РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211700100519 по описа за 2021 година
Предявени са искове от С.Д. и Й.А. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане: 1) на осн. чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от по 200 000 лв. на всеки един от ищците–
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им И. Й.М. на ***,
настъпила вследствие от пътно-транспортно произшествие на ***, около 21,10 часа в ***,
ул. ***, около 150 метра след отбивката за склад за строителни материали и на около 50
метра пред бившия сервиз „***“, причинено от В.В. при управление на л.а. “БМВ318 ТД”,
рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 09.03.2021 г. – датата на уведомлението, до окончателното изплащане; 2) на осн. чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сума 1360 лв. на ищеца Й.А. - имуществени вреди за
извършени разходи за организация и пазаруване за погребението на сина му И. Й.М., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2021 г. – датата на уведомлението, до
окончателното изплащане.
Ответникът с отговора по чл. 131 ГПК по подробни доводи и съображения оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение относно лек автомобил БМВ 318ТД, per. № *** към датата на ПТП -***
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП, както и оспорва
наличието на пряка причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на И. Й.М.. Оспорва
размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ако в хода на процеса се докаже основателността
1
на предявените от ищци претенции, справедливо обезщетение би била сумата до 120 000
лева за всеки един от ищците. Оспорва иска от Й. М. А. за обезщетение за имуществени
вреди. От представената фактура не става ясно претендираната сума от 1 360 лева за какво е
платена и дали направените разходи са в причинно следствена връзка. Отделно от това
разходите за погребение представляват изпълнението на нравствен и морален дълг за всеки
един наследник. Още повече за родител, който в ИМ подробно е описал безграничната обич
към своя син и тъгата, която е преживял от неговата загуба. Оспорва претенциите за лихва за
забава. Застрахователят не може да е в забава по отношение задължение, за което не знае, че
съществува. Уведомление е направено от ищците и това е началната дата, от който момент
започва да тече 3 месечен срок за произнасяне по претенцията. Едва след неговото изтичане
би могло да е налице забава и задължение за лихва. Отделно от това към ИМ са представени
писмата на ответника до ищците, с които е изискано представянето на допълнителни
доказателства за компетентното произнасяне по претенциите, които доказателства не са
представени и към момента. Релевира възражение, че вредоносният резултат бил
съпричинен от починалия, тъй като е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан и
като се качва при пиян водач, предвид което е налице основание за намаляване на
обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 50 %.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по конкретното пътно-транспортно произшествие се установяват от
писмените доказателства /ДП № 15/2021 г. по описа на ОДМВР – гр. Перник, пр. пр. №
540/2021г. на ОП – Перник/, както и от първоначалната и допълнителната комплексна
съдебно – автотехническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/. На *** в *** около 21.00ч.
на ул.”***”, на 150 метра след отбивката за склад за строителни материали и на 50 метра
преди „***“ сервиз с посока *** -център към кв."***“ е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „БМВ”, модел „318 ТД", с рег.№ ***, управляван от В.В. и автобус марка
„СЕТРА“, с рег.№ ***, управляван от В.И.. Основната причина за настъпване на ПТП е
неподходящо избрана скорост на движение (около 94 км/ч.) с пътните условия (тъмната част
на денонощието, леко влажна пътна настилка, десен пътен завой), занижено внимание и
проявена слаба квалификация на водача на л.а при преминаването му през десен завой, в
резултат на което ППС губи своята напречна устойчивост и последва навлизане в
насрещното платно за движение и предизвиква ПТП с автобус „СЕТРА“. Вследствие ПТП е
причинена смъртта на И. М. пътник в л.а марка „БМВ“, модел „318 ТД”, с рег.№ ***.
Смъртта на И. М. е от травматично естество и се дължи на тежката черепно-мозъчна травма
изразяваща се в многофрагментни счупвания на костите на черепната основа в предните
черепни ямки; малък епидурален кръвоизлив в лява предна черепна ямка; пеленовиден
субдурален хематом в тилните области; субарахноидален мозъчен кръвоизлив; множествени
контузионни огнища на главния и на продълговатия мозъци; кръвонасядане под меките
черепни обвивки в челната, слепоочно- теменните и тилните области на главата. Налице е
пряка, непрекъсваща се причинно следствена връзка между получените увреждания от ПТП
2
и смъртта на И. М.. По случая е било образувано ДП № 15/2021г. по описа на ОДМВР – гр.
Перник, пр. пр. № 540/2021г. на ОП – Перник, впоследствие прекратено поради смъртта на
водача В.В..
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно:
претърпени от ищците /увредени лица по см. на чл. 478, ал. 2 КЗ/ вреди от смъртта на техния
син И. М. на *** от ПТП на ***, причинено от виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответното дружество водач В.В. на лек автомобил марка „БМВ”, модел
„318 ТД", с рег.№ ***.
По претенцията за неимуществени вреди
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД съдът съобрази
установеното от съдебно – психолого-психиатричната експертиза и св. показания.
Претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни, както
на емоционално ниво, така и на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и
внимание. Налице са обстоятелства, значително завишаващи интензитета на неим. вреди на
ищците, а именно, че загубата на дете е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за
ищците-родители, с трайно и неотменимо проявление във времето. В семейството на
починалия, между него и неговите родители е била създадена силна, искрена, сърдечна
връзка между дете и родители. Като родители ищците са вложили цялото си старание и
възможности да възпитат и отгледат детето си в духа на непреходните семейни ценности на
любов, съпричастност, отговорност. Смъртта на сина им е необратима загуба за тях,
съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна на живота. След смъртта на сина им И.
М., при С.Д. и Й.А. се наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга
личностовото и социалното им функциониране. По време на психотравмата имат данни за
преживяна Остра стресова реакция при двамата, последвана от разстройство в адаптацията
при Й. М. А. и умерено тежък депресивен епизод при Д.. Психологичното изследване
очертава данни за актуални компоненти на леки нарушения в когнитивните процеси,
личностовата сфера и социалното функциониране, характерни за сапсулираните
травматични стресови разстройства, придружени с негативни емоции като депресивност,
тъга, негативизъм, липса на перспектива, както риск от автоагресия при С.И. /суициден риск
/. При С.И. се наблюдава клиничната картина на протрахиран във времето умерено тежък
депресивен епизод, който е провокиран от загубата на сина й. Депресивният епизод се
проявява с понижено настроение, забавен мисловен процес, хипобулия, нарушения на съня и
апетита, повишен риск от автоагресия /суицид/, като това състояние е започнало след
психотравматa и персистира и към момента. С оглед на поставената диагноза е
задължително да се провежда лечение с антидепресанти под контрол на амбулаторен
психиатър, както и да се оказва психотерапевтична подкрепа. При Й.А. се установява
клиничната картина на Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция,
което е в пряка причинно-следствена връзка със загубата на сина му. Това психично
разстройство е започнало след отзвучаване на острата психотравма и персистира и към
3
момента. С оглед на поставената диагноза е препоръчително да се оказва медикаментозна и
психотерапевтична подкрепа. Освен моралните измерения на болката на ищците, съдът
отчита и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на
катастрофата -застрахователното събитие, намерили стойностен израз и в актуалните към
момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад.
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат
съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и
създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен
вид верди в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са
фактите по настоящото дело. Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл.
51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че за претърпените от ищците неимуществените вреди
от смъртта на сина им следва да бъде определено обезщетение в размер на по 200 000 лв. за
всеки един от тях.
По претенцията за имуществени вреди
От представените документи - фактура № *** и фискален бон, издадени от „***“
ЕООД, *** се установява заплащането от ищеца Й.А. разходи за организация и пазаруване
за погребение на И. М. – смъртен акт № *** общо в размер на 1360 лева, които съдът зачита
като годни и релевантни за установяване настъпването на имуществени вреди - за
извършени от ищеца Й.А. разходи за погребението на сина му. Въпросните документи са
издадени след смъртта на И. М. и съдържат информация за вида и размера на разноските за
погребението на И. М., поради което следва, че са в пряка причинна връзка със смъртта на
И. М. от процесното ПТП, причинено от противоправното деяние на делинквента. Нормата
на чл. 55, ал. 2 ЗЗД /"изпълнение на нравствен дълг"/, на която се позовава ответникът-
застраховател, въобще няма отношение в случая, тъй като всичките претендирани разходи
като имуществени вреди са направени и извършени лично и за сметка на родителя-ищец
Й.А., поради което възражението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД е неоснователно, защото нравственият
ангажимент на родителите по организиране и поемане на погребението на детето им не
освобождава застрахователя да обезщети разноските за същите като пряка и непосредствена
последица от настъпилото застрахователно събитие, тъй като не става въпрос за претенция
за връщане на "даденото" от лицата, които са го получили евентуално без основание
/погребална агенция и др./, а за претенция към трето лице-застраховател. В заключение
нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД не въвежда право на отказ от изпълнение на задължение по
застрахователния договор за обезщетяване на настъпилите вреди от пътно-транспортното
произшествие в хипотезите на чл. 493, ал.1 от КЗ. Предвид изложеното имуществените
вреди са доказани в претендирания размер от 1360 лева, след като разноските са пряка и
непосредствена последица на противоправното деяние на делинквента, отговорността на
който е застрахована при ответника и възникналите имуществени вреди.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Възражението за съпричиняване конкретно е, че вредоносният резултат бил съпричинен
4
от починалия, тъй като е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан и като се качва
при пиян водач, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.
Неоснователно е възражението за съпричиняване поради знание на починалия за
употреба на алкохол от водача на автомобила, тъй като от КСАТМЕ и останалите
доказателства се установява отсъствие на алкохол в кръвта на водача В.В..
Въз основа на взаимно непротиворечащите си и допълващи се заключения на
първоначалната и допълнителната КСАТМЕ и останалите доказателства, съдът приема, че
лекият автомобил, в който е пътувал И. М., е бил оборудван с предпазни колани на предните
седалки и че в нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 184, ал. 4 ЗДвП И. М. е пътувал в
автомобила без поставен колан, като нормата е императивна, поради което не може да има
друго дължимо правомерно поведение различно от предписаното от нея, поради което
следва, че И. М. се е поставил в риск, допринасяйки пряко и непосредствено за настъпване
на вредоносния резултат и в частност с получените по вид и тежест травматични
увреждания. От материалите по делото, от изложеното в първоначалната и допълнителната
КСАТМЕ, следва, че към момента на пътния инцидент тежката черепно-мозъчна и лицева
травма на главата на И. М. са в пряка непрекъсваща се причинна връзка с настъпилото ПТП.
При така описания механизъм на настъпване на ПТП и въз основа на установените
травматични увреждания причинени към момента на настъпване на инцидента, а именно
техния вид, степен, характеристики и локализация следва, че травмите са получени от
твърди тъпи предмети от интериора на автомобила разположени пред и вляво от
пострадалия пътник И. М., седящ на предна дясна седалка /до водача/. Заключението на
първоначалната и допълнителната КСАТМЕ е, че при правилно поставен триточков
обезопасителен колан, пострадалият И. М. не би получил тежката черепно-мозъчна травма
или поне не в тази степен и с тази тежест, която има водеща роля в генезата на настъпването
на смъртта. При наличието на категорични доказателства, че И. М. е бил без поставен
предпазен колан, респ. за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия И. М. и вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията не биха настъпили
или поне не в тази степен и с тази тежест при поставяне на предпазен колан, и съотнасяйки
установените форми на принос спрямо поведението на виновния водач, съдът прави извод,
че приносът на И. И. М. за настъпване на вредите възлиза на 50 %. По подобен начин е
възприеман приносът и в съдебната практика, формирана по казуси с установена липса на
поставен колан. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определените обезщетения за неимуществени
вреди от по 200 000 лева следва да бъдат намалени на по 100000 лв., в който размер
исковете за неимуществени вреди са основателни, а за разликата до по 200 000 лв. подлежат
на отхвърляне. Съответно на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за имуществени
вреди от 1360 лева следва да бъде намалено на 680 лв., в който размер искът за
имуществени вреди е основателен, а за разликата до 1360 лв. подлежи на отхвърляне.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
5
претенцията от увреденото лице. В случая ищците са сезирали ответника-застраховател с
искане за заплащане на обезщетение на 09.03.2021г., по която на 17.03.2021г. е налице отказ
от застрахователя за плащане на обезщетение, поради което лихвата за забава върху
уважения размер на обезщетенията се дължи от 09.03.2021г. до окончателното изплащане на
сумата /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/, за който
период е предявена претенцията за лихви.
По разноските
Ищците доказват разноски общо 905 лв. за вещи лица и съд. удостоверение (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като същите са освободени от
внасянето на такси на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна защита е
посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38 ЗА), които се дължат съразмерно с
уважената част от иска, или 452,50лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищците има право на
възнаграждение, което съдът определя на 9557,20 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената част от иска, или 4778,60 лв.
Ответникът претендира разноски за вещи лица от 700 лв. и заплатено адв.
възнаграждение от 6720 лв. с ДДС (съгласно представените доказателства включително и за
това, че възнаграждението е платено изцяло в брой, и списък по чл. 80 ГПК). Предвид
размера на предявения иск, уговореното и заплатеното от ответника адв. възнаграждение от
6720 лв. с ДДС /адвокатът е регистриран по ЗДДС/, при минимален размер от 9557,20 лв.
без ДДС, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., не надвишава минималния размер,
поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото, същото не се явява
прекомерно и не следва да бъде намалявано, съотв. възражението на ищците по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно. Доказаните от ответника разноски общо от 7420 лв., на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК му се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. 3710 лв.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в
размер на 8027,20 лв. (4% върху уважения размер на исковете).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на С. В. Д., ЕГН ********** и Й. М. А., ЕГН ********** - и двамата от ***, на осн.
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от по 100 000 лв. на всеки един от ищците–
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им И. Й.М. на ***,
настъпила вследствие от пътно-транспортно произшествие на ***, около 21,10 часа в ***,
ул. ***, около 150 метра след отбивката за склад за строителни материали и на около 50
метра пред бившия сервиз „***“, причинено от В.В. при управление на л.а. “БМВ318 ТД”,
6
рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 09.03.2021 г. до окончателното изплащане; на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от
КЗ сумата 680 лв. на ищеца Й. М. А., ЕГН ********** - имуществени вреди за извършени
разходи за организация и пазаруване за погребението на сина му И. Й.М., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за разликата над от по 100 000 лв. до пълния
претендиран размер от по 200 000 лв., както и иска на Й. М. А. за имуществени вреди за
разликата над 680 лв. до пълния претендиран размер от 1360 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на С. В. Д., ЕГН ********** и Й. М. А., ЕГН ********** - и двамата от ***, сумата
452,50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на адв. Б.Б., сл. адрес: ***, сумата 4778,60 лв. – адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищците.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН ********** и Й. М. А., ЕГН ********** - и двамата от *** да
заплатят на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
сумата 3710 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 8027,20 лв. –
държавна такса върху уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7