№ 62
гр. Ловеч, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100931 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез адв. В.Г.,
против М. ИВ. В., с адрес: ***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу
М. ИВ. В. е образувано ч.гр.д № 13/2021 г. по описа на РС-Ловеч, като против длъжника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 332.77 лева. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на сумата
332.77 лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги.
Посочва се, че ответникът М. ИВ. В. е абонат на дружеството – доставчик на мобилни
услуги „Теленор България“ ЕАД със сключен договор за мобилни услуги от дата 11.08.2018
г., за ползване на мобилен номер ***, с избран абонаментен план Тотал+ 20.99, с уговорен
срок на действие за 24 месеца, до 11.08.2020 г.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №
***.
Изтъква се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.02.2019 г. до
14.04.2019 г., ищецът е издал следните фактури: фактура № **********/15.03.2019 г. за
отчетен период на потребление от 15.02.2019 г. до 14.03.2019 г., с дължима стойност за
плащане в размер на 17.76 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
1
договора услуги, платима в срок до 30.03.2019 г.; фактура № **********/15.04.2019 г. за
отчетен период на потребление от 15.03.2019 г. до 14.04.2019 г., с дължима стойност за
плащане в размер на 315.01 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги, от които: 17.49 лева /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и
потребление извън месечния пакет в размер на 245.02 лева /без ДДС/, генерирано за услуги
с добавена стойност /SMS/ - 245.00 лева /без ДДС/ и за разговори към „Грижа за клиента“ –
0.02 лв. /без ДДС/. Дължимата сума по тази фактура следвало да се плати в срок до
30.04.2019 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 332.77
лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца – за месец 02/2019 г. и за месец
03/2019 г., като към всяка от фактурите имало приложено извлечение – детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Посочва се, че поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 332.77 лева, на основание чл. 75 във вр. с чл.
19 б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалния
договор с ответника и издал по абонатния му номер крайна фактура №
**********/15.06.2019 г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът се е съгласил и приел Общите
условия /ОУ/ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от ОУ, се твърди, че „Теленор“ има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Ищецът се позовава и на чл. 71 от ОУ, че потребителят е длъжен да заплаща определените
от „Теленор“ цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на „Теленор“ по чл. 75 от ОУ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответника.
Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца в размер на сумата 332.77 лева, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от дата 11.08.2018 г., дължими за периода от 15.02.2019 г. до 14.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Претендира присъждане и на разноските в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адв. М.В., назначена
за особен представител на ответника, с който оспорва предявения иск и счита, че не е
доказано да е налице изискуемо вземане.
2
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище на
пълномощника му адв. В.Г. са изложени подробни съображения в подкрепа основателността
на претенцията. Представен е списък на разноските на ищеца, направени в заповедното и
исковото производство.
Ответникът М. ИВ. В. се представлява от особения си представител адвокат В., която
поддържа отговора си и моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
От представените доказателства по приложеното ч.гр.дело № 13/2021 г. по описа
на РС-Ловеч, от заключението на допуснатата в настоящото производство съдебно-
счетоводна експертиза, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е образувано ч.гр.дело № 13/2021 г. по описа на Ловешкия
районен съд, който е издал Заповед № 8/06.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК против длъжника М. ИВ. В. за сумата 332.77 лева – главница за периода
от 15.02.2019 г. до 14.04.2019 г., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и за разноските по делото:
25.00 лева - държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
От обстоятелствената част на заповедта е видно, че вземането произтича от същите
обстоятелства, на които се основава заявената в настоящото производство искова претенция.
С Разпореждане № 604/13.04.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по
чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
От представения в заповедното производство Договор за мобилни услуги от
11.08.2018 г., е видно, че същият е сключен между дружеството – ищец, като оператор, и
ответника, като потребител, с избран абонаментен план – „Тотал+ 20.99“, със стандартен
месечен абонамент 20.99 лв. на месец, за предпочетен номер ***, с първоначален срок на
договора – 24 месеца, считано от 11.08.2018 г. до 11.08.2020 г.
За потребените от абоната-ответник услуги за мобилния му номер за периода от 15.02.2019
г. до 14.04.2019 г., ищецът е издал следните фактури с получател – ответника, записан с
клиентски номер № ***: фактура № **********/15.03.2019 г. за отчетен период 15.02.2019
г. - 14.03.2019 г., с начислена за периода сума за разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги, месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/, с посочена обща
сума с ДДС 23.42 лева, а след приспадане на баланс от предходен период, е посочена обща
сума за плащане – 23.35 лева с ДДС, платима в срок до 30.03.2019 г.; фактура №
**********/15.04.2019 г. за отчетен период 15.03.2019 г. - 14.04.2019 г., с начислена за
3
периода сума за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и
еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/, с посочена обща сума с ДДС 315.01 лева,
платима в срок до 30.04.2019 г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
потвърждават начислените и незаплатени суми по издадените фактури, като вещото лице е
констатирало, че след издадено на 15.05.2019 г. данъчно кредитно известие, общата
дължима сума по първата фактура в размер на 23.35 лева е намалена с 5.59 лева, като остава
дължима сумата 17.76 лева. По втората фактура дължимата и неплатена сума е в размер на
315.01 лева, или общо задължение по двете фактури: 332.77 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание на чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за установяване на вземане за незаплатени мобилни услуги:
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения между тях Договор
за мобилни услуги от 11.08.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя
мобилни услуги на ответника срещу дължима от последния цена съгласно уговорения
абонаментен план.
В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, които са част от
процесния договор, като ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от тях, е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
дължимите суми.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът съобразява като
обективно и компетентно изготвено, се установи, че ответникът не е заплатил задълженията
си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за периода от
15.02.2019 г. до 14.04.2019 г. в общ размер на 332.77 лева. Следователно, същият се явява
неизправна страна по договора, от което следва, че предявеният срещу него положителен
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за сумата
332.77 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 11.08.2018 г., за клиентски
номер ***, за периода от 15.02.2019 г. до 14.04.2019 г., е основателен и следва да бъде
уважен в пълния претендиран размер.
Следва да се отбележи, че със заявлението по чл. 410 от ГПК не е претендирано
присъждането на законна лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
заявлението, като правоувеличаваща последица, поради което съдът не следва да се
произнася по искането за присъждане на законна лихва, направено едва в исковото
4
производство.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно сума в размер на 25.00 лева - довнесена
държавна такса, 180.00 лева - адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 13.05.2021 г., 150.00 лева – депозит за особен представител и
150.00 лева – депозит за вещо лице, или общо разноски: 505.00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
С оглед изхода на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по заповедното производство в общ размер на 205.00 лева, от които:
25.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
На адвокат М.В. от ЛАК следва да се изплати сумата 150.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на М. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сграда 6, сумата 332.77 лв. /триста тридесет и два лева и седемдесет и
седем стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 11.08.2018 г., за
клиентски номер ***, дължими за периода от 15.02.2019 г. до 14.04.2019 година.
ОСЪЖДА М. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сграда 6,
сумата 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство,
както и сумата 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски в заповедното
производство.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД: IBAN: ***.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М.В. от ЛАК сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на М. ИВ. В..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
5
от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело №
13/2021 г. по описа на ЛРС, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6