№ 20825
гр. София, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110130251 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Р. Б., чрез адв. Д., срещу
"Титан Център 1“ ДЗЗД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание 200 КТ за заплащане на сумата от
20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки,
страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, в
резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на 01.02.2025 г., както и сумата
от 42,40 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, обективирани във
фактура № **********/06.02.2025 г. по описа на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов", относно
извършени разходи за потребителска такса и средна превръзка, ведно със законната
лихва считано от 01.02.2025 г. (настъпване на трудовата злополука) до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата
на което е заемал длъжността „сметосъбирач“. На 01.02.2025 г., при изпълнение на
трудовите си задължения и във връзка с извършваната работа - при поставяне на
контейнер към "вилиците" на пресата на камиона за сметосъбиране е задействан
механизмът и е пристиснат 3-ти пръст на лявата ръка. Така при изпълнение на
служебните си задължения, ищецът Б. претърпява трудова злополука, приета за такава
по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 36437 от 26.02.2025 г. по описа на ТП на
НОИ - гр. София. В пряка връзка с процесната злополука, ищецът претърпява телесни
повреди, изразяващи се в семиампутацио транс Р3Д3 ман. син; травматична
ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична). В резултат на получените
телесни увреждания, ищецът в същия ден е приет в УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов",
където е престоял до 04.02.2025 г. Били извършени множество изследвания както
образни, така и кръвни. На 01.02.2025 г. ищецът претърпява операция, като лечението
му и след 04.02.2025 г. е продължено, но при домашни амбулаторни условия. По време
на цялото си болнично и домашно лечение, ищецът е бил в невъзможност да се
обслужва сам, а е бил изцяло зависим от чужда помощ. Дори и след изписване от
болничното заведение, ищецът е продължил да изпитва болкови смущения от
1
причинените травматични увреждания, бил е в невъзможност да се самообслужва, а
оттам да води и пълноценен начин на живот. Същият се е намирал в депресивно
състояние и с понижено самочувствие. Ищецът изпитва дискомфорт и болки в
травмираното място, трудности с ежедневните и обичайни дейности и нужда от помощ
за повечето от тях. Навежда, че претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди се дължи на негативните за ищеца последици, които ще
съпътстват целия му живот напред - личен и професионален. Обобщава, че
претърпените телесни увреди и остатъчни негативни здравословни последици,
поставят ищеца в изключително неравностойно положение на човешкото
съществуване, като на свое собствено основание обуславят разстройство на здравето в
психически и физически аспект. На следващо място се позовава на правилото на чл. 52
ЗЗД за определяне на справедлив размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като напомня, че при преценката следва да се вземат предвид
множество фактори, сред които и течащите в държавата инфлационни процеси.
Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 42,40 лева - отбелязва, че този
разход е обективиран във фактура № **********/06.02.2025 г. по описа на УМБАЛСМ
"Н.И. Пирогов". Уточнява, че стореният разход касае потребителска такса и средна
превръзка до 200 кв.см. Моли съда да уважи заявените искове и да присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Консорциум "Титан София Център 1"
ДЗЗД, ЕИК *********, чрез адв. Д., е депозирал отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Признава, че страните били обвързани от валидно трудово
правоотношение към датата на инцидента, не оспорва твърдението на ищеца, че
злополуката има характер на трудова. Релевира възражение, че по процесния случай,
предвид сключена застраховка "трудова злополука" с "Дженерали Застраховане" ЕАД,
е образувана преписка, която все още не е приключила, но по силата на същата ищецът
ще получи обезщетение, което ответникът ще представи в хода на производството. На
второ място - отбелязва, че ищецът е получил обезщетение по обществено
осигуряване, чийто размер следва да бъде допълнително установен, за което
ответникът прави доказателствени искания. Счита, с оглед естеството на получените
травми от ищеца, че искът за неимуществени вреди е изключително завишен по
размер. Смята, че получаване на допълнително обезщетение, над това, което ищецът
вече е получил по общественото осигуряване, и това, което ще получи след изплащане
на дължимото обезщетение от застрахователя "Дженерали Застраховане" ЕАД, ще
бъде неоснователно, тъй като такова не се дължи. Подчертава, че след приспадане на
посочените застрахователни изплащания (плащането от "Дженерали Застраховане"
ЕАД не е понастоящем приключило), разликата, математически следва да бъде нула.
Афишира, че присъждането на допълнително обезщетение ще доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на работодателя - ответник.
Работодателят вече е заплатил застрахователна премия на застрахователя и е
подсигурил, добросъвестно, своите служители от настъпването на риска "трудова
злополука". На следващо място, инвокира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника по чл. 51 ЗЗД. Обръща внимание, че
ищецът е проявил невнимание, като е даден сигнал на шофьора за работа с апарата,
без да е била приключила механичната работа/дейност на пострадалия ищец съгласно
дадени писмени обяснения от Емил Благоев - същите неразделна част от Протокола на
НОИ за разследване на злополуката. В продължение на застъпеното, релевира
възражение по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Отделно, преценява, че няма причина
връзка между здравословното състояние на ищеца към настоящия момент и
процесната трудова злополука, предвид темпоралната отдалеченост на случката. Моли
съда да отхвърли депозираните искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ работодателят отговаря за претърпените
вследствие от трудова злополука имуществени и неимуществени вреди на работника,
причинили му временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт. По същността си тази отговорност е гаранционно –
обезпечителна. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника,
когато същото е настъпило във връзка с изпълнението на възложената работа,
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник
или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ.
Следователно, отговорността на последния е обективна и не може да бъде
изключена, освен при умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на
съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена от работника груба
небрежност, работодателската отговорност единствено може да бъде намалена.
Фактическият състав на отговорността на работодателя за обезвреда на вредите,
съответно на субективното право на ищеца да получи търсеното обезщетение, е
обусловено от едновременното проявление на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на валидно възникнало трудово правоотношение
между страните към момента на увреждането; 2. настъпила злополука, призната
за трудова по надлежния ред, довела до временна или трайна неработоспособност,
претърпени вследствие от нея неимуществени вреди, както и техния размер; 3.
причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и твърдените
вреди.
С определение от 14.07.2025 г., в приложение на правилото по чл. 153 от ГПК,
съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е съществувало трудово, в рамките на което ищецът е изпълнявал
длъжността „сметосъбирач“, като по време на действието на същото – на 01.02.2025 г.,
е настъпил твърдяният инцидент с участието на ищеца Г. Р. Б., квалифициран като
трудова злополука.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил Декларация
за трудова злополука № 11/14.02.2025 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 01.02.2025 г., Протокол за трудова злополука № 02 от
12.02.2025 г., обяснения от Г. Р. Б. и Емил Н. Благоев, епикриза ИЗ № 5107/2025 г.,
издадена от д-р Петя Спасова и д-р Людмил Симеонов, история на заболяването №
5107/2025 г., както и множество други медицински документи, проследяващи
здравословния статус на лицето по време на престоя му в лечебното заведение и
предприетите във връзка с това действия от страна на медицинските специалисти.
Между страните не се спори, а и от приетото като писмено доказателство по
делото Разпореждане № 36437/26.02.2025 г. на ТД на НОИ – гр. София се установява,
че инцидентът е установен и признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1
КСО. В последното е отразено, че злополуката е станала през време и по повод на
извършваната работа – при събиране на битов отпадък, при поставяне на кофата към
„вилиците“ на пресата на камиона е задействан механизма и е притиснат 3-ти пръст на
лявата ръка, като на пострадалия е причинена травматична ампутация на друг пръст на
ръката (пълна)(частична) и временна нетрудоспособност.
В случая, при така установените факти следва правнорелевантният извод
относно наличието на предпоставките, обосноваващи ангажирането на имуществената
отговорност на ответното дружество, в качеството му на работодател, при
осъществяване на процесния професионален риск. Между страните към датата на
злополуката – 01.02.2025 г. е съществувало валидно
индивидуално трудово правоотношение. Именно през време и във връзка с
3
осъществяване на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност
„сметосъбирач“, ищецът е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило му
неработоспособност. Злополуката е установена и приета за трудова с индивидуален
административен акт – разпореждане на длъжностно лице към НОИ, за което не се
спори, че е влязло в сила. Посоченото разпореждане е издадено на основание чл. 60,
ал. 1 КСО и има характеристиката на официален удостоверителен документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените в него факти, в частност относно наличието на
увреждане и неговия характер, като положителен юридически факт, елемент от
фактическия състав за възникване на работодателската отговорност.
Ето защо, спорният въпрос по настоящото дело касае обстоятелството какъв е
справедливият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо
се в проявена от него груба небрежност, обосноваващо намаляване на отговорността
на ответника, съответно на дължимото обезщетение – арг. чл. 201, ал. 2 КТ.
При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост,
установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на законовия текст не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е настъпило, естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост.
В случая, от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област и отговарящо изцяло на поставените задачи, след анализ на
материалите по делото, в частност представените медицински документи - епикриза
ИЗ № 5107/с дата на постъпване 01.02.2025 г. и дата на напускане 04.02.2025 г.,
издадена от д-р р Петя Спасова и д-р Людмил Симеонов от МБАЛСМ „Пирогов“, лист
за преглед на пациент № 546/01.02.2025 г., 13:49 ч., 4 броя рентгенови снимки от
01.02.2025 г. и фактура № 520/06.02.2025 г. на стойност 42 лв., както и извършен личен
преглед на ищеца на 15.09.2025 г. в травматологичен кабинет, се установява, че в
резултат на процесната трудова злополука Г. Б. е приет в „Пирогов“ с д.
семиампутация на трети пръст на лявата ръка. Констатира се, че след направена
предоперативна подготовка ищецът е опериран в 20 часа в деня на постъпване,
направена е ревизия на оп. рана, наместена е фрактурата на дисталната фаланга и е
фиксирана с Киршенерова игла. Направена е тендопластика на дорзалната апоневроза
на дисталната фаланга. Иглата е извадена на 30-тия ден, конците от оп. рана са свалени
на 12-я ден. Ищецът е бил в болничен 3 месеца, като през това време е провеждал
рехабилитация на пръста. При направения на 15.09.2025 г. преглед (т.е. повече от
половин година по-късно) се вижда оток на дисталната фаланга, без движение на
крайната фаланга, като има леко ограничен захват на лявата ръка поради липсата на
движение в крайната фаланга. Експертът изяснява, че при процесната трудова
злополука ищецът е получил увреждане на крайната фаланга на 3-ти пръст на лява
ръка със счупване на нокътната фаланга, като дисталната част на пръста се е държал
на кожата. Характерът на това увреждане е открита фрактура с рана на крайната
фаланга на 3-ти пръст на лявата ръка. Разяснява се от вещото лице, че пострадалият е
претърпял една оперативна интервенция при слагането на Киршнеровата игла, а след
30 дни махането на иглата е станало амбулаторно в травматологичен кабинет без
упойка с едно дръпване с инструмент, тъй като тя стърчи над кожата.
На следващо място - от представеното писмо от НОИ с вх. № 311553/25.09.2025
4
г., се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за
периода от 01.02.2025 г. до 25.04.2025 г.
За състоянието на ищеца непосредствено след инцидента и по време на
възстановяването му по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Светослав Любомиров Г.ев (негов внук), който разказва, че около обяд
(13:30 часа – 14 часа) на 01.02.2025 г. дядо му се обадил и му съобщил, че се е ударил
на „вилицата“. Веднага отишъл да види какво става и установил, че положението „е
зле“ – „пръстът му беше почти на две“. Съобщава в свободен разказ пред съда, че
лечението на дядо му продължило около 3 месеца, като в болницата бил за 4 дни, но
после ходел на превръзки. По време на престоя в болницата, направили операция на
пръста, след което имало игли върху него, но не си спомня кога били премахнати
последните. Споделя, че в този период дядо му всеки ден пиел течен аналгин, за да се
справи с болката. Съобщава, че постоянно трябвало да му помагат на ищеца – понеже
то не можел да се обслужва сам и това състояние продължило в рамките на 3 месеца.
Болките и сега продълажавали. Според свидетеля дядо му изглеждал визуално „все
едно е пиян от болката“ – не можел да работи, не излизал от стаята си, много го
боляло. По мнение на свидетеля, след инцидента, дядо му се променил и станал по-
различен, защото не се чувствал добре. Имал поглед над събитията, понеже той го
обслужвал в битов аспект – обличал го, купувал му лекарства, карал го до болницата
за превръзки, цепил му дърва, палил му печката. Твърди, че и след инцидента ищецът
продължава да работи при ответника на същата длъжност.
Съдът намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани
независимо от факта, че той е дядо на ищеца. Последните, преценени в съответствие с
разпоредбата на чл. 172 ГПК, са житейски достоверни, кореспондиращи с
констатациите на експертното заключение и възпроизвеждащи непосредствените
впечатления на лице, което е близък на ищеца и като полагало грижи за него има най-
преки и непосредствени възприятия за състоянието (физическо и емоционално) на
ищеца. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна
или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от
съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166
ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава
хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното
право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата
по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като
свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
Ето защо, с оглед така обсъдените по-горе правнорелевантни факти, за
изясняването на които способстват изслушаната по делото съдебномедицинска
експертиза, показанията на свидетеля Светослав Г.ев и писмените доказателства по
делото – медицинските документи, съдът приема, че в конкретния случай
справедливият размер на претендираното обезщетение се равнява на сумата от 8 000
лв.
По делото са безспорно установени видът и обемът на причинените на ищеца
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от него
болки и страдания вследствие на причинените му телесни увреждания, преживеният
стрес и травмите върху психиката му. При определяне размера на обезщетението съдът
съобразява характера и тежестта на настъпилото травматично увреждане, довело до
семиампутация на трети пръст на лявата ръка, а с това и до ограничаване за определен
период от време на хватателната функция на ръката, проведения лечебно
5
диагностичен процес, свързан с престой в болнично заведение, както и необходимостта
от специализирано козметично лечение за пълното оздравяване на съществуващите
белези по кожата. Това неминуемо би довело до допълнителни неблагоприятни
физически и емоционални изживявания за пострадалия. Не без значение е и
продължителността на оздравителния период – близо три месеца, през който Г. Б. е
загубил своята работоспособност, като е било необходимо да бъде подпомаган в
извършването на ежедневни дейности, присъщи за всеки нормален човек, от своя
внук. Това от своя страна е създало допълнителни неудобства в бита и ежедневието на
ищеца, които са съпътствани от уплаха и стрес с оглед възможността за перманентно
ограничение в хватателната способност на лявата ръка на същия, още повече, че
именно посредством работа с ръцете си, той изкарва прехраната си, работейки като
„сметосъбирач“.
От съществено значение е и отражението на увреждането върху психиката му,
както и живота му занапред с оглед продължаващото и към настоящия момент
наличие на травми и белези на третия пръст на лявата ръка, които не могат да изчезнат
спонтанно, което неминуемо причинява неудобство и притеснение при общуването с
други хора, отражението на всички тези обстоятелства върху емоционалното
състояние на ищеца, довели до стрес и смущение на съня, влияещи се от динамиката
на оздравителния процес. Не на последно място, от значение е и обстоятелството, че
към датата на настъпване на процесните увреждания, ищецът е бил на 62 години, т. е.
в житейски етап, който обичайно се свързва със спокойствие, изградени семейни
отношения и утвърдено място в обществото, които без съмнение са били затруднени
предвид изпитваното от ищеца притеснение от останалите от травматичните
увреждания на лявата ръка и невъзможността да бъде в помощ на ближните си, а нещо
повече – да се нуждае от грижите на собствения си внук, за да си доставя базисните
потребности (обличане на дрехи, запалване на печка и др.)
Съдът намира за неоснователни наведените от ответното дружество доводи за
наличие на основание за намаляване на процесното обезщетение поради допринасяне
за увреждането от страна на ищеца чрез проявена от него груба небрежност.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.
За последната няма дефиниция в гражданското право, но може да се определи като
степен на небрежността, като неполагане на дължимата грижа от едно лице с оглед
естеството на дейността и условията за нейното извършване. Грубата небрежност
може да се определи и като грижата, която би положил и най-небрежният човек при
упражняване на определена дейност при подобни условия. Преценката за положената
грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата, какво е
следвало да бъде същото в конкретната ситуация, съответно в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата. Груба небрежност може да има и когато пострадалият е
извършил действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможност за настъпване на вредоносен резултат, но лекомислено се е
надявал да го предотврати /Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ГК, ІV
г. о. на ВКС, Решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ГК, ІV г. о. на
ВКС, Решение № 719/10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г., ГК, І г. о. на ВКС
и Решение № 1176/14.11.2008 г. по гр. д. № 5228/2007 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС/.
За да се прецени дали е налице груба небрежност, следва да се установи начинът
на настъпване на процесната злополука и допуснато ли е нарушение
на трудовите задължения от страна на пострадалия. В случая, ответникът е обосновал
виновното и противоправно поведение на ищеца с обстоятелството, че той е проявил
невнимание, като е даден сигнал на шофьора за раота с апарата, без да е била
приключила механичната работа/дейност на пострадалия. Следователно, с оглед на
така дефинираната груба небрежност следва да се прецени поведението на Г. Б. при
6
настъпване на трудовата злополука на 01.02.2025 г., а именно: нарушил ли е той
установени правила на безопасност на труда и дължимата грижа, което да бъде
квалифицирано като груба небрежност. В тежест на работодателя, който е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност, е да
го докаже като в тази връзка ангажира всички допустими и относими доказателства
/Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о. на ВКС/. В случая, за
установяване на посочените обстоятелства последният не е ангажирал никакви
доказателства. Ответникът се позовава на документа, представен още с исковата
молба, а именно обяснение на Емил Благоев (л. 11 по делото). Но този докуемент,
представляващ писмено обяснение на лицето Емил Благоев – шофьор на МПС
„Скания“ с рег. № СВ6605ВЕ, събиращо битовия отпадък, не може да бъде ценен от
съда като годно доказателство за установяване на твърдяното съпричинително
поведение на ищеца, тъй като в гражданския процес не са допустими писмените
свидетелски показания, още повече, че върху този документ липсва отбелязване на
входящ номер и дата на постъпване в деловодството на ТП на НОИ – гр. София, като
дори не се установява пред кого е следвало да послужи.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ вината на пострадалия не може да се
предполага и за да се приеме, че са налице предпоставките за намаляване
отговорността на работодателя е необходимо извършването на такива действия от
страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното
настъпване, да бъде установено по категоричен начин по делото, като
доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на работодателя. В
случая не са представени и други доказателства, които да водят до извод за
предприемане на вредоносните действия по собствена инициатива от страна на
пострадалия, както се поддържа с отговора на исковата молба. Нещо повече, видно от
представената на л. 72-85 от делото длъжностна характеристика за длъжността
"сметосъбирач" и Инстукция за основните задължения на работниците
„сметосъбирачи“ в задълженията на ищеца не се включват дейности по напасване на
„вилицата“ към кофата за битовия отпадък на специализирания автомобил, което
представлява работа при повишен риск, а напротив – като част от основните
задължения е посочено „събира, товари и разтоварва отпадъци на специализирания
автомобил“. Предвид това не са представени и доказателства, установяващи
задължение на ищеца при извършване на конкретната работа да спазва определени
нормативно предвидени и относими към изпълняваната от него трудова дейност
правила за безопасност, които той да е нарушил с поведението си. Ето защо, не се
доказа наличие на виновно поведение от страна на пострадалия, което да сочи на
"груба небрежност". Още повече, че ищецът твърди, че „вилиците“ на
специализирания автомобил са криви, което изисква той и колегите му да „бутат“
вилицата навътре, за да пасне на приспособената на специализирания автомобил кофа
за боклук. Изглежда шофьорът е трябвало да очаква общ (колективен) утвърдителен
знак от всички работници за задействане на механизмите на автомобила, но на
пркатика получаването на сигнал само от други работници, а не и от ищеца, който
всъщност е бил в непосредствена близост до тези механизми и именно неговият знак
за съгласие е бил най-потребен в случая, шофьорът преждевременно е задействал
апарата, причинявайки травматичните увреждания.
Тук следва да се отбележи, че не всяка небрежност следва да се квалифицира
като груба по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като наличието на такава предполага
пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е
надявал да ги предотврати. По делото не се спори, че процесната трудова злополука е
настъпила вследствие на нежелано съприкосновение между третия пръст на лявата
ръка на пострадалия и „вилиците" на специализираното МПС, но не става екзактно
ясно на какво се дължи това явление, поради което да се приеме, че дори работата да
беше извършена от друго лице, вредите не биха настъпили.
7
Ето защо, не може да се направи извод, че пострадалият е съзнавал и
предвиждал настъпването на вредоносните последици – семиампутация на трети пръст
на лявата ръка, и самонадеяно да е мислил, че ще ги предотврати. Поради това и съдът
счита, че при възникване на трудовата злополука Г. Б. не е проявил груба небрежност
по смисъла на КТ. От страна на ответника не са ангажирани никакви други
доказателства по делото, от които да се установява какъвто и да е принос на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат, а както вече бе изяснено, в доказателствената
тежест именно на страната, която твърди наличието на това обстоятелство, е да го
установи при условията на пълно и главно доказване.
Следователно, релевантен се явява именно възприетият по-горе от съда размер
на претендираното обезщетение от 8 000 лв. Тук е мястото да се посочи, че според
константната практика на ВКС, при определянето на паричния размер на
обезщетението, съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в ППВС №
4/1968 г., но също така и обществено – икономическите условия в страната към
момента на настъпване на трудовата злополука, тъй като размерът на пресъденото
обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Справедливостта изисква също сходно разрешаване на анлогични случаи, като
израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява
съдебната практика в сходни хипотези (в този смисъл вж. Определение № 1721 от
9.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2023 г., IV г. о.) В конкретния случай може да бъде
съобразена създадената съдебна практика на ВКС по сходни случаи, макар те да
очертават по-сериозни травматични последици за пострадалия, при отчитане на
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на злополуката.
Прегледа на съдебната на ВКС показва, че за подобни травматични увреждания
/ампутация на пръсти/ настъпили в резултат на трудови злополуки в периода от 2017 г.
- 2020 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в зависимост от степента
на конкретната увреда варират от 16 000 лв. /за ампутация на пети пръст на дясна ръка,
без усложнения/ до 80 000 лв. /за ампутация на 2-ри и 3-ти пръст на ниво проксимална
фаланга и на 4-ти на ниво средна фаланга на дясна ръка, в резултат на трудова
злополука през 2017 г., с определена пожизнено трайно намалена работоспособност
60% и установена липса на хватателна функция на ръката/.
На следващо място, съдът намира, че следва да се произнесе по наведеното от
ответното дружество възражение по реда на чл. 200, ал. 3 КТ за намаляване на
определеното обезщетение със сумата, представляваща платено на ищеца обезщетение
от обществено осигуряване за временна неработоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Посочената разпоредба е приложима само при репариране на причинени вреди под
формата на пропусната полза, а именно - при настъпили имуществени вреди, водещи
до невъзможност за сигурно, респ. с голяма степен на вероятност увеличение на
имуществото. В случая, от представеното писмо на НОИ, с вх. № 311553/25.09.2025 г.
(л. 99-100 от делото) се установява, че в полза на ищеца е изплатено обезщетение от
обществено осигуряване за периода от 01.02.2025 г. до 25.04.2025 г. в общ размер на 3
774,52 лв., но при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е
ирелевантно обстоятелството дали Г. Б. е получавал обезщетения от общественото
осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени от
него неимуществени вреди. Следователно, не е налице основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ при определяне размера на дължимото от
работодателя обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
претърпяната от него трудова злополука от 01.02.2025 г., респ. за приспадане на същата
от общия размер на дължимото обезщетение.
8
Ищецът не е ангажирал по делото доказателства за изплащане на обезщетение в
полза на ищеца по повод сключен застрахователен договор между ответния
работодател и трето за спора лице – застраховател, в какъвто смисъл е имало наведени
твърдения в хода на проведеното на 25.09.2025 г. открито съдебно заседание. Ето защо
съдът счита, че няма основания да намалява определения размер на обезщетението по
чл. 200 КТ.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 01.02.2025 г. до погасяване на задължението.
Като съобрази всички изложени по-горе мотиви във връзка с доводите на съда
досежно иска за неимуществени вреди, съдът намира, че не е необходимо да ги
преповтавя при произнасянето си по претенцията на ищеца за имуществени вреди. От
представенто на л. 42 по делото електрофотографско (ксерографско) копие на фактура
от 06.02.2025 г. на стойност 42,40 лева, се установява, че тази сума е заплатена от
ищеца Г. Б. в полза на УМБАЛСМ „Пирогов“ за разходи във връзка с проведеното му
лечение, а именно 17,40 лв. – потребителска такса и 25 лв. – средна превръзка до 200
кв.см. Разходите са реално сторени – искът е доказан не само в своето основание, но и
в своя размер и поради това следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 42,40
лв. За пълнота, следва да се посочи, че и тук правилото на чл. 200, ал. 3 КТ не намира
приложение, доколкото същото визира относимост към имуществени вреди под
формата на пропусната полза, каквито разходите, сторени от ищеца, в размер на 42,40
лв. несъмнено не са.
Посочената сума следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 01.02.2025 г. до погасяване на задължението.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни по арг. от чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ по чл. 38 от ЗА. Същият съдът определя в размер на 2 203,81 лв. с оглед
материалния интерес по делото – арг. от нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа, служеща само като ориентир за дължимия
хонорар (така и Определение № 1884 от 17.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 47/2025 г.).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА в полза на довереника на ищеца –
младши адвокат Александра Апостолова Башева, следва да се присъди сумата в
размер на 884,32 лева с оглед уважената част от исковите претенции.
Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 2 500 лева,
като по делото са представени доказателства за реалното сторване на този разход (вж.
молба вх. номер 362712/05.11.2025 г.). Следва да се отбележи, че цитираната молба не
е докладвана от съда в хода на проведеното последно открито съдебно заседание на
06.11.2025 г., по причина, че същата не е била своевремнно обработена на
регистратура и респективно предадена на съдебния деловодител, а оттам на съдията-
докладчик. Според настоящия съдебен състав това опущение в администрацията на
съда не следва да даде негативно отражение върху интересите на коя да е страна по
делото. Ето защо съдът цени представените към молбата от 05.11.2025 г. писмени
доказателства (фактура за плащане на адвокатския хонорар), макар те да не са
формално приети по делото по изложените вече съображения.
На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че макар по делото
да не е представен договор за правна защита и съдействие с посочен начин на
плащане, приема, че тези разноски наистина са направени, при следните съображения.
Посочването на начина на плащане в договора за правна помощ не е изрична
9
предпоставка, без която вземането за разноски за адвокатско възнаграждение не може
да възникне, съответно да бъде реализирано по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от
значение за това с какви доказателства следва да бъде доказано извършването на тези
разноски. Затова в случаите когато плащането задължително следва да се извърши по
банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и съдействие трябва да
се представят съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случаите
когато плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай
той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на
процесуалния представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е
достатъчно за да се приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне
само поради това, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено, че
плащането ще се извърши в брой – в този смисъл вж. Определение № 2031 от
06.07.2023 г. по ч. гр.дело № 2058/2023 г. на 4-то г.о. на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се дължат 1 496,83 лева –
разноски за адвокатски хонорар с оглед отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 320,09 лв., представляваща дължима
държавна такса и депозит за СМЕ – 120,38 лв. или общо 441,99 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от
дължимата държавна такса и депозит за СМЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска,
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Титан София Център 1“ ДЗЗД, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „Арбанаси“ № 10, със съдебен
адрес: гр. София, кж. „Княжево“, ул. „Евлия Челеби“ № 55, да заплати на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, на Г. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, ул. „Пчелин“ № 20,
със съдебен адрес: гр. София, пл. „Позитано“ № 2, ет. 3, следните суми: сумата от 8
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки,
страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, в
резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на 01.02.2025 г., както и сумата
от 42,40 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, обективирани във
фактура № **********/06.02.2025 г. по описа на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов", относно
извършени разходи за потребителска такса и средна превръзка, ведно със законната
лихва считано от 01.02.2025 г. (настъпване на трудовата злополука) до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 8 000 лева до пълния предявен такъв от 20 000 лева (или за 12
000 лева).
ОСЪЖДА „Титан София Център 1“ ДЗЗД, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „Арбанаси“ № 10, със съдебен
адрес: гр. София, кж. „Княжево“, ул. „Евлия Челеби“ № 55, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА, в полза на младши адвокат Александра Апостолова
Башева, сумата в размер на 884,32 лв., представляваща разноски за адвокатски
хонорар за оказана безплатна правна помощ на ищеца, с оглед уважената част от
исковете.
10
ОСЪЖДА „Титан София Център 1“ ДЗЗД, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „Арбанаси“ № 10, със съдебен
адрес: гр. София, кж. „Княжево“, ул. „Евлия Челеби“ № 55, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд, сумата
от 441,99 лв., представляваща държавна такса и депозит за СМЕ, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, ул. „Пчелин“ № 20,
със съдебен адрес: гр. София, пл. „Позитано“ № 2, ет. 3, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на, „Титан София Център 1“ ДЗЗД, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „Арбанаси“ № 10, със съдебен
адрес: гр. София, кж. „Княжево“, ул. „Евлия Челеби“ № 55, сумата от 1 496,83 лв.,
представляваща разноски за адвокатски хонорар с оглед отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11