О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30.11.2018
година град Хасково
Хасковският окръжен съд, гражданско
отделение...…………..пети състав
на …………...тридесети
ноември……две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА
като
разгледа търг. дело № 676 по описа на
ОС Хасково за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Новоклас“ ЕООД - София, с която се
предявяват субективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу
ответниците „Телеком Сервиз България“ ЕООД – София и И.Д.Ш., действащ като ЕТ
„Иван Димитров“ – град София. Претендира се прогласяване на относителната
недействителност по отношение на дружеството-ищец на договор от 10.02.2017
година за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 51 том 1 рег. № 567 дело № 23/2017 година по описа на
нотариус Величка Василева с район на действие РС-Свиленград. Ищецът твърди, че с този договор първият
ответник „Телеком сервиз България“ ЕООД е извършил увреждащо ищеца като негов
кредитор разпореждане в полза на свързаното с него лице И.Д.Ш., действащ като
ЕТ „Иван Димитров“.
В срока за отговор
първият ответник „Телеком сервиз България“ ЕООД заявява, че на 02.10.2018
година дружеството е обявено в несъстоятелност. Настоява, че въпросът – дали
„Новоклас“ ЕООД има качеството на негов
кредитор, тепърва предстои да бъде решен в универсалното съдебно производство
по несъстоятелност, предвидено за защита на всички кредитори. В тази връзка изразява становище за
недопустимост на предявения индивидуален иск за защита само интересите на
дружеството-ищец, което ако въобще било кредитор, то само хирографарен, за
разлика от Държавата чрез Националната агенция за приходите и служителите на
ответника с претенции за трудови възнаграждения.
От извършената
служебна справка в ТР, по партидата на първия ответник се установява, че с решение № 1960/02.10.2018 година,
постановено по т.д. № 1070/2018 година по описа на СГС е обявена
неплатежоспособността на „Телеком сервиз България“ ЕООД и е определена
началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2016 година, открито е
производството по несъстоятелност на длъжника, наложени са обща възбрана и
запор върху имуществото му, постановено е прекратяване на дейността и
дружеството е обявено в несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е
спряно за внасяне на разноските на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното:
Предявен е конститутивен
иск на кредитор, с който се цели обявяване на относителната недействителност на
възмездна разпоредителна сделка, сключена от ищцовия длъжник – първия ответник
по делото. Касае се за т.нар. Павлов иск, като при евентуалното уважаване на
иска обявената недействителност ще ползва
кредитора-ищец, а имуществото,
което е предмет на атакуваното разпореждане, ще служи за удовлетворяване на
ищеца до размера на неговото вземане. Т.е. правният интерес на ищеца от
предявяване по съдебен ред на потестативното право по чл. 135 ЗЗД се състои
най-вече в това – да може да насочи индивидуалното си принудително изпълнение
срещу имуществото, предмет на увреждащата разпоредителна сделка.
Наличието на правен
интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи
служебно. Впрочем, в случая първият ответник въвежда изрично възражение в тази
насока. По делото е установено
безспорно, че по отношение на първия ответник, за който се твърди че е длъжник
на ищеца, е открито универсално производство по несъстоятелност. Разпоредбата
на чл. 638 ал. 1 ТЗ установява забрана за индивидуалното принудително
изпълнение срещу длъжника от момента на откриване на производството по
несъстоятелност. Практическият ефект от това ограничение е, че дори и да
проведе успешно иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, кредиторът-ищец няма да
може да се ползва от настъпилата спрямо него относителната недействителност,
поради липсата на процесуална възможност за осребряване на съответното имущество извън
универсалното принудително изпълнение в рамките на несъстоятелността. А след
като е така, то с откриване на производството по несъстоятелност за
кредитора-ищец отпада правният интерес от провеждане на Павловия иск, извън
този, предвиден в чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД.
Тук е необходимо да се отбележи
следното: Предвид въведените фактически и правни твърдения и отправеното към
съда искане, липсва възможност предявеният от „Новоклас“ ЕООД иск да бъде
преценен и квалифициран като иск по чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД – специален
Павлов иск за попълване на масата на несъстоятелността. Ищецът „Новоклас“ ЕООД не
разполага и с правната възможност да премине от общия Павлов иск към специалния
такъв по чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД.
Претендираните с общия Павлов иск и със специалния по чл. 649 ал. 1 ТЗ
вр. чл. 135 ЗЗД потестативни права са различни по своето съдържание и за да
приведе вече предявения иск към специалния в производството на несъстоятелност,
ищецът следва да изложи нови твърдения
за възникнало в патримониума му ново потестативно право, както и да формулира
ново искане, включващо промяна в субектите, по отношение на които ще действа
решението. Такова изменение би съставлявало предявяване на изцяло нов иск,
което е недопустимо.
На следващо място:
Производството по несъстоятелност е насочено към справедливо и съразмерно
удовлетворяване кредиторите на неплатежоспособния длъжник. Като израз на тази цел, законодателят е предвидил – всички спорове между кредиторите,
в това число тези, свързани с попълване масата на несъстоятелността,
осребряването на тази маса, както и разпределението да се извършват само в
универсалното производството по несъстоятелност. Проявление на тази цел е и
споменатите по-горе ограничения за индивидуалното принудително изпълнение, както и разпоредбата на чл. 637 ал. 6 ТЗ,
установяваща недопустимост на искове по имуществени, граждански и търговски
дела, след откриване производството по несъстоятелност.
Видно от обсъденото по-горе
решение на СГС за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване
несъстоятелността на първия ответник
„Телеком сервиз България“ ЕООД, дружеството е в трайна невъзможност да
изпълни паричните си задължения не само към ищеца, но и към множество
други лица, на които при изпълнение на
съответните процедури в производството по несъстоятелност би било признато
качеството на привилегировани кредитори – работници и служители с вземания за
трудови възнаграждения. Видно от
Решението на СГС, „Новоклас“ ЕООД е присъединен по реда на чл. 629 ал. 4 ТЗ
кредитор, като е прието, че неговото вземане произтича от необезпечена
търговска сделка, т.е. възможността на това дружество е да се установи в
производството по несъстоятелност като хирографарен кредитор. От друга страна,
във фазата по откриване производство по несъстоятелност е установено, че
несъстоятелният длъжник не разполага с имущество и средства дори и за покриване
на първоначалните разноски по производството по несъстоятелност. Т.е. ако се
приеме допустимост на индивидуалната претенция на „Новоклас“ ЕООД по чл. 135 ЗЗД, а след това и на инициирането на отделно изпълнително производство, то
това би подменило цялостната идея на законодателя за справедливо и съразмерно
удовлетворяване на всички кредитори, при това в установената в закона поредност
и при спазване на съответните привилегии. Ето защо съдът приема, че с откриване
производство по несъстоятелност, кредитор на несъстоятелния длъжник разполага
единствено със специалния иск по чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД за попълване
на масата на несъстоятелността, в интерес на всички кредитори, като това
изключва допустимостта на общия Павлов иск, за защита индивидуалните
кредиторови права.
Необходимо е да се отбележи,
че по мнение на настоящия състав, прекратяване
производството по настоящото дело няма да съставлява отказ от правосъдие
за ищеца. Това е така, защото той ще разполага с друг, специално предвиден в
рамките на производството по несъстоятелност иск за защита на потестативното му
право да иска отмяна на увреждащата сделка – чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД,
като активната процесуална легитимация да води такъв иск има не само синдикът,
но и всеки кредитор с прието вземане (при бездействие на синдика). Изрично разпоредбата на чл. 649 ал. 6 ТЗ
освобождава ищците по такива искове от предварително внасяне на държавни такси,
а дори и искът да бъде отхвърлен, дължимата държавна такса ще бъде събрана от
масата на несъстоятелността. По този начин, ищецът дори няма да бъде натоварен
с допълнителни съдебни разноски.
Поради гореизложеното съдът
приема, че откриване производството по несъстоятелност на първия ответник „
Телеком сервиз България ЕООД – София съставлява ново обстоятелство, поради
което предявеният заварен иск по чл. 135 ЗЗД за защита на индивидуалното право
на само един от кредиторите на несъстоятелния длъжник, следва да се счита
недопустим. На свой ред, недопустимостта на иска съставлява основание за
прекратяване производството на делото, независимо от фазата, в която то се
намира.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 676/2018 година по описа на
ОС-Хасково поради откриване с Решение № 1950/02.10.2018 година по т.д. №
1070/2018 година на СГС на производство по несъстоятелност на „Телеком сервиз
България“ ЕООД (в несъстоятелност) – София и свързаната с това недопустимост на
предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Определението
на съда подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението
му на страните пред АС Пловдив.
СЪДИЯ: