Решение по дело №1882/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1400             Година  2021,    07.07.       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VII състав

 

   на 07.04.2021 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа док­ладва­но­то от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1882 по опи­са за 2020 година и като обсъди:  

 

                                  Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Г.Г.Г. *** срещу Реше­ние №Ц2153-15-80/03.07.2020г. на Ръководи­теля на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, потвърждаваща Разпореждане №РНП-1-4-15-00756112/19.05.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване/ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сумата от 18 792,15 лв., от които 13 225,50 лв. главница за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2017г. и лихва в размер на 5 566,65 лв., начислена към 19.05.2020г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 КСО след 19.05.2020г. до окончателното погасяване на задължението.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­разност, поради което настоява за отмяната му. Претендира сторените разнос­ки. Допълнителни съображения излага в депозирани по делото становища.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ - Пловдив намира съща­та за не­ос­нователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграж­де­ние и разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Допълнителни съоб­ражения също излага в депозирано становище.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за ней­ната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане №25/28.08.2000г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, по заявление, подадено на 23.06. 2000г., считано от 01.11.1999г. на Г.Г.Г. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост/ИВС/ на основание чл.2 ал.1 от Закона за пенсиите/отм./, чл.46а ЗП и §25 ЗИДЗП/1996г. при навършена възраст 55 години, като нейният размер е определен при осигурителен стаж от първа категория труд – 29 години 03 месеца и 24 дни, от които 15 години 05 месеца и 22 дни по условията на първа категория труд, 09 години и 04 месеца по условията на втора категория труд и 11 години 04 месеца и 23 дни по условията на трета категория труд. Съгласно чл.104 КСО общ осигурителен стаж към трета категория труд 48 години 10 месеца и 10 дни. Индивидуалният коефициент на пенсията е определен от доход за периодите от 01.01.1984г. до 31.12.1986г. – 19 152,00 лв. и от 01.01.1997г. до 31.10.1999г. – 9 149,66 лв. и възлиза на 2,056. На основание §7 ПЗР на КЗОО от 01.01.2000г. пенсията на лицето е преизчислена/л.11/. Така отпусканата пенсия е своевременно преиз­числявана и осъвременявана с разпореждания, издадени от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив/л.13 и сл./.

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета, е преценена необходимост от установяване правомерността на отпуснатата на Г. пенсия за ИВС. За целта с писма изх.№К-12530/25.03.2013г., №МП-8762#1/ 05.02.2015г. и №МП-8762#2/30.05.2017г. от лицето е изискано да представи всички оригинални документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж и/или да се яви в ТП на НОИ – Пловдив за справка във връзка с изплащане на пенсията/л.23, л.27, л.45/, като няма данни в указаните срокове да са постъпили изисканите доказателства и/или лицето да се е явило в ТП на НОИ - Пловдив, поради което е стартирана процедура по реда на чл.108 ал.1 т.1 КСО, а с Разпореждане №**********/Протокол №2146-15-319/15.06.2017г. на Ръково­дител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив личната пенсия на Г. е спряна от 01.07.2017г./л.47/.

Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателят го е оспорил по административен ред, като с жалбата си за пръв път представя доказателства и посочва приблизителни периоди и осигурители, при които е полагал труд/л.49 и сл./. В тази връзка и с Решение №2153-15-162/17.08.2017г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив е спряно образуваното производството по неговата жалба за извършването на проверка по представените данни и документи за осигурителен стаж/л.119/.

От страна на ответния административен орган е проведена служебна кореспонденция с посочените от лицето работодатели и допълнително предс­та­вени документи за стаж, изискани са данни от Отдел „Обединен осигурителен архив“/л.121 и сл./, като след отпадане на основанието за спиране, с Решение №1040-15-97/12.12.2017г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив административ­ното производство по жалбата на Г. против Разпореждане № **********/Протокол №2146-15-319/15.06.2017г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е възобновено/л.183/.

В хода на извършените проверки са събрани доказателства и е зачетен осигурителен стаж в общ размер на 24 години 09 месеца и 05 дни от трета категория, от които действителен стаж 22 години 09 месеца и 04 дни, който поражда право на пенсия от 06.12.2009г. – датата на навършване на 65 годишна възраст, от която дата е преценено, че следва да се отпусне пенсията по условията на чл.68 ал.4 КСО/в редакцията 2009г./. В тази връзка и с Реше­ние №2153-15-263/12.12.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е отме­нено разпореждането за спиране на ЛПОСВ и е върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО за произнасяне съобразно мотивите, изложени в решението/л.184-185/.

От Г. с молба от 30.01.2018г. са представени нови документи за трудов и осигурителен стаж, в т.ч. оригинал на трудова и осигурителна книжка/л.186/, а с декларация от 23.04.2018г. е посочен тригодишен период за определяне на индивидуалния коефициент/л.189/, съответно с декларация от 24.04.2018г. е предоставена на административния орган преценката за най-благоприятен период/л.191/.

След връщане на преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО отново са извършени множество проверки, като са изискани данни от оси­гурители и други органи, при които се съхранява информация за осигурителния стаж и доход на Г., в каквато връзка са постъпили и съответните отговори/л.192 и сл./

С оглед установеното в хода на извършената проверка, с Разпореждане №**********/Протокол №N01189/21.05.2018г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, е отменено разпореждането от 28.08.2000г., с което е отпус­ната личната пенсия на Г.Г.Г. и всички последващи го. Със същото разпореждане на лицето е отпусната ЛПОСВ от 06.12.2009г. по чл.68 ал.4 КСО/л.239-240/. За да стори това, административният орган е приел за установено, че Г. не е удостоверил зачетения в разпореждането от 28.08.200г. осигурителен стаж, превърнат към трета категория с обща продъл­жителност 48 години 10 месеца и 10 дни, не е установено и наличие на осигури­телен стаж по категории и продължителност, отразени с разпореждането от 2000г., както и доход за периодите от 01.01.1984г. до 31.12.1986г. в размер на 19 152,00 лв. Или иначе казано, установено е, че към 01.11.1999г., датата, от която е отпусната пенсия с разпореждането от 28.08.2000г. жалбоподателят не е имал право на такава пенсия, тъй като не са изпълнени условията на чл.2 ал.1 ЗП/отм./ за наличие на 15 г. осигурителен стаж от първа категория труд. Впрочем, установено е, че жалбоподателят няма нито един ден стаж, положен при условията на първа и/или втора категория труд.

Недоволен от така постановеното разпореждане, Г. го е оспо­рил пред по-горестоящия административен орган, като междувременно е пода­дено и заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, което произ­водство е спряно с разпореждане от 30.10.2017г. на Началник отдел „Пенсии“ /л.170 и сл./.

Със свое Решение №2153-15-152/20.07.2018г. Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. и е потвърдил Разпореж­дане №**********/Протокол №N011189/21.05.2018г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив/л.245-247/.

Това решение е предмет на адм. дело №2827/2018г. по описа на Адми­нистративен съд – Пловдив, приключило с Решение №428/25.02.2019г., с което жалбата на Г. е отхвърлена. Решението на ПАС е оставено в сила с влязло в сила Решение №76/06.01.2020г., постановено по адм. дело №4311/ 2019г. по описа на ВАС/л.254-265/.

След влизане на разпореждането от 21.05.2018г., с Разпореждане №**********/Протокол №2135-15-35/28.04.2020г. на Началник на отдел „Пен­сии“ е възобновено производството по заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, а с Разпореждане № **********/Протокол №2140-15-312/28.04.2020г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване/л.279-280/.

Отново след влизане в сила на Разпореждане №**********/Протокол №N01189/21.05.2018г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено разпореждането от 28.08.2000г., с което е отпусната личната пенсия на Г.Г.Г. и всички последващи го и е отпусната ЛПОСВ от 06.12.2009г. по чл.68 ал.4 КСО, е издадено и процесното Разпо­реждане №РНП-1-4-15-00756112/19.05.2020г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено същият да възстанови недобро­съвестно получената сума за пенсия, ведно със законната лихва и лихва по чл.113 КСО/л.300-301/.

По жалба на лицето с Решение №Ц2153-15-80/03.07.2020г. на Ръко­водителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено по давност задължението за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. в размер на 44 713,80 лв., от които главница в размер на 23 676,85 лв. и лихва за минало време в размер на 21 036,95 лв. и е оставено в сила разпореждането в останалата му част за събиране на сумата от 18 792,15 лв., от които 13 225,50 лв. главница за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2017г. и лихва 5 566,65 лв., начислена към 19.05.2020г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 КСО след 19.05.2020г. до окончателното погасяване на задължението, която част е именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство/л.307-308/. Като неразделна част от решението са приложени справка за размера на задължението по Разпореждане №РНП-1-4-15-00756112/19.05.2020г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив/л.309-313/.

След постановяване на решението, предмет на разглеждане в настоя­щото производство, от Г. са входирани в ТП на НОИ – Пловдив нови документи за осигурителен стаж и доход, които се твърди, че са представени пред ВАС и не са взети предвид от органите на пенсионното осигуряване, който стаж иска да бъде зачетен от първа категория труд/л.315 и сл./.

В хода на съдебното производство по делото са приобщени Заповед №1015-15-252/09.09.2019г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, Удосто­верение обр. УП-3 изх.№059/15.08.2017г., издадено от „Техноимпекс“АД, писмо от Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, изпратено до този осигурител, ведно с отговор изх.№014/10.08.2020г./л.346-349/, представени от ответника; писмо УРИ 117730-24418/22.10.2020г. на Разследващ полицай в Отдел „Иконо­мическа полиция“, ОД на МВР – Пловдив/л.357/; Челна страница „Папка“; Пред­ложение за пенсиониране вх.№34077/23.06.2000г.; УП-2 №66/18.08.1988г., изда­дено от „Горубсо-Мадан“ЕАД, уч.“Върба“; УП-2 №207/04.11.1999г., издадено от „Чирпанстрой“ООД; Разпореждане №25/28.08.2000г., представени от ответника с молба изх.№Ц1029-15-7653#2/08.10.2020г., представляващи заверено копие на документи, снети от магнитен носител, съставляващи пенсионното досие на жалбоподателя, представени от ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Икономическа полиция“/л.360-372/; същите документи, представени и от Отдел „Икономическа полиция“, ОД на МВР – Пловдив с писмо от 30.10.2020г./л.373-386/; заверено копие на Доклад до Директора на ТП на НОИ – Пловдив изх.№Ц2175-15-172#8/27.01.2021г.; писмо изх.№Ц2175-15-172#1/29.10.2020г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, ведно със справка от деловодна система „Архимед“ и уведомително писмо №Ц5531-15-728#1/13.11.2020г.; писмо изх. №Ц2175-15-172#2/29.10.2020г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив, ведно със справка от деловодна система „Архимед“, извадка от електронна поща и писмо изх.№Ц2175-15-172#6/26.11.2020г. на началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Стара Загора; писмо изх.№1030-20-369#1/12.11.2020г. на началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Смолян, ведно със справка от деловодна система „Архимед“, констативен протокол №КП-5-20-00837337/ 06.11.2020г. и пощенски плик; писмо изх.№Ц2175-15-172#3/29.10.2020г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив, ведно с приложение, както и Заповед №1015-15-52/25.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, представени с молба изх.№2103-15-36#12/02.02.2021г. от ответника/л.405-432/; Разпореждане №**********/Протокол №Ц2139-15-128/26.10.2020г. на Ръково­дител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано да бъде изменена ЛПОСВ на Г., ведно с данни за връчването му на 29.10.2020г./л.433-435/, представени от ответника в о.с.з. на 08.02.2021г.

Приложено по настоящото дело е и адм. дело №2827/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, II състав.

Във връзка с представените копия от пенсионното досие на жалбопо­дателя и направено оспорване авторството на подписа под молба – предло­жение за пенсиониране, датирано от 23.06.2000г., е открито нарочно произ­водство, разпределена е доказателствената тежест и във връзка с направено искане от жалбоподателя, е допуснато изслушването на СГЕ, както и допълни­телна СГЕ по искане на ответника.

Приети са заключения, изготвени от вещото лице К.П.С., неоспорени от страните, в които експертът е установил, че подписът от името на Г.Г.Г. в молба вх.№34077/23.06.200г. не е изпъл­нен от Г.Г.Г., съответно подписите и ръкописният текст в предложение за пенсиониране – молба за отпускане на пенсия вх. № 34077/23.06.2000г. от името на Г.Г.Г. не са изпълнени от А.Б./Г./ и ръкописният текст в предложение за пенсиониране – молба за отпускане на пенсия вх.№34077/23.06.2000г. от името на Г.Г.Г. не е изпълнен от Г.Г.Г..

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентни и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани при разглеж­дане на спора по същество.

Други доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно произ­водство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ административен акт от компетентен орган – длъж­ностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Във връзка с наведените възражения от страна на жалбоподателя относно реда за издаване на процесното разпореждане, следва да се посочи, че съгласно чл. 98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ посочен като правно осно­ва­ние за неговото издаване, длъжностните лица по ал.1 издават разпо­реждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл.98 ал.1, т.1 КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториал­ното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата на чл.98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ е въведено спе­циално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл.114 ал.3 КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изпла­тените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл.114а ал.3 или чрез предвидените в чл.114 ал.5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпо­реждане, е органът, посочен в чл.98 ал.2 КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.

В разпоредбата на чл.114 ал.1 КСО също посочена като правно осно­вание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено, че недобро­съвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. В чл.114 ал.2 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен дого­вор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практи­ката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своя­та същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

В случая процесното разпореждане е издадено след влизане в сила на разпореждането по чл.98 ал.1 КСО, т.е. с влязъл в сила акт са разрешени въпросите за размера на отпуснатата пенсия, осигурителният стаж и възраст, включително и размерът на индивидуалния коефициент на лицето. Ето защо, възраженията на жалбоподателя относно тези въпроси не са относими към Разпореждане №РНП-1-4-15-00756112/19.05.2020г., потвърдено с Решение № Ц2153-15-80/03.07.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Безспорно, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за пенсиониране при условията на чл.2 ал.1 ЗП/отм./, но такова доказване не е извършено от негова страна, поради което и с влязлото в сила Разпореждане №**********/Протокол №N01189/21.05.2018г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е установено, че Г. има осигури­телен стаж с обща продължителност от 24 години 09 месеца и 29 дни от трета категория, което от своя страна не позволява пенсиониране по чл.2 ал.1 ЗП /отм./. След като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е полу­чавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбо­подателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предход­но разпореждане по чл.98 ал.1 КСО, а именно Разпореждане №********** /Протокол №N01189/21.05.2018г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив. Тези изводи не бяха оборени в хода на настоящото съдебно произ­водство.

Нещо повече, установи се от събраните по делото доказателства, че по цитираните в жалбата като неизследвани документи за осигурителен стаж и доход, към настоящия момент е налице произнасяне с Разпореждане № **********/Протокол №Ц2139-15-128/26.10.2020г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, за което няма данни да е било оспорено от жалбоподателя. С това разпореждане е отказано да бъде изменена ЛПОСВ на жалбоподателя, тъй като след извършена проверка на спорния осигурител „Техноимпекс“АД, не са установени факти и обстоятелства, различни от зачетените от пенсионния орган. С други думи казано, претендираният като първа категория труд от Г., не е доказан като такъв.

Във връзка с изложените възражения досежно приетата от админист­ративния орган недобросъвестност, следва да се посочи, че не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което не може да се говори и за „споделена вина“ в смисъл на оневиняване частично или напълно на жалбоподателя, доколкото същият е представил доказателства за осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията. Изразеното от страна на жалбоподателя становище, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ не е попълвано и подписано от него, се установи от приетото и неоспорено от страните заключение по СГЕ.

От страна на Г. обаче не се твърди да не е подавал заявление за отпускане на пенсия, не посочва и какви документи е бил представил, в случай, че описаните в заявлението не са тези, които е депозирал. Прави впечатление също така, че към процесното заявление е вписана като предс­тавена трудова книжка, която трудова книжка се потвърждава и от самото лице, че е представена от него на органите на ТП на НОИ – Пловдив, поради което и при положение, че документите, с които му е била отпусната ЛПОСВ не са му били върнати и/или са били загубени, буди недоумение по какъв начин същият към 30.01.2018г./така молба на лист 187/ се е снабдил с оригинал от нея и то непосредствено след като от един от осигурителите/ЗЗУ/ не е потвърден стаж, надлежно вписан в трудовата книжка, което вписване може да бъде зачетено от пенсионния орган само в случай, че същата е в оригинал.

Все в тази насока следва да се посочи, че към 23.06.2000г. няма данни жалбо­подателят да е разполагал с удостоверения УП-2 и/или УП-3, следова­телно и няма как да е представил други документи, удостоверяващи реалните му осигурителен стаж и доход, които документи евентуално да са били подме­нени от трето лице.

Отделно от това, не е спорно, че към тази дата 23.06.2000г. жалбопода­телят не е имал необходимите възраст и осигурителен стаж, даващи му право да се пенсионира по общия ред, поради което и в случай, че твърди, че не той е посочил документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа и втора категория, съответно не той или упълномощено от него лице ги е предс­тавило, за да се установи, че е бил добросъвестен, би следвало да представи документите, които е представил и/или да изиска да бъдат събрани по съот­ветния ред от осигурителите. Действително, представени са от жалбоподателя документи за осигурителен стаж и доход, посочени са и осигурители и прибли­зителни периоди, в хода на извършените проверки обаче не са установени осигурителният стаж и доход, при които е отпусната първоначално ЛПОСВ. Нещо повече, не е установен нито един ден стаж от първа и/или втора кате­гория труд, даващи правото на лицата да се пенсионират при благоприятни условия, а именно на по-ранна възраст, а безспорно жалбоподателят се е пенсионирал на 55 годишна възраст.

Такъв стаж не е установен и в последвалата процесното решение адми­нистративна процедура. Както вече се посочи и по-горе, в тежест на жалбопо­дателя е било да докаже наличието на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по реда на чл.2 ал.1 ЗП/отм./, което обаче не е сторено.

Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл.108 ал.1, т.1 КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигу­рителния стаж на лицето в този смисъл са неоснователни възраженията на жал­боподателя, още повече, че по делото са налице данни, че за всяко едно действие същият е бил своевременно уведомяван, в т.ч. лично е получил още първото писмо от 25.03.2013г., с което е било изискано представянето на всич­ки документи, удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж/л.23/, против­но на заявеното от него, че такова не е получавал. Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в тежест на лицето е да докаже и да удос­то­вери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претен­дира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл.108 ал.2 КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, све­дения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват съдействие при изпълнението на служеб­ните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл.108 ал.1, т.1 КСО.

Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми/в този смисъл е и практиката на ВАС по идентични дела –решение №6718 от 22.05.2018г. по адм. д. №12933/2017г., VІ отд., решение №15301 от 12.11.2019г. по адм. д. №8/2019г., VІ отд., Решение №6053 от 10.05. 2018г. по адм. д. №5736/2017г., VI отд., Решение №8505 от 30.06.2020г. по адм. д. №888/2020г., VІ отд. и др./.

По изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.114 ал.1 КСО.

Оплакването за просрочие на разпореждането по чл.10 ал.7 НПОС е неоснователно, тъй като въпросният срок има инструктивен характер, поради което и неспазването му не препятства възможността за издаване на разпореж­дането и след него, респ. не обосновава неговата незаконосъобразност.

При тези констатации, настоящата съдебна инстанция достига до извод, че жалбоподателят не доказа, че са били налице предпоставките за отпускане на пенсията му по разпореждането от 2000г. при условията на чл.2 ал.1 ЗП /отм./, поради което получената на основание издаденото разпореждане от 2000г. пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта, в която не е погасена по давност, е получена недобросъвестно от Г.Г. по смисъла на чл.114 КСО и подлежи на връщане, ведно с акцесорното задължение за лихви по чл.113 КСО/така Решение №6471 от 16.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 1044/2018г., VI о./.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължи­мите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържа в справки в табличен вид, при­ложени като част от административната преписка и приети като доказа­телство по делото/л.309 и сл./. В този смисъл следва да се съобрази  приетото в Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП, е актуално и при действието на АПК.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законо­съобразност на оспореното Реше­ние №Ц2153-15-80/03.07.2020г. на Ръководи­теля на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №РНП-1-4-15-00756112/19.05.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване/ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, в която е разпоредено събиране на сумата от 18 792,15 лв., от които 13 225,50 лв. главница за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2017г. и лихва в размер на 5 566,65 лв., начислена към 19.05.2020г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 КСО след 19.05.2020г. до оконча­телното погасяване на задължението, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в общ размер на 250 лева, от които 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 150 лева – депозит за вещо лице.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.Г. *** срещу Реше­ние №Ц2153-15-80/03.07.2020г. на Ръко­во­дителя на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, потвърждаваща Разпореждане №РНП-1-4-15-00756112/19.05.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуря­ване/ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сумата от 18 792,15 лв., от които 13 225,50 лв. главница за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2017г. и лихва в размер на 5 566,65 лв., начислена към 19.05.2020г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 КСО след 19.05.2020г. до окончателното погасяване на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***, да заплати на Национален осигурителен институт с адрес на при­зоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64 сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: