Присъда по дело №335/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20205150200335
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА Гр.МОМЧЛИГРАД, 29.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен съд в открито съдебно заседание на 29.01.2021 година:

Председател: СУНАЙ ОСМАН,

Съдебни заседатели:,

при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, и прокурора ЕМИЛ АЛЕКСАНДРОВ, като разгледа докладваното от съдията НОХД № 335/2020г. по описа на съда и на основание чл.54 и 301 от НПК

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Д. /N=D=/, родена на ***г***, Р.Молдова, молдовски гражданин, живуща в гр.Резина- Молдова, омъжена, с основно образование, неосъждана, с документ за самоличност- № ******, ЗА ВИНОВНА в това че на 30.07.2020 година в района на 33-та гранична пирамида в землището на с.Лозенградци, общ.Кирково, е излязла през границата на страната от Република България за Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта- престъпление по чл.279 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.279 ал.1 вр. чл. 54 ал.1 НК наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 месеца и на наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15- дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд- Кърджали.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ;

 

 

 

 

 

 

 

 

                                         

Съдържание на мотивите

                                            П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                            Гр.МОМЧЛИГРАД,  29.01.2021г.

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Момчилградският районен съд в открито съдебно заседание на 29.01.2021 година:

 

                                                         Председател: СУНАЙ  ОСМАН,

                                                         Съдебни заседатели:,

                                              

при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, и прокурора ЕМИЛ АЛЕКСАНДРОВ,  като разгледа докладваното от съдията  НОХД № 335/2020г. по описа на съда и на основание чл.54 и 301 от НПК

 

                                                П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Д. /N=D=/, родена на ***г***, Р.Молдова, молдовски гражданин, живуща в гр.Резина- Молдова, омъжена, с основно образование, неосъждана, с документ за самоличност- № АВ 0430100, ЗА ВИНОВНА в това че на 30.07.2020 година в района на 33-та гранична пирамида в землището на с.Лозенградци, общ.Кирково, е излязла през границата на страната от Република България за Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта- престъпление по  чл.279 ал.1 от НК, поради което и на основание  чл.279 ал.1 вр. чл. 54 ал.1 НК наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3  месеца и на наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15- дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд- Кърджали.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ;

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ;

 

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт на Районна прокуратура–Момчилград, за извършено от молдовският гражданин Н.Д. престъпление по чл.279 ал.1 от НК, осъществено по време, място и начин, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителният акт.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл.269 ал.3 т. 3 и т. 4 б. "в" от НПК в отсъствие на подсъдимото лице, като съдът приема, че 1/ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина; 2. / повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление; 3. / редовно е призована на посочения адрес за призоваване /чрез адв.П.Г./, не е посочила уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.247  „б“ ал.1 от НПК; и 4 / намира се извън пределите на Република България и редовно е призована на посочения адрес за призоваване- чрез адв.Г., и не е посочила уважителни причини за неявяването си.

В съдебното заседание, проведено на 14.12.2020 година, участващият по делото Прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обв.акт. Изразява становище, че същото  безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимото лице. Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й бъдат наложени предвидените в  чл.279 ал.1 от НК наказания С конкретни размери на наказанията представителят на Районната прокуратура.

Защитникът на подсъдимото лице- адв.П.Г.- служебно назначен защитник, в хода на съдебните прения, пледира за налагане на минимални по размери наказания при наличие на посочени от него смекчаващи по ефекта си обстоятелства.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства- гласни и писмени, последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег. № 530 от 15.09.2020 година, издадена от Централното бюро за съдимост при Минстерството на правосъдието - София чрез Бюро за съдимост при Районен съд- Момчилград, подсъдимата Н.Д. не е осъждана.

По делото се установи, че на 02.11.2020г. в 20,20часа на ГКПП „Кулата“ на трасе „Вход“ за влизане в страната от Р.Гърция се явила молдовската гражданка подс.Н.Д. от гр.Резина, Р.Молдова, притежаваща паспорт № АВ 0430100, издаден на 26.11.2018 год. от Р.Молдова. При извършената проверка в АИС „Граничен контрол“ от граничен служител на ГКПП „Кулата“ било установено, че лицето Н.Д. протича по задача R-4, тъй като нямала законно излизане от Р.България. При проведеният разговор от служители на ГПУ- Петрич с подсъдимата е било установено, че същата е излязла незаконно през границата на страната в района на с.Лозенградци, общ. Кирково. Поради тази причина подсъдимата /посоченото по-горе лице/ е била приведена от ГПУ- Петрич в ГПУ - Момчилград.

Установи се също така, че на 03.11.2020г. с цел установяване на точното място на незаконното преминаване през държавната граница на Р.България, св.Любомир К. и св.В.М. ***/ в присъствието на подс.Н.Д. са извършили прохождане на обратна следа. Подсъдимата е заявила, че 30.07.2020г. около 09,30 часа от хотел „Енчеви“ в с.Кирково, общ.Кирково, с два леки автомобила в които имало още четири молдовски гражданки се отправили в посока държавната граница без да влизат в с.Кирково, като се движили в права посока. Тръгвайки в указаната посока граничните полицаи и подс.лице са минали покрай местността „Минералната вода“. От там продължавайки по маршрута тримата- посочените по-горе лица, са минали през разклона за с.Орлица, общ.Кирково, и продължили по пътя за с.Орлица. Стигайки до портала на стария „Маказ“, подс.Н.Д., разпознавайки изоставените сгради от бившата застава, заявила на граничните полицаи, че от тук са продължили към държавната граница с двата автомобила, с които са тръгнали от хотел „Енчеви“ в с. Кирково. След краят на асфалтовият път подсъдимата е заявила на граничните полицаи, че тук всички са били качени на червен лек автомобил с които продължили към държавната граница между 33 и 34 гранична пирамида. Подсъдимата заявила на граничните полицаи- горните, че там където свършва пътя, автомобила спрял и всички продължили пеш. Следвайки маршрута на движение подсъдимата разпознала пътя и посочила на граничните полицаи с ръка пътеката, откъдето са минали и пресекли незаконно държавната граница. На това място същата е заявила на граничните полицаи, че е разпознала ГКПП „Маказа“.

По делото се установи, че на 03.11.2020г. с постановление за назначаване на защитник на основание чл.94 ал.1 т.4 от НПК, адв.П.Г. *** е бил назначен за служебен защитник на обв.Н.Д..  На 02.11.2020г. с постановление за назначаване на преводач на основание чл.142 /чл.134/ във вр. с чл.21 и чл.199 от НПК, лицето АСЕН ВЕСЕЛИНОВ ЛИКОВ от с.Тихомир, общ.Кирково, е бил назначен за преводач на подс.лице за извършване на устен превод от руски на български и обратно на постановление за привличане на обвиняем, разпит на обвиняем и протокол за отказ от писмен превод.

На 03.11.2020г. с постановление за привличане на обвиняем в присъствието на служебно назначения защитник П.Г. *** и преводача АСЕН ЛИКОВ, подсъдимата е била привлечена в качеството си на обвиняема за извършено престъпление по чл.279 ал.1 от НК. На 03.11.2020г. с протокол за отказ от писмен превод на документи по чл.359 „а“ ал.1 от НПК. в присъствието на служебно назначеният защитник адв.П.Г. *** и преводача Асен Ликов, подс.лице се е отказала от писмен превод на документите по чл.359 „а“ ал.1 от НПК /съответно по чл.55 ал.4 от НПК/, включително и на обвинителния акт.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможният и несъмнен извод, а именно, че по посоченият начин подс.Н.Д. е осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 30.07.2020г. в района на с. Лозенградци, общ.Кирково, е излязла през границата на страната от Р.България за Р.Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът приема, че от обективна страна е налице преминаване на границата на страната- Р България, не през определените за това места. Изпълнителното деяние е във формата на действие-  подсъдимата е  предприела действия за излизане през границата на страната за Р.Гърция.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимата е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от деянието си- увреждането на обществените отношения, свързани с държавното управление. Интелектуалният момент на вината включва представи относно режима на преминаване на границата. Подсъдимата е съзнавала общественоопасният характер на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици. Волевият момент е свързан с искане, целене на престъпния резултат. За наличието и формата на вината се съди от изпълнителното деяние- времето, мястото и начина на преминаване на държавната граница.

Разпитана по Досъдебното производство подс.Н.Д. се признала за виновна за извършеното от нея престъпно деяние, и е оказала съдействие при разкриване на фактите.

Съдът приема за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства: докладни записки, фотоалбум, обстоятелствен протокол, обяснения, схема за маршрута на движението и мястото на задържане, протокол за личен обиск на лице, заповед за задържане, свидетелски показания, свидетелство за съдимост и декларация за семейно положение, и други описани и приети по делото доказателства.

Съдът приема за смекчаващи вината и отговорността обстоятелства направените самопризнания от подс.лице, както и чистото съдебно минало. Липсват отегчаващи обстоятелства.

Подс. Н.Д.  произхожда от градско семейство със основно образование, безработна, омъжена, неосъждана.

Причини и условия способствали за извършване на престъпното деяние- незачитане на законовият ред за влизане през границата на страната.

При определяне вида и размера на наказанията, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложените наказания.

Съгласно първия принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимата престъпление в специалният текст на чл.279 ал.1 от НК се предвиждат наказание "Лишаване от свобода" за срок до 5 години и наказание "Глоба" в размер от 100 лева до 300 лева. Съставът на престъплението няма специален минимум, което позволява замяната на наказанието "Лишаване от свобода" с друго наказание.

При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимата, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение във фазата на досъдебното производство, както и тежкото й финансово състояние и социално положение- същата не работи и няма данни за притежавано движимо и недвижимо имущество и че с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина, както и подбудите за извършването на престъплението– желанието й да си намери работа в Гърция.

Обществената опасност на дееца и деянието не са завишени предвид изложеното по–горе.

Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие че е налице превес на смекчаващите обстоятелства и при незавишена обществена опасност на дееца и на деянието. Смекчаващите обстоятелства, в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен чистото съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата във досъдебната фаза- същата е обяснила своите действия и начина на преминаване на държавната граница /което се установява и със показанията на свидетел- граничен полицай и фотоалбум/, тежкото й финансово състояние и социално положение и че с обясненията си съдейства за разкриване на обективната истина, както и подбудите за извършването на престъплението, които Съдът взе предвид при определяне на наказанията й, не са налице други смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Ето защо Съдът намира, че следва да се признае подсъдимата за виновна по обвинението и при приложението на чл. 54 от НК й наложи справедливи наказания, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца и наказание "Глоба" в размер на 100 лв.

Наказанието "Лишаване от свобода" не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание "Лишаване от свобода" е до 3 години, подсъдимата е с чисто съдебно минало, с оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства и личността й и тъй като за поправянето й не е наложително да се изтърпи наказанието ефективно, за да бъдат постигнати целите на наказателната репресия и за реализиране положителното, превъзпитателно и превантивно въздействие върху личността на подсъдимия, предвид приоритета на личната превенция. В контекста на изложеното, тъй като Съдът намери за осъществен фактическия състав на чл. 66 ал. 1 от НК, поради това и на същото правно основание, отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години - минималния, установен от закона, съобразен с конкретния размер на наложеното наказание "Лишаване от свобода". Началото на изпитателния срок е датата на влизане в сила на настоящата Присъда.

По отношение размера на наложеното на подсъдимата наказание "Глоба" - определен е в минималният, посочен в  чл.279 ал.1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент– датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма доходи, както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти, с продажбата на които би могла да заплати един по-голям размер на Глобата. Един подобен размер от 100 лв. не би я затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми. Възможност за неналагане на посоченото наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.

Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на подсъдимата наказания, в съвкупността си и при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимата като предизвикат положителни промени в съзнанието и я мотивират към правомерно поведение в бъдеще, съответно на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно- да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.

             

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: