№ 993
гр. Варна , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901190 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна,
чрез адв. А.Т., с която се иска изменение на постановеното по делото решение
№ 140 от 26.05.2021 год. в частта за разноските, като се присъди пълния
размер на претендирания адвокатския хонорар, определен поотделно за всеки
един от предявените главни искове, в общ размер на 8 832 лв.
В молбата се излага, че неправилно съдът определил дължимото
възнаграждение на база общия материален интерес по предявените искове,
като уважил възражението за прекомерност на насрещната страна и намалил
дължимото възнаграждение до предвидения минимален размер, съгласно чл.
7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 6066 лв. Твърди се, че както с оглед тълкуването, дадено в
т.18 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, така и правилата на чл. 72, ал.2
ГПК и на чл. 2, ал.5 НМРАВ, следвал извод за определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за всеки
от предявените искове поотделно, тъй като последните почивали на различни
факти и се отнасяли до различни периоди от време.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „УП БЪЛГАРИЯ
14“ ЕООД не изразява становище по молбата.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от
1
надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по делото е инициирано по искова молба предявени от
„УП БЪЛГАРИЯ 14“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. Позитано № 2, ет. 5, действащо чрез адв. Р. М.,
против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС
- Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, искове с правно основание чл. 79, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
сумата от 43 325.18 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ за м. ноември 2017 год., за която е издадена фактура № 124/30.11.2017
год., както и сумата от 12 347.67 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 29.12.2017 год. до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 141 769.80 лева,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. декември 2017
год., за която е издадена фактура № 126/31.12.2017 год., както и сумата от
39 341.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.01.2018
год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът по исковете е претендирал и представил доказателства за
уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 8 832 лева за процесуално
представителство и защита в производството по т.д. № 1190/ 2020 год. на
ВОС. Видно от представения по делото договор за правна защита, по
претенцията, касаеща неплатената цена за ел. енергия за м. ноември 2017
год., ведно с обезщетението за забава е уговорен хонорар в размер на 2200 лв.,
а по претенцията, касаеща м. декември 2017 год. бил уговорен хонорар в
размер на 5 160 лв.
С постановеното по делото решение № 140 от 26.05.2021 год. съдът е
отвхърлил изцяло предявенияте искове, поради което е присъдил на
ответника разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, но след
редуцирането им по реда на 78, ал.5 от ГПК, във връзка със своевременно
релевирано възражение от ищцовата страна в тази връзка и поради липса на
фактическа и правна сложност на делото.
Настоящият състав не споделя доводите, изложени в сезиралата го
молба, досежно начина на определяне на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение.Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се
изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова
2
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове. Обратно, когато с една искова молба са
предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу
определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права,
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.
(така Определение № 29 от 20.01.2020 год. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019
год., II т. о., ТК).
Като се има предвид изложеното, както и че индивидуалните договорки
между страните не са обвързващи за съда, възнаграждението за процесуално
представителство е изчислено правилно на база сбора от цената на всички
искове, а не стойността на всеки от тях поотделно, поради което настоящата
молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, гр. Варна, чрез адв. А.Т., с която се иска изменение на постановеното по
делото решение № 140 от 26.05.2021 год. в частта за разноските, като се
присъди пълния размер на претендирания адвокатския хонорар, определен
поотделно за всеки един от предявените главни искове, в общ размер на 8 832
лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3