Решение по дело №1466/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.Г.П. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адвокат Й.Д., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23 - 0769 - 000575/03.07.2023 година на началник в сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена мярка „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ (СУМПС) поради отнемане на всички контроли точки и неизпълнение на задължението по чл. 157 ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт.

Жалбоподателят оспорва, че всички описани в заповедта за ПАМ наказателни постановления са му били връчени срещу подпис. Счита, че административният орган е бил длъжен да следи за изчерпването на контролните му точки и към момента, в който са били изчерпани, да изиска притежаваното от него СУМПС. Заявява, че с оспорената заповед е следвало да му бъде отнето СУМПС, валидно до 2011 година, а не новоиздаденото през 2011 година. Счита, че с явяването си на изпит през 2013 година, за по-висока категория „С“, като водач на МПС се възстановяват изцяло отнетите му контролни точки в предходни периоди и съответно правоспособността му като водач на МПС с категория С.

Иска отмяната на административния акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата.

Ответникът представя административната преписка. В придружителното писмо отправя искане за отхвърляне на жалбата.

 

След като се запозна доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

Със обжалваната ЗПАМ на полицейски инспектор в сектор „ПП” при ОД – Бургас на МВР е разпоредено, на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя да бъде иззето СУМПС.

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва:

- НП № 4440/03.07.2007 година на РУ – Сливен при ОД – Сливен на МВР, влязло в сила на 27.09.2007 година, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки;

- НП № 6695/25.09.2007 година на РУ – Сливен при ОД – Сливен на МВР, влязло в сила на 20.06.2008 година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки;

- НП № 10068/28.01.2008 година на РУ – Сливен при ОД – Сливен на МВР, влязло в сила на 20.06.2008 година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки;

- НП № 6800/29.07.2008 година на РУ Сливен при ОД – Сливен на МВР, влязло в сила на 11.09.2009 година, с което му се отнемат 4 (четири) контролни точки;

- НП № 4376/06.08.2009 година на РУ – Несебър към ОД – Бургас на МВР, влязло в сила на 04.01.2010 година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки;

- НП № 229/26.01.2010 година на РУ - Сливен към ОД – Сливен на МВР, влязло в сила на 13.03.2010 година, с което му се отнемат 3 (три) контролни точки;

- НП № 1109/09.07.2010 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Сливен на МВР, влязло в сила на 09.07.2011 година, с което му се отнемат 8 (осем) контролни точки и

- НП № 1038/11.07.2012 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Сливен на МВР, влязло в сила на 08.03.2013 година, с което му се отнемат 4 (четири) контролни точки.

Посочено е, че П. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Към издадената заповед са приложени НП, цитирани в нея, като е представена справка – извлечение от АИС на МВР за жалбоподателя, в която са отразени издадените НП, наложените санкции и отнетите контролни точки на П.. Три от НП са били връчени на жалбоподателя по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН (№ 4440/03.07.2007 година, № 1109/09.07.2010 година и № 1038/11.07.2012 година), а останалите пет са били подписани от жалбоподателя. Върху всяко едно от тях е отбелязана датата, на която е влязло в сила поради изтичане на възможността за тяхното обжалване или след обжалването му – НП № 4376/06.08.2009 година (лист 11 - 26).

За удостоверяване на компетентността на органа – издател на заповедта в преписката е представена заповед № 251з – 1821/26.04.2022 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 31) и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на МВР (лист 32 - 33).

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 171 т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

От приложената заповед № 251з – 1821/26.04.2022 година на директора на ОД – Бургас на МВР, в качеството му на ръководител на службите за контрол по ЗДвП, се установява, че издателят на ЗПАМ е надлежно оправомощен да налага мярката, предмет на настоящото производство.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Видно от приложената по делото справка - картон на водача (лист 11 - 14), П. първоначално е придобил правоспособност за категория „В“ на 25.06.2007 година като на основание чл. 2 ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (в редакцията към датата на придобиване на правоспособност) първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС е 39 контролни точки.

В процеса по отнемане на контролни точки на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, са действали различни наредби (№ I-139 от 16.09.2002 година, № Iз-1959 от 27.12.2007 година и № Iз-2539 от 17.12.2012 година), които регламентират обществените отношения в тази връзка. Всички те, императивно посочват, че контролни точки се отнемат само въз основа на влезли в сила наказателни постановления.

Така например, съгласно чл. 3 ал. 1 от действащата към момента на издаване на процесната заповед Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

На основание чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В настоящия случай, ответникът твърди, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила НП, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки. Ответникът е представил всички НП, въз основа на които на водача са отнети контролните точки, а именно:

- НП № 4440/03.07.2007 година на РУ – Сливен при ОД – Сливен на МВР, с което му се отнемат 6 (шест) контролни точки и с отбелязване, че същото е влязло в сила на 27.09.2007 година (лист 15);

- НП № 6695/25.09.2007 година на РУ – Сливен при ОД – Сливен на МВР, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки и с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 20.06.2008 година (лист 17);

- НП № 10068/28.01.2008 година на РУ – Сливен при ОД – Сливен на МВР, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки и с отбелязване, че същото е влязло в сила на 20.06.2008 година (лист 18);

- НП № 6800/29.07.2008 година на РУ Сливен при ОД – Сливен на МВР, с което му се отнемат 4 (четири) контролни точки и с отбелязване, че същото е влязло в сила на 11.09.2009 година (лист 19);

- НП № 4376/06.08.2009 година на РУ – Несебър към ОД – Бургас на МВР, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки и с отбелязване, че същото е влязло в сила на 04.01.2010 година (лист 20);

- НП № 229/26.01.2010 година на РУ - Сливен към ОД – Сливен на МВР, с което му се отнемат 3 (три) контролни точки и с отбелязване, че същото е влязло в сила на 13.03.2010 година (лист 23);

- НП № 1109/09.07.2010 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Сливен на МВР, с което му се отнемат 8 (осем) контролни точки и с отбелязване, че същото е влязло в сила на 09.07.2011 година (лист 24) и

- НП № 1038/11.07.2012 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Сливен на МВР, с което му се отнемат 4 (четири) контролни точки и с отбелязване, че същото е влязло в сила на 08.03.2013 година (лист 25 – 26).

Отделно от това, ответникът е представил и справка картон на водача (лист 11 - 14), съгласно която към датата на отнемане на контролни точки с първото посочено НП (НП № 4440/03.07.2007 година на РУ – Сливен при ОД – Сливен на МВР) водачът е имал максимален брой контролни точки (39), което не е спорно между страните.

Следва да се посочи, че наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото наказателни постановления са надлежно връчени на жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти. Действително не всички наказателни постановления са били връчени срещу подпис на жалбоподателя, но това не води до опорочаване на процедурата по връчване, тъй като останалите са били връчени по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

От наличните по делото влезли в сила наказателни постановления и приложена справка се установява, че на жалбоподателя, в процесния период - на различни основания, са отнети общо 55 контролни точки. С оглед на това, неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилност на констатацията на административния орган, че са отнети всички контролни точки.

При положение, че на водача са изчерпани всички контролни точки, същият губи своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от загубата на правоспособност. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган не цели да накаже извършителя, а да преустанови едно негово противоправно поведение. Възстановяване на правоспособността на водача се извършва чрез явяване на изпит пред съответните органи.

Действително, видно от приложената справка – карта, въпреки изгубената правоспособност на 04.01.2010 година на П. му е било издадено СУМПС № *********, но този факт е без значение доколкото като бе посочено същият вече е загубил правоспособността си към този момент. Не може да се приеме, че с издаването на СУМПС, което не е следвало да се издава се възстановяват контролните точки, тъй като не е предвидена такава правна уредба. Такава уредба не е предвидена и при придобиване на категория С.

При изгубена правоспособност да се управлява моторно превозно средство след отнемане на всички контролни точки законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 157 ал. 5 от ЗДвП, че лицето, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. В настоящият случай не са ангажирани доказателства в тази насока, а и не се твърди от страните П. да се е явявал на изпит.

По горните съображения съдът намира фактическият състав на разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП за изпълнен, тъй като по делото се установи, че наказателните постановления, въз основа на които на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, са влезли в законна сила и същият не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС.

Съдът приема, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби на приложимите нормативни актове.

По изложените съображения, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.П. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адвокат Й.Д., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23 - 0769 - 000575/03.07.2023 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР.

 

Решението е окончателно.

	Съдия: