Р Е Ш Е Н И Е
№ 663/8.4.2020г.
08.04. 2020
г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав,
в съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 295 по описа за 2019 г.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Г.А.Г., ЕГН: ********** ***, против Ревизионен акт № Р-16001616000460-091-001/09.10.2018г.
и РА за поправка на РА № П-16001618183075-003-001/17.10.2018г., издадени от Г.Ч.–
***, възложил ревизията, и П.Д.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП -
гр. Пловдив, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 737/21.12.2018г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“)
гр. Пловдив относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за данъчни
задължения на „МИМИТЕКС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, както следва: по ЗДДС
за периода от 01.12.2012г. до 28.02.2013г. в размер на 1 651,82лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 1 124,84лв. и за данъчни задължения за
корпоративен данък за 2012г. в размер на 15 198,32лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 8 637,96лв. и за 2013г. в размер на 4 248,88лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 952,77лв.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено,
че задълженията по ЗДДС и ЗКПО, за които се ангажира солидарната му
отговорност, се формират в резултат на непредставянето от новия управител на
дружеството на първични счетоводни документи, по които е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит и са осчетоводени текущи разходи. Независимо, че Г.
не е бил страна в ревизионното производство, приключило с издаването на РА №
Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г., същият е проявил необходимата
процесуална активност и е предоставил цялата налична документация на
дружеството „Мимитекс“ ЕООД. В деловодството на ТД на НАП – гр. Пловдив са
постъпили 27бр. папки, в които се съдържа цялата счетоводна документация на
дружеството за проверявания период, включително първични счетоводни документи и
счетоводни регистри, както и разплащателни документи по доставките. Независимо
от представените документи, не е инициирана процедура по чл. 133 от ДОПК по
отношение влезлия в сила РА № Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г., с каквото
правомощие разполагат ревизиращите органи по приходите и горестоящия
административен орган.
Според
жалбоподателя, не е налице неправомерно поведение от негова страна, тъй като
всички вземания спрямо длъжника „Мимитекс“ ЕООД са обезпечени чрез налагане на
запор върху активи на дружеството – различни видове шевни машини, с обща
балансова стойност в размер на 18 314лв. Налице е и сключено споразумение
за разсрочване на публични вземания, документирано с протокол изх. №
2467/2011/000023/27.06.2014г., издаден от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив. По отношение местонахождението на
запорираните активи, същите се намират в производствено помещение на
дружеството в гр. Пловдив, ул. „Архитект Камен Петков“ № 12, ет. 6, които са
предадени на адв. А. Д.., представляващ адвокатско дружество „Фактор“,
обслужващо дружеството, с приемо – предавателен протокол от 16.10.2015г. От
своя страна, адв. М. е предал активите и счетоводната документация на новия
управител на дружеството, след продажбата на дружествените дялове, с приемо –
предавателни протоколи от 10.11.2015г. и 12.11.2015г. В този смисъл, настоящият
жалбоподател не е укрил факти от значение за определяне на данъчните задължения
на дружеството, тъй като непредставянето им в хода на последващо ревизионно
производство не дължи изцяло на виновно поведение на новия управител. Нещо
повече, на 25.09.2018г. чрез куриерска фирма „Спиди“ новият управител е
изпратил до ТД на НАП – гр. Пловдив счетоводната документация на дружеството,
включително писмено обяснение.
Иска
се отмяна на обжалвания РА и РА за поправка на РА, включително в частта му на
определените акцесорни задължения за лихви и присъждане на направените по
делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Х..
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане
юрисконсултско възнаграждение и на направените по делото разноски за съдебни
експертизи. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Ревизионният
акт и ревизионният акт за поправка на РА са обжалвани в предвидения за това
срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го
е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така
постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-1600161600460-020-001/24.01.2018г.,
издадена от *** в ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет имуществена отговорност по чл. 19 от ДОПК на Г.А.Г.,
включително като ЕТ „Мимитекс – Г.Г.“, включително данъчните задължения по ЗДДС
и ЗКПО, ведно с прилежащите лихви на дружеството „Мимитекс“ ЕООД за периода от
01.01.2011г. до 30.09.2013г, за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2013г. и от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.Определен е краен срок на ревизионното производство
до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено надлежно
по електронен път на 16.02.2018г. С последващи ЗИЗВР №№ Р-1600161600460-020-002/14.05.2018г. и Р-1600161600460-020-003/14.06.2018г., връчени надлежно
по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 16.07.2018г.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по
приходите, съгласно представена по делото заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 3 – 5). Представени са и удостоверения за
валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и
издали ревизионния доклад и ревизионния акт.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001616000460-092-001/30.07.2018 г., в срока по чл.
117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение, включително
подадени по куриер документи, без опис. Възраженията са обсъдени от
ревизиращите органи по приходите, оправомощени да издадат РА и са намерени за
неоснователни, с подробно изложени аргументи. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001616000460-091-001/09.10.2018г.
Поради констатирани допуснати грешки относно размера на отговорността на РЛ за данъчни
задължения по ЗДДС и ЗКПО на „Мимитекс“ ООД за периода от 01.01.2011г. до
28.02.2013г. и от 01.01.2011г. до 31.12.2013г., ведно с прилежащите лихви за
забава, е издаден ревизионен акт № П-16001618183075-003-001/17.10.2018г. за
поправка на РА, съгласно който е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за
корпоративен данък за 2011г., 2012г. и 2013г. в общ размер на
34 068,35лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 20 527,09лв.
и за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2011г. до 28.02.2013г.
в общ размер на 41 800,28лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
28 041,78лв.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган.
В решението си горестоящият административен орган е
намерил, че неправилно е вменена отговорност на Г. за данъчните задължения на
„Мимитекс“ ЕООД по ЗДДС за периода от 01.01.2011г. до 30.11.2012г., ведно с
прилежащите лихви и по ЗКПО за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., тъй
като ревизионното производство е възложено след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК. Обжалваните РА и РА за поправка на РА са отменени по отношение
отговорност по чл. 19 от ДОПК в общ размер на 54 769,61лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 36 853,30лв.
През периода от 13.02.2007г. до
10.11.2015г. жалбоподателят Г.Г. е управител на „Мимитекс” ООД, вписано в
Търговския регистър с Решение на Окръжен съд – Пловдив по фирмено дело № 1855
от 2007г. Собственици на капитала са Г. и М.Г. с дялове от по ½ от общия
капитал от 5 000лв. С договор за покупко - продажба на дружествени дялове
от 10.11.2015г. /вписан в ТР на 15.11.2015г./ Георгиеви прехвърлят дяловете си
от капитала /100 дяла по 50лв. всеки/ на И.В.Х., съответно дружеството е
трансформирано от ООД в ЕООД.
На „Мимитекс“ ЕООД е извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол №
П-16001616044532-073-001/27.07.2016г. за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г. На 26.04.2016г. на „Мимитекс” ЕООД е възложена ревизия с
обхват задължения по ЗДДС и по ЗКПО за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.,
приключила с издаването на PA № Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г. с
установени задължения в размер на 77 536,68лв. главници и 35 555,01лв.
лихви. В хода на тази ревизия дружеството не е открито на декларирания адрес за
кореспонденция за връчване на ИПДПОЗЛ и същото е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Поради неоткриването му не е представило изисканите документи, относими
към облагането.
В хода на ревизионното производство са извършени
насрещни проверки на доставчиците „Кани“ ЕООД, „Графит НГ“ ЕООД, „Рим
технолоджи“ ЕООД, „Мирамакс“ ЕООД и „Инвестгруп“ ЕООД, при които не са
представени изисканите документи и писмени обяснения, включително фактурите,
въз основа на които „Мимитекс“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит и е
осчетоводило текущи разходи за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. Направен
е извод, че не са извършени реални доставки от посочените по-горе доставчици,
поради което на основание чл. 68, ал. 2 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато
право на приспадане на данъчен кредит. Наред с това, предвид непредставянето на
първични счетоводни документи е направен извод, че не са изпълнени изискванията
на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и чл. 10 от ЗКПО, като е декларирано извършването на
стопански операции, без представени доказателства за реалното им осъществяване.
На основание разпоредбите на чл. 69, ал. 1, чл. 71, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС е
отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички доставки, отразени в
дневниците за покупки за данъчни периоди от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. и са
приети разходи за дейността за същия период в размер на 0лв.
Съгласно справка за задълженията „Мимитекс” ЕООД има неиздължени
данъчни и осигурителни задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО в общ размер
на 38 326,75лв., в т.ч. главници в общ размер на 21 316,34лв. и
прилежащите лихви в общ размер на 17 010,41лв. За принудителното събиране
на тези задължения е образувано изпълнително дело № 16110002467/2011г., като
към тези задължения са присъединени и задълженията по РА №
Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г. Направени са пълни проучвания на
имуществото, включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечаване
на публичните задължения на дружеството, като е установено, че дружеството не
разполага с активи и не е извършвало никакви плащания, както и длъжникът не се
отзовава на поканите на публичния изпълнител. При тази фактическа обстановка е
направен извод за наличие на обективна невъзможност за събиране на публичните
задължения на дружеството.
От извършени справки в Агенцията по вписванията и
информационния масив на НАП се констатира, че физическото лице Г.Г. е
собственик на идеални части от недвижими имоти – жилищни сгради и гараж,
находящи се в гр. Русе и земеделски земи, находящи се в гр. Априлци. Същите са подробно индивидуализирани в
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С180016-023-0000526/13.02.2018г. (л. 4098 – 4099), но са посочени нулеви
стойности на придобиване.
В хода на ревизията са
установени следните факти за „Мимитекс” ЕООД, по отношение задълженията на
което Г. е привлечен към отговорност по чл. 19 от ДОПК:
-дружеството не притежава недвижими имоти и МПС и не е
извършвало продажби на такива по данни от Агенция по вписвания;
-декларирани са активи – шевни машини, подробно
индивидуализирани в постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
2467/2011/00005 от 22.05.2012г., но същите са с неизвестно местонахождение, тъй
като са „предадени“ на новия собственик на дружеството с приемо – предавателен
протокол.
В хода на настоящата ревизия, първоначално до „Мимитекс” ЕООД, е изготвено ИПДПОЗЛ, но до
приключването й не е получен отговор от новия управител И.Х.. Извършена е
проверка относно адреса за кореспонденция на това лице, а именно с. Сърнево,
общ. Раднево, обл. Стара Загора, при която е изпратено ИИДДКО до кметския
наместник на населеното място. В отговор на искането е депозирано писмено
обяснение, съгласно съдържанието на което лицето не живее в селото повече от 10
години и не притежава недвижим имот. Преди години недвижимият имот с
административен адрес с. Сърнево, ул. „Тракия“ № 55 е придобит от съседа му и е
обединен в един недвижим имот с административен адрес с. Сърнево, ул. „Тракия“
№ 53.
При извършена допълнителна
проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че И.Х. е собственик на
множество дружества, 22 на брой, дерегистрирани поради констатирани обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС.
От страна на жалбоподателя е
представен договор за оказване на съдействие при продажба на дружествените
дялове в капитала на „Мимитекс“ ООД със страни Г. и М.Г., собственици на
капитала и А.М.Д., представляващ адвокатска кантора „Фактор“. Предмет на
договора е извършване на преговори с евентуален купувач и извършване на всички
фактически и правни действия при продажбата на дружествените дялове. В
изпълнение на договора са издадени 2бр. пълномощни от 15.10.2015г., с които Г.Г.
и М.Г.упълномощават адв. А. Д.. да продаде от тяхно име и за тяхна сметка
всички притежавани от тях дружествени дялове в „Мимитекс“ ООД, при условия и
купувач по негова преценка. Съгласно съдържанието на пълномощните адв. Д. има
право да изисква, получава, подава и подписва всички необходими документи,
свързани с продажбата на дружествените дялове. Дружествените дялове са
продадени с нотариално заверен договор за покупко – продажба на дружествени
дялове от 10.11.2015г. на купувача И.В.Х. за сумата от 5 000лв.
Във връзка с извършената
продажба на дружествените дялове на дружеството „Мимитекс“ ООД от РЛ са
изискани документи за предаването на активите и счетоводната документация за
дейността му, която подлежи на съхранение. Съгласно съдържанието на депозирано
писмено обяснение предаването е станало на 16.10.2015г. в адвокатската кантора
на адв. Д., като на последния, с приемо – предавателен протокол от същата дата
са предадени движими вещи, находящи се в склада на дружеството в гр. Пловдив,
ул. „Арх. Камен Петков“ № 12, ет. 6, включително 2бр. ключове, касови апарати,
касови книги и счетоводни документи. Съгласно съдържанието на протокола, адв. Д.
е приел посочените в него движими вещи и счетоводна документация със
задължението да ги предаде на новия управител на дружеството след вписването му
в Търговския регистър.
Изискани са и документи и
писмени обяснения от адв. А. Д.. относно предаването на новия собственик на
„Мимитекс“ ООД на получените от Г. движими вещи и счетоводна документация.
Депозирано е писмено обяснение, съгласно съдържанието на което Д. е изготвил
договор за продажба на дружествените дялове от 10.11.2015г. с купувача И.Х., в
изпълнение на предоставената му представителна власт от предишните собственици
на дружеството Г. и М.Г.. С протокол от 12.11.2015г., непредставен при
ревизионното производство, адв. Д. е извършил предаването на движимите вещи,
находящи се в склада на „Мимитекс“ ООД, ведно с ключовете към него на новия
собственик И.Х. в адвокатската кантора, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„Славянска“ № 38, ет. 1, офис 1 (същият адрес е посочен като седалище и адрес
на управление на „Мимитекс“ ЕООД).
Изпратено е и ИПДПОТЛ до
счетоводна кантора „Акаунт Макс“ ООД, която е обслужвала счетоводно „Мимитекс“
ООД, съгласно депозираните от Г. писмени обяснения. В отговор на искането е
потвърдено, че счетоводната кантора е обслужвала дружеството въз основа на
договор от 02.07.2007г., за изпълнението на който са представени заверени копия
на фактури. Към момента на проверката счетоводната кантора не обслужва
„Мимитекс“ ООД, като договорът е прекратен с писмено уведомление до дружеството
поради незаплащането на договореното месечно възнаграждение за счетоводното
обслужване. При тях не се съхраняват документи в оригинал, включително първични
счетоводни документи, тъй като са им предоставяни в копия. Съхраняват в
електронен вид вторичните счетоводни регистри на дружеството за периода на
действие на абонаментния договор. Към настоящия момент кантората обслужва
счетоводно, считано от 21.01.2013г. друго дружество със собственик на капитала Г.Г.
– „Про дизайн Г“ ЕООД.
След издаването на
ревизионния доклад, чрез куриерска фирма „Спиди“ са постъпили писмени
доказателства, изпратени от Николай Каменов Стоев, който не е представил
доказателства за оправомощаването си от управителя на „Мимитекс“ ЕООД И.Х.. Сред
представените документи са 2бр. приемо – предавателни протоколи, съответно от
10.11.2015г. за предаването на архив и счетоводна документация, ведно с ключ от
складово помещение (не е посочен адрес на същото), в което са оставени на
отговорно пазене активите на „Мимитекс“ ООД (без опис на същите) от Г.Г. на адв.
А. Д.. и от 12.11.2015г. с идентично съдържание за предаване на движими вещи от
адв. Д. на И.Х..
Органите по приходите са
подложили на анализ представените доказателства, включително приемо –
предавателните протоколи, като са посочили, че Г.Г. предава на адв. А. Д..
движими вещи с приемо – предавателни протоколи с различно съдържание, като във
втория приемо – предавателен протокол липсват данни за складовото помещение, в
което се оставени активите на отговорно пазене и неговото местонахождение. Във
втория приемо – предавателен протокол не се съдържа и опис на предаваните на
новия собственик активи, използвани за дейността на дружеството преди
продажбата на дружествените дялове. От своя страна, адв. Д. предава на И.Х.
отново активи и счетоводна документация без опис, като се твърди, че
фактическите действия по предаването са извършени в адвокатската кантора,
находяща се на адрес, който съвпада с адреса на управление на „Мимитекс“ ЕООД.
Наред с това е извършена допълнителна проверка на образеца на подпис,
представен от И.Х. при подаването на документите за вписване в Търговския
регистър на „Мимитекс“ ЕООД и е констатирано, че той видимо се различава от
подписа, положен за приел в приемо – предавателния протокол от 12.11.2015г.
Извършени са проверки
относно търговските обекти, в които „Мимитекс“ ООД е осъществявало дейността си
за търговия на дребно с облекло и по отношение на които са регистрирани ФУ,
дерегистрирани през м. 02.2013г. Съгласно представени документи и писмени
обяснения от наемодателите на обектите, дружеството е ползвало под наем недвижими
имоти – магазини в гр. София, бул. „Дондуков“ № 72 и в гр. Пловдив, ул.
„Съединение“ № 34, ул. „Царевец“ № 7, ул. „Младежка“ № 1, пешеходен мост
Съединение и производствен обект в гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков“ № 12,
ет. 6 до 2013г. Съгласно съдържанието на писмените обяснения, след месец март
2013г. търговския обект в гр. София и производственото помещение в гр. Пловдив
се ползват от дружеството „Про дизайн Г“ ЕООД с управител Г.Г..
Извършена е проверка и
относно регистрацията на трудовите договори на 19 лица, назначени на длъжности,
свързани с производството и продажбата на дрехи. Констатирано е, че лицата
първоначално са назначени в ЕТ „Мимитекс – Г.Г.“ до 03.07.2007г., след което са
преназначени в „Мимитекс“ ООД, считано от същата дата. Част от тях, включително
и лица, назначени след 2007г. по трудови правоотношения с „Мимитекс“ ООД са
преназначени в „Про дизайн Г“ ЕООД, считано от 28.02.2013г.
При анализ на събраните при
ревизията доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че
е налице последователно поведение на Г.Г., управител на „Мимитекс“ ООД, насочено
към избягване на дължими данъчно – осигурителни задължения. Регистрацията на
дружеството е извършена по избор, като почти веднага след регистрацията му в
него са преназначени 19бр. работници, работили преди това по трудови
правоотношения в собствения на Г. ЕТ „Мимитекс – Г.Г.“. Дружеството е
регистрирано в хода на провеждано на ЕТ ревизионно производство, приключило с
издаването на РА № 1600257/28.06.2007г., при което са определени допълнително
данъчни задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и вноски за ЗОВ и
фонд ГВРС, ведно с прилежащите лихви.
Срещу дружеството „Мимитекс“
ООД, в качеството му на длъжник, е образувано изпълнително дело
№16110002467/2011г. за неплатени задължения за корпоративен данък по ГДД за
2010г. и ЗОВ по декларации обр. 6 за периода от 01.01.2011г. до 31.07.2011г. За
обезпечаване на тези публични задължения е наложена обезпечителна мярка – запор
върху банкова сметка *** „Банка ДСК“ с постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № РД-11-950/22.08.2011г. В последствие, към
изпълнителното дело са присъединени неплатени задължения по СД по ЗДДС за
данъчни периоди мм. 06, 07, 09 и 10.2011г. и мм. 03 и 04.2012г. и задължения по
декларации обр. 6 за периода до м. 06.2012г. За обезпечаване на тези задължения
е наложена обезпечителна мярка запор върху движими вещи – шевни машини,
подробно индивидуализирани, с постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № 2467/2011/000005/22.05.2012г.
Във връзка с възможността за
заплащане на публичните задължения е извършен анализ на сметки от гр. 40, 50 и
70 за периода от 2011г. до 2013г., при който са направени следните изводи:
-към 31.12.2011г. и към
31.12.2012г. счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка“ е с непроменено
дебитно салдо в размер на 4,59лв., т.е. в нея не постъпват парични средства;
-към 31.12.2011г. счетоводна
сметка 501 „Каса“ е с дебитно салдо в размер на 32 588,25лв., а към
31.12.2012г. – с дебитно салдо в размер на 89,67лв., т.е. паричните средства са
използвани за плащания на задължения, различни от публичните задължения на
дружеството;
-към 31.12.2011г. и към
31.12.2012г. няма отразени задължения към доставчици по счетоводна сметка 401
„Доставчици“, съответно няма отразени вземания от клиенти по счетоводна сметка
411 „Клиенти“, т.е. може да се предположи, че паричните средства по сметка 501
„Каса“ са използвани за заплащане на задължения към доставчици, а не за
разплащане на публичните задължения;
-през периода 2011г. –
2013г. по кредита на счетоводни сметки от гр. 70 Приходи са отразени приходи от
икономическата дейност на дружеството, съответно в размер на
146 566,16лв., 143 338,94лв. и 18 558,30лв., но за 2012г. и
2013г. е деклариран отрицателен ДФР, т.е. загуби от дейността;
-по отношение салдата по
счетоводни сметки от гр. 30 – 302 „Материали“ и 303 „Продукция“ не са
представени протоколи за инвентаризация и не може да се определи стойността на
вложените материали в готовата продукция, съответно дали има налични активи,
срещу които да бъде насочено принудителното изпълнение на публичните задължения.
При извършената ревизия на
„Мимитекс“ ЕООД, документирана с влезлия в сила РА №
Р-16001616002891-091-001/17.01.2017г., е направена констатация, че неправомерно
е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, като в дневника за покупките
са включени фактури, които не документират реални доставки на стоки. Съответно
в СД по ЗДДС са декларирани неверни данни, с цел намаляване размера на дължимия
ДДС за внасяне като резултат за периода. Аналогично, в подадените ГДД по чл. 92
от ЗКПО са намерили отражение разходи, за които не са представени първични
счетоводни документи или се касае за фактури, в които са отразени стопански
операции по нереални доставки. По този начин са декларирани загуби от дейността
за 2012г. и 2013г., съответно не е внесен дължимия корпоративен данък.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка ревизиращият екип е направил извод, че са налице
достатъчно обстоятелства по чл. 19 от ДОПК за реализиране на отговорност срещу Г.Г.,
в качеството му на управител на „Мимитекс” ООД, за задължения на дружеството по
ЗДДС за периода от 01.01.2011г. до 28.02.2013г. в общ размер на
41 800,28лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 28 041,78лв.
и по ЗКПО за същия период в общ размер на 34 068,35лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 20 527,09лв. Физическото лице, чиято
отговорност се търси, е имало качеството на управител към момента на укриване
на известни му факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви
пред органите по приходите и за които е знаело.
Независимо, че допълнително
определените в влезлия в сила РА № Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г.
данъчни задължения на „Мимитекс“ ЕООД се отнасят за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2015г., ревизиращият екип е направил преценка, че за задълженията по ЗДДС
след данъчен период м. 02.2013г. и по ЗКПО за данъчен период след 2013г. не са
налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като след тази дата
дружеството не е разполагало с налично имущество. Липсва възможност за събиране
на допълнително установените данък върху добавената стойност и корпоративен
данък, ведно с прилежащите лихви, дори в случай на коректно деклариране на
резултатите от икономическата дейност от управителя Г.Г..
В решението си горестоящият
административен орган е приел за приложима по отношение ревизионното
производство за отговорността на Г. по чл. 19 от ДОПК на разпоредбата на чл.
109 от ДОПК. Настоящата ревизия е възложена на 24.01.2018г., ЗВР е връчена на
РЛ на 16.02.2018г., т.е. след като е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК по
отношение на данъчните задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2011г. до
30.11.2011г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. Обжалваните
РА и РА за поправка на РА са отменени, В ЧАСТТА на установената отговорност по
чл. 19 от ДОПК за задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на
40 148,46лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 916,94лв.
и за корпоративен данък в размер на 14 621,15лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 9 936,36лв.
В хода на съдебното
обжалване са ангажирани допълнително писмени и гласни доказателства и изготвяне
на заключение по съдебно – счетоводна експертиза. В хронологичен ред са приети
следните писмени доказателства: първични счетоводни документи, документи за
разплащания и приемо – предавателни протоколи, годишни данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО, постъпили без опис с вх. № 70-00-6712/25.09.2018г. (л. 1133 –
3791); съобщения, адресирани до И.Х., нов управител на „Мимитекс“ ЕООД, връчени
по реда на чл. 32 от ДОПК, ИИНП и ПИНП за извършени насрещни проверки на
доставчиците на „Мимитекс“ ЕООД – „Кани“ ЕООД, „Графит НГ“ ЕООД, „Рим
технолоджи“ ЕООД, „Мирамакс“ ЕООД и „Инвестгруп“ ЕООД (л. 3792 – 3892);
протокол за извършена ПУФО № П-16001616044532-073-001/27.07.2016г., ведно с
приложенията към него (л. 3894 – 3939); доклад от главен инспектор по приходите
в отдел РОС, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Хасково изх. №
1237-51/09.03.2016г. (л. 3940 – 3947); ЗВР за възлагане на ревизионно
производство на „Мимитекс“ ЕООД с предмет данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. (л. 3952 – 3970); РА №
Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г., ведно с РД №
Р-16001616002890-092-001/15.11.2016г. (л. 3971 – 4091); изпълнително дело №
16110002467/2011г. по описа на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив
(л. 4178 – 4517).
В съдебното заседание на
08.10.2019г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице А.С., с направено възражение от
процесуалния представител на ответника, че се отнася до констатациите на
влезлия в сила РА, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО,
ведно с прилежащите лихви на „Мимитекс“ ЕООД.
След анализ на представените
по делото доказателства, включително разпореждания за разпределение и частично
прекратяване на производство по принудително изпълнение, след изключване на
присъединени, но заплатени задължения на „Мимитекс“ ЕООД, вещото лице е
посочило, че към датата на разпореждане за разпределение № 2467/2011/000039 от
01.12.2015г. задълженията на дружеството възлизат общо на 22 425,13лв.
главници и 9 756,20лв. лихви. Изпълнителните титули, размера на главниците
и размера на акцесорните задължения за лихви са посочени в таблица на л. 4154 –
4156. Задълженията са обезпечени чрез налагане на обезпечителни мерки запор
върху банкова сметка *** „Банка ДСК“ с ПНОМ № РД-11-950/22.08.2011г. и запор
върху движими вещи – 4бр. шевни машини, индивидуализирани в ПНОМ №
2467/2011/000005 от 22.05.2012г. с обща балансова стойност 18 314лв.
Съгласно разпорежданията за разпределение на постъпилите суми по ИД за периода
от 22.05.2012г. до 29.02.2016г., към дата 10.11.2015г. са разпределени суми в
общ размер на 8 992,29лв.
Съгласно представени по
делото първични счетоводни документи и вторични счетоводни регистри за 2012г.
„Мимитекс“ ООД е осчетоводило разходи по сметки от гр. 60 в общ размер на
153 561,96лв., сред които разходи за материали по сметка 601 в общ размер
на 34 894,45лв. (таблица на л. 4158 – 4160); разходи за външни услуги по
сметка 602 в общ размер на 38 356,81лв. (таблица на л. 4160 – 4162);
разходи за амортизации по сметка 603, разходи за заплати по сметка 604, разходи
за осигуровки по сметка 605 и други разходи (таблици на л. 4162 – 4164). Аналогично,
за 2013г. са осчетоводени разходи по сметки от гр. 60 в общ размер на
44 777,17лв. (таблици на л. 4164 – 4167).
Размерът на приспаднатия
данъчен кредит за данъчни периоди от 01.12.2012г. до 28.02.2013г. възлиза общо
на 1 651,82лв. (таблица на л. 4167 – 4168).
В съдебното заседание на
08.10.2019г. е разпитан свидетелят Т.Р.М.. Съгласно показанията на свидетеля
същият е управител и пълномощник на фирма „Графит НГ“ ООД, на която
жалбоподателят Г. е клиент „от дълги години“. Фирмата „се е занимавала“ с черна
техника и парогладачна техника и е имала магазин шоурум в гр. Пловдив, ул.
„Победа“ № 56 и склад в гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1. Г. е посещавал и двата
търговски обекта за закупуване на гладачни машини, като най-напред ги е
изпробвал, след това ги е транспортирал със собствен транспорт – син микробус
марка Форд. Когато се касае за закупуване на малък брой машини, обикновено
разплащането е в брой и при доставките Г. е плащал в брой. Когато клиент закупи
повече машини за оборудване на цех, разплащането е по банков път. Закупените
машини се транспортират с транспорт на доставчика или на клиента, съгласно
договорка.
В съдебното заседание на
17.12.2019г. са депозирани показанията на свидетеля А.М.Д.. Съгласно
показанията на свидетеля, същият упражнява адвокатска професия, считано от
2001г., най-напред в гр. Стара Загора, по-късно в гр. Пловдив. Преди около 4 –
5 години неговата адвокатска кантора е обслужвала фирма „Мимитекс“ ООД и се
познава с управителя Г.Г.. Правното обслужване се състояло в предоставяне на
правни консултации, процесуално представителство по дела и др. действия.
Известно му е, че Г. и М.Г.
са прехвърлили дяловете си в „Мимитекс“ ООД, тъй като той е участвал активно в
подготовката на сделката. Купувач на дяловете на фирмата е И.Х.. Г. му е
изготвил нотариално заверено пълномощно, с което да намери потенциален купувач
и да осъществи преговори с него. Осъществил е контакт с И.Х., който, като евентуален
купувач е поискал да направи проверка за актуалното състояние на фирмата.
Проучването на фирмената документация е отнело около месец, като на проверка са
подлежали материалните активи на фирмата и счетоводната документация. С приемо
– предавателни протоколи, на два пъти му е предадена счетоводната документация
и дълготрайните материални активи на фирмата, по спомен в края на годината. С
приемо – предавателните протоколи му е предаден и ключ на помещението, в което
се съхраняват ДМА и част от счетоводната документация.
В процеса на проучване
състоянието на фирмата е завел г-н Христов до помещението, в което се
съхраняват ДМА и му ги е показал. ДМА не се намират в помещение на неговата
адвокатска кантора, а в складово помещение на територията на бившите заводи
„Чайка“ или „Напредък“, в близост до някакво училище, вероятно техникум. В това
складово помещение се съхранявали машини, свързани с дейността на фирмата –
шивашко производство, в частност шевни машини и климатици. Първоначално
машините не били предадени на потенциалния купувач, само предоставени за оглед
и след осъществяване на сделката по покупко – продажба на дружествените дялове
всички активи, архив и счетоводна документация били предадени на купувача с
приемо – предавателен протокол.
Според свидетеля, купувачът
е бил наясно, че дружеството, на което закупува дружествените дялове, е имало
задължения към НАП, тъй като сред предадената документация е имало и
споразумение за погасяване на задълженията на месечни вноски. Общата сума на
задълженията е била в порядъка на 27 000лв. – 30 000лв., като
известен период след продажбата на дружеството от стария собственик са правени
вноски за погасяване. След предаване на активите на новия собственик на
„Мимитекс“ ООД (в последствие преобразувано в ЕООД) свидетелят не е имал достъп
до предадените активи и документация. Същите са предадени най-напред от г-н Г.
(частично), чрез предоставяне на ключове за помещението, в което се съхраняват,
за евентуален преглед от потенциалния купувач на дружествените дялове. Самата
сделка по покупко – продажба на дружествените дялове е осъществена преди около
5 години, в края на годината. Приемо – предавателните протоколи за предаване на
документация, включително счетоводна и активи, съхраняващи се в складово
помещение, са издадени около 1 месец преди извършване на сделката.
Съдът намира, че
възраженията в жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство изцяло преповтарят доводите на лицето, направени при обжалването
на РА по административен ред. На всяко едно от възраженията от горестоящия
административен орган е даден обоснован отговор, който се споделя и от
настоящия съдебен състав.
По конкретно направените
възражения в жалбата следва да бъдат изложени следните допълнителни аргументи:
Възраженията в жалбата, на
първо място, се свеждат до наличието на предпоставки за търсене на солидарна
отговорност.
В тази връзка, следва да
бъде съобразено следното: разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя две хипотези,
при които възниква отговорност за членовете на органите на управление на
юридическите лица. В настоящия случай, правилно от ревизиращия екип е
констатирано наличие на обстоятелства по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Реализирането на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко
предпоставки: субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на
член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2
от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било
длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; като
резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на фактите и
обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказан
фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за
несъбраното задължение.
Първият елемент на фактическия състав на отговорността
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е спорен по делото, а именно, че за данъчните
периоди, в които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК жалбоподателят Г. е управител на „Мимитекс” ООД.
Вторият елемент от фактическия състав е наличието на
укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана предвид обстоятелството,
че в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди мм. 12.2012г., 01 и 02.2013г.
управителят Г. не е декларирал действителните стойности на резултатите за
периодите, които представляват ДДС за внасяне. В ревизионния акт на дружеството
е направена изрична констатация, че не са представени първични счетоводни
документи за упражненото право на приспадане на данъчен кредит. Аналогична е
ситуацията по отношение непредставени първични счетоводни документи за
извършените разходи за дейността, осчетоводени по счетоводни сметки от гр. 60. Такива
доказателства са представени едва след издаване на РД №
Р-16001618000460-092-001/30.07.2018г., но без опис, изпратени чрез използване
на куриерска услуга от лице, по отношение на което не са представени
доказателства за представителство, включително упълномощаване на дружеството
„Мимитекс“ ЕООД.
В жалбата е поддържана
последователна защитна теза, че при представяне на писмените доказателства,
включително първични счетоводни документи, въз основа на които е упражнено
право на приспадане на данъчен кредит, съответно са осчетоводени текущи
разходи, е следвало задължително от страна на ревизиращите органи по приходите
да бъде инициирано производство по чл. 133, ал. 1 от ДОПК за изменение на
задължения за данъци, установени с влязъл в сила ревизионен акт. В случай, че е
проведена такава процедура, въз основа на представените първични счетоводни
документи, ще се установи, че са извършени реални покупки на стоки, използвани
за икономическата дейност на дружеството, по отношение на които правомерно е
упражнено право на приспадане на данъчен кредит и са осчетоводени разходи. Това
твърдение се потвърждава от приетото по делото заключение по ССЕ, неоспорено от
страните, в което изцяло се потвърждават декларираните от дружеството
„Мимитекс“ ЕООД данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012г. и 2013г., съответно
данните в СД по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2012г., мм. 01. и 02.2013г.
Съдът намира направеното
възражение за неоснователно. Производството по чл. 133, ал. 1 от ДОПК
представлява извънреден способ за изменение на данъчни и осигурителни
задължения, определени с влязъл в сила РА, т.е. придобит стабилитет, което е
допустимо при наличието на изчерпателно изброени предпоставки. Сред тези
предпоставки е тази по чл. 133, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно която основание
за изменение на задължението е откриването на нови обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за
данъци и ЗОВ, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа,
издал ревизионния акт, до издаване на РА, когато актът не е бил обжалван.
В случая не се касае за нови
писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за
данъци, които не са известни на лицето, тъй като се касае за първични
счетоводни документи за извършваната от него икономическа дейност, данните в
които намират отражение във вторичните счетоводни регистри. По делото не е
спорно между страните обстоятелството, че за 2012г. и 2013г. счетоводното
обслужване на дружеството се осъществява от счетоводна кантора,
представляващият на която е посочил, че съхранява на електронни носители само и
единствено вторични счетоводни регистри, но не и оригинални екземпляри на
първични счетоводни документи.
По отношение на екземплярите
на първичните счетоводни документи не е спорно обстоятелството, че не са
представени при извършеното ревизионно производство на „Мимитекс“ ЕООД,
приключило с издаването на влезлия в сила РА №
Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г. от управителя на дружеството Иван
Христев, при надлежно връчени по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ. Не е спорно и
обстоятелството, че първичните счетоводни документи са представени от лице, без
фактическа и правна връзка с „Мимитекс“ ЕООД на 25.09.2018г., т.е. след
издаване на ревизионния доклад при извършената ревизия на Г.Г. с предмет
реализиране на неговата отговорност по чл. 19 от ДОПК. Изказани са твърдения в
жалбата, че Г. е направил усилия да се снабди с документацията на дружеството,
като я е представил при първа възможност.
В тази връзка, съдът намира,
че по делото са ангажирани изключително противоречиви доказателства относно
мястото на съхранение на счетоводната документация на дружеството „Мимитекс“
ЕООД. По делото са представени различни приемо – предавателни протоколи,
включително от 10.11.2015г., съответно от 12.11.2015г., съответно за предаване
на неконкретизирани документи и активи най-напред от Г.Г. на адв. А. Д.., след
това от адв. Д. на И.Х.. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на
ревизиращия екип относно неяснота относно лицето, положило подпис като приел в
приемо – предавателния протокол от 12.11.2015г., като положеният подпис срещу
„приел“ видимо се различава от образеца на подпис на И.Х. и положеният подпис
върху договора за продажба на дружествени дялове.
Изключително неконкретни са
и показанията на адв. Д. относно факта на предаване на счетоводната
документация на дружеството и активите и местонахождението на активите. Според
него, активите (неконкретизирани като видове и бройки) се намират в складово
помещение, находящо се на 6-тия етаж на сграда, в близост до училище или
техникум (на бившите ТПК „Чайка“ или „Напредък“). Д. е имал достъп до
помещението, тъй като му е предоставен ключ, като документацията му е предадена
на два пъти, най-напред за преглеждането й от евентуалния купувач, след това за
окончателното й предаване след извършване на сделката по покупко – продажба на
дружествените дялове на „Мимитекс“ ЕООД. В показанията е посочено, че след
предаването на документацията на новия собственик няма ангажимент за правното
обслужване на дружеството, но по делото са представени доказателства, че
седалището и адресът на управление на същото съвпадат с адреса на
представляваната от него адвокатска кантора и съобщенията до И.Х. са изпращани
по пощата с обратна разписка именно на този адрес – гр. Пловдив, ул.
„Славянска“ № 38, ет. 1, офис 1.
Дори да се приеме, че се
касае за производственото помещение, находящо се на адрес гр. Пловдив, ул.
„Арх. Камен Петков“ № 12, ет. 6, то съгласно представените по делото
доказателства и в частност договорите за наем с ТПК „Марица 2011“ същото се намира
във фактическо държане на друго дружество – „Про дизайн Г“ ЕООД, представлявано
от настоящия жалбоподател. В този смисъл, може да се направи извод, че едни и
същи активи, в частност шевните машини, запорирани съгласно ПНОМ от 2012г. се
ползват от това дружество и не са предадени по надлежния ред на новия
собственик на „Мимитекс“ ЕООД. Действията по „приемо – предаването им“ с
протокол от 12.11.2015г. са извършени с пряка и непосредствена цел да бъде
препятствано насочването на принудително изпълнение спрямо тях по отношение на
задълженията за данъци и ЗОВ на „Мимитекс“ ООД с изпълнителни титули ГДД,
декларации обр. 6 и СД по ЗДДС, ведно с акцесорните задължения за лихви, които
не са погасени към момента на продажба на дружествените дялове.
По отношение констатациите в
приетото по делото заключение на вещото лице по назначената ССЕ, съдът намира,
че от страна на жалбоподателя се прави опит да бъде извършен косвен съдебен
контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт, който е проявил
правните си последици. По-горе в настоящото решение се изложиха аргументи по
отношение задължението на ревизиращия екип да инициира процедура по чл. 133,
ал. 1 от ДОПК. Тук следва да бъде посочено, че субект, от който може да
произхожда инициативата за такова производство е и дружеството „Мимитекс“ ЕООД,
представлявано от управителя И.Х., което не се е ползвал от това си право.
В тази връзка, заключението
по назначената ССЕ не внася промяна в констатациите на ревизиращите органи по
приходите, тъй като се отнася до оборване на констатациите на влезлия в сила РА
№ Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г. Вещото лице е потвърдило декларираните
данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО по отношение на декларираните текущи разходи по
сметки от гр. 60, но е посочено, че за 2012г. по сметка 601 са отчетени разходи
по протоколи за вложени материали в производството, непредставени по делото.
Съдът констатира, че не са осчетоводени като разход фактурите от доставчиците
„Графит НГ“ ЕООД, „Рим технолоджи“ ЕООД и „Мирамакс“ ЕООД с данъчна основа в
общ размер на 48 427,60лв., като вещото лице не е направило пояснение кои
от покупните фактури, посочени в таблицата на л. 4158 – 4160 са с предмет
покупка на шивашки материали или стоки за шивашкото производство. Това
означава, че дори да се кредитира заключението на вещото лице, не са
представени документи за отчетените разходи в общ размер на 29 709,59лв.,
съгласно протоколи за вложени материали в производството, които могат да се
приемат като част от разходите за закупени материали, по отношение на които не
е признато правото на приспадане на данъчен кредит, съответно текущ разход за
икономическата дейност на „Мимитекс“ ЕООД за 2012г. Правилно ревизиращите
органи по приходите са приели, че не са извършени инвентаризации на материалите
и продукцията към 31.12.2013г., за да се установи каква част от закупените
материали е вложена в готова продукция и налични ли са активи, спрямо които да
бъде осъществено принудително изпълнение за събиране на задълженията на
дружеството.
В този смисъл, не следва да
бъдат обсъждани показанията на свидетеля М. относно реално изпълнение на
доставки от доставчика „Графит НГ“ към „Мимитекс“ ООД, тъй като отново касаят
констатации във влязъл в сила РА. Следва да бъде посочено, че показанията са
изключително неконкретни относно времето на извършване на доставките и
закупените активи – парогладачна техника.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението в жалбата за липса на неправомерно поведение от Г.,
насочено към неизпълнение на задълженията на „Мимитекс“ ООД, тъй като са
направени вноски на парични средства, съответно са издадени разпореждания за
разпределение от публичен изпълнител. В заключението на вещото лице се съдържа
изрична констатация, че се касае за задължения по изпълнителни титули ГДД,
декларации обр. 6 и глоба за периода до 01.06.2014г. в общ размер на
22 425,13лв. главници и акцесорни задължения за лихви в общ размер на
9 756,20лв., т.е. когато Г. е управител на дружеството и преди към
изпълнителното дело да бъдат присъединени данъчните задължения по влезлия в
сила Р-16001616002890-091-001/17.01.2017г. Съгласно заключението на вещото лице
са извършвани погасителни вноски на задълженията за периода от 22.05.2012г. до
29.02.2016г., но след 26.09.2013г. са в минимални размери от по 300лв., 150лв.
и 100лв. Внесените суми са явно недостатъчни за погасяването на публичните
задължения, преди присъединяването към тях на тези по РА, като може да се
направи извод, че извършената продажба на дружествените дялове на дружеството
на лице, непритежаващо имущество, както и неизяснените факти относно предаване
на активи за извършване на дейността, включително предмет на обезпечителна
мярка запор, са насочени изключително към препятстване възможността за
погасяване на тези задължения.
Несъответствието между
действително проявените факти и обстоятелства и тези, отразени в СД по ЗДДС и
ГДД по чл. 92 от ЗКПО, следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото управителят представлява дружеството, а и в
това си качество подписва първичните и вторични счетоводни документи, поради
което е бил наясно относно сключването и изпълнението на процесните сделки и
същото е било направено със знание за нереалния характер на доставките, респ.
тези действия са били насочени към укриването на правнозначими факти и
обстоятелства, отразявани в подадените декларации за процесните периоди.
Задълженията по ЗДДС и ЗКПО,
вменени с процесния РА, издаден на дружеството, не са внесени в приход на
бюджета. Същевременно, собственикът на капитала на дружеството е предприел
недобросъвестни действия, с цел установените задължения да не бъдат внесени в
приход на бюджета, а именно, с цел освобождаването му от отговорност за
действията му като управител на дружеството е прехвърлил дружествените си
дялове с договор за покупко - продажба от 10.11.2015г. на лицето И.Х., което не
притежава никакво недвижимо имущество, съответно не са ангажирани доказателства
за фактическото предаване на активите, използвани за дейността на „Мимитекс“
ООД, включително запорираните 4бр. шевни машини.
На следващо място, по
отношение недобросъвестността на Г., състояща се в извършването покупко -
продажба на дяловете в капитала на дружеството, следва да бъде съобразено
следното: ревизиращият екип е направил преценка, че отговорността на лицето по
чл. 19 от ДОПК следва да бъде ангажирана за задължения по ЗДДС за данъчни
периоди до 28.02.2013г., съответно по ЗКПО за отчетен период 2013г. Този извод
е обоснован и съответстващи на събраните при ревизията доказателства относно
дерегистрацията на фискалните устройства на всички търговски обекти на
„Мимитекс“ ООД към 28.02.2013г., прекратяване на трудовите правоотношения с
наетите лица и прекратяване на договорите за наем на търговските обекти. Тези
действия са извършени в предхождащ времеви период сделката по продажба на
дружествените дялове, като през голямата част на 2013г. и през 2014г.
дружеството не е извършвало дейност. Считано от 26.09.2013г. до 29.02.2016г. са
правени месечни погасителни вноски по изпълнителното дело в малък размер –
между 100лв. и 300лв., като за периода от 26.09.2013г. до 30.07.2014г. не са
правени никакви погасителни вноски.
Според лицето неотносимо към
правната квалификация по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е обстоятелството, че новият
собственик на „Мимитекс“ ЕООД не е представил изисканите му документи и писмени
обяснения, след като са му предадени по надлежния ред. От страна на стария
собственик на дружеството не са укрити факти и обстоятелства по смисъла на
горната разпоредба, а напротив, обявени са публично и декларирани в НАП. Този
факт не е спорен по делото, тъй като именно въз основа на анализа на тези данни
ревизиращият екип е направил обоснован извод за извършени стопански операции по
касови разплащания при налични парични средства в касата на дружеството към
31.12.2011г., които са в незначителен размер към 31.12.2012г. Доколкото са
направени погасителни вноски по изпълнителното дело в изключително малки
размери спрямо задълженията на дружеството и не са налице нито задължения към
доставчици, нито вземания от клиенти, може да се направи обоснован извод за
неправомерно поведение на Г., който се е разпоредил наличните парични средства
да бъдат използвани за разплащания, при условие, че е бил наясно, че има
публични задължения, декларирани от самия него.
По отношение твърдението за
незнание на Г. относно наличието на възникнали данъчни и осигурителни
задължения на „Мимитекс” ЕООД, включително преди издаването на влезлия в сила
РА следва да бъдат изложени следните аргументи: Жалбоподателят, в качеството си
на управител, е подписвал счетоводна и финансова документация, както и СД по
ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6., съответно е оперирал със
средствата на дружеството по банкови сметки, включително е осъществявал
администриране на задълженията за данъци и осигуровки, като по този начин е бил
наясно, че дружеството има изискуеми и непогасени публични задължения за данъци
(по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО) и вноски за ЗОВ. Налице е поредица от последователни
действия, състоящи се в продължаващо във времето поведение на управителя по
несъбиране на вземанията и непогасяване на публичните задължения на дружеството
най-напред по подадени декларации, в последствие и установени с влязъл в сила
РА.
По отношение наличието на
причинно – следствена връзка между използването на наличните парични средства в
касата за други разплащания и неизплащането на изискуеми задължения на
дружеството, следва да бъде съобразено следното: твърденията на ревизираното
лице за непредставянето на първични счетоводни документи и вторични регистри е
обосновано с предаването на документацията на дружеството на новия управител. По-горе
в настоящото решение се изложиха подробни аргументи относно липсата на
несъмнени доказателства каква именно документация и активи са предадени на
новия собственик на дружеството, къде е тяхното местонахождение, включително на
активите, предмет на обезпечителна мярка, наложена през 2012г., за които може
да се изкаже обосновано предположение, че се ползват за икономическата дейност
на последващо регистрираното дружество „Про дизайн Г“ ЕООД, управител на което
е настоящият жалбоподател. Наред с това, за 2012г. и 2013г. са реализирани
загуби от дейността, включително са извършени покупки на стоки от дружества, по
отношение на които е констатирано, че не са извършени реални доставки на стоки.
Наред с това, са отчитани разходи, съгласно първични документи, наименовани
протокол за вложени материали за производството, непредставени по делото, в
различни размери, без представени други документи относно съотношението на
вложени материали за производството на готови изделия.
Всички тези данни правилно
са навели приходните органи на извод, че е налице причинно – следствена връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество. От една страна, ревизираното лице не е оказало
съдействие в хода на ревизията по представяне на документи относно финансовото
състояние на дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. От друга страна приходните органи са изследвали
имущественото състояние на търговското дружество по налични публично-оповестени
данни или чрез изискване на информация от други държавни органи. В хода на
ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване
на публичните задължения на търговското дружество. Има образувано производство
по принудително изпълнение № 16110002467/2011г. и наложени обезпечителни мерки
- запор на банковите сметки на „Мимитекс” ООД с ПНОМ от 2011г. и запор върху
активи – 4бр. шевни машини, с ПНОМ от 2012г. По повод запитване на ревизиращия
екип е постъпил отговор от директора на дирекция „Събиране“, съгласно който
предвид липсата на имущество на дружеството и неизвестно местонахождение на
запорирани активи, производството по принудително изпълнение е значително
затруднено.
Съвкупната преценка на
специфичните за казуса обстоятелства – целенасочено във времето поведение за
деклариране на загуби от дейността за 2012г. и 2013г., малки стойности на
паричните средства в брой и по разплащателната сметка към 31.12.2012г.,
отчуждаване на дружествените дялове по номинална стойност и непредставянето на
счетоводна и финансова документация от РЛ или от новия управител, предприетите
действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията
от основания длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че
дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително
изпълнение, обосновава краен извод за поведение на управителя, което е
единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните
вземания.
Както бе посочено по-горе,
на 15.11.2015г. в ТР е вписан нов собственик на капитала и управител на „Мимитекс”
ЕООД – И.Х., който не притежава недвижими имоти и е едноличен собственик,
представляващ и управител на още 22 дружества, дерегистрирани по ЗДДС поради
констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
Наред с това е констатирано,
че на 24.01.2013г. е учредено „Про дизайн Г“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала и управител Г.Г.. Предметът на дейност на това дружество също е
изработване на шивашки изделия, т.е. идентичен е с предмета на „Мимитекс”
ЕООД. Двете дружества са с едни и същи
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Никола Войводов“ № 12, като за
периода след 28.02.2013г. новото дружество е сключило договор за наем на
производственото помещение в гр. Пловдив и магазинът в гр. София като
предходното дружество.
Настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна и по отношение прилежащите лихви, като споделя
доводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган, свеждащи се
до следното: отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата,
дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването
му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния
акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността, задължението
следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване
на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното
лице, а при частично погасяване – например погасяване на главницата,
отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга.
В случая отговорното лице не
става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват
лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите,
които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на
дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се
увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно
погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло
отговорността на отговорното лице.
По така изложените аргументи, жалбата е
неоснователна, съответно обжалваните РА и РА за поправка на РА – правилни и
законосъобразни, в частта им, предмет на настоящото съдебно производство.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
26.10.2016г.) възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза
на 1 514,44лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и четиридесет и
четири стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Г., ЕГН: ********** ***, против Ревизионен акт №
Р-16001616000460-091-001/09.10.2018г. и РА за поправка на РА №
П-16001618183075-003-001/17.10.2018г., издадени от Г.Ч.– ***, възложил
ревизията, и П.Д.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив,
ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 737/21.12.2018г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за данъчни задължения
на „МИМИТЕКС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, както следва: по ЗДДС за периода
от 01.12.2012г. до 28.02.2013г. в размер на 1 651,82лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 124,84лв. и за данъчни задължения за корпоративен
данък за 2012г. в размер на 15 198,32лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 8 637,96лв. и за 2013г. в размер на 4 248,88лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 952,77лв.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН: ********** *** да заплати на Национална агенция
по приходите – гр. София сумата от 1 514,44лв. (хиляда петстотин и
четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки) възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: