Р Е Ш Е Н И Е
Номер…../……г.
Година 2018 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На дванадесети юни Година две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:МИРОСЛАВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1765 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.К.Т.,
депозирана в качеството му на пълномощник на
” МАЛВЕС“ - ЕООД-гр.Варна, представлявано от М.Г.Г., против НП № 03 –007840/ 21.06.2017 г. на И.И.., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414
ал.3 от КТ на дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5000/ пет хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда
за разглеждане.Относно допустимостта на жалбата следва да се отбележи, че НП не
е било връчено по надлежния ред, пратката се е върнала с отразяване
„непотърсена“, липсват доказателства кога точно въз. дружество е узнало за
наложената санкция, поради което следва да се приеме в полза на нарушителя, че
жалбата е депозирана в срок, тъй като не са ангажирани доказателства за
противното.
С
жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение
на процесуалните правила и материално правните норми, излагат се аргументи в
подкрепа на твърдението, че към момента св.П. не е бил допуснат до работа, тъй
като все още между страните не е било постигнато съгласие за наличие на ТПО и
се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.М.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител на въззивника поддържат жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, тъй
като липсват доказателства за осъществен състав на нарушението, като в
депозирана преди с.з. молба излага аргументи за нарушения на чл.42т.4 от ЗАНН и
чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, като се излагат подробни аргументи и относно
приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразност, като
аргументира доказаност и съставомерност на нарушението.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.06.2017г., свидетелите И. и Н. ***, извършили проверка в
обект „ сладкарница“, находящ се в гр.Варна, на
ул.”Стефан Караджа” № 16, стопанисван от „М.“ ЕООД, представлявано от Мариана
Георгиева Георгиева.
След влизането в
обекта били установени момиче на касата и св.С., като в производствената част
на обекта бил установен св.П., намиращ се до машина за сладолед с отворени
капаци и с изцапани от сладолед ръце.В хода на проверката в обекта пристигнала
и представляващата дружеството жалбоподател.На св.П. била предоставена за
попълване декларация, попълнена в 20,45ч., в която същият отразил личните си
данни, адрес, че работи за „М.“ ЕООД, ***, от 07.06.2017г. на длъжност
майстор-сладкар, с работно време от 18 до 22ч. и месечно възнаграждение от
460лв.
В последствие в Д”ИТ”
бил представен трудов договор №011, сключен на 09.06.2017г. между „ М.“ ЕООД в качеството на работодател и св.П.
в качеството на работник, по силата на който П. приемал да изпълнява длъжността
сладкар, при четири часов работен ден и месечно възнаграждение в размер на
230лв., с платен годишен отпуск от 20 работни дни, като в договорът било
отразено, че копие от същият, копие на уведомление до НАП и длъжностна
характеристика са били връчени на работника на 09.06.2017г. , като изрично било
посочено, че работникът е постъпил на работа на 09.06.2017г.Въз основа на
приобщената по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5
от КТ, подаденото уведомление на 09.06.2017г., касаещо
сключеният трудов договор, посочен по-горе е било регистрирано на същата дата..
Предвид горното св.И. приел, че св.П. на
07.06.2017г. е бил допуснат до работа преди да е бил сключен трудов договор в
писмена форма между страните по ТПО, поради което на 12.06.2017г. съставил
АУАН срещу „ М.“ ЕООД за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1
от КТ.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на представляващата дружеството, която го
подписала и в съответната графа вписала възражения, че П. не е упражнявал
труд до момента в който не е назначен на
работа.
В законоустановения
срок не били депозирани допълнителни писмени възражения, поради което въз
основа на материалите по преписката на 21.06.2017г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В с.з. от гласните
доказателства- показанията на свидетелите П. и С. се установи, че в деня на
проверката П., който в предходен момент е бил в ТПО със санкционираното
дружество, е бил в обекта, за да се договори с управителя за работа и през
идващият сезон.По делото са приобщени трудов договор от предходен момент и заповед
за прекратяването му в предходен момент.
Съдът напълно
кредитира показанията на свидетелите И. и Н., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът не кредитира
показанията на св.П. и св.С. единствено
в частта, в която същите сочат, че в момента на влизането на
проверяващите в обекта ръцете на св.П. не са били изцапани със сладолед, тъй
като в тази им част показанията на свидетелите не кореспондират с показанията
на свидетелите И. и Н..Съдът не кредитира показанията на св.П. и в частта, че е
попълнил данните в декларацията по указание на проверяващите, тъй като в тази
им част показанията на свидетеля не кореспондират с показанията на свидетелите И.
и Н.. В останалата им част съдът
кредитира показанията на св.П. и св.С. тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът не кредитира
приобщената по делото декларация в частта, касаеща
договорено работно време за определен интервал от деня и договорено
възнаграждение, както и в частта за дата на постъпване на работа, тъй като тези
данни не кореспондират с останалите приобщени по делото писмени доказателства-
договор, заверено уведомление, карта за медицински преглед, служебна бележка за
инструктаж и с показанията на св.П. и С. в кредитираните от съда части.
Съдът кредитира
останалите писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите
И., Н., П. и С. в кредитираните от съда части, АУАН, трудов договор,
справка за приети уведомления и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в законоустановения срок. В
АУАН са били вписани възражения, като в конкретния случай
не е била преценена законосъобразността
на съставения АУАН, което в последствие е довело до съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради
което съдът споделя възраженията в тази насока..
Съдът не споделя
възражението, че е била нарушена разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, респективно чл.42 ал.4 от ЗАНН, тъй като в НП
и АУАН формално се съдържа достатъчно
пълно, точно и ясно описание на приетото за установено нарушението и са
посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, както и
доказателствата, които АНО е приел, че подкрепят нарушението, като посочените
като нарушени норми напълно кореспондират с приетите за установени факти.
Въпреки горното съдът намира, че неправилно е бил приложен материалния
закон, тъй като на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е
било безспорно установено, че е извършено.Вярно е, че по делото има приобщена
декларация, в която формално са отразени някакви елементи на ТПО, но тези
елементи на ТПО са били оспорени още при предявяването на АУАН.Необорени по
никакъв начин са твърденията, че към момента на проверката св.П. все още не е
бил допуснат от работодателя да
изпълнява трудови функции без сключен трудов договор.Непоследователни и
колебливи са показанията на проверяващите относно това какво точно е правил св.П.
в обекта- разглобявал е машина за сладолед, поправял е машина за сладолед или е
правил нещо друго, като фактът, че ръцете му са били изцапани със сладолед по
време на проверката по никакъв начин не води до безспорния и категоричен извод
че свидетелят е престирал работна сила за процесното дружество- повикал го е лично св.С./ безспорно
местожителството на св.П. ***, а не в гр.Варна/ и защо ръцете на св.П. са били
изцапани със сладолед така и не се установи безспорно в с.з.Факт е, че
длъжността, която последствие св.П. е
изпълнявал е сладкар, а не техник или друго лице, което може да ремонтира
специализирана техника, а както се установи от необорените гласни
доказателства, процесната машина за сладолед не е
функционирала и е била повредена.Необорени са и твърденията, че св.П. е
изчаквал управителя на дружеството за договорка между тях, тъй като безспорно
се установи, че представляващата дружеството е пристигнала по време на
проверката и не е била в обекта преди това.Безспорно между св.П. и
санкционираното дружество в предходен момент е имало ТПО, което е било прекратено,
видно от доказателствата по делото, медицинските документи за здравна изрядност, документите за инструктаж, трудовият договор и последващото уведомление следват датата на проверката,
което е още една индиция, че към датата на проверката
санкционираното дружество не е допуснало св.П. до работа в обекта, каквото и да
е правил той там.В този смисъл следва да се отбележи, че ако е имало някаква
скрита договорка между страните, то няма логика трудовият договор да не е
подписан още в деня на проверката, а е факт, че всички документи касаят трудови
договорености след датата на проверката.В тежест на АНО е да докаже извършеното
нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.При наличието на спор още
при съставянето на АУАН е следвало да се съберат категорични и безспорни
доказателства за осъществен състав на административно нарушение и след като
това не е сторено, то неправилно е бил приложен материалния закон.
Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението,
то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение,т.к.
е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена
опасност на деянието.
Нормите на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2
и чл.61 ал.1 от КТ охраняват правото на работника да регулира
трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор,
който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран
или под формалното прикритие на гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение
или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение
е постигнато още на 09.06.17 г. с уговорката то да започне на същата дата , като
трудовият договор незабавно е бил регистриран в
НАП. Няма никакви факти от датата на проверката, извършена след 20,00ч.
в обекта до датата на оформяне и
регистриране на съответните документи, изискуеми от закон, св.П. да е престирал работна сила за процесното
дружество.Това поставя под съмнение изводът за прикриване на трудово
правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на нарушението може
да се считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице
явна незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито
и да било данни, още по-малко доказателства за вредни последици.Страните не за
първи път са в ТПО съгласно законовите изисквания и след като работникът и след
приключване на предходното ТПО се е върнал в санкционираното дружество, то
очевидно не е имал никакво съмнение, че правата му ще бъдат засегнати по
какъвто и да било начин.
Следва да се прави разлика между чл.415в
от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има
извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и
липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован
състав с много по- ниско наказание.
Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение,
но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага
наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния,
макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се налагат
наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните
случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки
че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради това
ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК
и в този смисъл е и ТР 3/10.05.2011г. на ВАС.В конкретния случай степента на
обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй
като има сключен трудов договор на два дни след проверката без данни в тези два
дни работникът да е престирал работна сила , видно от
съдържанието на договора, копие от същия е бил връчен на служителя, същият е пристигнал
в обекта буквално часове преди проверката, съгласно гласните доказателства по
делото, договорът е бил регистриран в НАП, няма никакви данни трудовите и
осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни
дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото
законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на
обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера ,
определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и
на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
В горния смисъл са Решение на Адм. Съд-Варна
по КНАХД963/15г., Решение на Адм. Съд-Варна по КНАХД
№ 598/2018г. и др.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –007840/ 21.06.2017 г. на И.И.., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414
ал.3 от КТ на ” МАЛВЕС“ - ЕООД-гр.Варна,
представлявано от М.Г.Г. е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5000/ пет хиляди/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: