РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№2580/10.12.2019г.
гр. Пловдив,10.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ
състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Петър Петров, като разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова
КАНД № 3286 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от Г.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана
чрез адвокат П. М., против Решение № 1636 от 09.09.2019г.
на Пловдивския районен съд, постановено по АНД 2874 по описа на същия съд за
2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление №19-0438-000141 от
09.04.2019г. на Началника на РУ към ОД на МВР-гр. Пловдив, сектор Пътна
полиция, с което на Г.М.М., с ЕГН **********, за
извършено административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание-глоба в размер на 100лв., за нарушение на чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба от 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен и
иска да бъде отменен изцяло.
Твърди се, че по отношение на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП неправилно
съдът е кредитирал показанията на актосъставителя Я.
и е игнорирал показанията на свидетеля К..
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал.1
от ЗДвП неправилно съдът е приел, че не са налице изключенията, визирани в
разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП.
Изложени
са съображения за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и нарушение на
чл. 57, т.4 от ЗАНН.
Претендира
се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на НП.
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 30.03.2019г., около 15:40 часа, в
гр. Пловдив, на бул. „България” - № 121, в посока запад-изток, Г.М. управлява
лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц-180” с рег. № ***, лична собственост, като
извършва следните нарушения: 1. Преминава на забранителен-червен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален
режим; 2. Не използва обезопасителен колан, с който е
оборудан МПС; 3. Не представя контролен талон към СУМПС.
Описаното е квалифицирано като
нарушения съответно по чл.6, т.1, чл.137А, ал.1, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН с № на бланката
048742/30.03.2019г. е издадено НП №19-0438-000141 от 09.04.2019г. на Началника
на РУ към ОД на МВР-гр. Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Г.М.М., с ЕГН **********, за извършено административно
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание-глоба
в размер на 100лв., за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба от 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв. на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Районният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е приел, че нарушението по т.1 от НП е доказано по
несъмнен начин и е логично и закономерно наказващият орган да санкционира
нарушителят по реда на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП с налагане на глоба в размер
на 100лв, който размер е законово фиксиран.
По
отношение на нарушенията по т.2 и т.3 от НП районният съд е приел същите за
доказани. По т.2 от НП е изложил подробни мотиви относно липсата на основания
за прилагане на чл. 137, ал.2 от ЗДвП. Изложил е мотиви относно представения в
хода на съдебното производство медицински документ.
Според
съда АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Касационният
съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.
Действително
АУАН съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл. 43, ал.2 от ЗАНН. В АУАН
са посочени нарушените разпоредби от ЗДвП като е изписан нормативният акт.
Адресът в НП е достатъчно индивидуализиран като е посочено населено място и
адрес.
Правилно
ПРС е кредитирал показанията на свидетеля Манчев, тъй като точно преминаването
на червен сигнал на светофара е причината да се извърши проверка от на водача М..
Касационният
съд намира за безспорно доказано извършването на нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Санкционната
норма е правилно приложена.
Съгласно чл. 137а, ал.1 от ЗДвП водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
В разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП изчерпателно са изброени случаите, в които законодателят допуска
възможност да не се използват обезопасителни колани,
а именно: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан; лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното
място; инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.
За да се наложи необходимост от
изследване на посочените изключения от задължението, следва да са налице данни
за него, които данни следва да са представени от нарушителя. Доколкото няма
видими причини за прилагане на изключението, за органа няма задължение да
предполага наличието на такива, М. е следвало да наведе такива доводи при
съставянето на АУАН и съответно да ги докаже с доказателствени средства. М. не
само не е навел такива доводи при съставянето на АУАН, а е посочил че има
възражения като не е депозирал такива в срок и не е представил писмени
доказателства.
Всеки
който твърди благоприятен за себе си факт, следва и да го докаже. Такова
доказване не е проведено, а още повече, такива възражения не са навеждани пред административнонаказващия орган.
Представеното в хода на съдебното
производство Медицинско направление няма характер на експертно решение,
съдържащо императивно изискване /забрана/, а има препоръчителен характер както
правилно е възприел районният съд. При това представеният образец: Бл. МЗ №119а
98 служи за изпращане до здравно
заведение, клиника, отделение, кабинет както е посочено в самия образец на
Медицинското направление. Освен това в графата „Приложени медицински документи“
не са изброени такива, не са приложени документи, потвърждаващи диагнозата.
Действително нормата на чл. 137а ал.2 ЗДвП предвижда хипотези, при които водачите не са задължени да използват
колани, но те са лимитативно изброени. В случая мислима за приложение е
единствено хипотезата на чл. 137а ал.2,
т.2 ЗДвП, а именно в случая на лице, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан. Това обаче
следва да бъде установено по несъмнен начин. Дали за лицето е противопоказано
използването на обезопасителния колан може да се
установи от органите на медицинската експертиза по изрично запитване на Г. М.,
каквото обаче не е било направено, няма представен протокол от медицинска
комисия, от който да се установи, че Г. М. боледува от хепатит В
и движения, притискащи черния дроб, включително носене на предпазен колан в
автомобил, са противопоказни. Съдът няма как да изведе обоснован извод, без
компетентната медицинска експертиза дали състоянието на жалбоподателя позволява
поставяне на колан и може да се подведе в крайна сметка в хипотезата на
физическо състояние, което не позволява използването му, регламентирана с правилото
на чл. 137а ал.2, т.2 ЗДвП.
Следователно е извършена правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение
наказание, в предвидения от закона абсолютен размер, съгласно чл. 183, ал.4,
т.7 от ЗДвП. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е също безспорно установено като е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
Ето защо, като е потвърдил процесното
наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и
правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При
касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
състав не констатира наличие на някое от отменителните
основания по чл. 348 от НПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1636 от 09.09.2019г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД 2874 по описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.