Решение по дело №2344/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2022                                                  град Варна

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд                                                 

девети касационен състав

на двадесет и четвърти ноември                      година две хиляди двадесет и втора

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова

                                    Станислава Стоева

 

 

секретар Пенка Михайлова

прокурор Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №2344 по описа на съда за 2022 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1103/09.08.2022 г., постановено по НАХД № 3661/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ОТМЕНЕНО НП № 03-013014/23.12.2020 г. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Инвест дом П.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН. С решението на Районен съд – Варна Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е осъдена да заплати на „Инвест дом П.“ ООД сумата от 696.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 1103/09.08.2022 г. по НАХД № 3661/2021 г. по описа на Районен съд – Варна и да се потвърди НП № 03-013014/23.12.2020 г.

В съдебно заседание касатора не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, с които се поддържа жалбата на саченит ев нея основания.

Ответникът – „Инвест дом П.” ЕООД  чрез процесуалния си представител адв. А., оспорва жалбата.  Моли да се остави в сила постановеното решение. Претендира разноски по делото.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен  състав на съда като обсъди посочените в жалбата основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , прие за установено следното:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК , е процесуално допустима. Разгледана по същество  е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 09.12.2020 г., около 14.30 ч. служители при ДИТ-Варна - свидетелите С  И  и М Д , извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект - „жилищна сграда“, находящ се в У ПИ XXI - 217/ПИ 10135.2560.217, кв.47 по план на 18-ти м. р„ ул. „Феликс Каниц“ №9, гр. Варна. По време на проверката в обекта били установени да полагат труд две лица - свидетелите А А  и С А , които извършвали дейност по подлепяне фасадата на изградената сграда с клинкер. Всеки от тях попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.З КТ, в която посочил, че извършва съответната дейност в полза на „Инвест дом П.“ ЕООД от 09.12.2020         г., въз основа на сключен граждански договор като няма трудов договор с дружеството и работи на строителния обект от 11.00 ч. до 15.00 ч. В т. 10 от декларацията всеки от двамата посочил, че работи срещу уговорка за заплащане по 100 лв на ден. На контролните органи било представено копие от сключения между „Инвест дом П.“ ООД и свид. А. А  граждански договор от 09.12.2020 г. с предмет -подлепяне на партер от жилищна сграда в строеж на ул. „Феликс Каниц“ №9 с уговорено възнаграждение в размер 100 лв и срок за изпълнение до 19.12.2020 г. Проверяващите разяснили на представляващ дружеството, че с работещите на обекта лица следва да са налични сключени трудови договори и връчили на същия призовка на основание чл.45, ал.1 АПК да се представят трудовите досиета със същите до 14.12.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С оглед указанията на проверяващите, на 10.12.2020 г. между въззивното дружество и свид. А. А  бил сключен трудов договор №004 от 10.12.2020 г., с който последният бил назначен на длъжност „общ работник“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер 610 лв. След като въз основа на представения трудов договор и извършена справка в НАП за датата на регистрация на същия било установено, че към момента на извършване на проверката, за свид. А. А  не бил наличен писмен трудов договор с въззивното дружество, свид. С  И  съставила АУАН №03-013014 от 17.12.2020   г. срещу „Инвест дом П.“ ООД за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ за това, че на 09.12.2020 г. в гр. Варна в качеството на работодател е допуснал до работа А А  да престара труд в полза на дружеството като изпълнява трудови функции по монтаж на клинкер, с работно място - строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXI -217, ПИ 10135.256-.217, кв.17 по план на 18-ти м.р., в гр. Варна, ул. „Феликс Каниц“ №9.

На 23.12.2021 г. административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и издал процесното НП, с което наложил административно наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния предвиден, в посока към средния, а именно - 5000.00 лв.

За да отмени НП, съдът е приел, че не е установена обективната съставомерност на санкционираното деяние. Според въззивния съд не е доказано наличието на трудово правоотношение между дружеството и А , като констатациите на контролните органи сочат към изпълнение на дейност съгласно  граждански договор. Посочил е, че липсват елементи на трудово правоотношение, а именно работно време, работно място, периодичност на уговореното възнаграждение. Коментирал е събраните доказателства, които обосновават  престация по гражданско правоотношение, т.к. отношенията на страните се изчерпват с постигането на определен трудов резултат.

Така постановеното решение е правилно.

    С  НП е наложена имуществена санкция на дружеството за констатирано неизпълнение на задължение, визирано в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ.  Цитираният текст забранява недвусмислено на работодателя да допуска до работа работник или служител, без да е сключил трудов договор. По делото безспорно е установено, че А  е изпълнявал работа в полза на дружеството въз основа на сключен договор за изработка. Не може да бъде споделено становището, поддържано от касатора, че се установяват всички елементи на трудовото правоотношение, а именно – работно място, работно време и възнаграждение. Действително съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва действия, които са характерни за трудова дейност. Особеният характер на трудовия договор, в една от същностните си отлики с "гражданския" договор за /изработка, поръчка/, предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение не са установени от административно- наказващия орган и при въззивната проверка на обжалваното наказателно постановление. Това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Следва да се отбележи, че в съдебното производство по обжалване на наказателни постановления, административно-наказващият орган се явява орган, поддържащ административно-наказателното обвинение. По аргумент от посочените разпоредби и чл. 16 от НПК, нарушителят следва да се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Този принцип е относим и при реализирането на административно-наказателна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци, като безспорно обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства.

Решението на районния съд е обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, съдът намира за основателно искането направено от страна на ответника по касация за присъждане в негова полза на заплатеното от него възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., съгласно представените доказателства и списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1103/09.08.2022 г., постановено по НАХД № 3661/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА  дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, да заплати на „Инвест дом П.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 600/шестстотин лева/лв.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.