№ 101
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502865 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу
решение № 268 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 5769 по описа за 2021 г. на Районен
съд - Варна, четиридесет и втори състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между СЛ. КР. Ж. и въззивното дружество, че СЛ. КР.
Ж. не дължи претендираната от „Енерго -про продажби“ АД сума в размер на 85,32 лева по
издадена фактура № *** от 19.10.2020 г. на обща стойност 511,93 лева за обект на
потребление, находящ се в *** за период на потребление от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по
клиентски № *** и абонатен № **********; прието е за установено в отношенията между
ИВ. КР. Ж. и въззивното дружество, че ИВ. КР. Ж. не дължи претендираната от „Енерго-про
продажби“ АД сума в размер на 85,32 лева по издадена фактура № *** от 19.10.2020 г. на
обща стойност 511,93 лева за обект на потребление, находящ се в *** за период на
потребление от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по клиентски № *** и абонатен № **********;
осъдено е въззивното дружество да заплати на ИВ. КР. Ж. сумата от общо 350 лева,
представляваща сторените от него пред първата инстанция съдебно–деловодни разноски за
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК;
осъдено е въззивното дружество да заплати на СЛ. КР. Ж. сумата от общо 350 лева,
представляваща сторените от него пред първата инстанция съдебно–деловодни разноски за
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 50
от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
1
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
Отговори на жалбата са постъпили и от двете насрещни страни, като в тях се излагат
съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че на 26.08. 2019 г. ответното дружество издало фактура №
********** на обща стойност 1536,37 лева за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по
клиентски № *** и абонатен № ********** относно обект на потребление в ***. Партидата
била на името на дядото на ищците - И.Ж. И., починал на 20.07.1998 г. По отношение на
част от фактурираната сума имало влязло в сила решение, постановено по гр.д.№
14470/2019 г. на тридесет и девети състав на Районен съд - Варна, потвърдено с решение по
в.гр.д.№ 929/2020 г. на пети състав на Окръжен съд - Варна, с което било прието за
установено, че Р. И.а Г. - баба на ищците - не дължи сумата от 1 024,25 лева, представляваща
4/6 от стойността на тази фактура, съответстваща на притежаваната от нея идеална част от
правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление — апартамент.
След постановяването на този съдебен акт ответното дружество сторнирало горепосочената
фактура на обща стойност 1 536,37 лева и издало нова с № *** от 19.10.2020 г. на стойност
511,93 лева, която представлявала разликата между сумата по първоначално издадената
фактура и частта, за която имало влязло в сила решение, че не се дължи, като основанието за
издаването и на двете фактури е едно и също. Периодът на новата фактура бил идентичен с
периода на сторнираната, а именно от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г., касаел същите
клиентски и абонатен номера, както и обект на потребление, а като задължено лице отново
бил посочен покойният дядо на ищците - И. И.. Основанието за издаване на новата фактура
бил съставен констативен протокол /КП/ от служители на „Електроразпределение Север“
АД, в който се твърдяло, че имало натрупани количества електрическа енергия в
невизиуализирана тарифа. Ищците оспорват дължимостта на сумата съответстваща на
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост на посочения недвижим
имот., като твърдят, че не са консумирали електрическа енергия в размер на количествата,
обективирани в процесната фактура. Оспорват изцяло дължимостта на сумата - предмет на
иска - и считат, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсвало правно
основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорват и сумата да е
определена правилно по размер. Сочи се, че към датата на съставяне на протокола за
демонтаж на средството за търговско измерване /СТИ/ - 28.09.2018 г. - липсва нормативна
възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на
потребителите, както и липсвал ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Също така се излага, че
настоящият случай не попадал в обхвата на ПИКЕЕ от 2013 г. и не може да се приложи член
2
50 от правилата, тъй като въпросната разпоредба касае случаите на „установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия“, което означава наличие на грешка при
въвеждане данните на електромера. Ако ответната страна претендира вземането като реално
потребена електрическа енергия на основание разпоредбата на член 183 от ЗЗД, то тя е
трябвало да докаже точния период на консумацията му от абоната, часовият интервал през
денонощието, през който се е натрупала, за да се определи тарифата и, че цената, която е
приложена е правилно определена. По отношение на цената на електроенергията се сочи, че
за периода на фактурата са действали две различни цени на електрическата енергия, затова и
тя имала два подпериода: от 29.09.2017 г. до 30.06.2018 г., за който се твърдяло, че била
консумирана електроенергия в размер на 2 042 кВтч, и от 01.07.2018 г. до 28.09.2018 г., за
който се твърдяло, че била консумирана електроенергия в размер на 668 кВтч. В този
смисъл при липса на яснота какъв е периода на натрупване и дали въобще електрическата
енергия е била натрупана по време на ползването на електромера от абоната, не би могло да
се установи дали приложената цена на всеки един от ценообразуващите компоненти била
правилна. Ищците са оспорили изцяло съдържанието на протокол за монтаж № 1103231 от
10.06.2016 г., като считат, че същият е антидатиран и посочените в него показания не
отговарят на истината, както и нито ищецът, нито негов представител го е подписал.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Сочи се, че дружеството има право да извършва технически проверки
на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване, тъй като има
задължение да следи за техническото състояние на измервателните уреди и в резултат на
такава проверка било констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. Съставеният КП отразявал действителното фактическо
положение, същият бил подписан от член на домакинството на клиента и един свидетел.
Съгласно член 50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира
количествата електроенергия като разлика между отчетеното и преминалото количество при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните количества електроенергия за период не по-дълъг от една година назад. Типът
вмешателство имал за цел част от консумираната електроенергия да бъде отклонявана в
регистър, който не се визуализира на дисплея на СТИ. Въпреки, че е извършена корекция на
основание член 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия, натрупана в невизуализирания
регистър е реално доставена и потребена от потребителя, поради което и съгласно
разпоредбата на член 200, алинея 1, предложение първо от ЗЗД купувачът е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че член 50 от ПИКЕЕ
е неприложим към конкретната хипотеза, ответното дружество моли да бъдат отхвърлени
исковете на основание член 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
установена между страните облигационна връзка по покупко-продажба на електроенергия.
Не се спори, а и се установява, че ищците са наследници на починалия на 20.07.1998 г.
И.Ж. И. – дядо на ищците -, който е притежавал процесния имот в съпружеска имуществена
общност с Р. Г. И.а, и на чието име се е водела партидата за процесния имот в ответното
дружество. След неговата смърт и съобразно Закона за наследството Р. Г. И.а се е
легитимирала като собственик на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, а Ж. И.
Ж. и К. И. Ж. /синове/ като собственици на по 1/6 идеална част. Бащата на ищците К. И. Ж.
починал на 13.05.2016 г. и в резултат на това притежаваната от него 1/6 идеална част от
недвижимия имот била придобита при равни дялове за всеки един от наследниците му: Н.
3
С. Ж.а /съпруга/ и ИВ. КР. Ж. и С. К.ов Ж. /синове/. По този начин всеки един от ищците се
легитимира като собственик на 1/18 идеална част от процесния обект на потребление.
Доколкото задължението е възникнало след смъртта на наследодателя /периодът на
претенцията е 29.09.2017 г.-28.09.2018 г./, то ищците като наследници на починалото лице са
съсобственици на посочения обект и следва да отговарят за процесното задължение
съобразно квотите им в съсобствеността.
От съдържанието на приетия по делото протокол № 1103231 от 10.06.2016 г. за
монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 1114021666882112 с
посочени нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола
не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
От КП от 28.09.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на
СТИ с фабричен № 1114021666882112, отчитащо потреблението в обекта, като предвид
констатираните показания в невизуализираната тарифа 1.8.3., както и в общата тарифа 1.8.0.,
е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е
съставен КП № 1616 от 15.08.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на
техническите изисквания.
Въз основа на становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на
която е издадена фактура № ********** от 26.08.2019 г. на обща стойност 1 536,37 лева за
периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. по клиентски № *** и абонатен № **********
относно обект на потребление в ***. По отношение на част от фактурираната сума е налице
влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 14470/2019 г. на тридесет и девети състав на
Районен съд - Варна, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 929/2020 г. на пети състав на
Окръжен съд - Варна, с което е прието за установено, че Р. И.а Г. /баба на ищците и
съсобственик/ не дължи сумата от 1 024,25 лева, представляваща 4/6 от стойността на
фактурата, съответстваща на притежаваната от нея идеална част от правото на собственост
върху апартамента. След постановяването на този съдебен акт ответното дружество
сторнирало горепосочената фактура на обща стойност 1 536,37 лева и издало нова с № ***
от 19.10.2020 г. на стойност 511,93 лева, която представлявала разликата между сумата по
първоначално издадената фактура и частта, за която имало влязло в сила решение, че не се
дължи, като основанието за издаването и на двете фактури е едно и също.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно
заседание, проведено на 17.09.2021 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от
който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът
е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3. и в регистър 1.8.0. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Вещото
лице дава извод, че тъй като в приложения КП за монтаж на процесния електромер е
посочено, че уредът е бил с нулеви показания по основните видими на дисплея регистри
/нощна и дневна тарифни зони/, и тъй като е нов, то всички тарифи са били с нулеви
показания към момента на монтажа.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
4
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е
реално доставено на ищцата.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт. За извършената корекция на сметката ответникът поддържа, че е приложена
разпоредбата на член 50 от ПИКЕЕ, послужила като нейно основание. В посочената норма е
предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите
на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи, а при
положение, че абонатът е битов е останало недоказано обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Не е ясно
как в изготвеното от “ЕРП Север” АД становище са посочени конкретно подпериоди и
количество натрупана електренергия за тези периоди. Не е ясно също така дали изобщо е
било възможно в този едногодишен период от време, който предвижда ПИКЕЕ /отменени/,
да премине такова количество електронергия предвид пропускателната способност на
електрическата инсталация. Възможно е също така, след като проверяваният електромер е
монтиран в обекта на 10.06.2016 г., натрупаното количество в невизуализирания регистър да
е преди исковия период /29.09.2017 г. - 28.09.2018 г./.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно член 83, алинея 1,
точка 6 от ЗЕ ПИКЕЕ регламентира принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Тоест, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да
бъдат регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Целта е да се гарантират правата на потребителите
при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената електроенергия в
хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение от тяхна страна.
Разпоредбите на член 1 – член 47 и член 52 – член 56 от ПИКЕЕ са отменени с решение №
1500 от 06.02.2017 г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. /обнародвано в
„Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г./, поради което и на основание член 195, алинея
1 във връзка с член 194 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ
са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 28.09.2018 г., тоест след тяхната отмяна. В същото време, в
действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към датата
на проверката и предвид отмяната на член 41 – член 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все
още разпоредби на ПИКЕЕ /член 48 – член 51/.
Дружеството е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на член
183 от ЗЗД. Ако беше установено с надлежни доказателства консумацията на
електроенергия в размер на 2 710 Втч от клиента, би могло да се търси плащане.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно
5
пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на
всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до
извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемите са отправили искане за заплащане на сторените пред настоящата
инстанция разноски, които претендират в размер на по 300 лева ведно от списъка по член 80
от ГПК и представените доказателства за плащане.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение, основано на нормата на
член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – претендираният от въззиваемите
адвокатски хонорар от по 300 лева за всяко лице се явява прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно нормата на член 7,
алинея 2, точка 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е 300 лева и то следва да бъде
определено общо, а не за всяко лице поотделно, тъй като общият материален интерес по
делото е 170,64 лева, двамата ищци имат еднакво становище, пълномощникът е извършвал
еднакви процесуални действия.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 5769 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и втори състав.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
ИВ. КР. Ж. ЕГН ********* и СЛ. КР. Ж. ЕГН **********, двамата с адрес в ***, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6