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. В. и прието като
обективно и компетентно изготвено, се установи безспорно следното:
1.Размерът на предоставения на ответника заем /кредитен лимит е
14
900.00лв./деветстотин/лева; на 11.09.2024г.с Разходен касов ордер № 553 с
основание отпуснат кредит е броена сумата от 900.00лв.на Д. Д. П. /стр.46 от
делото/;
2. Размерът на погасената главница - 140.48лв.; размер на погасено
договорно възнаграждение и за какъв период - 82.93лв. ; размерът на лихва за
забава и за какъв период - 0.24лв.; размерът на погасена неустойки и пр. -
176.35лв., като плащанията са извършвани на 25.10.2024г., на 25.11.2024г. и
на 16.12.2024г. , когато е последното плащане и след това са преустановени
плащанията;
3. Размерът на неизплатеното задължение е общо 1631.15лв., а по
отделни пера:
- за главница - 759.52 лв. за период от 10.12.2024г.-10.08.2025г.;
- за договорно възнаграждение /договорна лихва и конкретно за периода
10.12.2024г.до 10.08.2025г. - 106.67лв.;
- за лихва за забава за период от 10.10.2024г..до 10.04.2025г. - 6.91лв. ;
- за неустойки за период от 16.12.2024г.-10.08.2025г. - 758.05лв.;
/Задължението за неустойка е почти колкото задължението за главницата/.
4. При вписан в договора ГПР като процентна стойност 48.431%
реалният, действителния ГПР, изчислен по точно определения в приложение
№1 начин във вр.чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК и прилаган от кредитора и
съответно при включените на задълженията освен за главница и договорна
лихва е в размер на 538.5393%
За изчисления на ГПР, ССЕ е взела следните параметри: Главница -
900.00лв., ГЛП - 36.63%, Срок на кредита 11 месеца. В графа други месечни
такси в размер на 84.94лв. са отразени неустойките по чл.8 от договора. При
така въведените данни Годишен процент на разходите е 538.5393%
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени и в условие на евентуалност искове
са:
- за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 235343 от
11.09.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и
15
чл. 19 ал.4 от ЗПК.;
- за прогласяване нищожност на клауза за неустойка по чл.8 от Договор
за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4
от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК
Ищецът и ответникът са обвързани от договор за паричен заем №
235343 от 11.09.2024г.
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на
ЗПК и ЗЗП. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са
изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в
писмена форма; посочен е общият размер на кредита и условията за
усвояването му, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК; лихвеният процент по
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, който следва да е определен на
годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК – в случая е фиксиран, но е
посочен – на месец, като месечен лихвен процент – 3.330 % ; годишният
процент на разходите по кредита и е формулирано какво включва общата
сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11 ал.1 т.10; условията за
издължаване на кредита, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11
ал.1 т.12 ; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора и срока, в който това право може да бъде упражнено, съгласно чл.11
ал.1 т.20 ; Общите условия, които са неразделна част от договора, съгласно
чл.11 ал.2 ЗПК, са инкорпорирани в текста на процесния договор.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
16
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
В конкретния договор е посочен ГПР 48.431 %, формално отговарящ на
императива на чл.19 ал.4 от ЗПК и обща сума, дължима от потребителя
/“общата сума за плащане“/, която не е изрично формулирана какво включва и
видно от погасителния план тази сума 1089.60 е сбор от месечните
погасителни вноски, които от своя страна са сбор от месечна вноска за
главница и за лихва.
Както се установи безспорно от заключението на ССч.Е, Годишният
лихвен процент /ГЛП/, така както следва да е определен на годишна основа
съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, е в размер на 36.63 % . Но изобщо не е ясно
за потребителя какво включва ГПР от 48.431 % освен ГЛП от 36.63 %
т.е. какво включва освен лихвата. Нито от текста на договора, нито от текста
на ОУ, може да се разбере какви разходи са включени в ГПР, как е изчислен в
този глобален размер. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на
годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от
ЗПК и изчислен по определения в Приложение № 1 начин. За този ГПР
липсва посочване на взетите предвид общи положения, които се отчитат и
допълнителни допускания, използвани при изчисляване на ГПР по точно
определения в Приложение № 1 начин, каквото е императивното изискване
на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и
изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО: „…
17
посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент“.
В случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Предупреждението /записано в чл.3 от договора и в чл. 9 от ОУ/, че
„Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания
(лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които не са
посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани
от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на Заемодателя“ в
никакъв случай не дава положителна ясна и точна информация на заемателя
какво е включено в състава на ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК във
вр. чл.19 ал.1 ЗПК и съответно изчислен по определения в Приложение № 1.
Освен това, съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и
валута, опредЕ. с ПМС. В конкретния случай реалният, действителният,
ефективният ГПР надхвърля 50 %. и той е в размер на 538.5393% т.е. над
10.77 пъти над 50 %. Така при главница от 900 лв., договорна лихва от
189.60 лв. и неустойка по чл.8 във вр. чл.6 от договора в размер на 934.40 лв.
–надхвърляща главницата, общата дължима сума за заемателя е 2024 лв.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 , се считат за нищожни.
Договорената неустойка в чл.8 от договора за непредставено
обезпечение по чл.6 от договора или неотговарящо на изискванията по чл.10
ал.2 т.1 и т.4 от ОУ се начислява като част от месечната вноска, като не е ясно
как точно се формира размерът на неустойката. Договарянето по този начин
говори, че клиентът, на практика, като потребител на финансова услуга, няма
избор и още при самото кандидатстване за кредит той е наясно, че исканите
обезпечения не могат да бъдат дадени. Отпускането на такива малки суми, за
кратък срок на погасяване не предполага клиентът да е в състояние да
предостави едно от следните обезпечения: гаранти-две физически лица с
изключително обременяващи изисквания към тях или безусловна Б. гаранция
или някое от другите обезпечения - в конкретния случай-ценна книга,
18
издадена в полза на заемодателя – те просто са несъразмерни. По-силната
страна в такива отношения е заемодателят, който разполага с всички
инструменти да диктува условията на договора. Действително подобно
финансиране е рисково, но с цел заобикаляне на закона по отношение
допустимия ГПР, подобни финансови институции ползват други средства,
чрез които на практика завишават дължимото по договора възнаграждение за
договорна лихва.
Клаузата, установяваща дължимост на неустойка по чл. 8 от ДПК
заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и противоречи на
добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции.
Предвиденото в чл.6 ДПК и във вр. чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ обезпечение – с
поне едно от посочените от такова естество, че поставя кредитополучателя в
реална невъзможност в определения 3-дневен срок и то от сключване на
договора да го изпълни. Това неизбежно и автоматично води до следващото –
неустойка по чл.8 от договора, което утежнява изключително задължението
на кредитополучателя. Учредяването на надлежно обезпечение дава
сигурност на кредитора, че при липса на доброволно изпълнение на
задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде удовлетворен при
принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за
учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява
върху основното задължение на кредитополучателя – да върне заетата сума.
Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който следва да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на
сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита /арг. чл. 16 ЗПК/. В случая неустойката по договора не е уговорена с
оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й е предвидена
кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично
задължение на кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали
изобщо е налице неизпълнение по договора от страна на кредитополучателя.
В договора и в общите условия към него не се изяснява конкретно при
какви обективни критерии, фактори и начин е формиран размерът на
неустойката – бланкетно се сочи в глобален размер. Нещо повече, същата се
кумулира към погасителната вноска, като по този начин води до скрито
19
оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на
едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на
потребителя. Но същевременно тази неустойка по чл. 8 във вр. чл.6 от ДПК и
във вр. чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ не е предвидена като разход за потребителя
при формиране на ГПР.
В конкретния казус поставените от кредитора прекомерни изисквания
относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението
му за връщане на тази главница, /подробно описани по – горе/, сочат на
единствената цел, противоречаща на добрите нрави- задължението за
предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и
като последица от това неизпълнение - кредиторът да получи претендираната
неустойка. Въпросната неустойка, /която не е за забава, касаеща вземанията
по договора, а за неизпълнение на договорно задължение за даване на
обезпечение/ така, както е уговорена, излиза извън присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото с нея още към момента
на уговарянето й, с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта й, се цели
постигане на забранен от закона правен резултат. А именно - цели се
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като
последният изначално е изправен пред невъзможността да изпълни
задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.
Освен изложеното по-горе, съдът държи да отбележи още, че
нaчиcлявaнe нa дoпълнитeлни лиxви и нeycтoйĸи пo oтпycнaти зaeми бeз
ĸpeдитнитe дpyжecтвa дa ги вĸлючвaт в гoдишнитe paзxoди зa
пoгacявaнeтo им, e нapyшeниe нa Диpeĸтивa 2008/48/EO нa EΠ и
cъвeтa, и в този смисъл е и последното и най-ново постановено по сходни
казуси Решение на Съда на Европейския съюз (четвърти състав) от 17
октомври 2024 година по дело C-409/23 (Riverty GmbH срещу MI), което
гласи следното:
„Член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат случаите, в които
още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда
неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси
20
икономическа облага, лихвите за забава и разходите за извънсъдебно
събиране, които потребителят дължи в случай на забава или
неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, не
попадат в обхвата на понятията „лихва" и „други разходи" по смисъла
на тази разпоредба, и то по принцип независимо от това дали тези лихви
и други разходи имат законов или договорен произход, както и от това
дали съответно посочените лихви и други разходи с договорен произход са
по-високи от това, което би било дължимо по силата на закона.“
И още Съдът на Европейския съюз yĸaзвa, чe члeн 22, пapaгpaф 3 oт
Диpeĸтивa 2008/48 зaдължaвa дъpжaвитe члeнĸи дa гapaнтиpaт, чe
paзпopeдбитe, ĸoитo пpиeмaт зa изпълнeниe нa тaзи диpeĸтивa, нe мoгaт
дa бъдaт зaoбиĸoлeни пocpeдcтвoм нaчинa, пo ĸoйтo ca фopмyлиpaни
дoгoвopитe (peшeниe oт 11 ceптeмвpи 2019 г., Lехіtоr, С‑383/18,
ЕU:С:2019:702, т. 30).
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител
относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно-посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.6, параграф , от директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да заплати потребителят, е
неравноправна по смисъла на чл.4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Кредиторът е нарушил изискванията на закона за точно посочване
на финансовата тежест на кредита за длъжника и клаузите от договора,
касаещи ГПР и действителната обща сума, дължима от потребителя;
ГЛП са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, чл.19 ал.4 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Доколкото главният иск, предявен от ищцата – за прогласяване
нищожност на Договор за паричен заем № 235343 от 11.09.2024г., на
21
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК
е доказан по основание и следва да бъде уважен, то съдът не дължи
произнасяне в диспозитив по предявения в условие на евентуалност
обективно съединен иск - за прогласяване нищожност на клауза за неустойка
по чл.8 във вр. чл.6 от същия договор, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с
чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от
ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените реално от него разноски в размер на 80.96 лв. – за държавна
такса, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Ищецът е представляван и защитаван в съдебното исково производство
от упълномощен процесуален представител, като в договора за правна защита
и съдействие е уговорено, че процесуалното представителство и защита са
безплатни на осн. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказване на
материално затруднено лице. Видно от списъка на разноските по чл.80 ГПК,
претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 604 лв. с ДДС.
Изчислено е на осн. чл.7 ал.2 т.2 и §2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа /Загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025г./
Съгласно §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за
адвокатска работа, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без
включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В конкретния
случай пълномощникът на ищеца е направил изрично искане за начисляване
на ДДС 20% върху възнагражденията, определени по наредбата, като е
представил списък на разноските, договор за правна помощ и удостоверение
от НАП, че е регистрирано лице по ЗДД от 11.04.2023г. с идентификационен
№ по ДДС: BG180505784 /лист 71/, докато исковата молба е подадена на
22.01.2025г. /дата на пощенското клеймо/.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Търговище сумата в
размер на 200 лв., представляваща изплатено възнаграждение на вещото лице
22
по назначената съдебна счетоводна експертиза, на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр.
чл.83 ал.3 ГПК и във вр. чл. 83 ал.2 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на Договор за паричен заем № 235343
от 11.09.2024г., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196,
представлявано от В. М. И., наричан - заемодател, от една страна и Д. Д. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв."З."бл. **, вх. **, ет.
**, ап. **, наричана - заемател, от друга страна, поради противоречие със
закона, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19
ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от В. М. И.
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Търговище, кв."З."бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** , чрез пълномощник адв. М. В.
М. от АК-Пловдив, съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „П.О. и К." № **, ет. **, ап.
**, сумата от 80.96 лв., представляваща разноски по делото за държавна
такса, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от В. М. И.
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК-Пловдив, съдебен адрес гр. Пловдив,
ул. „П.О. и К." № **, ет. **, ап. **, адвокатско възнаграждение в размер на 604
лв., на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и във вр. чл.7 ал.2 т.2
и §2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа
/Загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025г./ .
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от В. М. И.
ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Търговище сумата в размер на 200 лв.,
представляваща изплатено възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебна счетоводна експертиза, на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.3 ГПК
и във вр. чл. 83 ал.2 ГПК.
23
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
24