Решение по дело №505/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 281
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 26 август 2019 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20195200500505
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 281

 

25.07 2019 год., П.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Илиев  

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитроова

                                                                                                Росица Василева

като разгледа в.гр.д.№505 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията Б.ИЛИЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.463 и следващи от Граждански процесуален кодекс.

Образувано е по жалба вх.№11226/22.04.2019г., подадена от „Момчил Момчилов“ ЕООД,П.срещу разпределение от 26.03.2019 година, извършено по изпълнително дело №2015889040904 на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се,че разпределението е необосновано и неясно респ не отговаря на изискванията на чл.460 от ГПК , а от неговото съдържание не ставало ясно какви са вземанията на всеки от взискателите към момента на разпределението,редът за удовлетворяване на притезанията-посочване на привилегиите по чл.136 ог ЗЗД  и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяка едно от тях. В обжалваното разпределение не се съдържали данни как и на какво основание, размер и база ЧСИ е достигнал до посочените в него суми. Липсвала сметка за размера на дълга съгласно чл.79, ал.1 ЗЧСИ с пълна информация за размера на постъпили те суми, за начина на погасяване на дълга и за остатъка, както и по силата на ал.2 на същия текст – посочване на разпоредбите, на основание на които се дължат таксите, материалния интерес за определянето им, определяне на пропорционалната такса, допълнителни разноски, последици от неплащане. Изложени са общи разсъждения относно правната характеристика на разпределението като акт. Твърди, че не бил ясен механизмът на изчисляване на лихвите, поради което те били неправилно изчислени. Липсвала информация за дължимия данък за продадения имот, тъй като наличните данни не били актуални.  Неправилно била изчислена и таксата по т.26 от ТТТРЗЧСИ. Същата била изчислена на база чистата стойност на постъпленията по изпълнителното дело и без да бъде приспадната сумата по т.20 – такса за опис на недвижимия имот. За дължимите неплатени такси по т.т.3, 4, 5, 9, 10, 13, 26 и 31 от ТТТРЗЧСИ нямало точно описание кой разход по изпълнителното дело за какво е направен, което било самостоятелно основание за отмяна на разпределението. Освен това тази такса била определена за всяко вземане поотделно, като по този начин се получавало изкуствено завишаване на пропорционалната такса.  На следващо място за вземания в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е посочено сума представляваща неолихвяеми задължения в р-р на 76 715,09лв. –най-вероятно в нея са включени съдебно-деловодни разноски направени за държавни такси и юрк.възнаграждение,но в тази връзка изцяло била пренебрегната процесуалноправната уредба към датата на изготвяне на разпределението т.е посоченото юрк.възнаграждение е не само недължимо ,но и включено като пивилегировано вземане.    В разпределението било записано, че на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД със сумата 8541,54лв. се погасява вземане, обезпечено с ипотека, но не било ясно дали с тази сума се погасява лихва в р-р на 113 510,25лв. или част от погрешно изчислената законна лихва и най-важното нее ставало ясно на колко възлиза непогасената част от главницата.

Постъпил е писмен отговор от Община П.,чрез юрк.Х.В. с който се изразява становище за допустимост но неоснователност на жалбата.Формулирано е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебно-деловодни разноски.                    Писмени възражения от останалите страни по разпределението - ответници по жалбата не са постъпили.

В мотивите си ЧСИ изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в него.

Пазарджишки окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:                Изпълнително дело №904/2015г. по описа на ЧСИ Деница Станчева е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника В.П.С., ЕГН **********, с предмет парично вземане по приложен по делото изпълнителен лист, издаден от РС – Пазарджик по ч.гр.д.№4378/2011г. за следните суми: 149 891,31лв. - главница, лихва в размер на 53 544,15лв. за периода от 07.02.2011г. до 19.10.2011г., законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2011г. до изплащане на вземането и разноски в общ размер от 7 669лв. Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК като взискател е присъединено „Момчил Момчилов“ ЕООД – Пазарджик, по реда на чл. 458 от ГПК - Държавата чрез ТД на НАП – Пловдив, а Д.П.П. участва в изпълнителното производство в качество на ипотекарен длъжник, учредил ипотека в полза на взискателя на собствения си имот с договор от 18.10.2007 г., сключен с н.а. № 21, т. V, рег. № 7848, н.д. № 743/ 2007 г. на нотариус Таня Дъбова с рег. № 422 и с район на действие района на Пазарджишкия районен съд.    Обжалваното разпределение е изготвено от ЧСИ по повод извършена публична продан на недвижим имот – гараж №1 със застроена площ 19,55 кв.м., находящ се в масивна триетажна жилищна сграда,построена в част от ***с площ от 250кв.м. от кв.216 по плана на П.,административен адрес П.ул***, при посочени съседи на имота.                                                                                           С разпореждане от 25.03.2019г.  е обявен за купувач Момчил Момчилов „АООД П.представлявано от А.Х. съгл.наддавателно пpедложение вх.№235/16.02.2016г. на предложена цена 8999,00лв.

Към датата на изготвянето на разпределението, като взискатели по изпълнението срещу посочения длъжник са следните правни субекти и вземания:

      1. Първоначален взискател „Банка ДСК“ ЕАД с парично вземане в размер на 331 116,65лв., формирано от главница 149 891,31лв., лихви от 113 510,25лв. и неолихвяеми задължения от 67 715,09лв.

2. Парично вземане на „Момчил Момчилов“ ЕООД – присъединен взискател, в общ размер на 405 344,19лв., от които главница в размер на 244 245лв., лихви от 152 758,44лв. и неолихвяеми задължения от 145 340,75лв.

3. Парично вземане на присъединения по право взискател Община Пазарджик за задължения за данъци на длъжника за недвижим имот по удостоверение вх.№16382/21.05.2018 г. в размер на 480,30лв. –вземането е включено в разпределението от 25.03.2019г.    

В изготвеното разпределение, след като са посочени вземанията на всеки един от тримата взискатели и как точно са формирани по пера, ЧСИ е посочил конкретно кои от тях следва да бъдат удовлетворени и по какъв начин. Посочено е какъв е размерът на вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, които следва да бъдат удовлетворени най-напред, съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД като е посочил разноските, направени и платени от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД по изпълнителното дело съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ; подробно е посочен размерът на всяка отделна такса и основанието, на което се дължи, съгласно тарифата както и за кое изпълнително действие се отнася - за изготвяне и предявянане на разпределението,уведомления за изготвено разпределение  и разгласа на публична продан и други. Посочени са и таксите по принудителното изпълнение, дължими на ЧСИ по същата Тарифа, и също са конкретизирани по вид, основание и размер. Общият размер на дължимите такси и разноски от първи ред е 457,46лв.

Във втори ред /по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД/ са посочени вземания на Община Пазарджик за дължими данъци на продадения имот в размер на 0 лв.

В трети ред /по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД/ се съдържат вземанията, обезпечени със залог и ипотека, като е посочено вземането на първоначалния взискател, „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечено с договорна ипотека по н.а.№143, т.5, вх. рег.№ 8496/18.10.2007г. – сума в размер на 8 541,54лв.

След рекапитулация е посочен размера на вземанията, които се удовлетворяват предпочтително, а именно: 1) вземанията за такси на ЧСИ и на първоначалния взискател –  457 46, 2) вземанията на Община Пазарджик за данъци върху имот –0 лв. и 3) вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД - първоначален взискател, обезпечени с ипотека – в размер на 8541,54лв. Посочено е, че за удовлетворяване на вземанията на присъединения взискател  „Момчил Момчилов“ ЕООД, чиито взимания не са привилегировани и не се удовлетворяват предпочтително, не остава сума за разпределяне.

         Определен е за купувач на имота наддавач, който е присъединен взискател - „Момчил Момчилов“ ЕООДи следва да внесе по сметка на ЧСИ сума в размер на 8 999лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, Пазарджишки окръжен съд намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:

В чл.460 ГПК е посочен начинът на разпределение на събраната по изпълнителното дело сума, когато тя е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Според изричната законова разпоредба съдебният изпълнител най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.       В обжалваното разпределение ЧСИ е посочил всички вземания, предмет на принудителното събиране, в т.ч. вземанията на първоначалния кредитор и вземанията на присъединените кредитори (по право или след надлежно представено удостоверение за размера на вземането), отразил е размера на вземането на всеки един от кредиторите по пера (главница, законна лихва, мораторна лихва, съдебно-деловодни разноски), изчислил е размера на законната лихва върху главницата към датата на изготвяне на разпределението, изчислил е дължимите такси и разноски по изпълнението. При формиране размера на вземанията е съобразил кои от тях са привилегировани и кои не. Привилегированите вземания е отнесъл към съответната законова разпоредба – чл.136, ал.1, т.1, 2 и 6 ЗЗД, а хирографарните е разпределил съразмерно съгласно изискванията на чл.137 ЗЗД въз основа на определения от него коефициент. Определил е и каква сума следва да внесе обявеният за купувач на имота присъединен взискател.

Изготвянето на сметка за размера на дълга по начина, по който твърди жалбоподателя, позовавайки се нормата на чл.79, ал.1 ЗЧСИ, не е необходимо и липсата на такава не опорочава извършеното разпределение. /В т.см. - решение №104/01.06.2018 г. на ПАС по в.гр.д.№ 276/2018г., решение №94/21.05.2018 г. на ПАС по в.гр.д.№241/2018 г. и др./

Нормата на чл.79, ал.1 ЗЧСИ задължава ЧСИ за събиране на таксите по изпълнението да изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Такива сметки за посочените от съдебния изпълнител такси са изготвени към момента на внасяне на таксите и се намират по делото. Видно е, че те съдържат и необходимите реквизити – посочване на основанието за плащане, изпълнителното действие или друго действие, за което се дължат и размер на дължимата сума.

Неоснователно е твърдението, че липсва актуална информация за размера на дължимия данък. Такава има и тя се съдържа в справка вх.№3702/13.02.2019г.

Оплакването за неправилно изчислени лихви е бланкетно и не съдържа конкретни оплаквания, за да може да бъде проверено от съда.

Неоснователно е и възражението, че липсвало описание на основанието за плащане на таксите по т.т.3, 4, 5, 9, 10, 13, 26 и 31 от ТТТРЗЧСИ. Напротив, видно от самото разпределение, това е направено и е изрично посочено от ЧСИ. Такова се съдържа с посочване както на основанието за плащане, така и на посочване на изпълнителното или друго действие, за което се дължи. В този смисъл е  разпределената пропорционална такса ,касаещо  правилно определена база за изчисления на таксата и приспадане на таксата по т.20 от тарифата не могат да бъдат споделени.             Отделно от това за таксите, дължими по посочените точки от ТТТРЗЧСИ са съставяни и съответни сметки съгласно изискването на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ.      Вземането на Банка ДСК ЕАД е установено с изпълнителен лист, приложен по изпълнителното дело и е подробно описано в процесното разпределение от 26.03.2019г., предявено на страните на 16.04.2019г. Видно от данните, адвокатско възнаграждение не е претендирано по делото, поради което и не е включвано в разпределението. В изпълнителният лист , въз основа на който е образувано изпълнителното производство има включени разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 3 600лв., като не е в правомощието на ЧСИ да намалява неговия размер.

Неоснователно е оплакването, че липсвала яснота относно това какво точно задължение се погасява със сумата, разпределена на първоначалния взискател Банка ДСК – дали се погасявала част от главницата или лихви, за които отново се твърди, че били неправилно изчислени, без да се излагат аргументи в подкрепа на това твърдение. Законният ред за погасяване на задълженията е изрично уреден в чл.76 ЗЗД и не е необходимо ЧСИ изрично да посочва това в изготвеното разпределение.          Несъстоятелно е възражението, че таксата по т.26 е определена за всяко вземане по отделно. В обжалваното пред ПзОС в настоящото производство разпределение събраната сума в размер на 8999лв. е формирана от продажбата само на един имот /гараж №1/ и таксата по т.26 от ТТТРЗЧСИ е изчислена върху тази сума. Дори и да се сумират таксите по т.26 от ТТТРЗЧСИ, получената сума е по-малка от номинално дължимата такса по тази точка, тъй като сумата посочена от ЧСИ е изчислена при приспадане на сумата по т.20 от Тарифата. Отделно от това и  за пълнота следва да се каже ,че настоящият състав  счита,че нормата на т.26 от ТТРЗЧСИ  регламентира таксата по тази точка като резултативна и имаща възнаградителен характер за съдебния изпълнител  при удовлетворяване на притезание на взискателя.В този смисъл събраната сума по смисъла на т.26 ,която е базата за определяне размера на таксата по тази точка ,е  събраната сума за удовлетворяване  вземането на всеки един взискател,а не получената при публичната продан ,и при множество взискатели би следвало да се  определи на база разпределената сума на всеки от тях и съобразно праговете ,в които същата попада съобразно букви „а“ до „е „  на  т.26 от ТТРЗЧСИ.Т.е смисълът на тази норма е да се събере изискуемата такса за изпълнение на паричните вземания на взискателите в размерите, посочени в нея, като при частично събиране на вземанията определената пропорционална такава е на база на размера на полученото вземане, а при окончателното изпълнение на задължението се извършва изравняване между определените такси върху изпълнените в хода на изпълнителното производство суми и дължимата окончателна такава.

По изложените съображения жалба е неоснователна, а обжалваното разпределение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника по жалбата Община П.съдебно-деловодни разноски в р-р на 120лв.-представляващи юрк.възнаграждение на юрк.Хр.В. съгласно приложено пълномощно от 10.10.18г. и списък на разноските по чл.80от ГПК.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпределение от 26.03.2019г. по изп.д.№904/2015г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, извършено след продажбата на гараж №1 със застроена площ 19,55 кв.м., с идентификатор *** по КККР на П.находящ се в масивна триетажна жилищна сграда с административен адрес П.ул***.

Осъжда „Момчил Момчилов“ЕООД П.представлявано от у-ля А.Х. да заплати на Община П. представлявана от кмета Попов съдебно-деловодни разноски в р-р на 120лв.-представляващи юрк.възнаграждение на юрк.Х.В. съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

                                                                               Председател:                        

 

                                                                                    Членове:1.                  2.