Р Е Ш Е
Н И
Е № 262380
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.10.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15432 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.415, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е
по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕAД срещу Б. Б. Д., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 11026.76 лева – дължима главница по
договор за потребителски кредит № ***,
3474.85 лева – договорна лихва за
периода 05.06.2019 г. до 08.06.2020 г., 488.55
лева – обезщетение за забава за периода 05.06.2019 г. до 03.07.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.07.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8501/2020 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
Излагат се твърдения, че договорът за
кредит е сключен между ответника, като кредитополучател и ищцовата банка, по
силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 8000
лева, със срок на издължаване до 05.11.2022 г. В договора като част от
главницата са уговорени застраховка Живот в размер на 1267.20 лева, застраховка
Безработиза, за която е уговорена такса в размер на 1292.54 лева и такса оценка
на досие в размер на 1267.17 лева. Посочените такси се финансират първоначално
от банката и се дължат от потребителя разсрочено в месечните погасителни
вноски. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, доколкото ответникът не е
заплатил 3 последователни месечни вноски за периода 05.06.2019 г. до 05.08.2019
г. Предсрочна изискуемост е обявена на 08.06.2020 г. с връчване на
уведомлението до ответника. В договора е уговорена възнаградителна лихва,
начислена върху отпуснатия кредит и върху застраховките живот и безработица и
таксата оценка на риска.
В ч.9.4 от договора е уговорена и наказателна лихва формина от размера на
законната лихва плюс договорния лихвен процент. По договора е останала
незапалтена главница, както следва 7458.76 лева – невърната заемна сума,
1181.47 лева – застраховка живот, 1205.09 лева – застраховка Безработица и 1181.44 лева – такса оценка на риска.
Претендира се договорна лихва, както следва 2352.13 лева – договорна лихва върху заемната сума, 371.76 лева – договорна лихва върху таксата за оценка на
риска, 371.76 лева – договорна
лихва върху застраховката живот и 379.20 лева – договорна лихва върху застраховката
Безработица. Обезщетението за забава е формирано както следва: 330.47 лева –
лихва върху непогасената заемна сума, 52.35 лева – лихва върху застраховката
живот, 53.39 лева – лихва застраховката безработица и 52.34 лева – лихва върху
таксата оценка на риска.
За вземанията по договора ищецът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
8501/2020 г. по описа на ПРС, като срещу заповедта е подадено в срок възражение
от длъжника, което поражда интереса от предявяване на исковете. Претендират се
разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Оспорва се исковете. Излагат се твърдения, че
не са били налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Излагат се доводи, че
претендираната главница не се дължи в цялост, доколкото към нея са включени такси,
с които се заобикаля закона и които са
нееквивалентни на насрещната престация на банката. Излагат се доводи, че
претендираните възнаградителна и наказателна лихви са недължими, поради
незаконосъобразно едностранно изменение на договорните условия по договора за
кредит, извършено въз основа на нищожни клаузи по смисъла на чл.143, т.3, т.9,
т.10, т.12, т.13 и т.18 от ЗЗП, както и поради неспазване на изискванията на
чл.10, ал.2. и ал.3 ЗЗД. Счита, че клаузата за наказателна лихва противоречи на
добрите нрави. Не била ясна методиката по която ще се изменя БЛП. Счита, че
банката няма право да начислява за едни и същи периоди и възнаградителна и
наказателна лихва. Иска се отхвърляне на исковете. Прави възражение за
прихващане на платените от ответника суми за такса оценка на риска в размер на
562 лева и 1000.28 лева – платени за застраховки, доколкото платени суми са
недължимо платени по нищожни клаузи и подлежат на връщане. Иска се тези
вземания на ответника да бъдат прихванати с вземането за главница на ищеца в
размер на 7458.76 лева – дължима по отпуснатия заем.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8501/2020 г. по описа на
ПРС, съдът е издал заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза
на ищеца. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу
вземанията по заповедта. Вземанията по настоящото производство съответстват на тези
по заповедта за изпълнение. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация:
чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД,
чл.10а ЗПК, вр. с чл.9 ЗПК.
В условията
на евентуалност, при уважаване на иска за главница се предявява възражение за прихващане от
ответника с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, двете насрещни вземания
са индивидуализирани по основание и размер, поради което възражението ще се
приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна лихва, уговорка за заплащане на наказателна
лихва, уговорка за заплащане на застраховка Живот и застраховка Безработица,
сключване на застрахователни договори, заплащане на застрахователя на дължимите
застрахователни премии от ищеца, настъпили условия за начисляване на
наказателната лихва, размер на вземанията,
наличие на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
обявяване на предсрочната изискуемост на длъжниците. Ответникът носи насрещно доказване, а
при установяване на горното от ищеца, че е платил дължимите суми, възраженията
си за недействителност на клаузите по договора, възраженията си за
неравноправност на клаузите за възнаградителна и наказателна лихви и такси и за тяхната нищожност, както и че е
платил на ищеца сума в размер на 562 лева по такса за оценка на риска и общо
1000.28 лева – платени суми по двете застраховки.
С
Определение от 01.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че между ответника,
като кредитополучател и ищцовата банка, като кредитор е сключен потребителски
кредит № ***
с посоченото в исковата молба съдържание, че по договора е предоставен на
ответника кредит в размер на 8000 лева, както и уговорените допълнителни
вземания застраховки Безработица и Живот и такса оценка на риска. Не се
оспорва, че размерът на вземанията е такъв какъвто претендира ищеца.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК, предвид което сключеният между страните договор за заем по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо
който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Спорно по
делото е дали заемното правоотношение е възникнало валидно.
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В отговора на
исковата молба ответникът излага доводи за недействителност на договора за
кредит, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен
Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
В чл.10 от
договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 21051.97
лева /включващ, усвоена главница, кредитирани застраховки и такса оценка на
риска и договорна възнаградителна лихва/, както и годишния процент на разходите
на заема 46.36 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали
така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво
включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК и не влече след себе си недействителност на целия договор, а
единствено на клауза за вземане, което следва да е включено в ГПР и с което се
надвишава, предвидения в разпоредбата максимален размер на ГПР. Обстоятелството
дали предвидената в договора такса за оценка на риска следва да бъде включена
към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността
на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията,
които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от
50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се
разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при
плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по
кредита.
Още повече
таксата за оценка на риска, като разход по кредита е включена в ГПР и формира
същия, поради което и ГПР е 46.36 %, ако беше включена единствено
възнаградителната лихва, ГПР щеше да е равен на размера на възнаградителната лихва,
който е 31.84 %
В чл.8 от договора са посочени и взетите предвид
допускания при изчисляване на ГПР.
По отношение
на посочените в договора застраховки Живот и Безработица, съгласно пар.1 от ДР
към ЗПК същите се включват в ГПР единствено при положение, че са предвидени
като условие за сключване на договора за кредит.
В чл.19 от договора за кредит е
регламентирана възможност кредитополучателя да се възползва, при желание от
негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие
за сключване на договора.
Видно от представен по делото
застрахователен договор от 29.10.2018 г. /л.12/, ответникът е сключил
застраховка Живот и Безработица, като обезпечение на процесния договор за
кредит, със застрахователи ЗК „Уника Живот“ АД и ЗК „Уника“ АД,
застраховащ/застрахован – Б.Б.Д. и ползващо се лице - „Ти Би Ай Банк“ АД, с уговорена
застрахователна премия от 2559.74 лева, платима еднократно. Този договор е
сключен по искане на ответника, видно от заявление-декларация /л.10/, в което е
маркирано съгласие за сключване на такъв договор и заявлението е подписано от
ответника.
В чл.7.2.2 от договора за
кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва от
предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда
директно от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник.
Видно от договора за кредит
застрахователните премии са включени в размера на кредита. Същите формират
общия размер на кредита и са част от месечните вноски.
Не се спори, че застрахователните премии
са преведени на застрахователя от ищеца, което се установява и от представено
платежно нареждане от 20.11.2018 г. /л.75/ и информация за плащането по застраховката
на ответника /л.77/.
Така уговорените вземания по
клаузи Bank Комбо
Живот и Bank Комбо
Безработица, с оглед техния характер и естество не представляват такси по
усвояване и управление на кредита, а са допълнително предоставени услуги,
поради което с тяхното уговаряне не е налице противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК.
Същите не следва да са включват към годишния процент на разходите, доколкото не
са предвидени като условие за сключване на договора. Изрично в чл.19 от
договора е посочено, че застраховката не е задължителна, сключва се по желание
на кредитополучателя и не е условие за сключване на договора.
Ищецът не установи, че сключването на тези
клаузи е било условие за сключване на договора.
Следва да се
посочи, че доколкото плащането на застрахователните премии е финансирано от
ищеца, тоест същите са предоставени като кредит на ответника и формират размера
на отпуснатия кредит, върху тях е начислявана и възнаградителна лихва, която е
част от ГПР и формира същия в случая, който не надвишава, предвидения в чл.19,
ал.4 ЗПК максимум.
По отношение на претендираната от ищеца и
включена в главницата такса за оценка на досие, съдът намира, че тази клауза е
недействителна, доколкото нейното уговаряне в договора, противоречи на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, регламентиращ забрана да се начисляват такси
и разноски за услуги, които са свързани с усвояването и управлението на
кредита.
Независимо от използваната в договора формулировка „такса оценка на риска“, съдът намира че сумата от 1267.17 лева представлява такса за
усвояване на заема. Това е така доколкото в
искането-декларация за отпускане на кредит – изготвено от банката /л.11 – т.6/ е предвидено, че тази такса ще се дължи, само при одобряване на кредита и ако е предвидена в договора,
тоест дължимостта и е обвързана от сключването на договора, а именно от
отпускането на кредита – неговото усвояване. Тя не касае дейност, която да предхожда договора за
кредит, каквато съставляват действията на
кредитора по преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на
кредитора от загуби, а се дължи ако бъде сключен договора, с оглед неговото усвояване.
Ето защо и съдът намира, че включената в главницата
сума от 1267.17 лева по съществото
си представлява такса, свързана с усвояване на кредита, което е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК
и като такава е нищожна.
Недействителността на
тази клауза не влече след себе си недействителност на целия договор за кредит.
Наред с това тази такса е включена в ГПР, както посочва ищеца в молбата от
л.72, което не се оспорва от ответника.
Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че не е ясно
защо ГПР е 46.36 %, макар в случая това да е ясно, то по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В
договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем се
отпуска, кое формира кредита, а именно усвоена главница – 8000 лева,
застрахователните премии – 1267.20 лева + 1292.54 лева и таксата оценка на
риска – 1267.17 лева, всичко = на 11826.91 лева – общ размер на кредита, при
каква възнаградителна лихва – 9225.06 лева /разликата между общо дължимата сума
21 051.97 лева и размера на кредита
11 826.91/, посочено и върху кои вземания е определена възнгардаителната
лихва, а именно върху размера на предоставения кредит, който предоставен кредит
е в общ размер на 11 826.91 лева. Други вземания по този договор няма. Още
повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно
посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия
договор.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит
лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на
договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и
да се тълкуват превратно, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита,
че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична
разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
– посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР и възражението на ответника за недействителност на договора на посоченото
основание е неоснователно.
Наред с това, съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/, се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали
договора противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Не се
констатират нарушения по чл.11, ал.1, т.7-9 ЗПК. Посочен е общият размер на
кредита при съответните допускания и условията за усвояването му. Посочен е лихвения процент
по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, посочен е годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в договора и погасителния план начин. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Предвидена е възможност на
потребителя за предсрочно погасяване на кредита, както и отказ от договора,
посочен е и лихвен процент на ден. Тъй като договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване
на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Не са налице Общите условия отделни от самия договор.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните
по него е възникнало заемно правоотношение.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата:
В исковата
молба се претендира главница в размер на 11 026.76 лева, формирана от сума
в размер на 7458.76 лева – непогасена усвоена главница, 1181.47 лева –
непогасена застраховка „Живот“, 1205.09 лева - непогасена застраховка „Живот“ и
1181.44 лева – непогасен остатък от такса оценка на риска.
Съдът прие, че
таксата за оценка на риска е недействителна, поради което същата не се дължи.
Общо дължима
сума за главница е в размер на 9845.32 лева, като от претендираната такава в
размер на 11 026.76 лева се приспадне таксата за оценка на риска 1181.44
лева.
Ищецът се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на вземането за главница.
За да настъпи предсрочната изискуемост е
необходимо същата да бъде обявена на длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и
указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В чл.16.2 от договора е
предвидено, че при неизпълнение частично или пълно на три последователни вноски
кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
В случая са настъпили
обективните предпоставки, предвидени в договора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, доколкото не са заплатени повече от три последователни
месечни вноски, а именно за периода от 05.06.2019 г. до 08.06.2020 г..
Видно от уведомление за предсрочна
изискуемост на кредит /л.19 от заповедното дело/ ищецът е изпратил такова на
ответника.
Видно от обратна разписка за
доставяне /л.20 от заповедното дело/ ответникът лично е получил уведомлението за
предсрочна изискуемост на 08.06.2020 г. В самата обратна разписа е посочено
какво се връчва, а именно уведомление за предсрочна изискуемост на договор № ***,
който е процесният.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен до сумата в размер от 9845.32
лева.
Доколкото ответникът е предявил в
условията на евентуалност възражение за прихващане на платени по него суми по
договор за кредит, което да се разгледа при уважаване на иска за главница,
съдът намира за уместно именно тук да разгледа направеното възражение.
По възражение за прихващане
на ответника с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД.
Доколкото
съдът приема, че клаузата за такса за оценка на риска е нищожна следва да бъде
разгледано направеното и прието за съвместно разглеждане с Определение от
01.06.2021 г., при условията на евентуалност, възражение за прихващане за
сумата от 562 лева, с която сума са погасени задължения за суми по такса за
оценка на риска по процесния договор за кредит, поради нищожност на клаузата.
Предвид
обстоятелството, че посочената клауза е недействителна, на основание чл.19,
ал.4 ГПК, платените по тази клауза вземания са недължимо платени, платени при
изначална липса на основание.
В исковата
молба ищецът признава, че по договора за кредит са постъпили плащания от страна
на ответника по недействителната такса размер на 85.73 лева /разликата между
дължимата по договора такса от 1267.17 лева и претендираната по делото от 1181.44
лева = 85.73/, липсва признание за плащане в по-голям размер, а именно за сума
от 562 лева, както погрешно съдът е приел в доклада по делото. Не се доказа от
ответника, че по клаузата за оценка на риска е заплатена сума в размер на 562
лева.
Предвид
изложеното съдът приема, че ответникът има насрещно вземане срещу ищеца за
сумата в размер на 85.73 лева, налице са предпоставките за извършване на
прихващане за вземанията на ответника спрямо вземанията на ищеца до размера на
по-малкото.
Ответникът
изрично е посочил, че иска недължимо платената сума да се приспадне от
претендираната главница, с което изявление е направил своя избор, съгласно
чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД.
От
установената от съда дължима главница в размер на 9845.32 лева, ще се прихване
сума в размер на 85.73 лева, като подлежащата на връщане главница от ответника
е в размер на 9759.59 лева, като
именно до тази сума ще се уважи иска за главница. За горницата над уважения
размер до пълния предявен такъв от 11026.76 лева иска ще се отхвърли като
неоснователен за сума от 1181.44 лева, а за сума от 85.73 лева, като погасен
чрез прихващане.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница ще се присъди и законна лихва върху същата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 16.07.2020 г. до
окончателното плащане.
Ще се остави без уважение възражението за
прихващане на ответника за сумата от 1000.28 лева, платени по клаузи за
застрахователни премии, доколкото, както е посочено по-горе не се откри порок
на договора като цяло или на клаузите за застраховка, които да водят до тяхната
недействителност, а и не се установи плащане на такава сума от ответника по
сочените клаузи, както и за сума над 85.73 лева до 562 лева, недължимо платени
по клауза за такса за оценка на риска.
По отношение на договорната
лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 3474.85
лева за периода от 05.06.2019 г. до 08.06.2020 г., формирана както следва 2352.13 лева – договорна
лихва върху усвоения кредит, 371.76 лева – договорна лихва върху финансираната
от ищеца такса оценка на риска, 371.76 лева – възнаградителна лихва върху
финансираната от ищеца застраховка „живот“ и 379.20 лева – възнаградителна
лихва върху финансираната от ищеца застраховка „безработица“.
С молба от 05.02.2021 г. ищецът уточнява, че
възнаградителна лихва е определена съгласно чл.9.4 от договора, а именно за
срока на забава е начисляван договорния лихвен процент плюс обезщетение за
забава, като по този начин лихвения процент върху главницата е бил 41.84 %
В този случай, при забава на потребителя, когато вноските
не се плащат на падежа, съгласно чл.9.2 от договора, лихвата се начислява върху
непогасената главница за периода на забавата, като не е приложим посочения в
договора погасителен план, доколкото вноските по него не се изпълняват на
падежа, поради което и възнаградителната лихва се начислява върху по-голям
остатък от главницата и за по - дълъг период, съобразно забавата.
В тези случаи се дължи и обезщетение за забава върху
просроченото задължение.
Начисляване на законна лихва върху възнаградителна
лихва не представлява по своята същност анатоцизъм, доколкото възнаградителната
лихва е цена на предоставена услуга, а именно кредит, върху която цена, при
забава е допустимо начисляването на законна лихва.
С оглед изложеното съдът намира, че правилно и
съобразно договора и в рамките на допустимото от закона е начислена договорната
лихва.
Доколкото съдът прие, че клаузата за таксата за
оценка на риска е недействителна и не се дължи, то е недължима и начислената
върху тази такса възнаградителна лихва в размер на 371.76 лева, която ще се
приспадне от общо претендираната сума.
Основателна е претенцията в общ размер на 3103.09 лева, до който размер иска ще
се уважи, а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
3474.85 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отношение на обезщетението за забава:
По делото се претендира обезщетение за забава в
размер на 488.55 лева за периода 05.06.2019 г. до 03.07.2020 г., формирано
както следва – 330 лева върху отпуснатата сума, 52.35 лева върху застраховката
живот, 53.39 лева върху застраховката безработица и 52.34 лева върху таксата
оценка на риска.
Следва да се посочи, че ищецът признава в молбата
си от 05.02.2021 г., че върху просроченото задължение, в това число главница, е
начислявал за периода от 05.06.2019 г. до 08.06.2020 г., лихва в размер на 41.84 %, включваща 31.84 %
договорна лихва и 10 % законна лихва, тоест в посочения период върху главниците
е начислявано обезщетение за забава, а не само върху възнаградителната
лихва.
Начисляването на допълнително такова за същия
период върху същите вземания е недопустимо. Задълженията по чл.9.4 и по чл.15.1
от договора включват все обезщетение за забава и не може едновременно да се
начисляват и двете, което би било в нарушение на чл.33 ЗПК.
В случая следва да се изчисли обезщетение за забава
за периода 09.06.2020 г. до 03.07.2020 г., който не е обхванат от вземането за
договорна лихва, върху главница в размер на 9759.59 лева, установена за дължима
по делото. Изчислено по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на
НАП обезщетението за забава за периода 09.06.2020 г. до 03.07.2020 г. върху
главница от 9759.59 лева възлиза на 67.78
лева, до който размер искът ще се уважи, а за горницата над уважения размер
до пълния предявен такъв от 488.55 лева и за периода 05.06.2019 г. до
08.06.2020 г. /вкл./ искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни. Ищецът
доказа следните разноски – 299.80 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски за
заповедното 349.80 лева, от които съразмерно с уважената част от исковете ще се
присъди сума в размер на 301.73 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В заповедното ответникът се е
представлявал от адв. Е.И., претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. Извършването на процесуални
действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото
развитие на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното
производство следва да се съобрази с факта, че в границите на същото не се
разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, поради което
размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските дължими в
полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в
отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата
защита. Подаването
на възражение по чл.414 ГПК не се мотивира, което води на извод, че е без
значение неговата основателност и липсва обусловеност на същото от изхода на
спора.
Наред с това Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за
определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в заповедно
производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно.
Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е
необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното
производство, за което е необходима предварителна подготовка-посочване на
фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н.,
докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и
не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение,
обичайната последица е преливане /развитие/ на заповедното производството в
исков процес, в границите, на който ответникът-длъжник развива защитата си,
респективно ползва пълноценно адвокатска помощ. В случая, както вече се посочи,
след предприетите действия от длъжника в заповедното производство, спора е
разгледан по исков ред, където е присъдено възнаграждение за осъществената
защита на ответника.
Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба
№1/2004г., възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното
производство, следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са
най-близки като обем и съдържание. Според съда защитата при подаване на възражение по чл.414
от ГПК е най-сходна по смисъл обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр. последно от НМРАВ съставяне на други молби, за което се дължи
възнаграждение в размер на 50лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от претенцията на адв. Е.И. ще се присъди адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 6.87 лева.
В исковото производство ищецът доказа
следните разноски - 330.26 лева –
платена държавна такса /л.37/.
В исковото производство
ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия,
както и взе предвид обстоятелството, че се касае за потребителски спор. Общо
разноски в исковото производство 430.26 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 371.14 лева.
В
исковото производство ответникът се е представлявал
от адв. Е.И., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е.И.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е.И. в размер
на 979.70 лева, от което на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 134.61 лева.
Ищецът е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Ти Би Ай
Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6 сумата в размер на 9759.59 лева
–
дължима главница по договор за потребителски кредит № ***, 3103.09 лева–
договорна лихва за периода 05.06.2019 г. до 08.06.2020 г., 67.78 лева
– обезщетение за забава за периода 09.06.2020 г. до 03.07.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2020
г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8501/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 11026.76
лева, от които 1181.44 лева като
неоснователни и 85.73 лева, погасени чрез ПРИХВАЩАНЕ,
представляващи вземане на Б. Б. Д., ЕГН **********, недължимо платена сума по клауза такса оценка на риска
по договор за потребителски кредит № ***, поради нищожност на клаузата, както и се отхвърля
иска за договорна лихва за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 3474.85 лева и за
обезщетението за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 488.55 лева и за периода 05.06.2019 г. до 08.06.2020 г. включително,
като неоснователни.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Б. Б.
Д., ЕГН ********** за прихващане от дължимата главница по договор за
потребителски кредит № *** на насрещно негово вземане към „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК ********* в размер на 1000.28 лева, недължимо платени от
ответника застрахователни премии по същия договор за кредит и на вземане за
разликата над 85.73 лева до пълния заявен размер от 562 лева, недължимо платени
суми по клауза такса оценка на риска по договора за кредит.
ОСЪЖДА Б. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Ти Би Ай Банк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата в размер на 371.14 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 301.73 лева – разноски по ч.гр.д. № 8501/2020г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Ти
Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с
личен № ***, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер
на 6.87 лева - адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 8501/2020г. на ПРС и 134.61 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ