№ 3943
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110162723
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от М. Н. Н., искова молба
срещу /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 224 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.215 КТ за
заплащане на следните суми: сумата от 4213,00лв., представляваща трудово
възнаграждение, разсрочено съгласно Споразумение за разсрочено изплащане на
трудово възнаграждение от 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, сумата от
466,94лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2020 г. до
02.11.2021 г.; сумата от 8644,90лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.224
КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане на сумата; сумата от 19 574,60лв., представляваща дължимо обезщетение по
чл.221 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата и сумата от 3 227,12лв., представляваща дължима
сума за командировъчни за месец август 2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
С протоколно определение от 15.04.2022г., на основание чл. 232 ГПК,
производството по делото е прекратено в частта, досежно исковата претенция с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 4213,00лв. и в частта, досежно
исковата претенция с правно основание чл. 215 КТ за сумата от 3 227,12лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
със заповед № 173 от 28.09.2020 г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ е прекратен
сключеният с ответното дружество трудов договор № 202 от 17.02.2020 г. Поддържа,
че договорът е прекратен поради неплащане на дължимото разсрочено трудово
възнаграждение съгласно Споразумение за разсрочено изплащане на трудово
възнаграждение от 11.06.2020 г. Съгласно т.3 от посоченото споразумение ответното
дружество се е задължило да заплати възнаграждение за месец март 2020 г., в размер на
6319,94лв., както следва: до 31.07.2020 г. – 2506,65лв., до 31.08.2020 г. – 2106,65лв., до
30.09.2020 г. – 2106,65лв. Към дата на подаване на исковата молба се твърди, че не са
заплатени сумите за месец август и септември 2020 г., като общият им размер възлизал
на 4213,00лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава с оглед неизпълнение на
1
задължението за заплащане на дължимото разсрочено трудово възнаграждение, поради
което се претендира лихва за забава за периода от 01.10.2020 г. до 03.11.2021 г. Твърди,
че в издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е определено дължимо
обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 2 работни дни за 2020 г. и 27
работни дни за 2021 г. Сочи, че за последния отработен месец август 2021 г. е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 6558,20лв., поради което размерът на
дължимото обезщетение за неизползван годишен отпуск възлизал на 8644,90лв.
Излага, че при прекратяване на трудовия договор от страна на служителя без
предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, работодателят дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Поддържа, че
в случая, съгласно сключения между страните трудов договор, срокът на
предизвестието е тримесечен. Твърди, че последното възнаграждение, което е получил
е за месец август 2020 г. и е в размер на 6558,20 лв., поради което счита, че размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 19574,60лв. Сочи, че са дължими и суми за
командировки-полети, съгласно фиш за начислени суми за месец август 2020 г. в
размер на 3227,12лв., които също не били заплатени от страна на работодателя. Моли
съда да уважи предявените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който частично се оспорват исковите претенции. Ответникът твърди, че е заплатил
дължимото трудово възнаграждение в размер на 4213.00 лв. на 29.11.2021 г., преди да
получи исковата молба, като в тази връзка представя и платежно нареждане. Във
връзка с претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, признава
дължимостта му, както и обстоятелството, че все още не е заплатено от негова страна,
но оспорва размера му, като поддържа, че претендираното обезщетение подлежи на
данъчно облагане и след приспадане на данъка, счита, че размерът на обезщетението
възлиза на 7780,41лв. Относно претендираното обезщетение на основание чл. 221 КТ
също признава дължимостта му и обстоятелството, че все още не е заплатено от негова
страна, но оспорва размера му, като счита, че същият възлиза на сумата от 17 707,14
лв. след приспадане на дължимия данък. По повод претенцията за заплащане на
командировъчни суми в размер на 3227,12лв., твърди, че същите са заплатени на ищеца
на 05.01.2022 г., като в тази връзка представя и платежно нареждане.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 224 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.215 КТ за заплащане на
следните суми: сумата от 4213,00лв., представляваща трудово възнаграждение,
разсрочено съгласно Споразумение за разсрочено изплащане на трудово
възнаграждение от 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателно плащане на сумата, сумата от 466,94лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2020 г. до 02.11.2021 г.;
сумата от 8644,90лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.224 КТ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на
сумата; сумата от 19 574,60лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.221 КТ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане на сумата и сумата от 3 227,12лв., представляваща дължима сума за
командировъчни за месец август 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
С протоколно определение от 15.04.2022г., на основание чл. 232 ГПК,
производството по делото е прекратено в частта, досежно исковата претенция с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 4213,00лв. и в частта, досежно
исковата претенция с правно основание чл. 215 КТ за сумата от 3 227,12лв.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
2
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. В ал. 2
на цитираната материалноправна разпоредба е предвидено, че обезщетението по
предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение.
В разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ е предвидено, че брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с
ответника, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово
възнаграждение, размера на полагащия се, но неползван платен годишен отпуск и
размера на обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, свързани с претенцията с
правно основание чл. 224 КТ, а именно: че между страните е сключен безсрочен
трудов договор № 202/17.02.2020 г., че същият е прекратен на основание чл. 327, ал.1,
т. 2 КТ със Заповед № 173/28.09.2021 г., че размерът на полагащия се и неползван
платен годишен отпуск за 2020 г. е 2 работни дни, а за 2021 г. – 27 работни дни, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи обезщетение за
неползван годишен отпуск.
От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
брутният размер на дължимото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е 8644.90лв., а
нетният размер е 7780.14лв. Не е спорно по делото, че се дължи обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ, спорният момент е за това, дали ответното дружество следва да изплати
брутния или нетния размер на същото.
Настоящият съдебен състав намира, че релевантен за размера на исковата
претенция е брутният размер на обезщетението, а именно 8644.90лв. Този извод
намира опора при логическото и граматическо тълкуване на материалноправната
разпоредба на чл. 228 КТ, в която е предвидено, че брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не
е предвидено.
Отделно от изложеното за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно практиката на ВКС при иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да се
присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване
след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва
да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда
остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък
върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните
3
суми в изпълнителното производство. За да се съберат тези публични държавни
вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да
отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия
доход и осигурителните вноски / в този смисъл Решение № 154 от 24.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 220/2009 г., III г. о., ГК /.
По аналогия практиката на ВКС приложима за претенцията с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ следва да намери приложение и при заплащане на обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ.
Гореизложената аргументация обуславя извода за основателност на заявената
искова претенция с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 8644.90лв.,
доколкото искът е заявен именно за тази сума, според вещото лице това е брутният
размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, а ответната страна не
твърди и не доказа плащане на същото.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение.
В тежест на ищеца е да докаже, прекратяване на безсрочно трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, уговорен срок
на предизвестие за страните, както и размера на дължимото се обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, релевантни за
претенцията с правно основание чл. 221 КТ, а именно че между страните е сключен
безсрочен трудов договор № 202/17.02.2020 г., че същият е прекратен на основание чл.
327, ал.1, т. 2 КТ със Заповед № 173/28.09.2021 г., че с оглед основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи обезщетение на
основание чл.221, ал.1 КТ, че срокът на предизвестието съгласно сключения между
страните трудов договор е 3 месеца.
И за тази претенция вещото лице в заключението си по ССчЕ е посочило два
варианти на дължимото се обезщетение по чл. 221 КТ, а именно брутен размер –
19674.60лв. / три месеца х 6558.20лв./ и нетен размер - 17707.14лв.
В материалноправната разпоредба на чл. 221, ал. 1 КТ е законоустановено, че
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Логическото и граматическо тълкуване на цитираната разпоредба обуславя
извода, че дължимото се от ответника обезщетение е в брутен размер, факт който е
залегнал и в закона.
По изложената аргументация, доколкото исковата претенция е заявена за сумата
от 19574.60лв., а видно от заключението на вещото лице дължимото се обезщетение е в
по-голям размер, а именно 19674.60лв., при спазване принципа на диспозитивното
4
начало следва извода, че искът с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ се явява
основателен изцяло за предявения размер от 19574.60лв.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи изискуемост на вземанията за трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и забава
на изплащането на същите.
По отношение на акцесорната претенция за сумата от 466.94лв. - мораторна
лихва за периода 01.10.2020г. до датата на завеждане на исковата молба върху
неизплатената част на трудовото възнаграждение /466.94лв./.
Не е спорно между страните, че дължимото се трудово възнаграждение е
изплатено след завеждане на исковата претенция, поради което за исковия период е
налице забава в изплащането на същото. От приложеното на л.24 по делото копие на
Споразумение за разсрочено изплащане на трудово възнаграждение, сключено между
страните на 11.06.2020г. се установява, че е уговорено разсрочено плащане на
дължимото се на ищеца възнаграждение за месец март.2020г., като последната част от
същото е следвало да бъде изплатена на 30.09.2020г., респективно, считано от
01.10.2020г., ответното дружество е в забава. Видно от заключението на вещото лице
размерът на мораторната лихва от 01.10.2020г. до датата прехождаща датата на
завеждане на исковата молба – 02.11.2021г. е 464.63лв., до който размер акцесорната
претенция следва да бъде уважена, като над тази сума до максимално предявения
размер от 466.94лв. или в частта за сумата от 2.31лв. претенцията се явява
неоснователна. За пълнота следва да се отбележи, че мораторната лихва се дължи до
02.11.2021г., тъй като от датата на подаване на исковата молба 03.11.2021г. се
присъжда лихва от исковата молба до плащане на сумите, тоест ако се присъди
мораторна лихва и за 03.11.2021г., ще се получи обезщетение за един ден за мораторна
лихва и за лихва за забава от исковата молба до плащане на сумите.
Ответникът дължи на ищеца и лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба 03.11.2021г. до датата на плащане на сумата от 4213.00лв. / част от
трудово възнаграждение за м.03.2020г./ – 29.11.2021г. / копие на платежно л. 41/,
която лихва, изчислена с помощта на компютърна програма е в размер на 32.77лв.
Ответникът дължи на ищеца и лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба 03.11.2021г. до датата на плащане на сумата от 3227.12лв.
/командировъчни за м.08.2021г. / - 05.01.2022г. / копие от платежното нареждане
л.40/, която лихва, изчислена с помощна на компютърна програма е в размер на
57.38лв.
По разноските:
Разноски в исковото производство:
Заявени са искови претенции в размер на 36 124.25лв. С протоколно
определение от 15.04.2022г., на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е
прекратено в частта, досежно исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за сумата от 4213,00лв. и в частта, досежно исковата претенция с правно основание чл.
215 КТ за сумата от 3 227,12лв., но ответното дружество дължи разноски и за тези
суми, доколкото плащането на същите е извършено в хода на исковото производство,
респективно ответното дружество е дало повод за завеждане на претенциите.
Уважената част е в размер на 36121.94лв., респективно отхвърлената е в размер на
2.31лв.
По исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, в която част
производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, но за която част
ответникът дължи разноски, доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
5
респективно дал е повод за завеждане на делото, по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение следва, че минималният размер
на дължимото се адвокатско възнаграждение е 524.91лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата - 300.00лв.
По иска с правно основание чл. 224 КТ, по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата - 762.25лв.
По иска с правно основание чл. 221 КТ, по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата - 1117.23лв.
По иска с правно основание чл. 215 КТ, по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата - 455.89лв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по всички искове е в
размер на - 3160.28лв.
От страна на ищеца се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2900.00лв., какъвто размер е уговорен между страните в исковото
производство, видно от приложеното на л. 71 копие на Договор за правна защита и
съдействие, като сумата е заплатена, видно от приложените на л. 73-75 копия на
платежни нареждания.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2899.81лв.
Претендираните от ищеца разноски за депозит за вещо лице не следва да се
присъждат, доколкото възнагражденито на вещото лице е изплатено от бюджета на
съда.
По разноските в обезпечителното производство.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК Направените от страните в обезпечителното производство разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване
на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми.
С оглед изложеното следва извода, че за обезпечителното производство
минималният размер на адвокатското възнаграждение е ½ от 3160.28лв. или 1580.14лв.
Видно от приложеното на л. 76 по делото копие на Договор за правна защита и
съдействие между ищеца и процесуалния му представител е уговорено адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 2090.00лв., като начин
на плащане е посочен в брой, респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК следва да се
приеме, че в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща плащане
на сумата.
На ищеца следва да се признаят разноски в обезпечителното производство в
размер на 2090.00лв. – адвокатско възнаграждение и 66.00лв. – такса за налагане на
обезпечителна мярка или общо 2156.00лв. С оглед уважената част на претенциите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да му заплати разноски в
размер на 2155.86лв.
Разноски на ищеца за държавна такса в обезпечителното производство в размер
на 40.00лв. – не следва да се присъждат, доколкото не се доказа тяхното извършване,
6
още повече претенциите са трудови такива, респективно при депозиране на молбата
ищецът е освободен от внасянето на ДТ, по аргумент от чл. 83, ал. 1 ГПК.
Доколкото видно от протокола от проведеното на 15.04.2022г. о.с.з.,
процесуалния представител на ответника е формулирал възражение единствено за
разноските с оглед оттеглените претенции, но не и възражение за прекомерност на тези
в обезпечително, същите не следва да бъдат редуцирани.
В обобщение следва извода, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 5055.67лв., от които
2899.81лв. в исковото производство и 2155.86лв. – в обезпечителното производство.
С оглед отхвърлената част на претенцията за мораторна лихва за сумата от
2.31лв., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 0.01 / една
стотинка /. След прихващане на същата следва извода, че ответното дружество следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 5055.66лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата от 1444.97лв. - държавна такса и 350.00лв. –
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата от
1794.97лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на М. Н. Н. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл.
224, ал. 1 КТ сумата от 8644.90лв. – брутния размер на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск – 29 дни, от които за 2020 г. - 2 работни дни, а за 2021 г. – 27
работни дни, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
03.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на М. Н. Н. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание на
основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 19574.60лв. –
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
03.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на М. Н. Н. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 32.77лв. - лихва за забава от датата на завеждане
на исковата молба 03.11.2021г. до датата на плащане на сумата от 4213.00лв. / част от
трудово възнаграждение за м.03.2020г./ – 29.11.2021г., 57.38лв. - лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба 03.11.2021г. до датата на плащане на сумата от
3227.12лв. /командировъчни за м.08.2021г. / - 05.01.2022г. и 464.63лв. – мораторна
лихва върху неизплатената част на трудовото възнаграждение за периода преди
исковата молба 01.10.2020г. – 02.11.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за
сумата от 2.31лв. - мораторна лихва върху неизплатената част на трудовото
възнаграждение за периода преди исковата молба 01.10.2020г. – 02.11.2021г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на М. Н. Н., ЕГН **********, разноски в размер на 5055.66лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 1794.97лв.
7
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8