О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №51 по описа за
2019г.,
Производството е по реда чл.407 вр. с чл.279 от ГПК.
Настоящото дело има за предмет частна жалба подадената от Х.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Димитър Николов Димитров, в частта с която се атакува Разпореждане от 07.08.2018г. постановено по гр.д.№5385/2017г. по описа на РС Варна за издаване на изпълнителен лист за сумата от 268.04лв., представляваща разноски по същото дело и за сумата от 50лв., представляваща разноски по в.ч.т.д.№355/2018г. на ВОС. Моли се за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и за присъждане на разноски.
В жалбата се поддържа, че разпореждането за издаване на
изпълнителен лист за разноските, е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че не са били налице предпоставките за постановяване на атакуваното
разпореждане, тъй като е налице висящ процес за разноските по
гр.д.№5385/2017г. на ВРС., което
има за предмет граждански, а не
търговски, иск на кредитор по чл.422 от ГПК с цена над 5000лв. Сочи, се че
определението по в.ч.т.д.№355/2018г. на ВОС подлежи на касационно обжалване,
като препис от същото не е връчен на жалбоподателката, в резултат от което
определението, не е влязло в сила съответно спорът за разноските все още е
висящ. Ето защо се поддържа, че в случая не е налице годно изпълнително
основание, респективно разпореждането за издаване на ИЛ е незаконосъобразно.
С постъпила в последствие молба, жалбоподателката е поискала спиране на настоящото производство до приключване на спора по частната касационна жалба подадена против определението по ч.в.т.д.№179/2018г. по описа на ВОС, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по гр.д.№12105/2017г. на ВРС.
Ответника не е подал отговор на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта на частната жалба:
Настоящия съдебен състав е сезиран с частна жалба, с която се атакува разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№5385/2017г. по описа на РС Варна. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК, считано от получаване на съобщението, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Искането за спиране на производството по настоящото дело, е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като спора по гр.д.№12105/2017г. на ВРС, респективно по ч.в.т.д.№179/2018г. на ВОС, няма касателство с производство гр.д.№5385/2017г. по на ВРС, съответно с в.ч.т.д.№355/2018г. на ВОС. Ето защо частната жалба, следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, против разпореждането за издаване на изпълнителен лист гр.д.№5385/2017г. на РС Варна, е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производство по гр.д.№5385/2017г. по описа на РС Варна е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на задълженията по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.№1390/2017г. на РС Варна, след подадено в срока по чл.414 от ГПК възражение от длъжника. В хода на производството ответницата, чрез писмена молба е заявила, че оттегля подаденото възражение, срещу заповедта, поради което с Определение №9528/18.09.2017г., съдът е прекратил производството по гр.д.№5385/2017г. на РС Варна, като недопустимо. Така постановеното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 26.10.2017г. В срока за обжалване на прекратителното определение, ищеца и ответницата, са подали молби по чл.248 от ГПК за изменение на определението в частта за разноските, с искане да им бъдат присъдени деловодни разноски. По така подадените молби е постановено Определение №12162 от 22.11.2017г., с което е уважено искането на ищеца и са му присъдени деловодни разноски в размер на 268.04лв., съответно е отхвърлена молбата на ответницата за разноски. Против посоченото определение, е подадена частна жалба от ответницата, която е разгледана в производството по в.ч.т.д.№355/2018г. на ВОС, като с Определение №974 от 15.03.2018г. жалбата е оставена без уважение и в полза на другата страна-ищеца, са присъдени деловодни разноски в размер на 50лв. В диспозитива на въззивното определение е посочено, че същото не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3 от ГПК.
Видно е от материалите по в.ч.т.д.№355/2018г. на ВОС и от данните в деловодната система на ВОС, че определението по цитираното делото не е атакувано и понастоящем.
По молба на кредитора-ищец, с разпореждане от 07.08.2018г. по гр.д.№5385/2017г. на РС Варна е постановено издаване на изпълнителен лист за разноските, включително и за въззивното разглеждане на молбите по чл.248 от ГПК.
При тези данни въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е валидно, правилно и законосъобразно.
Оплакванията изложени в частната жалба, че разпореждането е издадено въз основа на невлязъл в сила съдебен акт, са неоснователни. Това така защото определението на въззивния съд по жалбата срещу разпореждането по чл.248 от ГПК е окончателно, както е посочено в него. Дори обаче да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че същото е подлежало на касационно обжалване, то понастоящем доколкото срещу определението, не е подадена касационна жалба в срока за това, считано от узнаването-получаване на ПДИ на 29.08.2018г. или най късно към момента на подаване на настоящата частна жалба-12.09.2018г., същото е влязло в законна сила и се явява стабилен съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение.
В заключение настоящият състав на съда, намира, че подадената жалба, срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист гр.д.№5385/2017г. по описа на РС Варна, следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение
искането на Х.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, за спиране на
производството по настоящото дело, до приключване на спора по
гр.д.№12105/2017г. на ВРС, респективно по ч.в.т.д.№179/2018г. на ВОС.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Х.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, против Разпореждане от 07.08.2018г. постановено по гр.д.№5385/2017г. по описа на РС Варна за издаване на изпълнителен лист за сумата от 268.04лв., представляваща разноски по същото дело и за сумата от 50лв., представляваща разноски по в.ч.т.д.№355/2018г. на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.