О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./09.10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 08.10.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. № 143 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен иск от Д.С.Д. против М.С.Г. /починала
в хода на процеса на 25.01.2019г./ и М.С.К.
с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца
на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 20, том ІІ, рег. № 1955, дело №
165/21.07.2016г. на нотариус Ана Пачолова, рег. № 537 на НК, с район на
действие ВРС, по силата на който М.С.Г. дарява на внучка си М.С.К. 51,67 кв.м.
ид.ч. от ПИ № 10135.1505.193 по КК на гр. Варна с площ от 316 кв.м., ведно с
1/3 ид.ч. от изградената в имота сграда с идентификатор № 10135.1505.193.1 по
КК на гр. Варна, със застроена площ от 55 кв.м.
В
исковата молба ищцата твърди, че през 1977г. е дарила на двете си сестри – М.С.Г.
и С.С.Л. по 1/3 ид.част от
жилищната сграда находяща се в гр.Варна, ул.“Цар Асен“ № 26, представляваща
имот с ид. № 10135.1505.193.1 по КК на гр. Варна, както и по 1/6 ид.част от
дворното място, в което е построена с площ от 632 кв.м., представляващ имот с
ид. № 10135.1505.193 по КК на гр. Варна. Твърди, че поради това, че е останала
без средства за издръжка е поискала от надарените си сестри да и осигурят
месечна издръжка, но същите отказали, поради липса на достатъчно средства за
собствената си такава. Излага, че междувременно предявила иск за отмяна на
дарението по повод на което било образувано гр.дело № 1305/2016г. по описа на
ВОС. Посочва, че няколко дни преди вписване на исковата молба за отмяна на
дарението, на 21.07.2016г. ответницата М.Г.
дарила на внучката си М.К. придобитото от нея по дарението от 1977г. Твърди, че сделката е безвъзмездна и е сключена
единствено, за да се увредят интересите на ищцата като кредитор, в случай на
уважаване на иска и по чл.227 от ЗЗД, като с оглед близкородствената връзка с
втората ответница – К., твърди че същата също е знаела за увреждането. Моли да
бъде уважен предявеният иск, като бъде обявена за недействителна спрямо нея на
сделката, с която М.Г. е дарила на внучката си М.К. 1/3 ид.част
от сградата с ид. № 10135.1505.193.1 по КК на гр. Варна, както и 51,67 кв.м.
съставляващи 1/6 ид.част от дворното място с ид. № 10135.1505.193 по КК на гр.
Варна.
Междувременно
на 25.01.2019г., по време на висящността на производството по делото, е
починала ответницата М.С.Г.. Съдът е конституирал на нейно място по реда на
чл.227 от ГПК нейният наследник – синът й С.К.. Същият е направил отказ от
наследството на своята майка, надлежно вписан в Книгата за приемане и отказ от
наследство водена при ВРС, поради което съдът го е заличил като ответник.
Поради липса на други наследници от първи и втори ред, с определение от
05.07.2019г. съдът е конституирал на мястото на починалата ответница Г. нейната
сестра /наследник от трети ред/ С.С.Л.. Последната е
била починала към датата на конституирането й /починала е на 09.05.2019г./,
поради което също е заличена като ответник и на нейно място е конституиран
наследникът й и нейн син О.Д.Л.. Същият в съответствие с правото си по чл.57 от ЗН е вписал отказ от наследството на М.С.Г. в следствие на което единствен
наследник по закон на починалата ответница Г.
се явява ищцата Д. Д.. Налице е
следователно персонално сливане на ищеца с единият от ответниците, както и на качеството
кредитор и длъжник по иска по чл.135 от ЗЗД в личността на ищцата Д.Г. –
обстоятелство, което не се оспорва от страните. Напротив с молба от
04.10.2019г. ищцата Д. потвърждава, че е наследила починалата си сестра М.Г..
Страните
по атакуваната като относително недействителна сделка са задължителни другари в
процеса и съвместното им участие е задължително условие за допустимостта на
иска. В този смисъл поради насъпилото сливане на качествата на ищец и ответник
в процеса в лицето на Д.Д. и невъзможността същата да
съчетава едновременно качествата на кредитор /в лично качество/ и длъжник /като
наследник на длъжника М.Г./, производството по иска по чл.135 от ЗЗД се явява процесуално недопустимо и като такова
подлежи на прекратяване.
Нещо
повече, искът по чл.135 от ЗЗД има своеобразен обезпечителен характер, като
цели да подпомогне ищеца по него да реализира правата си като титуляр на
парично или непарично облигационно вземане по друго правоотношение с длъжникът
му, който се е разпоредил със свое имуществено право в полза на трето лице с
цел да увреди кредитора. Реализирането на правата на кредитора може да стане
доброволно от длъжника и/или третото лице, като в този случай отпада
необходимостта от провеждане на иск по чл.135 от ЗЗД. При липса на доброволност
обаче, в производството по принудително
изпълнение кредиторът следва да разполага с изпълнителен титул и въз основа на
него да предприеме изпълнителни действия срещу имуществото на третото лице, за
което вече му е необходимо решението за уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД.
В случая ищцата Д.Д. е кредитор на сестра си М.Г. по силата на влязлото в
сила решение по чл.227, б.“в“ от ЗЗД, с което е отменено дарението направено
към нея през 1977г. Вземането й от М.Г. е за връщане на дарения имот на
отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за което ищцата
не разполага с изпълниелен титул. Именно поради настъпилото универсално
правоприемство Д.Д. не би могла да се снабди с
изпълнителен титул по реда на чл.55, ал.1 предл.3 от ЗЗД спрямо длъжника си М.Г.,
тъй като не би могла да инициира процес, в който едновременно да участва като
ищец и като ответник /в качеството си на наследник на М.Г./. Ако кредиторът не разполага
с изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме принудително
изпълнение само въз основа съдебното решение по иска по чл.135 ЗЗД. В този
случай, последиците от обявената относителна недействителност отпадат.
Следователно доколкото ищцата Д.Д. не разполага, а и
не би могла да се снабди с изпълнителен титул за принудително връщане на дарения
имот от сестра си М.Г., чийто единствен наследник е, респективно не би могла да
предприеме изпълнителни действия върху имуществото на третото лице М.К., то
провеждането на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД се явява лишено от правен
интерес и на това основание образуваното въз основа на него исково производство е недопустимо.
Ответницата М.К., чрез
процесуалния си представител е направила искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, като с молба от 30.09.2019г. е представила
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторените разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Предвид прекратяване на делото
поради недопустимост, искането за присъждане на сторените разноски се явява
основателно на основание чл.78, ал.4 от ГПК и същите следва да бъдат възложени
в тежест на ищцата.
Воден от горното,
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 143/2017г. на ВОС,
10 – ти състав.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.К., ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 3000 /три
хиляди/ лева –адвокатско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му от страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: