Решение по дело №536/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 521
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20227040700536
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         521                                   21.04.2022 година                      гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, двадесет и шести състав, на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.  КОНСТАНТИН Г.

                                                                   2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря В. С., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията Димитров касационно административно наказателно дело № 536 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, гр. София, представлявана от пълномощника И.Т., против решение № 168 от 01.03.2022 г. по НАХ дело № 2669/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. В нея се сочи, че пробата от течно гориво е взета в момент на разпространение по смисъла на §1, т. 23 от ЗЧАВ, което включва и транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива, и не са налице данни горивото да е предназначено за извънпътна техника и трактори.  Изложено е, че горивото не съответства на изискванията за съдържание на биодизел, в нарушение на цитираните в НП разпоредби. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.

Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № КГ-2366 от 24.03.2021г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложено на „Агро ТТ“ ООД с ЕИК ********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева и върху търговското дружество са възложени и разходите за вземане и изпитване на пробата, възлизащи на 135 лева. В мотивите на съдебното решение е прието, че проверената бензиностанция функционира като ведомствена, като е отбелязано, че макар недоказано, това твърдение на санкционираното дружество не е оборено от страна на наказващия орган. Прието е от съда, че дружеството не е краен разпространител, който предлага гориво на пазара, както и това, че горивото е било предназначено за извънпътна техника и трактори, поради което и деянието не е съставомерно.

Според настоящия касационен състав решението е неправилно.

От данните по делото е видно, че на 02.09.2020г. служители на ДАМТН са извършили проверка относно качествените характеристики на течното гориво за дизелови двигатели, предлагано в стопанисваната от „Агро ТТ“ ООД бензиностанция, находяща се в гр. Камено, ул. Освобождение, Стопански двор. В хода на проверката е била взета проба от гориво за дизелови двигатели, разпределена в 6 броя чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба (4 броя с контролни проби, от които три броя за ГДККТГ и една за провереното дружество, и 2 броя с арбитражни проби), за което е бил съставен протокол № Бс- 079/02.09.2020г. Проверяващите лица са установили, че горивото е доставено в количество 4925,00 л. по данни от нареждане за експедиция № 2801 и 2802 от 10.08.2020г., с Декларация за съответствие с № 149/26.07.2020г., издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Взетата контролна проба е била анализирана в акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки при ДАМТН със сертификат за акредитация на БСА peг. № 35 -ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г. Въз основа на изготвения протокол от изпитване № С-0426/04.09.2020г. е била извършена експертиза и съставен Констативен протокол № КП- 0621-Б/04.09.2020г., съдържащ констатации за несъответствие на изследваното течно гориво по показателя „Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)“- полученият резултат от изпитването е 0.05% при норма минимум 6.0% обемни, в нарушение на установеното с нормата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ изискване. Протоколът от изпитване и констативният протокол са били връчени на „Агро ТТ“ ООД на 16.09.2020г., видно от приложеното известие за доставяне (на л. 46 от делото).

   При тези данни съдът счита, че са налице съставомерните елементи на нарушението по чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ. Съгласно нормата на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ крайните разпространители предлагат горива за дизелови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 1, т.е. със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни. Според дефиницията, дадена с §1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, вр. §1, т. 20 от ЗЧАВ, краен разпространител на течни горива е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Такова качество санкционираното дружество несъмнено притежава, а пробите са взети в момент на разпространение на горивото, видно от изричното отбелязване в Протокол № Бс-079 от 02.09.2020г. за проверка и вземане на проба от течно гориво, подписан както от проверяващите лица, така и от Тодор Кънчев Калев- управител на търговското дружество. Според данните от приложения Констативен протокол № КП- 0621-Б/04.09.2020г. предлаганото в обекта на дружеството гориво не отговаря на изискванията за минимално съдържание на биодизел- полученият резултат от изпитването е 0,05% при норма минимум 6.0% обемни. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството, посочено в заключението на приетата от НРС съдебно-химическа експертиза, че горивото отговаря на изискванията за гориво с предназначение за извънпътна техника и трактори. Действително съгласно регламентацията на този вид гориво, специалното му предназначение е следвало да бъде отбелязано в декларацията за съответствие, съгласно предвиденото съдържание на Приложение №9 към чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол НИКТГУРНТК и по конкретно в точка едно от декларацията, където вместо дизелово гориво е следвало да присъства отбелязване, че се касае за горива за извънпътна техника и трактори. Доколкото такова отбелязване липсва, декларацията удостоверява качеството на гориво за дизелови двигатели по смисъла на чл. 6 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. С приложимата и посочена като нарушена материалноправна норма е въведено самостоятелно задължение за крайния разпространител да предлага само горива от съответен вид, съответстващи на изискванията на този вид. Видно от издаваните фискални бонове консумираното гориво отново е отразено като дизелово гориво, а не като гориво за извънпътна техника и трактори.

Ето защо съдът приема, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

В жалбата, с която БРС е сезиран, се сочи, че санкционираното дружество е с основен предмет на дейност земеделие и горивото не е било разпространявано на трети лица, като е било ползвано единствено от земеделската техника на нарушителя. Това становище е останало недоказано. Нарушителят не е представил баланс, от който да е видно какви превозни средства притежава, дали същите са единствено от типа „извънпътна техника и трактори“ или дрижеството разполага и с пътна техника, която също е била зареждана. Представения по делото договор за преобразуване чрез разделяне с баланс на получените от Агро ТТ ООД ДМА от разделянето на Алфа агро ООД, показват единствено получената от последното дружество техника, но не дават пълно описание на притежавания от търговеца автопарк.

Съдът не приема отговорът на вещото лице по първия от поставените и въпроси, доколкото същият е технически по естеството си и експерт- икономистът не удостоверява притежанието на знания и умения в тази техническа област. Що се отнася до отговорите на втория и третия въпроси, те потвърждават обстоятелството, че констатираното като съхранявано гориво, видно от касовите бонове, на които се позовава самото вещо лице, е било дизел, реализиран чрез отчитане в нивомерната система на нарушителя, което гориво практически не отговаря на изискванията на чл.47, ал.1, т.3 от Наредбата, като за нарушителя в качеството му на краен разпространител разпоредбата на чл.47, ал.4 от същата Наредба установява задължение да предлага горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на чл.47, ал.1, т.3 от същия нормативен акт, като не прави разлика за това дали същото гориво е зареждано единствено на извънпътна техника и трактори, което е вътрешноведомствено решение ирелевантно за предмета на спора.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че настоящата съдебна инстанция изразява несъгласие с изложеното от въззивния състав становище, че изпълнителното деяние касае предоставяне на пазара на течни горива несъответстващи на нормативноустановени изисквания. Пускането на пазара е дейност, уредена в разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗЕВИ и касае действия на търговците наедро, които внасят на територията на ЕС и освобождават течни горива от нефтен произход за потребление. Нарушената материална норма е разпоредбата на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ и се изразява в предлагане от страна на крайните разпространители на горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в несъответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, 4 и 5 на същата норма, т.е. извършването на разпространение на такъв вид горива като краен разпространител, каквато дейност видно от разпоредбата на §1, т.23 ЗЧАВ е и предоставянето на услуги и съхранението на такива горива в местата, посочени в чл.3, ал.1, т.5 от същия закон, сред които са резервоарите, бензиностанциите и автоцистерните. Дори хипотетично да се приеме, че се касае за форма на предоставяне на пазара на сочените нестандартни горива, то издаването на касови бонове при зареждане на личните МПС на дружеството е достатъчно доказателство за реализирани напрактика продажби, доколкото според разпоредбата на чл.118, ал.1  ЗДДС „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Обстоятелството, че зареждането на резервоарите на собствени автомобили не оборва качеството „Краен разпространител“, притежавано от ответника по касация се извежда аргументирано от нормата на §1, т.20 ЗЧАВ.

В заключение настоящият съдебен състав счита, че се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а оспореното НП потвърдено.

 

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 168 от 01.03.2022 г. по НАХ дело № 2669/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КГ-2366 от 24.03.2021г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложено на „Агро ТТ“ ООД с ЕИК ********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева.

 

ОСЪЖДА „Агро ТТ“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) София сума в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:              1.        

                                       

2.