№ 134
гр. Враца, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20221400500096 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България,
ЕИК ***, гр. ***, чрез юрк. П.П., срещу решение № 120 от 30.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 684 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2021 г., с което:
- е отхвърлен предявеният срещу Д. С. В. иск за признаване за установено, че дължи на
дружеството сумата от 8908,26 лева, присъдена със заповед за изпълнение №
260050/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 100/2021 г. на РС-Бяла Слатина, от която 4381,90 лева
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-***/04.05.2017 г., възнаградителна
лихва в размер на 3177,20 лева за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., мораторна лихва в
размер на 1349,16 лева за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- е отхвърлено искането за осъждане на ответника Д. С. В. да заплати на дружеството
направените в заповедното производство разноски, присъдени с издадената заповед, в
размер на 178,17 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение;
- Д. С. В. е осъден по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 86 ЗЗД да
заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, клон България, сумата
1
от 2830,50 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-***/04.05.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2021 г.
/датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до окончателното й
изплащане, а в останалата част до пълния предявен размер от 4381,90 лева искът е
отхвърлен;
- е отхвърлен предявеният срещу Д. С. В. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 във връзка с чл. 86 ЗЗД да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, клон България, сумата от 3177,20 лева – възнаградителна лихва за периода
20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., и мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода
20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., дължими по договор за потребителски кредит № PLUS-
***/04.05.2017 г. С оглед изхода на делото в тежест на Д. С. В. са възложени направените от
дружеството разноски в съдебното производство в размер на 414,20 лева.
В жалбата се твърди, че извода на съда, с който е отхвърлил установителния иск
поради ненадлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост, е неправилен.
Жалбоподателят аргументира позицията си, с това, че в този случай и съгласно
постановките на тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ВКС се дължи
онази част от дълга, по която е настъпил падежа. Оспорва се извода на съда, че договорът е
недействителен като неотговарящ на изискването за шрифт на основание чл. 10, ал. 1 във
връзка с чл. 22 ЗПК с довода, че доказателства в тази връзка не са събирани, както и че
евентуално такова нарушение би било само формално и не влече недействителност на целия
договор, тъй като правата на длъжника не са нарушени по никакъв начин, тъй като
представените договори са четими, съществувало яснота относно съществените им елементи
и клаузите са ясно и недвусмислено формулирани. В жалбата се твърди, че договорът
отговарял и на останалите изисквания в закона – в него бил посочен лихвения процент на
кредита и условията за прилагането му, а именно фиксиран лихвен процент за срока на
договора /чл. 3 от него/, лихвеният процент на ден бил равен на лихвеният процент, посочен
в договора, разделен на 365 дни /чл. 11/, а началната дата за изчисляване на ГПР била датата
на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него /чл. 3/. По отношение на приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК
жалбоподателят счита, че приложеният по делото погасителен план е в съответствие с тази
норма, съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Твърди, че изискването за посочване поотделно на лихва и главница
по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК важи, когато кредитът се погасява предсрочно, в който случай
възниквало правото на длъжника да получи нов погасителен план, в който смисъл бил и
текста на чл. 11, ал. 3 ЗПК. В подкрепа на това си оплакване жалбоподателят се позовава на
съдебна практика, включително такава на СЕС.
При тези доводи е поискано решението на Районен съд – Бяла Слатина да бъде
отменено в цялост. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
По повод на оплакването, свързано с оспорване извода на съда за недействителност на
договора за потребителски кредит с изискването за шрифт, жалбоподателят иска да бъде
2
назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса "На какъв по
вид и размер шрифт е изготвен договор за кредит с номер PLUS-***/04.05.2017 г.
Въззивната жалба е връчена на особения представил на длъжника Д.В. – адв. И.Г.,
който в срок е подал писмен отговор по нея. В него е посочи, че въззивната жалба е
неоснователна, а атакуваното решение правилно, законосъобразно и обосновано. Поискал е
то да бъде потвърдено.
С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за
събирането на такива.
Въззиваемото дружество "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция,
клон България редовно уведомено за откритото съдебно заседание по делото, не изпраща
представител.
Въззиваемият Д. С. В. редовно уведомен от назначения му особен представител, се
представлява от него. В хода на устните състезания особения представител изразява
становище за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт и моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена. Иска да му се изплати внесения депозит за възнаграждение за
явяването му като особен представител.
Пред въззивния съд по искане на въззиваемото дружество с определението №
164/04.04.2022 г. по чл. 267 ГПК е допуснал назначаването на съдебно-техническа
експертиза относно вида и размера на шрифта договора за кредит и условията към него. В
срок вещото лице е представило заключение, което след изслушването в о.с.з., е прието като
доказателство по делото.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред Районен съд – Бяла Слатина е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция,
рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, срещу Д. С.
В. в качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит № PLUS-*** от
04.05.2017 г. за парично вземане в размер на 4381,90 лева главница, възнаградителна лихва
в размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в
размер на 1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане,
както и разноските в производството – държавна такса от 178,17 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
В т. 12 от заявлението заявителят е описал обстоятелствата, от които произтича
вземането, а именно посочения договор за кредит, сключен между дружеството-заявител и
Д. С. В., по силата на който договор в заем на последния е предоставена сумата от 4500,00
лева, със задължението последният да я върне в срок от 60 месеца, обхващащ периода от
датата на сключване на договора до 20.04.2020 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните вноски техният размер и размер на остатъка, които вноски са
60 на брой от по 162,34 лева. Посочено е, че кредитът е бил усвоен. Заявителят е описал, че
на 20.10.2017 г. длъжникът е преустановил плащането на месечните погасителни вноски по
кредита. Позовал се е, че в този случай и съгласно чл. 5 от договора при забава на една или
3
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху размера на непогасената
главница. Изложено е, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава. С оглед на това е заявено, че вземането е станала
предсрочно изискуемо на 20.11.2017 г. На длъжника била изпратена покана на 22.05.2018 г
за доброволно изпълнение, с което кредиторът обявил вземането си за предсрочно
изискуемо.
Към заявлението са представени договора за кредит, погасителен план и условията по
договора.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 260050 от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 100/2021 г. спрямо длъжника за следните суми,
претендирани със заявлението: главница, дължима по договор за потребителски кредит с №
PLUS-*** от 04.05.2017 г. в размер на 4381,90 лева, възнаградителна лихва в размер на
3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в размер на
1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 25.01.2021, до окончателното й изплащане,
както и разноските в производството – държавна такса от 178,17 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
Издадената заповед за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника Д.В., като е
приложена процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК. Съобразно текста на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
съдът е указал на заявителя възможността да установи вземането си чрез предявяване на иск
в законовия срок, като представи доказателства за това, посочвайки му и последиците от
неговото бездействие. Заявителят е бил уведомен за разпореждането на съда.
В законовия срок са били представени доказателства за подаването на искова молба
срещу длъжника Д.В. с искане да бъде признато за установено по отношение на последния,
че дължи в качеството му длъжник по договор за потребителски кредит № PLUS-*** от
04.05.2017 г. следните суми: главница в размер на 4381,90 лева, възнаградителна лихва в
размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в
размер на 1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 25.01.2021, до окончателното й
изплащане, както и разноските в заповедното и исковото производство. При условията на
евентуалност – в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, дружеството-ищец е поискало да бъде прието, че е предявен осъдителен иск за тези
суми и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е обосновал правният си интерес
от предявяване на иска с изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК и прилагането в
този случай на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Описал е, че вземането произтича от посочения по-
4
горе договор за кредит, по силата на който наД.В. е предоставена сумата от 4500,00 лева, със
задължението последният да я върне в срок от 60 месеца, обхващащ периода от датата на
сключване на договора до 20.04.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечните вноски техният размер и размер на остатъка, които вноски са 60 на брой
от по 162,34 лева. Посочено е, че кредитът е бил усвоен. Описано е, че въз основа на
индивидуален кредитен профил на длъжника е определен ГПР. Посочено е, че
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се
в договора условия, размер и срокове. Посочено е, че таксата ангажимент се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в
поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Изложено е, че по силата на чл. 3 във
връзка с чл. 4 от договора ответникът има задължението да върне сумата, като съгласно чл. 5
от него при забава на една или повече месечни погасителни вноски, дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода. Посочено е, че лихвеният процент
по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо
дали е високосна. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1
януари, съответно на 1 юли на текущата година плюс 10 %. Заявено е, че длъжникът е
преустановил плащането по кредита на 20.10.2017 г., към която дата били погасени 5
месечни вноски. Описано е, че на основание чл. 5 от договора, който предвиждал, че при
забава на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, поради което то е
обявено за такова от 20.11.2017 г. При тези доводи е поискано претенцията да бъде уважена.
Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника особен представител –
адв. И.Г., който в указания му законен срок не е подал писмен отговор. В първото съдебно
заседание по делото особеният представител е оспорил основателността на исковете с две
възражения – за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви три
години назад от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Районният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с
чл. 415 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4381,90 лева
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*** от 04.05.2017 г., възнаградителна
лихва в размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва
в размер на 1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 25.01.2021, до окончателното й
изплащане. Съдът е приел и евентуално предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД – в
случай, че установителния бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4381,90 лева главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-*** от 04.05.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 3177,20 лева за периода от
20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода от
5
20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 25.01.2021, до окончателното й изплащане. Доклад по делото е
изготвен и обявен за окончателен, а доказателствената тежест по исковете е разпределена
между страните, като страните не са възразили нито пред районния, нито пред въззивния
съд за нарушения в тази дейност на съда.
По основателността на исковете районният съд се е произнесъл с решението, предмет
на проверка в настоящото производство, като:
- е отхвърлил предявеният срещу Д. С. В. иск за признаване за установено, че дължи
на дружеството сумата от 8908,26 лева, присъдена със заповед за изпълнение №
260050/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 100/2021 г. на РС-Бяла Слатина, от която 4381,90 лева
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-***/04.05.2017 г., възнаградителна
лихва в размер на 3177,20 лева за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., мораторна лихва в
размер на 1349,16 лева за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- е отхвърлил искането за осъждане на ответника Д. С. В. да заплати на дружеството
направените в заповедното производство разноски, присъдени с издадената заповед, в
размер на 178,17 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение;
- е осъдил Д. С. В. по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 86 ЗЗД да
заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, клон България, сумата
от 2830,50 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-***/04.05.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2021 г.
/датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до окончателното й
изплащане, а в останалата част до пълния предявен размер от 4381,90 лева искът е
отхвърлен;
- е отхвърлен предявеният срещу Д. С. В. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 във връзка с чл. 86 ЗЗД да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, клон България, сумата от 3177,20 лева – възнаградителна лихва за периода
20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., и мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода
20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., дължими по договор за потребителски кредит № PLUS-
***/04.05.2017 г. С оглед изхода на делото в тежест на Д. С. В. са възложени направените от
дружеството разноски в съдебното производство в размер на 414,20 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена в
заем сумата от 4500,00 лева. Приел е, че между страните е договорено заплащането на
застрахователна премия в размер на 1512,00 лева, както и такса ангажимент в размер на
157,50 лева. Изследвал е посочените годишен процент на разходите /ГПР/, посочвайки че
33,60 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 27,43 % и обща стойност на плащанията от
9740,40 лева. Приел е, че ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 60
месечни вноски с краен срок до 20.04.2022 г., всяка от които в размер на 162,34 лева и с
падеж на 20-то число. Подробно съдът е разгледал как е договорено закупуването на
6
застраховка "Защита на плащанията" със застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД,
възпроизвеждайки клаузата от договора, посочваща, че посочената сума в поле
"Застрахователна премия" ще бъде платен директно на застрахователния агент и тя е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой
погасителна вноска". Приел е, че страните са договорили такса ангажимент, както и е
изследвал начина на формиране на ГЛП и условията за обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо. От представеното по делото извлечение по кредит с номер PLUS-
*** районният съд е установил, че длъжникът Д. С. В. е преустановил плащането на
вноските на 20.10.2017 г., като към тази дата са платени шест на брой месечни погасителни
вноски в общ размер на 971,70 лева. Следствие на това е приел, че лицето е останало
задължено за остатъка по заема в размер, посочен в исковата молба, като към дата
20.11.2017 г. кредитът станал изискуем в целия му размер. Позовавайки се на приетата по
делото "писмена покана" решаващият състав е заключил, че кредиторът е известил
длъжника, че е преустановил плащанията по договора на 20.10.2017 г., поради което
вземането му е обявено за предсрочно изискуемо, посочвайки дължимите суми към
момента, но е приел, че поканата носи само дата на издаване 22.05.2018 г., без да има данни
по делото същата да е получена от длъжника Д. С. В.. Въз основа на приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че заемната сума е била
изцяло усвоена от длъжника, който е напрали погашения по дълга в общ размер на 971,70
лева, с които са погасени съответно главница в размер на 269,30 лева, възнаградителна
лихва в размер на 551,25 лева и застраховка на кредита в размер на 151,20 лева. По
отношение на размера на оставащата като непогасена част от дълга, районният съд е
възпроизвел дадените от вещото лице варианти за това, а именно: 1/ към датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК - 25.01.2021 г. и при допускането, че кредита е изцяло
изискуем, оставащата главница е в размер на 4381,90 лева, възнаградителната лихва е в
размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., т.е. до края на
падежиране на кредита; мораторната лихва за периода от 20.11.2017 г. до 25.01.2021 г. е в
размер на 1415,59 лева; 2/ към датата на подаване на исковата молба от ищеца 01.06.2021 г.
при същото допускане, че кредита е изцяло изискуем, а именно остатъчната главница в
размер на 4381,90 лева, възнаградителна лихва е в размер на 3177,20 лева за същия период и
мораторната лихва за периода от 20.11.2017 г. до 01.06.2021 г. е в размер на 1570,17 лева
или общо дългът към 01.06.2021 г. сумарно възлиза на 9129,27 лева; 3/ към датата на с.з. -
21.12.2021 г. при същото допускане, че кредита е изцяло изискуем, главницата е в размер на
4381,90 лева, възнаградителната лихва е в размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г.
до 20.04.2022 г. и мораторната лихва за периода от 20.11.2017 г. до 21.12.2021 г. е в размер
на 1817,42 лева, при което общия размер на дълга към 21.12.2021 г. е в размер на 9376,52
лева. При изясняване на фактическата обстановка, районният съд е взел предвид и заявеното
от вещото лице в о.с.з., а именно, че главницата към дата 21.12.2021 г. след приспадане на
падежиралите вноски е в размер на 3712,08 лева, възнаградителната лихва върху тази
главница е в размер на 3147,26 лева, мораторната лихва за периода от 20.11.2017 г. до
21.12.2021 г., върху остатъчната главница от 3712,08 лева е в размер на 421,74 лева; върху
7
сумата от 3712,08 лева, представляваща главница, мораторната лихва за периода 20.11.2017
г. до 01.06.2021 г., датата на подаване на исковата молба, е в размер на 1330,17 лева.
Съобразно установените факти съдът е заключил от правна страна, че кредиторът е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, а насрещната страна
по договора – ответника Д.В., като физическо лице, ползващо се от предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдебният състав е
приел, че договорът е за потребителски кредит се регулира от ЗПК, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и от ЗЗП. По-нататък, решаващият състав е приел,
че направените от особения представител възражения за преклудирани като ненаправени в
срока за отговор. Въпреки това и с оглед позоваването на ищеца на настъпила преди датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК районният съд е изследвал кога е настъпила
предсрочната изискуемост. В тази връзка и по-аргумент на по-силното основание,
доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране
в сравнение с финансовите институции, както и с оглед зачитане принципа за правна
сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, е приел, че условията,
касаещи начина на обявяване на предсрочна изискуемост, отнасящи се до банките, следва да
намерят приложение и към финансовите институции. В продължение и позовавайки се на
фактите по делото, че липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен лично за
волеизявлението на кредитора, с което упражнява правото си да направи кредита за
предсрочно изискуем, е прието, че предсрочната изискуемост е настъпила след подаване на
това заявление, а именно в хода на исковото производство с връчване на препис от исковата
молба на ответника чрез назначение му особен представител. По тази причина и
мотивирайки се, че този начин се променя основанието, на което е издадена заповедта,
което е недопустимо, е приел че исковете за съществуване на вземането следва да се
отхвърлят на предявеното основание. Отхвърляйки установителните искове, районният съд
е счел за сбъднало се условието за произнасяне по евентуалните осъдителни искове. Зачел е
факта, че предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с
връчване на книжата по делото на ответника, което е осъществено на дата 15.10.2021 г. При
зачита на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, решаващият състав е счел, че с процесния договор са
спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК за писмена форма на хартиен носител, на чл. 11, ал.
1, т. 1-9 ЗПК за съдържание, но не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 и чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗПК. Нарушението на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗПК е обосновано с мотива, че в
конкретния случай не е спазен шрифта на представените общи условия на договора за
кредит, който е отпечатан с шрифт Garamond с размер 11, а не както изисква закона, а също
така и с мотива, че по делото не е представен договора за застраховка "Защита на
плащанията". Решаващият състав е приел, че направената от него констатация за разликата
във вида и размера на шрифта в случая с тази по закон може да се установи без специални
знания. Прилагайки нормата на чл. 22 ЗПК е приел, че само на това основание договорът е
недействителен. Осен това районният съд се е мотивирал, че според практиката на СЕС е
8
допустимо да съществува национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт — не по-малък от 12 в изпълнение на член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити. Решаващият състав е обосновал и
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК с мотива, че в договора е посочен ГПР от 33,60
%, но единствено като абсолютна процентна стойност, без посочване на взетите предвид
допускания, както без конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Съдът е констатирал, че въпреки наличието по делото
на погасителен план, липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. При тези мотиви съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № PLUS-***/04.05.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр.София и Д. С. В. е приет недействителен, като неотговарящ на част от изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК.
Прилагайки последиците от тази недействителност съгласно чл. 23 ЗПК, районният съд,
съобразявайки чистата стойност на кредита /4500,00 лева/, от която е извадил дължимата
застрахователна премия в размер на 1512,00 лева /с оглед липсата на доказателства за
сключен такъв договор, обуславящ дължимостта на сумата/, сума за такса ангажимент в
размер на 157,50 лева /поради нищожност на клаузата и на самостоятелно основание по чл.
10а ЗПК или чл. 143 ЗЗП/ и извършени от ищеца плащания в размер на 971,70 лева,
представляваща погасени 5 бр. погасителни вноски по кредита, е приел, че осъдителният
иск за главницата следва да бъде уважен за сумата от 2830,50 лева, а до пълния предявен
размер от 4381,90 лева предявеният осъдителен иск е отхвърлен. Съобразно разпоредбата на
чл.23 ЗПК, при констатираната недействителност на договора за кредит, районният съд е
приел, че ответникът не дължи заплащане и на претендираните възнаградителна лихва и
лихва за забава, при което иска в тази част осъдителният иск е отхвърлен. Присъдена е
законна лихва върху сумата от 2830,50 лева, но считано от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост - 15.10.2021 г., до окончателното й изплащане. Съобразно
отхвърлената и уважената част от исковете, с решението са определени и разноските по
делото.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
9
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и
Д. С. В. са страни по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-*** от 04.05.2017 г.
От съдържанието на този договор, представен и приет като писмено доказателство по
делото и неоспорен от страните, е видно, че с него дружеството-жалбоподател е
предоставило на Д. С. В. сумата от 4500,00 лева, при следните параметри и условия за
връщането й: за срок от 60 месеца, обхващащ периода от датата на сключване на договора
до 20.04.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните вноски
техният размер и размер на остатъка, които вноски са 60 на брой от по 162,34 лева и с падеж
всяко 20-то число на месеца; със задължение на кредитополучателят да заплати такса
ангажимент, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на пар. 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размер и срокове,
която такса ангажимент се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на
кредита; със задължение за заплащане на обезщетение за забава на една или повече месечни
погасителни вноски по силата на чл. 5 в размер на действащата законна лихва за периода, а
законната лихва е равно на ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно на 1 юли на
текущата година плюс 10 %; при фиксиран лихвеният процент по кредита за срока на
договора в размер на 27,43%; при ГПР от 33,60%, като началната дата за изчисляване на
ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна; при забава на две или повече месечни погасителни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо, без да е необходимо изпращане на съобщение до
кредитополучателя; и при задължение за закупуването на застраховка "Защита на
плащанията" със застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД, като посочената сума в
поле "Застрахователна премия" ще бъде платен директно на застрахователния агент и тя е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой
погасителна вноска".
От представеното по делото извлечение по кредит PLUS-*** се установява, че към
16.11.2017 г. са платени шест на брой месечни погасителни вноски в размер от по 162,34, с
изключение на една, която е в размер на 160,00 лева, като общият размер на плащанията е
971,70 лева. Въззивният съд приема като обективно и компетентно дадено заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, от което е видно, че с внесената от длъжника сума е
погасена главница в размер на 269,30 лева; възнаградителна лихва в размер на 551,20 лева и
застраховка на кредит-главница в размер на 151,20 лева.
Приетата по делото "писмена покана" дава сведение за обстоятелството, че кредиторът
е направил опит известил длъжника, че е забавил плащанията по договора и че упражнява
правото си да направи вземането си предсрочно изискуемо, но по делото няма данни кога и
как тази покана е получена от длъжника Д. С. В..
Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза установява, че по
10
силата на посочения по-горе договор за кредит № PLUS-*** кредитополучателят Д.В. е
получил в заем от жалбоподателя сумата 4500,00 лева по негова лична банкова сметка.
Заключението дава информация за размерва на направените от длъжника плащания и какво
е погасена с тях. Вещото лице е дало различен вариант на дължимост на неплатения остатък
от вземането съобразно различен краен момент, а именно: 1/ към датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 25.01.2021 г. и при допускането, че кредита е изцяло изискуем /с
оглед заявеното от него в о.с.з./, оставащата главница е в размер на 4381,90 лева,
възнаградителната лихва е в размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022
г., т.е. до края на падежиране на кредита; мораторната лихва за периода от 20.11.2017 г. до
25.01.2021 г. е в размер на 1415,59 лева; 2/ към датата на подаване на исковата молба от
ищеца 01.06.2021 г. при същото допускане, че кредита е изцяло изискуем, а именно
остатъчната главница в размер на 4381,90 лева, възнаградителна лихва е в размер на 3177,20
лева за същия период и мораторната лихва за периода от 20.11.2017 г. до 01.06.2021 г. е в
размер на 1570,17 лева или общо дългът към 01.06.2021 г. сумарно възлиза на 9129,27 лева;
3/ към датата на с.з. - 21.12.2021 г. при същото допускане, че кредита е изцяло изискуем,
главницата е в размер на 4381,90 лева, възнаградителната лихва е в размер на 3177,20 лева
за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г. и мораторната лихва за периода от 20.11.2017 г.
до 21.12.2021 г. е в размер на 1817,42 лева, при което общия размер на дълга към 21.12.2021
г. е в размер на 9376,52 лева. Вещото лице е пояснило в о.с.з., че към датата на
провеждането му – 21.12.2021 г., дължимата главница като сбор от падежирали месечни
вноски е в размер на 3712,08 лева, възнаградителната лихва върху нея е в размер на 3147,26
лева, а мораторната лихва за периода 20.11.2017 г. – 21.12.2021 г. е в размер на 421,74 лева.
Пред въззивният съд е прието заключение по съдебно компютърно-техническа
експертиза, данните от което дават информация, че в процесния договор в зона „параметри
и условия“ вида на текстовия шрифт е Garamond с размер 10, а в условията по договора –
Book Antigua с размер 10.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд счита, че двете заключения са изготвени
от компетентни лице, съдържат пълни отговори на поставените въпроси, като последните са
и обосновани с оглед позоваването от страна на вещите лица на приложените по делото
документи, поради което същото следва да послужи на съда при изграждане на
фактическите му изводи.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е неправилно, а
въззивната жалба - основателна, по следните съображения:
11
Правната квалификация на предявените установителни искове иск е по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като
законът вменява в тежест на ищеца-жалбоподател тежестта да докаже твърдени от него като
възникнали факти, а именно валидна облигационна връзка по договор за потребителски
кредит № PLUS-*** от 04.05.2017 г., по който длъжник е Д.В.; усвояване отпуснатата сума
по него от кредитополучателя; дължимост /изискуемост/ на главницата и лихвите и то в
посочения размер. При оспорване на иска, в тежест на ответника е да докаже недължимост
на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си
по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
В случая ответникът, в настоящото производство въззиваем, не е оспорил в срок
дължимостта на всички претендирани суми, включително и тази за главницата.
При така разпределената доказателствена тежест и от значение по делото с оглед
направеното оплакване е даване на разрешение на оплакването настъпила ли е предсрочна
изискуемост по кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Законът, в частност текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предвижда възможност за банката да
поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в хипотезата,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. За да настъпи предсрочна
изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит
обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да
заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това
волеизявление да достигне до кредитополучателя. В настоящият случай изявлението на
банката, с което тя е упражнила правото си да обяви вземането си за предсрочно изискуемо
в пълен размер не е достигнало до кредитополучателя, в който смисъл е т.18 от
тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В случая
обаче волеизявлението на банката не е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението, поради което вземането и не може да се приеме за предсрочно изискуемо на
твърдяната от нея дата – 20.11.2017 г. Както се посочи по-горе и е изводимо от приетата за
установена фактическа обстановка, длъжникът е в забава на плащанията по договора на
повече от една вноски и банката има право да упражни правото си на предсрочна
изискуемост, с което двете предпоставки за реализирането на тази възможност са налице, но
липсва третата предпоставка, защото изявлението на банката, обективирано в приложената
по делото „покана“ не е достигнало до длъжника.
В тази хипотеза се поставя въпроса следва ли съдът да се произнесе по установителния
иск. Отговор на касаещия делото въпрос е даден с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Според постановките на точка от посоченото
тълкувателно решение е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
12
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК. От значение за решаване на поставените по делото въпроси е т.
9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
според която в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При постановяване на обжалваното решение районният съд не е съобразил
постановките на тълкувателното решение, макар да е изложил подробни съображения за
това. Цитираната от районния съд практика е постановена преди постановяване на
приложимото и посочено по-горе тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. №
8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В обобщение, може да се заключи, че съединяването при
евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на
чл. 422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на
осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за
отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна
изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове
различни темпорални момента – преди и след заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но това отхвърляне на установителния иска не може да бъде в цялост, а само за
вноските, чийто падеж не е настъпил до края на съдебно дирене, включително пред
въззивния съд.
По тази причина за районният съд е съществувала възможност, след като е
констатирал, че предсрочната изискуемост на длъжника не е била редовно нему съобщена
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, да се произнесе по установителния иск само
досежно онзи предявен размер, който се явява сбор на месечните погасителни вноски с
падеж към датата на приключване на съдебното дирене пред него, а по отношение на
останалата част – да отхвърли установителния иск. Едновременно с това и доколкото пред
него е било установено сбъдването на условието за произнасяне по евентуалния осъдителен
иск – да се произнесе по него за разликата над търсената с установителния иск сума, след
като изискуемостта на вземането за тази разликата е настъпила предсрочно – на друго
основание – с връчване на препис от исковата молба, а не с настъпване на падежа на
оставащите вноски, който очевидно е следващ датата на приключване на съдебното дирене.
13
Отклонението на районният съд от тълкувателната практика обуславя отмяната на съдебния
му акт в цялост и налага вместо него да бъде постановено друго решение, с което
установителният иск да бъде уважен.
По отношение на размера на вземането, за което следва да бъде уважен
установителният иск за вноските с настъпил падеж следва да бъде съобразено заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Според изявлението на вещото лице
дължимата главница като сбор от падежирали месечни вноски към датата на съдебното
заседание – 21.12.2021 г., е в размер на 3712,08 лева. Към края на съдебното дирене пред
въззивният съд – 11.05.2022 г., е настъпил падежа на всички останали вноски по кредита,
доколкото крайният му срок е 20.04.2022 г., поради което и след съобразяване на
постановките на цитираното тълкувателно решение и при зачитане по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК на новонастъпилия факт, на присъждане подлежат всички вноски с настъпил падеж,
т.е. цялата претендирана главница в размер на 4381,90 лева.
При определяне на размера на оставащата част от вземането и с оглед на направените
възражения, настоящият съдебен състав намира, от значение е въпроса за съответствието на
договора с изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. Тези закони са приложими, защото ищецът, в качеството си на кредитор,
претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на договор за
потребителски кредит, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни
изисквания по тези закони.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Процесният договор не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По отношение на съобразяване на текста на чл.
10, ал. 1 ЗПК, а именно неспазване на шрифта на представените договор и общи условия
към него, който е различен от законоустановения. За установяване на различието пред
въззивния съд е приета съдебно компютърно-техническа експертиза, която дава сведение за
това обстоятелство. Изискването на закона е ясно и същото фиксира точно определен
размер на текста, който да позволява на потребителите лесно да се запознаят с условията. На
въззивният съд е известна, че е налице практика, която не прилага стриктно изискването на
закона, щом като договорът е с шрифт, който позволява лесното запознаване с него. Въпреки
това обаче този състав на въззивния съд намира, че текстовата яснота на нормата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, нейният императивен характер и практиката на СЕС, с която се допуска
държавите-членки да установят по-тежки правила при реализацията на защитата на
потребителите по Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
14
2008 година относно договорите за потребителски кредити, не дават възможност нормата да
бъде пренебрегната, макар договорът да е лесно четим. Не могат да бъдат споделени
наведените от ищеца доводи, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат
и размер шрифт на всички елементи и приложения на договора е в противоречие с
Директива 2008/48/ЕО, в която липсва такова изискване, поради което не следва да се
прилага. Директивата действително предвижда пълна хармонизация на съдържанието на
договора, но не и на формата му и на основанията за недействителност. В този смисъл,
българският закон е предвидил по-висок стандарт на защита, тъй като на практика е
въведена писмена форма със специални технически изисквания, което не е забранено от
директивата и не е уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават и
възможност държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на
разпоредбата на ЗПК е да важи за всички свързани договори, които са от съществено
значение за правата и задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит. При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички
елементи на договора.
Извън установеното несъответствие на процесния договор с изискванията за шрифт,
той може да се определи като недействителен, защото не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Представеният договор не отговаря в пълна степен на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, защото макар в себе си да съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, с посочване на взетите предвид допускания, в него не се съдържа
посочване кои разходи влизат в процентното изражение на ГПР, както изисква чл. 19 ЗПК. В
процесния договор е посочен ГПР 33,60 %, но не е установен механизма, по който е
изчислен този процент и конкретно какви други разходи освен възнаградителните лихви са
включени в него. Тези записвания не са достатъчни, за да се приеме, че са изпълнени
изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това е така, защото следва в договора да бъдат изброени
всички общи разходи /настоящи или бъдещи/, които се включват по кредита за потребителя.
Едва тогава ще може да се извърши преценката какъв реално е размерът на ГПР. С подобна
клауза за потребителя липсва изчерпателна информация по какъв начин е формирано
неговото задължение и няма яснота с каква сума е оскъпен кредита му, както изисква чл. 11,
ал. 1, т. 10 във връзка с пар. 1, т. 2 ДР на ЗПК.
Според въззивният съд не е налице и противоречие на процесния договор с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. В договора /на стр. 3, изречение 2/ се съдържа клауза,
която дава информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания.
Настоящият съдебен състав не намира и противоречие на договора с текста на чл. 11,
ал. 1, т. 11 относно изискването за съдържание на погасителния план. Към договора и
15
наличен по делото е погасителен план, който съдържа размера, броя и падежната дата на
вноските. Действително в погасителния план не се съдържа как се съотнасят тези вноски
към общото задължение, както изисква закона, но това изискване е предвидено само за
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящият случай вноската е непроменлива
заради непроменливите компоненти, от които се съдържа.
Съгласно чл. 2 от условията по договора, срещу договорената такса ангажимент
кредиторът се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на
§1, т.5 ЗПК. Посочено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа посочената в договора сума. От посоченото в договора
може да се заключи, че заплащането на тази такса е задължително условие за сключването
на договора за потребителски кредит. В такъв случай таксата ангажимент е задължително
условие за получаване на кредита, има връзка с усвояването и управлението на кредита,
поради което не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а
по-скоро попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като събирането й противоречи на
там уредената забрана, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за усвояване и управление на кредита.
При изпълнение на задължението служебно си да следи за спазването на разпоредби,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота /в който смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, въззивният съд не намира други
противоречия, извън посочените по-горе, на процесния договор с норми от такъв характер.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
*** от 04.05.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД и Д. С. В. е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В случая от заключението на ССЕ се установи, че чистата стойност на получения от
ответника кредит е в размер на 4 500, 00 лева. От тази сума трябва да бъдат извадени
извършените от ответникът плащания в общ размер от 971,70 лева. На изваждане подлежи и
сумата от 1512,00 лева, представляваща застрахователна премия, дължима по договора и
включена в месечната погасителна вноска, доколкото по делото не се съдържат
доказателства да е сключен такъв договор в изпълнението на който да се дължи тази премия.
От чистата стойност на кредита следва да бъде приспадната и сумата за такса ангажимент в
размер на 157,50 лева /поради нищожност на клаузата и на самостоятелно основание по чл.
10а ЗПК/. След извършените приспадания дължимата чиста стойност на кредита като сбор
от месечни погасителни вноски с настъпил падеж от 20.12.2017 г. до края на съдебното
дирене пред въззивния съд /11.05.2022 г, към който момент е настъпил падежа на
16
последната вноска – 20.04.2022 г/ възлиза в размер на 2830,50 лева, за която сума следва да
бъде уважен предявеният установителен иск. За разликата над тази сума до пълния
претендиран размер на главница от 4381,90 лева претендираният установителен иск следва
да бъде отхвърлен.
С оглед констатираната недействителност на договора и прилагане на последиците й
по чл. 23 ЗПК не се дължат претендираните лихви, поради което в искът следва да бъде
отхвърлен.
При несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен евентуалният
осъдителен иск, въззивният съд не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на въззивника-ищец, който своевременно
е поискал присъждането им, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Затова на въззивника-
ищец следва да се присъдят направените от него пред въззивния разноски съобразно
уважената част от иска и общия материален интерес, възлизащи в общ размер на 455,50
лева, включващи държавна такса /56,61 лева/, възнаграждение за особен представител
/246,37 лева/, възнаграждение за вещо лице /120,75 лева/ и юрисконсултско възнаграждение
/31,77 лева, изчислено при минималния размер съобразно чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правната
помощ/.
Изхода на делото налага да се присъдят разноските, направени пред
първоинстанционният съд и в хода на заповедното производство, които своевременно са
претендирани пред двете съдебни инстанции. Исканите разноски съобразно уважената част
от иска възлизат в общ размер на 486,69 лева, от които държавна така за заповедното
производство /56,61 лева/, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство
/15,88 лева изчислено при минималния размер съобразно чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 26 Наредба за заплащането на правната помощ/,
държавна такса пред първоинстанционният съд /56,61 лева/, юрисконсултско
възнаграждение /31,77 лева, изчислено при минималния размер съобразно чл. 78, ал. 8 във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 Наредба за
заплащането на правната помощ/, възнаграждение за особен представител /246,37 лева/ и
възнаграждение на вещо лице /79,43 лева/.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 120 от 30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 684 по
описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК ***, гр. ***, установителен иск по вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във
17
връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Д. С. В., ЕГН **********, постоянен адрес с.
*** и настоящ адрес с. ***0 (адрес посочен в исковата молба-гр.***) ДЪЛЖИ сумата от
2830,50 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит номер PLUS-
***/04.05.2017 г., представляваща сбор от месечни погасителни вноски с настъпил падеж от
20.12.2017 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважената сума от 2830,50 лева до пълния предявен размер на главницата
от 4381,90 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, клон България ЕИК ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д. Д.-заместник
управител, иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във
връзка чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът Д. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *** и настоящ адрес с. ***0
(адрес посочен в исковата молба-гр. ***) ДЪЛЖИ заплащането на възнаградителна лихва в
размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в
размер на 1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г.
ОСЪЖДА Д. С. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. *** и настоящ адрес с. ***0
(адрес посочен в исковата молба-гр.***) да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК ***, гр. ***, направените пред въззивния разноски съобразно уважената част
от иска в общ размер на 455,50 лева, включващи държавна такса /56,61 лева/,
възнаграждение за особен представител /246,37 лева/, възнаграждение за вещо лице /120,75
лева/ и юрисконсултско възнаграждение /31,77 лева, изчислено при минималния размер
съобразно чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25,
ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ/.
ОСЪЖДА Д. С. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. *** и настоящ адрес с. ***0
(адрес посочен в исковата молба-гр.***) да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК ***, гр. ***, направените пред районния съд и в хода на заповедното
производство разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 486,69 лева,
включващи държавна така за заповедното производство /56,61 лева/, юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство /15,88 лева, изчислено при минималния размер
съобразно чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 26
Наредба за заплащането на правната помощ/, държавна такса пред първоинстанционният
съд /56,61 лева/, юрисконсултско възнаграждение /31,77 лева, изчислено при минималния
размер съобразно чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ/, възнаграждение за особен
представител /246,37 лева/ и възнаграждение на вещо лице /79,43 лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19