Р Е Ш Е Н И Е № 918
гр. Пловдив, 22.06.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС
ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА
БЕШКОВА
КИРИЛ ПЕТРОВ
разгледа докладваното от съдията
Илиев гр.д. №1425
по описа за 2016г., като
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.463 във връзка
с чл.278 от
ГПК.
Делото
е образувано по жалба на А. Д. Б.,
ЕГН **********, в
качеството й на ЕТ
„Ади-77- А. Б.“, ЕИК
040213***, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „****, и И. Б.Б. от
гр. Пловдив, ул. „****,
ет.6, ЕГН **********,
против разпределение от
22.03.2016г. на постъпили
суми по изпълнително
дело №20158210400358 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
предявено на 07.04.2016 г. В
жалбата са изложени
съображения, че съдебният изпълнител
неправилно е разпределил
и запазил по
своя сметка сумата от
429297,32 лв., от които
143095,83 лв. за
„Райфайзенбанк България“ ЕАД по
договор за револвиращ банков
кредит от 31.03.2014г.
и 286201,49 лв.
за „Райфайзенбанк България“
ЕАД по договор за
банков кредит от 11.09.2006г.
По изложените съображения
се иска отмяна на обжалваното разпределение
като незаконосъобразно.
Постъпил е писмен
отговор на жалбата
от ответната страна по
нея- „Райфайзенбанк България“
ЕАД, чрез пълномощника й по
делото адв. Г.Х.,
в който се
изразява становище, че същата
е неоснователна.
Ответните страни по
жалбата- ТД на
НАП- Пловдив и
Община Пловдив не вземат становище по нея.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е недопустима, а
ако се приеме за допустима- неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,
за да се произнесе
намери за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като
е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл.462, ал.2 и
чл.463 от ГПК
акт на съдебния
изпълнител и в
срока по чл.462, ал.2
от ГПК.
С обжалваното разпределение
съдебният изпълнител е
извършил разпределение на
постъпила сума в размер
на общо 445227,45
лв. от извършена по изпълнителното дело
публична продан на два
недвижими имота Със същото част
от посочената сума
в размер на
143095,83 лв. е
била разпределена за погасяване
на вземанията на взискателя
„Райфайзенбанк България“ по
договор за револвиращ банков кредит от 31.03.2004г., обезпечени с първа по ред договорна ипотека
върху продадените недвижими имоти,
а друга част от сумата
в размер на 286201,49
лв. са разпределени за
погасяване на вземанията на
взискателя „Райфайзенбанк България“ по договор за банков кредит
от 11.09.2006г., обезпечени с втора по ред договорна ипотека
върху продадените недвижими имоти.
Неоснователни са
изложените в жалбата доводи срещу включването на
посочените вземания в
разпределението и заделянето
на суми за погасяването им. Съгласно разпоредбата
на чл.459, ал.2 във
връзка с ал.1
от ГПК ипотекарният кредитор се
смята за присъединен
взискател, когато изпълнението
е насочено върху предмета на обезпечението, като
припадащата му се
сума се запазва
по сметката на
съдебния изпълнител и
му се предава, след като представи изпълнителен
лист. В настоящия
случай при изготвяне
на разпределението съдебният
изпълнител се е
съобразил с обстоятелството, че
вземанията на „Райфайзенбанк България“
АД по договор за
револвиращ банков кредит
от 31.03.2004г. са
обезпечени с първа по ред
договорна ипотека върху
продаваните недвижими имоти,
а вземанията й по
договор за банков
кредит от 11.09.2006г. са
обезпечени с втора по
ред договорна ипотека
върху същите имоти,
поради което правилно
е разпределил суми
за удовлетворяване на
посочените вземания, които
суми ще бъдат
предадени на банката
след представяне на
изпълнителен лист. Изложените в
жалбата твърдения, че вземанията
на банката по
договор за револвиращ
банков кредит от
31.03.2004г. и по договор
за банков кредит от 11.09.2006г. били погасени, поради
което неправилно били
включени в разпределението, не могат да бъдат
разглеждани в производството по
обжалване на разпределението. В случай,
че длъжникът твърди,
че е погасил
определено свое задължение, за събирането
на което е
било образувано изпълнително
производство, и е
налице спор с взискателя
за това обстоятелство, то
редът за защитата
му е не
чрез обжалване действията
на съдебния изпълнител
и в частност- на
разпределението на
постъпилите суми, а чрез предявяване на иск
срещу взискателя за
оспорване на вземането
с правно основание чл.439
от ГПК. В производството по
обжалване на извършено
разпределение съдът проверява
начина на разпределение
на сумите спрямо
установените със съответните
документи вземания на взискателите,
а не наличието
на отразените в тях
вземания, тъй като в посоченото
производство не се
разрешават материалноправни
спорове между страните за дължимостта на
вземанията, посочени в изпълнителния
лист или удостоверението. Без значение
в случая е посоченото
в жалбата обстоятелството, че
изпълнителният лист, с който банката
първоначално се е
била снабдила за
вземанията си по
договора за банков кредит
от 11.09.2006г., е
бил обезсилен поради констатирани
от въззивната инстанция пороци
на извлечението от
счетоводните сметки на банката,
послужило като основание
за издаването му, тъй
като в производството по
обжалване на разпореждането за незабавно
изпълнение не се
разрешава спор за
дължимост на сумите по
заповедта за изпълнение, а
само за правото на
кредитора да пристъпи към
незабавното й изпълнение.
Неоснователни са и
доводите, че задълженията
на длъжниците по
двата договора за кредит,
посочени в представените
от банката удостоверения, не
били в отразените
в същите размери. Както
вече се посочи,
в настоящото производство
не могат да
се разрешават спорове
от такъв характер,
като от значение
за законосъобразността на
разпределението е само
заделените за ипотекарния
кредитор суми да
бъдат в рамките
на сумата, за
която е била
вписана ипотеката, което в случая
е спазено. В
тази връзка неоснователни
са и твърденията
в жалбата, че
първата договорна ипотека
била подновена на 21.03.2014г.
за сумата от
121846,71 лв., тъй като
това е размерът само
на дължимата главница по
кредита, а в
молбата за подновяването й изрично е
посочено, че същото
се извършва за
посочената сума, ведно
със съответната лихва, комисионни, такси
и разноски по кредита. Не могат
да бъдат възприети и
доводите в жалбата,
че тъй като в случая
кредитор и по трите обезпечени с ипотеки вземания
било едно и също
лице- „Райфайзенбанк България“
АД, то същото следвало
да избере дали да се
ползва от привилегиите на
ипотеката и реда
на вписването. Съгласно императивната
разпоредба на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД ползуват
се с право на
предпочтително
удовлетворение вземанията, обезпечени
с ипотека- от стойността на ипотекираните
имоти. При положение, че
върху продадените на публичната
продан недвижими имоти има вписани
договорни ипотеки, то съдебният изпълнител няма
възможност да не
задели суми за
удовлетворяване на така
обезпечените вземания, тъй
като предвидената в
разпоредбата на чл.136, ал.1,т.3 от ЗЗД
привилегията се отнася за
вземането, а не
за кредитора.
Предвид горното жалбата
е неоснователна и
следва да се
остави без уважение.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на А. Д. Б., ЕГН **********, в
качеството й на ЕТ
„Ади-77- А. Б.“, ЕИК
040213***, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „****, и И. Б.Б. от
гр. Пловдив, ул. „****,
ет.6, ЕГН **********,
против разпределение от
22.03.2016г. на постъпили
суми по изпълнително
дело №20158210400358 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
предявено на 07.04.2016г.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Пловдив
в 1- седмичен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.