Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 834 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от С.С.Т. срещу В.Д.Р. обективно съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС, както и при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата твърди, че през 2004 г. заживяла с
ответника на семейни начала. От съжителството си имали едно дете, родено през
2005 г. Като семейство живели в общинско жилище в гр. Свиленград. Посочено е,
че се разделили на 30.10.2020 г., като ищцата и детето останали в наетото
жилище, а ответникът се установил в наследствения си имот в с. Българска
поляна, общ. Тополовград. Поддържа, че през есента на 2019 г. ответникът
закупил трактор за сумата от 3000 лв. Ищцата присъствала в кантората на
нотариус в гр. Сливен, където бил изготвен и нотариално заверен договорът и
заплатена цената от ответника на купувача. Твърди, че ответникът ѝ
обяснил, че получил необходимата сума от 3000 лв. за покупката на трактора в
заем от приятеля си И.Г.от гр. Свиленград, като трябвало да му я върне до шест
месеца. През м. февруари 2020 г. ответникът решил да си закупи лек автомобил.
За целта посетили автокъща в гр. Хасково, където той договорил да заплати за
покупката на лекия автомобил „Форд Галакси” с рег. № Х 5129 КМ сумата от 4000
лв. Ответникът получил сумата в заем от своя кумец Д.С. ***, като се задължил
да му я върне в най-скоро време. С получената сума заплатил покупната цена на
продавача – физическо лице, което било оставило автомобила за продажба в
автокъщата, като договорът бил оформен с договор с нотариална заверка на
подписите при нотариус в гр. Хасково. Впоследствие, тъй като на ответника било отказано
предоставяне на кредит в размер на 10 000 лв., с който да върне заемните суми,
той поискал от ищцата тя да изтегли кредит. Поддържа, че на 25.02.2020 г.
подала искане до „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, което било удовлетворено и на
02.03.2020 г. сключила договор за потребителски кредит за сумата от 10 450 лв.
В деня на сключване на договора получила по банковата си сметка в същата банка
сумата в размер на 9875 лв. след приспадане на разходите по кредита. На същата
дата по искане на ответника превела сумата от 4000 лв. на Д.С. *** за
погасяване на заема на ответника, а останалата сума изтеглила. На другия ден –
03.03.2020 г., отишли в село близо до гр. Пазарджик, където ответникът си
закупил косачка за трактора за сумата от 1000 лв., която била заплатена изцяло
със средства на ищцата по предоставения банков кредит. След няколко дни по
искане на ответника му предала сумата от 3000 лв. от остатъка от наличните
средства от кредита, с която да погаси дълга си към И.Г.. Твърди, че с лични
средства заплатила на 21.11.2017 г., 20.04.2018 г. и 18.02.2020 г. наложени на
ответника глоби в общ размер на 395 лв. Също така с лични средства на
08.01.2018 г. заплатила здравноосигурителните вноски на ответника за периода
м.11.2013 г. – м.09.2014 г. в размер на 184,80 лв., както и лихва за забава в
размер на 90,09 лв. или общо 274,89 лв. Посочено е, че погасила с лични
средства и вноските по банковия кредит на ответника, отпуснат му от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД през 2016 г., със средствата от който си закупил
лек автомобил „Фолксваген Кади”. Общо заплатените от нея суми по кредита
възлизали на 2826 лв. С нейни средства бил заплатен на 25.11.2017 г. и
закупеният от ответника телефон марка HUAWEI за сумата от 309 лв. С оглед
всичко изложено намира, че ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка
на обедняването ѝ със сумата от 11 804 лв. Поддържа още, че на 14.02.2017
г. закупила мотофреза Bronto, 6.5 к. с. – пълен комплект на стойност 931,20 лв.
След закупуването ѝ мотофрезата била оставена в дома на ответника в с.
Българска поляна и оттогава се ползвала от него с нейно съгласие. След
раздялата им той отказал да ѝ върне същата, която била в негово държане и
понастоящем. По тези съображения моли ответникът да бъде осъден да ѝ
заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 11 804 лв., с която
неоснователно се е обогатил, както и да бъде признато за установено по иска с
правно основание чл. 108 ЗС, че е собственик на мотофреза Bronto, 6.5 к. с. –
пълен комплект, като ответникът бъде осъден да ѝ предаде владението
ѝ. При условията на евентуалност, в случай че описаната вещ не се намира
във владение на ответника, погинала е или отчуждена, претендира на основание
чл. 57, ал. 2 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати нейната равностойност в
размер на 800 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника В.Д.Р., с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че с ищцата живели на
семейни начала в общинско жилище под наем в гр. Свиленград. Твърди, че
действително през есента на 2019 г. закупил трактор от гр. Сливен, за което
заплатил продажна цена в размер на 500 лв. Поддържа, че заплатил със собствени
средства продажната цена и таксите при нотариуса. Поради това оспорва
твърденията на ищцата, че бил взел заем от лицето И.Г.от гр. Свиленград. Също
така закупил и лек автомобил „Форд Галакси” от гр. Хасково, но не за твърдяната
от ищцата сума, а за сумата в размер на 1500 лв. Не бил поискал за закупуване
на колата заем в размер на 4000 лв. от кумеца си Д.С. ***. Възразява, че ищцата
му била предоставила целия остатък от кредита, както и че бил купувал косачка.
По отношение претенциите за заплащане на негови задължения по електронни фишове
и здравни осигуровки заявява, че дори и сумите да са били платени от ищцата,
той предварително ѝ бил дал в брой парите. Същото становище изразява и
относно твърденията ѝ, че погасявала задълженията му по банковия кредит.
Поддържа, че при закупуване на мобилния телефон той ѝ предоставил сумата
от 300 лв., а тя платила в магазина с банковата си карта, тъй като ѝ
трябвали пари в брой. Оспорва, че посочената от ищцата мотофреза се намирала в
дома му. Посочил е, че не му било известно ищцата да е купувала мотофреза, нито
знаел къде се намира. Твърди, че действително бил кандидатствал за кредит в
„Райфайзенбанк”, но сумата искал да получи, за да имат налични средства, и щял
да подпише договор само ако месечната вноска била приемлива. След като не го одобрили,
тогава ищцата кандидатствала. Впоследствие разбрал, че ѝ бил отпуснат
кредит в размер на 10 000 лв., като тогава я попитал защо ѝ е такава
сума. Посочил е, че през 2016 г. изтеглил кредит в размер на 500 лв. по
настояване на ищцата, която сума ѝ предоставил. С нея закупили кухненско
обзавеждане. Твърди, че ползваният от ищцата телефон бил закупен от него, като
той заплатил на месечни вноски сумата в размер на 500 лв. По тези съображения
моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Неоснователното обогатяване като правен
институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
имуществено разместване да е правно оправдано. За уважаването на предявения иск
следва да бъде
установено осъществяването на следните
предпоставки: наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника,
връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за
имущественото разместване.
От всичко изложено следва, че за
да бъде разрешен възникналият правен спор, е необходимо да се изясни дали са съществували твърдените от ищцата задължения
на ответника, както и дали са погасени с нейни лични средства.
В случая страните не спорят, а и от
събраните гласни доказателства се изяснява, че са живели на семейни начала от
2004 г. до м. октомври 2020 г. С цел установяване дали
действително с изтегления от ищцата банков кредит тя е погасила задълженията на ответника към третите лица И.Г.и Д.С. и е заплатила покупната цена на закупената от ответника косачка, на първо място е необходимо да се обсъдят ангажираните
от страните писмени доказателства. В тази
насока от представения Договор
за потребителски кредит № 2002252718150516/02.03.2020 г. се потвърждава
изложеното в исковата молба, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставила на ищцата С.С.Т. кредит в размер на 10 450 лв. Кредитът е отпуснат по повод нейно искане до банката от 25.02.2020 г. От приложения
договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 26.09.2019 г., с
нотариална заверка на подписите, се изяснява, че ответникът В.Д.Р. действително е закупил колесен трактор марка „МТЗ“, модел
80, рег. № СН 05239, рама № 167376, двигател № 280895.
В договора е посочено, че продажната цена е в размер на 500 лв. Представен е и
договор за покупко-продажба на МПС от 12.02.2020 г., с нотариална заверка на
подписите, от който се установява, че ответникът е закупил лек автомобил марка
„Форд Галакси“, с рег. № Х 5129 КМ, рама № WF0GXXPSSG3L18163, двигател №
AUY315403. Посочено е, че продажната цена е в размер
на 1500 лв.
Отделно от това, следва да се
обсъдят и ангажираните по делото гласни доказателства. Въпреки близката родствена връзка между ищцата и
свидетелите Г.Г. и Т.Т.–
нейни дъщеря и брат, съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на показанията
им, тъй като се отличават с последователност, логичност и убедителност. Тези показания намират
опора и в писмените доказателства, поради което не съществува пречка
да не бъдат ценени. От изложеното от свидетелката Г.Г. се изяснява, че ответникът
закупил трактор от село близо до гр. Сливен за сумата от 3000 лв., която бил взел назаем от И.Г..
С последния се уговорил, че ще му върне сумата, след като направи шест месеца
трудов стаж във фабрика „Брикел“ и изтегли кредит. Обяснила е, че ответникът
закупил трактора, защото имал намерение да се занимава със земеделие. Всичко
това ѝ било споделено от самия него. Изложеното се
потвърждава и от свидетеля Т. Т. , който е потвърдил, че
ответникът му споделил, че се е уговорил да купи трактор за сумата от 3000 лв.,
която щял да вземе назаем от И.Г.. Тогава свидетелят му казал, че тракторът е
много евтин и ще
трябва непрекъснато да го ремонтира. Впоследствие разбрал от ответника, че тракторът бил откаран в с.
Българска поляна с платформа. Знаел, че бил платен с предоставения от И.Г.заем
в размер на 3000 лв. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля И.Г.в
частта, в която е заявил, че не бил предоставял на ответника заем в размер на 3000 лв., както и че
тракторът струвал около 700-800 лв. Отчитайки последователността на показанията
на свидетелите Г.и Т. , както и близките приятелски отношения между свидетеля Г.
и ответника, съдът приема, че тези твърдения не отговарят на истината и имат за
цел да обслужат защитната версия на ответната страна. Аргумент в тази насока е
и обстоятелството, че на 19.02.2020 г. ответникът е кандидатствал за отпускане
на потребителски кредит в размер на 10 000 лв. от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД. Нелогично е, ако е бил изплатил продажната цена на трактора да
кандидатства за кредит в размер на 10 000 лв. за осигуряване на налични парични
средства, както се твърди в отговора на исковата молба. Отделно от това, съдът
приема, че действително заплатената за трактора пазарна цена възлиза на 3000
лв. В тази връзка следва да се отбележи, че в частта относно уговорената и
заплатена продажна цена договорът за покупко-продажба, макар и с нотариална
заверка на подписите, съставлява частен документ (в този смисъл Решение № 266 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 6402/2013 г. на ВКС,
IV г. о.). Поради това и по аргумент
от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице пречка ищцата като
трето по отношение сключения договор лице да установи със свидетелски показания
действително заплатената цена. От съществено значение в случая е и че показанията
на свидетелите Г.и Т.се
подкрепят от заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза, от
което се изяснява, че продажната цена на
трактори МТЗ 80 със сходни характеристики варирала от 3000 лв. до 4500 лв.
Всички те били за основен ремонт. Съобразявайки всички тези цени, вещото лице е
определило средна цена на процесния трактор в размер на 3500 лв. към датата на
договора – 26.09.2019 г. Поради всичко изложено съдът намира, че ответникът е
заплатил цената на закупения от него трактор на стойност 3000 лв. с
предоставени в заем средства от И.Г..
По отношение придобития от ответника лек автомобил „Форд Галакси“ съдът приема въз основа на
показанията на свидетелите Г.Г., Т. Т. , Т. С. и Д.С., че е закупен от ответника за сумата от 4000 лв. В тази насока свидетелката Г.е уточнила, че тъй
като старият автомобил на ответника имал технически проблеми, той решил да
закупи нов. Тогава ходили с майка ѝ по автокъщите в Хасково, той избрал процесния автомобил „Форд Галакси“ и оставил капаро
в размер на 100 лв. Разбрали се да сключат сделката след два-три дни. Разказва,
че ответникът накарал майка ѝ да поиска пари
назаем от колежката си К. С., но тя казала, че няма
възможност да ѝ даде сумата. След това ответникът се свързал с Д.С. ***,
който обещал да му осигури пазарната цена от 4000 лв. Впоследствие от ответника
разбрала, че с майка ѝ отишли до гр. Стара Загора, за да вземе парите от Д.С.. Автомобилът бил закупен още същия ден с
предоставената в заем сума от Д.С.. Още на същия ден свидетелката видяла
колата, като тогава попитала ответника как ще връща парите. Той ѝ
отговорил, че ще изтегли кредит и ще си върне парите за трактора и автомобила.
Изложеното се потвърждава от свидетеля Т. Т. ,
който е посочил, че в началото на м. февруари
2020 г. разбрал от ответника, че е закупил автомобил. Тогава ответникът му
казал, че бил осигурил парите от кумеца си Д.С. ***. Споделил, че за да върне
парите, ще изтегли заем от банката, но чакал да направи няколко месеца стаж в
„Брикел“. От своя страна, свидетелката К. С. е потвърдила, че ищцата ѝ
искала 4000 лв. назаем, за да плати ответникът автомобила, но тя отказала, тъй като нямала възможност. Не са
налице основания съдът да не кредитира показанията на свидетеля Д.С. в частта,
в която е посочил, че ответникът му се обадил, за да го помоли да му услужи със
сумата от 4000 лв. Предаването станало пред блока в гр. Стара Загора, където
живеел свидетелят. Ищцата преброила парите и ги прибрала. Около месец по-късно
парите му били възстановени, като преводът бил извършен от ищцата. Съдът не дава
вяра на показанията на този свидетел в частта, в която е посочил, че ищцата
искала парите, за да направи подарък на ответника за петдесетгодишнината му. От
една страна, тези твърдения противоречат на показанията на свидетелите Г. , Т. и С., а от друга – е нелогично ответникът
да иска пари назаем от своя кумец, за да може жената, с която живее на семейни
начала, да му направи подарък. Неоправдано е ищцата да иска пари назаем от
трето лице, при условие че за нея не е съществувала пречка да изтегли кредит от
банкова институция. Също така, не става ясно защо, ако ищцата е била решила да направи подарък
на ответника за рождения му ден, на 19.02.2020 г. той е кандидатствал за кредит
в размер на 10 000 лв. По
същите съображения съдът не изгради фактическите си изводи въз основа на
показанията на свидетеля И.Г.в частта, в която е посочил, че автомобилът бил
закупен за подарък на ответника. Отделно от това, в отговора на
исковата молба ответникът не е навел възражения, че лекият автомобил му е
подарен от ищцата. Поради това и вземайки предвид представеното платежно
нареждане, от което се установява, че на 02.03.2020 г. ищцата е превела на Д.С.
сумата от 4000 лв., съдът
приема, че ответникът е заплатил покупната цена на лекия
автомобил с предоставения от Д.С. заем в размер на 4000 лв.
При тези данни съдът намира, че събраните
по делото доказателства подкрепят тезата на ищцата, че заемите на ответника са
погасени посредством изтегления от нея кредит
от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Свидетелката Г.е категорична, че ответникът
кандидатствал за кредит в „Райфайзенбанк“ от 10 000 лв., но му бил отказан. На същия ден отишъл в „Уникредит“, като след около
два часа му се обадили и му казали, че могат да му отпуснат само 2000 лв. Той
казал, че тези пари са му недостатъчни и накарал майка ѝ да изтегли 10
000 лв. от „Райфайзенбанк“. Свидетелката е посочила, че тя била одобрена за 10
000 лв. и на 02.03.2020 г. превела парите по банковата сметка на Д.С.. Посочила
е, че след изтеглянето на кредита остатъкът от 3000 лв. ответникът върнал на И.Г.. Разказва, че в този момент
той се чувствал спокоен, защото вече нямал задължения.
Свидетелят Т.също е
потвърдил, че задълженията към двамата кредитори били погасени с изтегления от
сестра му кредит. Поради това съдът приема, че с изтегления кредит ищцата е заплатила лични задължения на ответника в общ размер на 7000 лв.
Също така,
съдът намира, че от показанията на свидетелите Г.и Т.безпротиворечиво се установява, че след отпускането на кредита, на 03.03.2020 г., ищцата и ответникът отишли до село близо
до гр. Пазарджик, откъдето последният бил пазарил косачка, която му била нужна
като допълнителен инвентар към трактора, за да обработва пасищата. Знаели, че
косачката струвала 1000 лв. и била заплатена с изтегления от ищцата кредит.
Когато свидетелката Г.ходила след раздялата на страните в с. Българска поляна, където живеел ответникът, видяла,
че косачката и тракторът са там. Свидетелят Т.излага подробности относно
покупката на косачката, като си спомня, че за да я
превози до с. Българска поляна, ответникът искал да ползва ремаркето му. Предвид дадените от свидетелите подробни сведения относно тази
покупка съдът приема, че
ищцата е заплатила със свои средства и цената на придобитата от ответника косачка.
На следващо място, от Договор за потребителски кредит № 1511121077645516 се изяснява, че на 18.11.2015 г.
ответникът сключил договор за
кредит с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за сумата в размер на 2939,78 лв. От
приложените вносни бележки става ясно, че ищцата С.С.Т. е наредила погасяването
на следните вноски: 02.03.2016 г.– 55 лв., 04.04.2016 г. – 55 лв., 03.05.2016
г. – 50 лв., 06.06.2016 г. – 55 лв., 04.07.2016 г. – 55 лв., 02.08.2016 г. – 55
лв., 07.09.2016 г. – 50 лв., 04.04.2017 г. – 55 лв., 05.05.2017 г. – 55 лв.,
01.08.2017 г. – 55 лв., и 09.08.2017 г. – 2342 лв. или общо 2882 лв. Въпреки че
на вносните бележки от 04.04.2016 г. и 06.06.2016 г. като наредител е посочен
ответникът В.Д.Р., съдът приема, че плащането е извършено от ищцата, тъй като в
основанието е посочено нейното име.
Също така са приложени 3 броя електронни
фишове за налагане на глоби на ответника В.Д.Р. за нарушения на ЗДвП, извършени
на 16.07.2018 г., 03.12.2018 г. и 09.03.2019 г., на обща стойност 200 лв. При
заплащане в четиринадесетдневен срок се дължи 70 % от наложената глоба. На
18.02.2020 г., в срока за доброволно изпълнение,
ищцата е заплатила чрез ПОС терминално устройство 70 % от дължимите глоби или
общо 140 лв. Отделно от това, ищцата е превела на 20.04.2018 г. и сумата от 20
лв. за заплащане на наложена на ответника глоба с фиш от 16.04.2018 г.
Представени са и 2 бр. платежни нареждания от 21.11.2017 г. за заплатени суми
от ищцата за погасяване на наложени на ответника глоби с ел. фиш № К-1238155/31.05.2016 г. в размер на 35 лв. и с ел. фиш №
К-1274663/07.07.2016 г. в размер на 200 лв.
Общо извършените от ищцата плащания за погасяване наложени на ответника глоби
възлизат на 395 лв.
Налични са и доказателства, че на
08.01.2018 г. ищцата е заплатила дължимите от ответника здравноосигурителни
вноски за периода м. 11.2013 г. – м.
09.2014 г., ведно с начислената законна лихва, в общ размер на 252,89
лв. На 07.02.2018 г. е заплатена от ищцата и сумата от 22 лв., съставляваща
начислена законна лихва за периода 01.07.2014 г. – 26.10.2014 г.
Отделно от това, на 25.11.2017 г. с
дебитната карта на ищцата е заплатен и закупеният от ответника мобилен телефон HUAWEI P9 LITE MINI от магазин на „Техномаркет България“ АД в
гр. Свиленград на
стойност 309 лв. Фактът, че плащането е извършено от ищцата не се оспорва от
ответника, като единствено е възразил, че предварително ѝ бил предоставил
сумата в брой.
По отношение гореизброените
плащания свидетелката Г.е изяснила, че имало момент, когато ответникът имал
проблеми с кръста. Тъй като се налагало да го приемат
в болница, накарал накарал майка ѝ да му плати
здравните осигуровки. Знаела, че майка ѝ заплатила и наложените на
ответника глоби с ел. фишове, както и вноски по кредит,
който той бил изтеглил, за да си купи лек автомобил „Фолксваген Кади“. Посочила
е, че присъствала лично, когато майка ѝ закупила на ответника мобилен
телефон. Тъй като неговият телефон бил доста стар, той накарал майка ѝ да
отиде до „Техномаркет“ да му купи нов. Свидетелката е категорична, че ответникът единствено
давал пари на майка ѝ, за да купи нещо за ядене, но не и за друго. С получаваните
от него парични средства заплащал ремонта на дома си в с. Българска поляна и на
трактора, както и си закупил туристически мотор. В тази насока са и показанията
на свидетеля Т. , който знаел,
че сестра му заплащала на ответника наложени глоби,
здравни осигуровки, купила му и телефон. Разказал е,
че по време на съжителството им той със заповеднически тон я карал да му купи
някаква вещ или заплати задължения. Тя дори му заплащала застраховката на
колата и таксата за годишния технически преглед, като свидетелят многократно я
упреквал за това.
Анализирайки събраните
доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че с лични средства ищцата е
заплатила общо сумата от 3860,89 лв., за да погаси задължения на ответника по
договор за банков кредит, здравни осигуровки и наложени глоби, както и да
заплати цената на придобития от него мобилен телефон. Недоказани останаха
твърденията на ответника, че той предоставял предварително пари в брой на
ищцата, за да извърши плащането. В тази насока е необходимо да се изясни, че при лицата, които живеят
съвместно, без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се
разглеждат индивидуално. В отношенията между съжителстващите лица не намират
приложение разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част
от регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят
установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос
спрямо лица, които фактически съжителстват на
съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях. Ето защо и като се
изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със
средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за
лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са
собственост на извършилия това действие (така Решение № 65 от 18.05.2015 г. по
гр. д. № 7088/2014 г. на ВКС, II г. о.). Поради изложеното и тъй като ответникът не ангажира
доказателства, че е предоставил на ищцата предварително съответната сума, съдът
намира, че плащанията в общ размер на 3860,89 лв. са извършени с нейни лични
средства. В тази хипотеза е без значение дали ответникът е работил по трудово
правоотношение през този период и какво е закупувал с реализираните от него
доходи, при условие, че е безспорно установено, че ищцата е вложила свои
средства, за да изплати дълговете му.
Тук е мястото да се изясни, че тъй
като са погасени лични задължения на ответника/респ. придобитите вещи са
станали негова лична собственост, не може да се приеме, че извършените от
ищцата разходи са проява на грижа, полагана в изпълнение на задължението на
живеещите на семейни начала да осигуряват благополучието на семейството.
Отделно от това, доброволно платените от ищцата суми за погасяване на задълженията
на ответника не съставляват изпълнение на нравствен дълг. Въпросът за
съзнателно изпълнение на нравствен дълг намира приложение само в случаите на
начална липса на основание, но не и при останалите фактически състави на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД или при фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД (така ППВС № 1
от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г.). Доколкото в случая претенцията е по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то не може да се приеме, че плащанията съставляват изпълнение
на нравствен дълг.
По тези съображения съдът счита,
че безспорно доказана се явява първата предпоставка от фактическия състав на
неоснователното обогатяване – наличие на обедняване на ищцата, изразяващо се в
намаляване на нейния актив. Изплащането на съществуващи лични задължения на
ответника е довело до неговото обогатяване, тъй като е спестил заплащането на
поетите задължения и по този начин е намалял пасивът му. Поради това доказана се
явява и втората предпоставка от фактическия състав – наличие на обогатяване на
ответника. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска, а именно
наличие на генетична връзка между обогатяването и обедняването, предвид факта,
че обедняването и обогатяването имат общ източник, произтичат от едни и същи
действия на ищцата.
Следователно, съдът счита, че е доказан
фактическият състав на неоснователното обогатяване на ответника за сметка на
ищцата в резултат от създалото се икономическо неравенство при изплащане с
нейни лични средства на поетите от ответника задължения, поради което той
ѝ дължи връщане на заплатената от нея сума в размер от 11 860,89 лева. С
оглед принципа на диспозитивното начало и тъй като ищцата претендира сумата от
11 804 лв., предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума. Налице е разлика, тъй като за здравни
осигуровки ищцата иска да ѝ бъдат заплатени 274 лв., а не 274,89 лв., а
за вноските по кредита – 2826 лв., а не 2882 лв.
По иска с правно основание чл.
108 ЗС:
За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 108 ЗС, ищецът следва да установи, че е собственик на твърдяното
от него придобивно основание на описаната в исковата молба движима вещ, както и
че тази вещ се намира във фактическата власт на ответника. При установяване, че
вещта се държи от него, ответникът следва да докаже, че е налице правно
основание за това.
Към исковата молба са приложени фактура от 14.02.2017 г. и гаранционна
карта, от които се установява, че ищцата е закупила от строителен магазин PRAKTIS мотофреза Bronto 6,5 к. с. – пълен комплект, за сумата от
776 лв. без ДДС. От изслушаната
съдебно-оценителна експертиза се изяснява, че към момента пазарната стойност на
мотофрезата възлиза на 960 лв.
От показанията на свидетелката Г.се
установява, че през 2017 г. майка ѝ закупила мотофреза, за да обработват с
ответника по-лесно двора в с. Българска поляна. Тази мотофреза се намирала в
къщата на ответника в с. Българска поляна. Спомня си, че дори ответникът
ѝ показвал как се оре с нея. Последно свидетелката видяла мотофрезата през
м. октомври 2020 г., когато след раздялата на страните отишла да вземе свой
багаж оттам и да говори с ответника.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява
недвусмислено и еднозначно придобиването от страна на ищцата със собствени
средства на процесната мотофреза Bronto 6,5 к. с. – пълен комплект. Безспорно е
доказано въз основа на показанията на свидетелката Г. , че тази движима вещ се
намира в двора на ответника в с. Българска поляна и се владее от него. От това
следва, че от предаването ѝ на ответника до завеждане на исковата молба и
след това вещта се намира в владение на ответника, като няма данни да е
отчуждена или унищожена. Без значение в тази хипотеза е дали ответникът
притежава и мотокултиватор. Тъй като след предявяване на исковата молба
ответникът не е върнал собствената на ищцата вещ и не е установил наличието на правно
основание, на което държи същата, съдът намира, че предявеният ревандикационен
иск следва да бъде уважен. Ако при изпълнение на решението присъдената вещ не бъде намерена у длъжника
се постъпва съобразно чл. 521, ал. 2 ГПК (така Решение № 793 от 12.11.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 2532/2008 г., III г. о.).
Предвид уважаването на предявения
главен иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът счита, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят сторените разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1639,41 лв. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съответства на фактическата
и правна сложност на делото и не превишава значително минимума, предвиден в чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на С.С.Т., ЕГН: **********, адрес: ***,
по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 11 804 лв., с която
неоснователно се е обогатил за нейна сметка, включваща 3000 лв. за погасяване
на дълг към трето лице, посредством който е закупен колесен трактор марка МТ3,
модел 80, рег. № СН05239; 4000 лв. за погасяване на дълг към трето лице,
посредством който е закупен лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № Х 5129 КМ;
1000 лв. за закупуване на косачка; 395 лв. за заплащане на наложени глоби от
органите на МВР; 274 лв. за погасяване на задължения за здравноосигурителни
вноски; 2826 лв. за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит
№ 1511121077645516 от 18.11.2015 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД;
309 лв. за заплащане цената на мобилен телефон HUAWEI P9 LITE MINI.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на В.Д.Р., ЕГН: **********,
адрес: ***, че С.С.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на мотофреза
Bronto 6,5 к. с. – пълен комплект, и ОСЪЖДА
В.Д.Р. да предаде на С.С.Т. владението върху тази вещ.
ОСЪЖДА В.Д.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на С.С.Т., ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата от 1639,41 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Присъдените в полза на С.С.Т.,
ЕГН: **********, адрес: ***, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: